Решение по дело №337/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 101 /09.11.2009 г., постановено по гр.д. № 349/2008 г., Кърджалийският районен съд е изнесъл на публична продан недвижими имоти, представляващи : Нива от 2.205 дка, трета категория, местност Хардалък, имот N 000106 по картата на землище С. С., ЕКАТТЕ 39342, община Кърджали, при граници/съседи/: имот N 000105 -Нива на Д. М. В., имот N 000030 -Полски път на Общината, имот N 000028 -Полски път на Общината, имот N 000060- Нива на насл. на М. И. М. и имот N 000103- Пасище с храсти на Община-остатък; Нива от 2.655 дка, пета категория, местност Теке янъ, имот N 000113 по картата на землище с.Брош, ЕКАТТЕ 06567, община Кърджали, при граници/съседи/: имот N 000112 -Нива на насл. на Д. М. Д., имот N 000115 -Нива на насл. на Ф. М. Ш., имот N 000125- Населено място на Община, имот N 000107 -Нива на Х. А. С. и имот N 000195 -Нива на Община -остатък; и Нива от 0.600 дка, трета категория, местност Босталя, имот N 000031 по картата на землище С. С., ЕКАТТЕ 39342, община Кърджали, при граници/съседи/: имот N 000030 -Полски път на Общината, имот N 000028 - Полски път на Общината, имот N 000034 -Нива на М. Х. └., имот N 000033 - Нива на насл. на Ф. М. Ю. и имот N 000032 -Нива на наел. на Т. Р. И., като съдът е постановил получената след продажбата им цена да се разпредели междуА. А. И., с ЕГН *, С. С., О., К. А. Б., с ЕГН *, С. С., О., С. К. М., с ЕГН *, С. С., О. и И. А. И. с ЕГН *, С. С., О., при равни части – по 1/ 4 част за всеки от съделителите. Съдът е осъдил всеки съделителите да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд, дължимата се в делбеното производство държавна такса, определена върху стойността на всеки дял, в размер по на 29.63 лв.

Съделителят, ищец в първоинстанционното производство, А. А. И., обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че същото е порочно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква съображения, че в откритото съдебно заседание на 17.02.2009 г., производството по първоинстанционното гр.д. № 349/08 г. на КРС, е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, по съгласие на страните. Постановеното определение за спиране на производството не било обжалвано от никоя страна и било влязло в сила. Жалбодателят твърди, че след изтичане на шестмесечния срок по смисъла на чл.231 от ГПК, а именно на 21.08.2009 г. по делото постъпила молба за възобновяване на производството, въз основа на която решаващият съд в закрито съдебно заседание постановил определение за възобновяване на производството и дал ход за развитие на делото. Твърди, че този срок бил преклузивен, и започвал да тече от датата на спиране на производството, а именно 17.02.2009 г, а не от 24.02.2009 г., както бил приел съдът. И това било така, тъй като евентуалното обжалване на определението за спиране, съгласно чл.277 от ГПК, не спирало нито производството по делото, нито спирало изпълнението на обжалваното определение. Счита, че поради това молбата за възобновяване на производството по делото била постъпила в съда след изтичане на шестмесечния срок от спиране на производството и тя не следвало да бъде уважавана. Съдът трябвало да откаже възобновяване на производството и да прекрати служебно делото на основание 231, ал.1 от ГПК. Жалбодателят твърди, че определението за възобновяване на производството по делото било незаконосъобразно и с него било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди също, че тъй като определение било от характера на тези, които не подлежат на самостоятелно обжалване, обжалвал, същото, ведно с постановеното първоинстанционно решение. В този смисъл моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбодателят, поддържа въззивната си жалба. Но в хода на устните състезания изтъква, че иска наследствената земя да се подели между сънаследниците, като твърди, че му се полагали от нея 1.843 дка.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответницата по въззивната жалба, К. А. Б., твърди само, че си иска земята.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответниците по въззивната жалба, С. К. М. и И. А. И., чрез процесуалния си представител, оспорват същата като недопустима и неоснователна.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред компетентния първоинстанционен съд е предявен от ищеца А. А. И. против ответниците К. А. Б., С. К. М. и И. А. И., иск за делба на наследствени недвижими имоти. Първоинстанционният съд е постановил решение № 88/21.10.2008г., с което допуснал делбата на недвижимите имоти, описани в предходен абзац, съставляващи три броя ниви при дялово по 1/4 идеални части за всеки от четиримата съделители. Постановеното на първа фаза решение като не обжалвано, е влязло в сила.

