НОХД № 958/2020 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подc. И.П.В., ЕГН  **********  за  престъпление  по  чл.343б  ал.1 от НК затова, че на 21.10.2019г., на път ІІІ - 8402, в землището на с.Злокучене, обл.Пазарджик /между гр.Септември и с.Злокучене/ е управлявал МПС- товарна система, състояща се от седлови влекач „Скания“ с peг. № ВН *** ВК и прикачено към него полуремарке „Хумбауер“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.04 на хиляда, установено по надлежния ред, определен в Наредба № 1/19.07.2017 г., изм. и доп. ДВ бр. 81 от 02.10.2018 г., за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества и техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, чрез измерване с „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARDM0193.

В съдебни заседания подсъдимият се явява  лично и със защитник. Не се признава за виновен по обвинението и дава обяснения. В последното по делото съдебно заседание не се явява и не упражнява правото си на лична защита. Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда и развива подробни доводи в подкрепа на искането си.

Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи по същество. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено, както и на наказание лишаване от правоуправление.

Районният съд обсъди и прецени  събраните  по  делото  доказателства,  поотделно и  в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:

                Към инкриминираната дата подсъдимият бил правоспособен водач на МПС и работел като професионален шофьор към дружеството „А.“ ООД-гр.Видин, където извършвал международни превози. Притежавал СУМПС № ********* с придобити категории „В, С, DЕ, СЕ, D, АМ и ТКТ“. Бил системен нарушител на правилата по ЗДвП, доколкото против него били издадени общо седем НП, с които бил наказан по административен ред.

          На 21.10.2019 година през деня, подс. И.В. бил в гр. Септември, където управлявания от него товарен автомобил м.“Скания“ с ДК № Н *** ВК и прикачено към него ремарке м.“Хамбауер“ с ДК№ *** - собственост на „А.“ ООД, бил натоварен с колооси от вагоноремонтния завод на дружеството „К.“ АД-гр.Септември. Товарът следвало да се транспортира до Р Полша.

          Преди да потегли с товара, подс. В. употребил алкохол. Вечерта тръгнал да изпълнява курса си към Полша, като около 21:00 часа, той се движел с товарния автомобил по път III-8402, в пътна отсечка между гр.Септември и с.Злокучене. Когато бил на около 80-100 метра след ляв завой на км 7+796 в посочената отсечката, в посока за с. Злокучене, в резултат на употребения преди това алкохол, той загубил контрол над управлявания от него автомобил, който се отклонил в ляво и напуснал пътното платно, като се преобърнал в  крайпътна канавка.

          За настъпилото ПТП, в 21:26 часа бил подаден сигнал на тел. 112 от друг минаващ по пътя участник в движението, представил се с името Васил Баджалов /виж спр. на л.53 от съд. дело/. Сигналът бил препредаден на РУМВР-Септември, откъдето в 21:30 часа били изпратени полицейски служители – свидетелите К.Н. и Е.П., които пристигнали на местопроизшествието.

Водачът на катастрофиралия автомобил – подс. В. бил установен в обърнатата по таван кабина на влекача. Бил под стрес и във видимо недобро здравословно състояние. Имал наранявания и кръвотечение от главата. На място пристигнали и екипи на пожарна и аварийна безопасност, както и на спешна помощ. Св. Е.П. помогнал на подсъдимия да излезе от кабината, при което усетил, че мирише на алкохол. Заради нараняванията, които имал В. обаче било преценено, че спешно трябва да бъде транспортиран в болнично заведение, поради което на място не бил изпробван за употреба на алкохол с алкотест. Веднага след това подсъдимият бил качен в автомобила на спешна медицинска помощ от ФСМП-Септември и транспортиран до „МБАЛ Пазарджик“ АД.

Всичко това било докладвано на дежурния в РУМВР-Септември, който пък го докладвал на дежурния в РУМВР-Пазарджик. Последният изпратил служителите на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик – свидетелите Б.Г. и С.Г. в болницата. Св. Г. останал в служебния автомобил, а св. Г. слязъл и открил подсъдимия в спешното отделение, където вече му била оказана първа медицинска помощ. Св. Г. попитал подс.В. дали е употреби алкохол, но последния си замълчал. След това Г., с техническо средство „Алкотест Дрегер“ № ARDM0193, изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол. Пробата била направена в 22:26 часа, като уредът отчел 2.04 промила алкохол в издишания от водача въздух. Показанието на техническото средство било показано, както на водача, така и на присъстващите на място медицински лица. След като видял показанията на Дрегера подсъдимият заявил пред св.Г., че бил пил алкохол часове преди да тръгне на път. На подс. В. бил издаден талон за изследване № 0059359, връчен му в 22.50ч., в който било отразено, че до 120 минути следва да се яви в болнично заведение, в каквото всъщност се намирал, за да даде кръвна проба за химически анализ с цел установяване на концентрация на алкохол в кръвта. В 23.10ч., пред дежурния медицински специалист в „МБАЛ Пазарджик“, подс. В. отказал да се подложи на изследване и даде кръвна проба. След това подсъдимият бил приет за лечение в „Хирургично отделение“ при „МБАЛ Пазарджик“, където бил лекуван до 25.10.2019 година.

По повод гореописаното било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от справката за съдимост приложена по делото подс. В. е осъждан два пъти, но за осъждането му по НОХД № 289/1980г. на Видинския РС е бил реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1, т.2 от НК. Второто му осъждане е по НОХД № 943/2017г. на Видинския Районен съд- Панагюрище, с присъда влязла в сила на 17.10.2017г., за престъпление по чл.270 ал.1 от НК, като му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева, която не е платена до момента.

Видно от характеристичната справка, подс. В. е с негативни характеристични данни, доколкото е криминално проявен и обрисуван като лице, злоупотребяващо с алкохол.

Видно от справката за нарушител/водач издадена от сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, подсъдимият притежава СУМПС от 1981 година, с придобити категории подробно посочени по-горе, като е наказван с общо седем наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

Видно от представеното по делото незаверено копие на извлечение /лист 24 от ДП/ от паметта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 плюс” с фабричен № ARDM0193, с това средство на 21.10.2019г. в 22:26 часа е била извършена проба за употреба на алкохол, като резултатът отчетен от уреда е бил 2.04 промила.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, назначена в съдебната фаза на процеса във връзка с обясненията дадени от подсъдимия и проверка на тяхната достоверност, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, вещото лице е дало подробен отговор на поставените му въпроси, както следва:

На въпроса - възможно ли е с една изпита глътка от бутилка от минерална вода да се приеме по невнимание около 80 мл. алкохол - домашна ракия с около 55-56 алкохолни градуса, а ако не е възможно, то какво максимално количество алкохол може да се приеме по този начин, вещото лице е заключило:

Обичайното количество течност, което може да се приеме от възрастен с една глътка е около 30 мл., колкото е обема на средната част на фаринкса, като разбира се има и индивидуални особености. Тъй като в случая става дума за прием на високоалкохолна напитка, която дразни лигавицата, следва да се приеме, че това е и максималното количество.

На въпроса - ако се приеме, че непосредствено след ПТП подсъдимият е изпил около 80 мл. алкохол - домашна ракия с посочените по-горе алкохолни градуси, то кога ще започне разграждането му и как ще се разгражда във времето, респективно възможно ли е в момента на тестване с дрегера концентрацията на алкохол в издишания от подсъдимия въздух да бъде отчетена със стойност 2.04 промила, вещото лице е отговорило:

За да се отговори на поставения въпрос, най- напред трябва да се установи каква максимална концентрация на алкохол в кръвта би се получила при консумация на 80 мл 55 градусова ракия, както твърди подсъдимият. За изчисления е използвана формула на Видмарк, подробно описана в заключението. След направените по нея изчисления е посочено, че алкохолната концентрация в кръвта след употреба на 80 мл. ракия 55 градуса в промили е 0,73. Тази максимална концентрация в кръвта би се постигнала след около 40 мин. от началото на употребата, като успоредно с това върви процес на окисление на алкохола и намаляване на съдържанието му в кръвта- средно с 0,15 % о на час. Подсъдимият твърди, че е употребил алкохол около един час преди тестването с Дрегер Алкотест и тъй като организма елиминира средно по 0,15 промили на час /фактор β/ , то следва, че алкохолът в кръвта към момента на проверката от органите на МВР при употреба на 80 мл. ракия би била 0,58 %о, а не 2,04%о.

На въпрос - какво количество алкохол от вида на горепосочения и колко време преди тестването следва да е изпито от подсъдимия, за да бъде отчетено от алкотеста в момента на пробата концентрацията от 2.04 промила, вещото лице е отговорило:

След съответните замествания във формулата на Видмарк се получават следните резултати - концентрация на алкохол от 2,04%о един час след употребата би се получила при консумация на 108,843 грама алкохол, което е равно на 137,950 мл 96 градусов спирт или 240,78 мл 55 градусова ракия.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от  показанията на свидетелите Б.Г., С.Г., К.Н. и Е.П., частично от обясненията ан подсъдимия, също от заключението на горекоментираната СМЕ, както и от писмените доказателства инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

          Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласните доказателства от показанията на посочените по-горе свидетели, тъй като те са непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират едно с друго, включително и със заключението на СМЕ, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

          Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че не бил пил алкохол преди ПТП, а след това. Твърди, че след настъпилото ПТП, докато все още се намирал в преобърната кабина на влекача, той взел една бутилка от 500 мл с минерална вода, като първо измил лицето си. След това взел втора такава бутилка и отпил от течността в нея една глътка от около 80 мл, при което разбрал, че бутилката била пълна с 55-градусова ракия. Сочи, че тази бутилка вероятно била оставена в камионна от негов колега. Не му даде вяра и на обясненията, с които отрече да е казвал пред свидетеля Г., непосредствено след направената проба с дрегера, че бил пил алкохол часове преди ПТП.

          Тези обяснения на подсъдимия съдът оцени като израз на заетата от него в процеса защитна позиция, целяща избягването на наказателна отговорност, а не като източник за фактите от обективната действителност.

          Обясненията му обаче се опровергаха категорично на първо място от показанията на св.Г., на когото съдът се довери изцяло, т.к. той няма никакъв личен мотив да уличава подсъдимия, респ. да му приписва поведение или деяние, което обективно да не е имал. Св. Г. бе категоричен, както в показанията при неговия разпит, така и при проведената очна ставка с подсъдимия, че непосредствено след като тествал В. с дрегера и му показал отчетения резултат, последният признал, че бил пил преди известно време. Не може да не направи впечатление и това, че при очната ставка подс.В. заяви буквално, че нямал спомен да е казвал на Г., че часове преди ПТП е пил алкохол, като уточни, че нито отрича, нито потвърждава това. Последното даде още по-голямо основание да се вярва на св.Г., а не на подсъдимия за горното обстоятелство. Отделно от това св.Г. бе категоричен, че пред него подс.В. изобщо не е споменавал, че бил пил ракия след ПТП по невнимание, мислейки, че отпива от шише пълно с минерална вода. Това отново даде основание на съда да заключи, че версията на подсъдимия за неволното пиене на ракия след ПТП е измислена в последствие и то като защитна теза. Не може да има съмнение, че ако наистина В. е отпил глътка ракия неволно след произшествието, то той е щял да сподели този факт, както пред св.Г. след тестването с дрегера, така и пред полицейските служители, посетили ПТП. Той обаче не е направил нищо такова, защото очевидно в последствие е измислил защитната си версия.

          Относно тестването на подс.В. с дрегера в болничното заведение в гр.Пазарджик от страна на св.Г. следва да се каже, че това е станало на 21.10.2019г. в 22:26 часа, както е отразено в приложеното по делото извлечение /лист 24 от ДП/ от паметта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 плюс” с фабричен № ARDM0193.

