РЕШЕНИЕ
№80/4.6.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на дванадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното АНД № 102/2019 г. по описа на Районен съд - Девня, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Закс инженеринг“ЕООД, ЕИК
20002760, представлявано от С.Г.Х. против Наказателно постановление № 23-0000140,
издадено на 13.03.2019 г. от Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, с което
на дружеството – въззивник за нарушение по чл. 10 §2 изр. 1 пр. 2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006 вр. чл. 78 ал. 1 т. 1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на основание чл. 104 ал. 1 от ЗАвтП е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000
лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление, като счита същото за незаконосъобразно. Твърди, че
наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, касаещи описанието на нарушението и посочената дата на
нарушението. Твърди също така, че не извършил нарушението, за което е
санкциониран, тъй като е организирало работата на водача по начин да е в
състояние да спазва глава II от Регламент (ЕО) 561/2006. На тези и други основания
моли за цялостна отмяна на обжалвания акт. В с.з. въззивникът се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания.
Административно–наказващият
орган, редовно призован, участва в производството чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалвания акт като правилен и законосъобразен.
Контролиращата страна – ДРП,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
При
извършена комплексна проверка на документите, свързани с транспорната дейност
на превозвача „***, гр. Варна служители на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Варна установяват следното:
На
16.08.2018 г. дружеството – превозвач не е организирало работата на водача ***при
извършването на обществен превоз на товари на територията на РБългария по такъв
начин, че да е в състояние да спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006
г., в резултат на което в нарушение на чл. 8 § 6 второ тире
изр. 1 от Регламента не е осигурена намалена седмична почивка от 24 часа. След
проверка на пътните листи и тахографските листове било прието, че водачът е
ползвал нормална седмична почивка от 16:40 часа на 03.08.2018 г. до 07:30 часа
на 10.08.2018 г. След ползване на тази нормална седмична почивка водача е
работил от 07:30 часа на 10.08.2018 г. до 11:35 часа на 18.08.2018 г. - повече
от шест 24 – ви периода, като през този период е почивал за времето от 17:30
часа на 15.08.2018 г. до 07:30 часа на 16.08.2018 г. – общо 14 часа, вместо
полагащите му се по регламента 24 часа.
За
констатираното срещу „*** е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ като нарушението е квалифицирано по чл. 10 § 2 пр. 2 отРегламент
(ЕО) № 561/2006 вр. с чл. 78
ал. 1 т. 2 от ЗАвтП, подписан за дружеството от упълномощено лице с посочване,
че срещу акта има възражения. Административно-наказващият
орган /АНО/, възприемайки изцяло констатациите в АУАН, издал оспорваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, които преценени в своята съвкупност не налагат
различни фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на
органа, издал обжалвания административен акт:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен
отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие със заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии
и съобщенията.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление
и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата
отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото
на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ
всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена
нарушената правна норма. Възраженията за допуснати процесуални нарушения в хода
на административно – наказателното производство са неоснователни. Описаното в АУАН и НП нарушение касае неизпълнение на
регламентирани задължения именно на превозвача. чл. 10 §2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006 задължава транспортното предприятие да организира по
такъв начин работата на водачите, че последните да са в състояние на спазват
правилата за времето на управление и ползване на дневни и седмични почивки.
Регламентът задължава транспортното предприятие да контролира спазването на
тези правила. Обвинението срещу превозвача е за бездействие - за това, че след
като е бил длъжен, не е организирал работата на водача по начин, който да му позволява
да ползва поне намалена седмична почивка с регламентираната продължителност от
поне 24 часа.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Административно – наказателната отговорност
на въззивното дружество е ангажирана за нарушение по чл. 10 § 2 пр. 2 отРегламент
(ЕО) № 561/2006, за това, че не е организирал работата на водача ***по
такъв начин, че той да е в състояние да спазва разпоредбите на глава II от регламента и по – специално чл. 8 §6 второ
тире изр. 1 от него. Съгласно цитираната в АУАН и НП разпоредба През всеки две последователни седмици водачът ползва поне
две нормални седмични почивки или една нормална седмична почивка и една
намалена седмична почивка от поне 24 часа. Съгласно изр. последно от чл. 8
седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от
края на предишната седмична почивка. В случая полагащата се седмична почивка на
водача е започнала навреме, но нейната продължителност е била под допустимия
минимум от 24 часа, тъй като е продължила само 14 часа. Ето защо следва
да се приеме за безспорно установено, че въззивникът в качеството си на превозвач
не е организирал изпълнението на трудовите задължения на работещия при него
шофьор така, че последният да спази разпоредбата на чл. 8 §6 второ тире изр. 1
от глава II
на Регламент 561/2006. За
съставомерността на процесното деяние от значение е по какъв начин превозвачът,
който се явява работодател на водача /т.е. последният е длъжен да изпълнява
неговите нареждания във връзка с осъществяваната транспортна дейност/ е
организирал работата на водачите и по-конкретно дали е осигурил възможност за
спазване на изискванията на Регламент
(ЕО) № 561/2006.
Инструктирането на водачите за
принципно спазване на международните регламенти при осъществяване на превозите
не освобождава превозвача от задължението му да организира работата на водачите по такъв начин, че последните да са в
състояние да спазват глава ІІ от
Регламент (ЕО) № 561/2006 г., в частност разпоредбите за работно
време и почивки при извършване на обществен превоз на пътници и товари.
Наложената на дружеството - жалбоподател имуществена санкция от 1 000
лева е във фиксиран от законодателя размер, който не може да бъде редуциран от
съда.
Гореизложените аргументи дават
основание на съда да приеме обжалваното наказателно постановление за правилно,
законосъобразно и обосновано, а като такова следва да се потвърди, поради което
и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
23-0000140, издадено на 13.03.2019 г. от Началника на Областен отдел”АА” гр.
Варна, с което на „Закс инженеринг“ЕООД, ЕИК 20002760, представлявано от С.Г.Х.
за нарушение по чл. 10 §2 изр. 1 пр. 2 от Регламент 561/2006 г. вр. чл. 78 ал.
1 т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на основание чл. 104 ал. 1
от ЗАвтП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
1 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен
срок, считано от съобщаването
му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: