РЕШЕНИЕ
№ 1234
гр. Пловдив, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501647 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по две жалби:
1. Въззивна жалба от „Етик Финанс“ АД – гр.Пловдив, представлявано от
проц.си представител адв.Н. Г.Т., АК-Пловдив против Решение №4162/
09.02.2022г постановено по гр.д.№ № 5659/ 2022г. по описа на ПРС –
VІІІ гр.с., с което е признато за установено по отношение на „Етик
Финанс“ АД, ЕИК ***, ЧЕ „АКБ Актив“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Управителя З.Г.Д., със
съдебен адрес: ***, адв. М.Д. - К., НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата 14 141, 60
лева – направени от праводателя на ответното дружество („Атлас
Финанс“ ЕАД – гр. Пловдив) разноски за производството по въззивно гр.
дело № 1111/2013 г. по описа на Пловдивски Апелативен съд. С
въззивната жалба се сочат процесуални нарушения по изискванията на
чл.12 и чл.235 ГПК за определяне предмета на спора и обстоятелствата,
които подлежат на изясняване, тяхното обсъждане и доводите на
1
страните, съобразно ППВС 1/ 1953г., разпоредбата на чл.153 ГПК и
Решение по гр.д.№ №279/ 2021г. на ВКС – ІV ГО. По съществото на
спора се мотивира от жалбоподателя тезата, че в хода на производството
се е явило установено в пълна степен, че от страна на „Етик Финанс“ е
била проявена нужната кредиторова активност, препятстваща
погасяването на вземането му по давност, в каквато насока се поддържат
обстоятелствата за издаден на 12.12.2015г. по гр.д.№ 1877/ 2012г. на ОС-
Пловдив ИЛ, по който е било образувано изп.д.№ 90/ 2016г по описа на
ЧДСИ Р.М., рег.№**, РД-СГС на 18.01.2016г., което е било висящо до
18.10.2021г., първоначално прекратено, впоследствие към него
присъединен ИЛ по посоченото в ИМ изп.д.№ 1038 / 2020г. на ЧСИ
Л.Т.. Поддържа се доводът в ОИМ, основан на ТР №2/ 26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС, вкл. с оглед заявеното, че самото сезиране на СИ е
абсолютно достатъчно основание давността да бъде прекъсната, без
значение действията по принудителното изпълнение дали са били
успешно проведени или не. В настоящият случай се поддържа заявеното,
че давността е била многократно прекъсвана по воденото изп.д.№ 90/
2016г. на ЧСИ Р.М., в каквато насока е направено изложение на
извършените от ЧСИ и взискателя процесуални действия по смисъла на
посоченото тълкувателно решение, поради което кредитора не следва да
бъде санкциониран с прекратяване на производството и обявяване на
вземането му за погасено по давност. В настоящия случай е посочено, че
от страна на жалбоподателя е проявена необходимата процесуална
активност, препятстваща изтичането на погасителната давност,
изразяващи се поискани изпълнителни способи в молбата за образуване
на изп.дело, в молбата от 02.02.2018г., поради което към момента на
депозиране на ИМ, въз основа на която о образувано настоящото дело,
давността на вземанията на същия не е била изтекла, което води до
неоснователност на предявения иск.Сочи се като ирелевантен доводът на
ищеца относно наличие или липса на настъпила перемпция по смисъла
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Извършва се позоваване на решение по чл.290
ГПК по гр.д.№ 1747/ 2020г., ІV ГО на ВКС с довода за това, че
перемпцията е без правно значение за давност, както и на актуална
съдебна практика на ВКС от 2022г. По тези доводи и възражения иска се
отмяна на обжалваното решение в цялост и постановяване на друго, с
2
което да се отхвърлят предявените искове от „АКБ Актив“ АД на
основание чл.439 ГПК, претендира се присъждане на направените за
двете съдебни инстанции разноски.
Постъпил е отговор по ВЖ от въззиваемата страна – „АКБ Актив“ АД ,
представлявано от З.Г.Д., чрез адв.М. П., АК-Добрич, АД“П. и партньори“, с
който се оспорва жалбата като неоснователна , необоснована и по същество
бланкетна, по изложени съображения, въз основа на които се оспорват и не се
споделят доводите на жалбоподателя, също с позоваване на ТР от
26.06.2015г, съдебна практика на ВКС и такава на ПОС. Иска се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по
делото разноски.
2. Частна жалба от „Етик Финанс“ АД – гр.Пловдив против Определение №
2025/ 17.02.2023г. по гр.д.№ 5659/ 2022г. по описа на ПРС – VІІІ гр.с., с
което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя Молба вх.
№ 9376/30.01.2023 г. за изменение на Решение № 4162/09.12.2022 г.,
постановено по гр. дело № 5659/2022 г. по описа на ПРС – VІІІ гр.
състав, в частта му за разноските, относно присъдените такива на ищеца
„АКБ Актив“ АД в размер на 2 965,60 лева, представляващо АВ с
начислен ДДС. Производството е било инициирано от жалбоподателя
по реда на чл.248 ГПК с възражение за прекомерност и искане за
намаляване на посоченото АВ поради ниска степен на фактическа и
правна сложност с оглед наличието единствено на необходимост от
анализиране на приобщената към делото преписка по изп.дело №90/
2016г. по описа на ЧСИ Р.М.. На второ място се възразява за това, че
посоченото АВ е в пъти по-високо от минималния размер по Наредба
№1 от 2004г, което е изчислено от жалбоподателя да възлиза на сумата 1
145,10 лв с начислен ДДС и до който размер е поискано неговото
намаляване.
Постъпил е отговор по ВЧЖ от ответника по нея „АКБ Актив“ АД ,
представлявано от З.Г.Д., чрез адв.М. П., АК-Добрич, в който се оспорва като
неоснователно възражението на частния жалбоподател за прекомерност на
АВ и се иска оставянето на жалбата без уважение.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
3
доказателства, на основание чл.269, ал.1 ГПК, намери следното:
Жалбите са подадени от надлежна страна, в сроковете по чл.259, ал.1 и
чл.275, ал.1 ГПК, явяват се процесуално допустими, поради което подлежат
на разглеждане по същество.
1. По въззивната жалба от „Етик Финанс“ АД – гр.Пловдив,
представлявано от проц.си представител адв.Н. Г.Т., АК-Пловдив.
С предявената първоначално пред РС-Каварна, впоследствие поддържана
пред РС-Пловдив, искова молба на „АКБ Актив“ АД, ЕИК ***против „Етик
Финанс“, ЕИК ***е поискано признаване недължимост на сумата от 14 141,60
лв като погасена по давност, която е предмет на принудително събиране от
ответното дружество по провеждано изпълнително производство спрямо
ищеца по изп. дело №20207370401038 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№***, район
на действие ОС Добрич. С оглед наведените фактически твърдения и
претенция за недължимост на вземането в хода на предприето принудително
изпълнение, искът се явява отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ответното дружество „Етик Финанс“ , представлявано от адв. Н. Т., е оспорил
иска като неоснователен, позовавайки се на ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по
т. д. № 2/ 2013г. на ОСГТК , тъй като в хода на изпълнителното производство
са били депозирани молби, съдържащи искания за прилагане на различни
изпълнителни способи, каквито се съдържат и в самата молба за образуване
на това производство, а именно за налагане на запори на банкови сметки на
длъжника, както и чрез насочване на принудителното изпълнение върху
притежавани от него недвижими имоти.
Районният съд е уважил така предявения иск по чл.439 ГПК с мотива, че
процесното вземане е погасено по давност, тъй като от образуването на
изпълнително дело на ЧСИ Р.М. на 18.01.2016г. до подаване на молбата за
прекратяването му на 18.10.2021г. , по делото не са били извършвани
изпълнителни действия, поради което към момента на подаване на молбата за
прекратяване, както и на тази на подаване на ИМ пред РС-Каварна, вземането
на ответника срещу ищеца по представения ИЛ е било погасено по давност
поради изтичане на приложимия по чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок.
Обжалваното решение е неправилно, вкл. по доводите във въззивната жалба
на ответното дружество.
4
Видно от приложеното по делото изп.дело № 90 по описа за 2016г. на ЧСИ
Р.М., рег.№***, с район на действие СГС, взискателят е инициирал
образуване на изп.производство на датата 18.01.2016г. и провеждане на
принудително изпълнение срещу длъжница – ищец в настоящото
производство, като е посочил и изпълнителни способи за събиране на
вземането, вкл. чрез запор на банкови сметки -вземания от трети задължени
спрямо длъжника лица, както и насочване изпълнението върху притежавани
недвижими имоти.
В хода на изпълнителното производство се установява, че на 22.01.2016г е
наложена както възбрана върху притежавана част от недвижим имот на
длъжника, така и наложен запор върху вземания на длъжника от трето лице /
Уникредит Булбанк, л.86/ , на 09.02.2016г. – запор върху вземане на длъжника
от трети лица / Райфайзенбанк, Банка Пиреос България, ТБ Инвестбанк, ПИБ
АДл.96- 102/, на 28.03.2016г. -запор на вземане на длъжника от трето лице /
Търговска банка АД , л.117/, последният с отговор от третото задължено лице
за налагане на запор на настоящи и бъдещи вземания на длъжника до размера
на запора.
През 2018г на датата 02.02.2018г / л.132/ от страна на взискателя е поискано
освен извършване на справка в системата на БНБ за открити на името на
длъжника банкови сметки и налагането на запор върху тях, така и насочване
принудителното изпълнение върху притежавани от длъжника движими
вещи, в това число и касови наличности в описан по адрес недвижим имот,
вкл. чрез провеждане на опис и публична продан върху тях.