          Св. Г. бе  категоричен в очната ставка с подсъдимия, че след като го тествал му показал резултата от техническото средство, който факт не се отрече от В.. Нещо повече, самият В. заяви в разпита си на 04.03.2021г., че бил тестван от полицаите в болницата и това станало около 22:30 часа. При това положение твърдението на защитата, че не било доказано, че отчетеният от дрегера резултат от 2.04 промила е именно резултата от пробата на подсъдимия, е несъстоятелно.

Извън казаното до тук следва да се подчертае и това, че версията на подс. В. за неволната употреба на ракия непосредствено след ПТП се опроверга напълно и заключението на подробно коментираната по-горе СМЕ. Тук само следва да се припомни посоченото в това заключение, че ако подсъдимият е употребил алкохол около един час преди тестването с дрегер алкотест и тъй като организма елиминира средно по 0,15 промили на час /фактор β/, то следва, че алкохолът в кръвта към момента на проверката от органите на МВР при употреба на 80 мл. ракия би била 0,58 %о, а не 2,04%о. Следва да се подчертае и това, че според заключението концентрация на алкохол от 2,04%о един час след употребата би се получила при консумация на 108,843 грама алкохол, което е равно на 137,950 мл 96 градусов спирт или 240,78 мл 55 градусова ракия.

С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, като на 21.10.2019г., на път ІІІ - 8402, в землището на с.Злокучене, обл.Пазарджик /между гр.Септември и с.Злокучене/ е управлявал МПС- товарна система, състояща се от седлови влекач „Скания“ с peг. № ВН *** ВК и прикачено към него полуремарке „Хумбауер“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.04 на хиляда, установено по надлежния ред -Наредба № 1/19.07.2017 г., изм. и доп. ДВ бр. 81 от 02.10.2018 г., за реда за установяване концентрацията на алкохол или наркотични вещества и техни аналози, посредством проба с „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARDM0193.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на престъпния състав, като е предвиждал и е допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърля допустимата по закон, включително и прага от 1.2 промила. Съзнавал е, че при това положение няма право да управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи с автомобила от едно място до друго, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици от деянието си.

В нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП подсъдимият е управлявал процесното МПС, след като е употребил алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 2.04 промила, административното нарушение по ЗДвП съставлява престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Употребата на алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017 година.

Не може да бъдат споделени възраженията на защитата в смисъл, че установяването на концентрацията на алкохол в настоящия казус не е станало при стриктно спазване на изискванията на горецитираната наредба, а в нарушение на същата, при което вмененото престъпление оставало недоказано, а това налагало оправдаване на подсъдимия.

На първо място защитата твърди, че не било доказано категорично, че отчетеният от техническото средство резултат от 2.04 промила бил в следствие от направената на подсъдимия проба. За да мотивира това свое твърдение защитникът сочи, че в талона за изследване /ТИ/, както и в съставения против подсъдимия на 12.11.20219г. АУАН, бил отразен друг час на вземане на пробата с дрегера, а именно 22:10 часа, докато в разпечатката от паметта на дрегера е посочено, че резултатът от 2.04 промила е отчетен в 22:26 часа. Също така защитникът твърди, че в ТИ на л.23 от ДП и в копието на същия ТИ на л.38 от ДП, имало разминаване в часа на вземане на пробата, като в първия талон имало „замръчкване и допълнителна добавка“, както се изрази защитникът, като часът се разчитал на 22:22 часа. Относно последното твърдение следва да се каже, че то е невярно, т.к. и на двата екземпляра от ТИ ясно личи изписаният час като 22:10 часа. Относно пък точния час на вземането на пробата  само следва да се припомни казаното по-горе, че няма спор по факта, че в болничното заведение подс.В. е бил тестван от св. Г. с алкотест дрегер. Това категорично се потвърди и от обясненията на В., който заяви, че бил тестван около 22:30 часа, а след това в очната ставка не оспори казаното от св.Г., че резултата от теста му е бил показан. Всичко това иде да покаже, че допуснатата от св.Г. очевидна техническа грешка при посочването на часа на пробата в талона за изследване – 22:10 часа, по никакъв начин не накърнява правото на защита и не прави обвинението недоказано.