Пред компетентния Кърджалийски районен съд във втората фаза на делбеното производство, е направено от страна на ищеца А. И., предложение за спиране на делото, ответниците са изразили съгласие и съдът, със свое определение, постановено в откритото съдебно заседание, проведено на 17.02.2009 г., е спрял на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, производството по делото. В съдебното заседание ищецът А. А. И. и ответницата К. А. Б. са присъствали лично и са изразили исканото законово съгласие. А съгласието на другите двама ответника – М. и И. И., е било изразено чрез писмено становище, депозирано от техния процесуален представител. С определение от 31.08.2009 г., постановено по повод направено от ищеца А. И., искане от дата -21.08.09 г., първоинстанционният съд е възобновил на основание чл.230, ал.1, във вр. с ал.3 от ГПК, производството по делото. След възобновяване на производството, съдът е постановил своя съдебен акт по същество, който е предмет и на настоящия въззивен контрол.

В хода на тези констатации настоящата инстанция счита депозираната въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Доводите за това са следните : Първо, съдебната делба като исково производство е от характера на особените такива искови производства, като главната особеност се състои в това, че за разлика от общия принцип, това производство е устроено като двуфазно.В първата фаза на производството се установява наличието на съсобственост върху дадена вещ, респ. правата на отделните съсобственици върху нея, и се допуска делбата съобразно с така признатите права. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, което се ползува със сила на пресъдено нещо, без искане на страните започва втората фаза, която приключва с решение по фактическото извършване на делбата. С това решение се реализират признатите с решението в първата фаза, права на съделителите в съсобствеността и фактически се осъществява делбата. Едва с решението по извършване на делбата, което се намира във функционална зависимост от решението в първата фаза, се реализира правото по чл.69, ал.1 от ЗН. Поради това и с оглед на прогласената от тези норми неотменима, било от самите страни, било от техния наследодател, възможност да се прекрати съсобствеността, съделителите във втората фаза нямат право нито да се откажат от иска за делба, нито да оттеглят исковата молба, а още по-малко може да бъде прекратено производството по делото, спряно по общо съгласие на съделителите във втората фаза на делбено производство. Поради изложеното се налага извода, че дори и да не беше направено от ищеца искане за възобновяване на делото, или то да беше направено дори и след изтичане на законовия шестмесечен срок, макар, че в настоящото производство, това не е така /напротив в срок е направено искането за възобновяване, т.е. най-късно на 24.08.2009 г./, производството по делото, намиращо се във втората фаза на делбеното дело, не може да бъде прекратено. Тази правна невъзможност е създадена преди всичко в интерес на съделителите. Първо, защото съделителите не могат да искат повторно допускане на делбата. Тя е вече допусната и решението за това се ползува със сила на пресъдено нещо. Всяко ново производство при наличие на влязло в сила решение за допускане на делбата подлежи на прекратяване, с принципа на непререшаемостта, залегнал в разпоредбата на чл.299 от ГПК. И второ, защото с решението за допускане на делбата още не е реализирано правото на съсобствениците да прекратят съсобствеността, а те по силата на посочените норми не могат да бъдат задължени да я оставят неподелена. Разбира се, казаното по-горе е важимо само досежно иска за делба, не и за исковете, които по силата на закона могат да се съединяват със същия. Такива обаче в настоящото производство няма предявени.

Или казано с други думи, изхождайки и от правомощията на въззивната инстанция, очертани от разпоредбата на чл. 269 от ГПК, настоящия съд намира, че не са налице твърдяните от жалбодателя допуснати от първоинстанционния съд, съществени процесуални нарушения, които по своя характер да влияят и върху правилността на обжалвания съдебен акт.

Съдът не констатира и нарушения, допуснати в обжалвания първоинстанционен акт, водещи до неправилността му в резултат на допуснати нарушения на материалния закон. В този аспект правилно решаващият съд е приел, че изготвеното по назначената съдебно-техническа експертиза, заключение, което и настоящата инстанция кредитира, установява обстоятелството, че имотите подлежащи на делба са три ниви в землището на С. С., съответно: нива от 2.205 дка, трета категория, на стойност 1 488 лв.; нива от 2.655 дка, пета категория, на стойност 1 070 лв. и нива от 0.600 дка, трета категория, на стойност 405 лв.; че всяка една от тези ниви по смисъла на чл.72 от ЗН, е неподеляема. В смисъла на изложеното като съобрази разпоредбата на чл.348 от ГПК, и взе предвид, че съделителите са четирима при равни квоти, и че никой имот не може да бъде възложен в дял на някой от съделителите, респ. на никой от съделителите не може да бъде отреден в дял имот, настоящият съд, счита, че правилно решаващият съд е изнесъл на публична продан процесните делбени имоти.

Прочие, с оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно решение като правилно, следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски не се търсят от ответниците по жалбата, такива не им се и следват.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение № 101/ 09.11.2009 г., постановено по гр.д. № 349/ 2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р. България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.