Следователно независимо от последващите процесуални действия по
образуваното изпълнително дело след датата на молбата на взискателя от
02.02.2018г. , налице са предприети чрез иницииране от страна на взискателя
за извършване от ЧСИ действия на принудително изпълнение, вкл. с оглед
инициираните с молбата от 02.02.2018г. на взискателя за насочване на
принудителното изпълнение по отношение на движими вещи и касови
наличности на длъжника, които по смисъла на ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС
по т. д. № 2/ 2013г. на ОСГТК съставляват предприети действия на
принудително изпълнение, които прекъсват давността по смисъла на чл.116,
б.“в“ ЗЗД. Считано от 02.02.2018г. до датата на молбата за прекратяване на
изп.дело 18.10.2021г. се явява изтекъл срок от три години осем месеца и шест
5
дни, съответно не се явява изтекъл петгодишния давностен срок по чл.110
ЗЗД за погасяване на вземането по давност. Давностният срок не се явява
изтекъл и към момента на подаване на ИМ пред съда на 29.12.2021г.
Предприемане на изпълнителното производство предполага активно
поведение на взискателя чрез отправяне на надлежни искания до съдебния
изпълнител, по повод на които се извършват или следва да се извършат
съответните изпълнителни действия от страна на ЧСИ по изпълнителното
дело в рамките на посочените от взискателя изпълнителни способи, които са
годни да прекъснат течащата погасителна давност за вземанията, обект на
принудително изпълнение. Актуалната съдебна практика приема, че
независимо от настъпването на условия за перемиране на делото, те не се
релевират към погасителната давност, доколкото след изтичане на
двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, биха могли да се проявят условия
и няма законова пречка за образуване на ново изпълнително дело от съдебния
изпълнител в случай на постъпило искане от страна на взискателя за
провеждане на принудително изпълнение в рамките на посочен изпълнителен
способ.
Изрично в тази насока актуалното Решение № 127/ 12.07.2022г. по гр.д.№
2884/ 2021г. на ВКС – ІІІ ГО с решаващи мотиви постановява, че „когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или нее образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника.“ В тази насока разпоредбата на чл.116, б.“в“ ЗЗД е и с изричното
установено правило, че давността се прекъсва с предприемането на действие
за принудително изпълнение. Последното се намира да съставлява
инициирано искане за прилагане на изпълнителен способ от страна на
кредитора и отпочване на съответните на искането следващи се процесуални
6
действия за извършване на изпълнителното действие от страна на съдебния
изпълнител.
В този смисъл и цитираната предходна съдебна практика по СР №3 от
04.02.2022г. по гр.д.№ 1722/ 2021г на ВКС – ІV ГО, СР №37/ 24.02.2021г. по
гр.д.№ 1747/ 2020г. на ВКС – ІV ГО СР по гр.д. № 2884/ 2021г. на ВКС - III
ГО и др.
По така изложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното
решение следва да се отмени, като предявеният от ищцовото дружество иск
по чл.439, ал.1 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
По депозираната частна жалба.
С оглед неоснователността на исковите претенции отговорността за
направените разноски следва да се понесе от ищеца на основание чл. 78, ал.3
ГПК, което обуславя отмяна на обжалваното решение и в частта на
разноските и изначална основателност на депозираната частна жалба с оглед
изхода от правния спор пред въззивния съд.
Следователно на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се
присъдят направените разноски за въззивната инстанция по списък по чл.80
ГПК /л.84/ в общ размер от 5 282,83 лева, както и за първоинстанционното
производство по списък по чл.80 ГПК/ л.35/ в размер на 2 850 лева за адв.
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 пр.I ГПК и чл.278, ал.4 ГПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 4162/ 09.12.2022г. постановено по гр.д.№
5659/ 2022г по описа на Пловдивски районен съд – VIII гр. с., КАКТО И
Определение № 2025/ 17.02.2023г по същото гр. д. № 5659/ 2022г. по описа на
ПРС – VIII гр. с. за разноските,
КАТО ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АКБ Актив“ АД, ЕИК ***против „Етик
Финанс“, ЕИК ***иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване
7
недължимост на сумата в размер на 14 141,60 лв/ четиринадесет хиляди сто
четиридесет и един лева и 60 ст./ , предмет на изпълнителен лист от
12.12.2015г , издаден по решение по в.гр.д.№ 1111/ 2013г. по описа на ПАС,
постановено по повод на обжалвано решение по гр.д.№ 1877/ 2012г. на ПОС –
ХV гр.с., по който е било образувано изп. дело № 90 по описа за 2016г. на
ЧСИ Р. М., рег.№***, с район на действие СГС, като неоснователен.
Осъжда „АКБ Актив“ АД, ЕИК *** да заплати на „Етик Финанс“, ЕИК
***сумата 5 282,83 лева / пет хиляди двеста осемдесет и два лева и 83 ст /-
направени разноски за въззивната инстанция, както и за
първоинстанционното производство сумата в размер на 2 850 лева / две
хиляди осемстотин и петдесет лева/ - направени разноски за адв.
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8