Другото съществено нарушение на наредбата според защитникът се изразявало в това, че в ТИ било дадено по-дълго време за явяване в лечебно заведение – 120 минути, вместо 45 минути, т.к. подсъдимият тогава бил в населено място, което според защитата би компрометирало всяко бъдещо медицинско изследване, респ. вземане на кръвна проба. За съда не стана ясно как точно би било компрометирано всяко бъдещо медицинско изследване, но намира за нужно да отбележи, че ако по принцип на един водач е следвало да се определи по-краткия срок от 45 минути за явяване в болнично заведение,   но неправилно му е бил определен по-дългият такъв от 120 минути, то това би било само в негов интерес, т.к. ще може да се яви в болничното заведение накрая на по-дългия срок, а през това време организма му ще разгради повече употребения от него алкохол, при което концентрацията ще бъде несъмнено по-ниска от тази, която би била отчетена ако кръвната проба е взета в края на по-краткия срок.

Тук обаче следва да се отбележи, че когато св.Г. е определил с ТИ срок за явяване в лечебно заведение до 120 минути, независимо, че подсъдимият вече се е намирал в болницата в гр.Пазарджик, то горният е спазил стриктно изискването на чл.6 ал.6, т.2 от Наредбата, в която определянето на срока 45 или 120 минути зависи само и единствено от мястото, на което е извършено нарушението. По-краткия срок от 45 минути се дава, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, а 120 минути – в останалите случаи. Несъмнено св.Г. е изхождал от фактът, че подс.В. е установен като водач и евентуален извършител в извън населено място, при което правилно е дал срок от 120 минути.

Св. Г. не е имал задължението да разяснява на В. възможността концентрацията на алкохол да бъде установявана с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване, респ. да отразява направения от него избор в ТИ, т.к. с алкотеста е била установена концентрация над 1.2 на хиляда, при което е приложим не определения с чл.6 от наредбата ред, а този по чл.7 от същата. Казано с други думи, когато с техническото средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, т.е. изборът е на контролния орган, а не на водача.

Според защитата бил нарушен и чл.4 ал.3 от Наредбата, т.к. полицейските служители на РУМВР-Септември посетили местопроизшествието, където станало ясно, че заради нараняванията на подс.В. той бил транспортира в болнично заведение и било обективно невъзможно да се извърши проверка с техническо средство на място, при което е следвало контролните органи да съставят ТИ, който веднага да изпратят в лечебното заведение, където е настанено лицето. Вместо това обаче били предприети действия по изпробване на лицето с техническо средство в лечебното заведение и то от колега на полицаите, които били посетили местопроизшествието, а след това същият този колега издал и ТИ.

Тук следва да се каже, че разписаното в чл.4 ал.3 във вр. с ал.2 от Наредбата по никакъв начин не забранява да се извърши проба за употреба на алкохол на един водач, който вече е бил транспортиран от местопроизшествието и настанен в лечебно заведение, щом като бъде установено че след настаняването му, неговото състояние се е подобрило и лицето е в състояние да се тества с техническото средство, както е станало и в настоящия случай. Разпоредбата на чл.4 ал.3 във вр. с ал.2 от Наредбата урежда специална хипотеза, при която участник в произшествие е настанен в болнично заведение и поради нараняванията си по никакъв начин не е в състояние да бъде тестван с техническо средство. Само в такава хипотеза е императивно разписано, че се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение участниците в произшествието. В конкретния казус такава хипотеза не е била налице. Да, вярно е, че ТИ не е бил издаден от полицейските служители посетили произшествието, а от техен колега в гр.Пазарджик, след посещението в болничното заведение и след тестването на подсъдимия с дрегера, чието здравословно състояние е позволявало извършване на качествена проба с техническото средство. Това обаче – че ТИ е издаден от полицейски служител, извън тези, които са посетили произшествието по никакъв начин на сочи на нарушаването ан реда за установяване ан концентрация на алкохол от водач на МПС, нито пък по някакъв начин засяга правото на защита на подсъдимия. Напротив, по отношение на подс.В. е била разгърната изцяло процедурата по наредбата за установяване ан концентрация на алкохол, като първо му е даден възможност да бъде изпробван с техническо средство, от която той се възползвал, а след това и да му се извърши медицинско изследване и да даде кръвна проба, което той отказал. Отказът на подс.В. да даде кръвна проба е бил надлежно удостоверен в протокола за медицинското изследване на л.39-40 от ДП, съставен и подписан от дежурен лекар в болничното заведение, като в същия този протокол са изписани и трите имена на подсъдимия, а срещу отметката „отказва да се подложи на изследване“, последният е положил съкратен подпис.

С оглед на всичко казано до тук съдът намери, че обвинението против подсъдимият е категорично доказано и то до изискваната от закона степен на несъмненост.   

 

 

 

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на деянието е висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по транспорта и съобщенията”.  С него се засягат важни обществени и лични интереси.

От друга страна съдът прецени обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия  деяние, която е също висока, предвид фактът, че е управлявал товарен автомобил, в който е превозван товар със значителна тежест, както и поради това, че в резултат на деянието е настъпило ПТП, за щастие само с причинени имуществени вреди.

Преценявайки личността на подсъдимият съдът отчете, че същият е с относително завишена степен на обществена опасност, доколкото е осъждан и е криминално проявен, а по местоживеене е негативно охарактеризиран и е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, за което съображения се изложиха по-горе.

Причината за извършване на престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му правосъзнание и култура, както и  в очевидно демонстрираната недисциплинираност като водач на МПС.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства  съдът прецени: оказаното съдействие на полицейските органи, посредством доброволно подлагане на проба за алкохол с техническо средство, както и предпроцесното самопризнание, направено пред св.Г., а също и тежкото материално положение. Отегчаващи обстоятелства – фактът на управление на тежкотоварно МПС, фактът на причиненото ПТП, високата концентрация на алкохол, която надхвърля повече от четирикратно допустимата концентрация по ЗДвП от 0.5 промила, негативните характеристичнин данни, извършените предишни нарушения на правилата по ЗДвП, обремененото съдебно минало.

При тези данни и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде лек превес на вторите. На тази база съдът осъди подсъдимия на две години и два месеца лишаване от свобода, което намери за съответно на  тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.

Отделно от това и на основание чл.57 ал.2 от НК съдът наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в закона наказание глоба в размер на 800 лева, което също намери за съответно на извършеното престъпление. Конкретния размер на глобата бе съобразен с наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и с материалното положение и имотно състояние на дееца.

          С оглед данните за личността на подсъдимия и предвид фактът, че преди деянието не е осъждан  на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването за изпитателен срок от три години.

          Възпитателната работа се възложи на Наблюдателната комисия при Община Видин.

          Съдът  взе в предвид факта, че подсъдимият,  като водач на МПС на инкриминираната дата, се е бил превърнал в една непрекъсната опасност за всички участници в движението. След това отчете отново изключително високата концентрация на алкохол в кръвта му и останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, при което намери за необходимо да  упражни по-осезателно въздействие спрямо В. по посока спазване на императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС.

          Предвид това и на основание чл.343г от НК съдът лиши  подс. В. от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца, като намери, че именно с този размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.

На основание чл.59 ал.4 от НК, от наказанието лишаване от право да се управлява МПС съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 12.11.2019г., когато със съставения против него АУАН при условията на чл.172 ал.3 от ЗДвП му е иззето СУМПС, а на същата дата със Заповед № 19-0340-000315 на началник група в РУМВР- Септември му е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за правоуправление, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. В. да заплати сторените по делото разноски в размер на 229 лв. – възнаграждение на вещо лице за изготвяне на СМЕ и явяване в съдебно заседание, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: