РЕШЕНИЕ
№
366
16.10.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен
съд – Хасково, граждански състав, на втори октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
секретар: Р.Р.
като разгледа докладваното от мл. съдия
Милуш Цветанов в.гр.д. № 614 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
91/22.04.2019г., постановено по гр.д. №864/2019г. по описа на Районен съд -
Свиленград са уважени предявени от В.Г.И.
против „Билла България“ ЕООД с EИК *********, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ, съответно - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му,
извършено със Заповед № 2874/26.09.2018г. на управителя на дружеството, и за
възстановяването на И. на заеманата от него преди уволнението длъжност *** в
дружеството. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
направените от последния разноски по делото в размер на 810 лeва.
Недоволен от
така постановеното решение е останал въззивникът „Билла България“ ЕООД, който чрез
пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност и необоснованост. Твърди се неправилност на извода на районния
съд, че поради непрецизна клауза, с последното допълнително споразумение към
трудовия договор на И. е променена само длъжността на работника, а не и мястото
му на работа. Сочат се доводи за вътрешно противоречие в изводите на съда при
тълкуване разпоредбата на чл.66, ал.3 КТ, както и за действителна промяна на
мястото на работа на И. предвид характера на работата и функциите, свързани с
новата длъжност. Изтъква се, че посоченото в
допълнителното споразумение понятие „филиали“ на дружеството е териториално
определено и определяемо от работодателя и в този смисъл - може да се тълкува и
приеме за място на работа. Твърди се още, че поради надлежно уведомяване на
работника за смяна на филиалите, за които отговаря, явяването му в предишен не
изключва извършването на посоченото в заповедта за уволнение нарушение на
трудовата дисциплина – неявяване на работа.
В срока по чл.
263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия, който чрез пълномощника
си оспорва подадената въззивна жалба и излага съображения за нейната
неоснователност, а именно – че с допълнителното споразумение не е определено
ново място на работа, че е недопустимо това да се прави едностранно от
работодателя с имейл, и че опитът за такава промяна не е съобразен с точки от
заповедта на работодателя, която я регламентира. Претендира потвърждаване на
обжалваното решение на РС-Свиленград, както и присъждането на разноски.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представя писмена
молба, с която поддържа жалбата - както е подадена, повтаряйки изложените в нея
доводи. Претендира разноски.
Въззиваемият се явява
лично и с упълномощен адвокат, оспорва въззивната жалба.
Хасковският
окръжен съд, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е
сключен трудов договор на 27.10.2008г., съгласно който И. е бил назначен на
длъжност *** с работно място: филиал на „Билла България“ ЕООД в гр. ***.. С
договора не е изрично уговорено място на работа, което предопределя
приложението в това отношение на нормата на чл.66, ал.3 КТ. Съгласно нея - за
място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен
трудовия договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на
работата. От съдържанието на договора се установява, че в него е уговорено
съответното структурно звено, в което работникът ще работи, и следователно то
се смята за място на работа. (така и - Решение № 1016 от 22.02.1995 г. по гр. д. №
461/94 г., III г. о. на ВС)
С допълнителното споразумение №1328/19.03.2012г., към същия
трудово договор, е променена само длъжността на И. – на ***, като мястото на
работа, припокриващо се с работното му място, е останало същото.
От следващото допълнително споразумение №1745/24.02.2017г.,
към същия трудов договор, се установява, че И. е назначен на длъжност *** -
филиали на „Билла България“ ЕООД и централа“.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.2 КТ – „Не се смята за
изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е
преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността
и размерът на основната заплата на работника или служителя.“ От редакцията й
ясно се вижда, че мястото на работа, като съществен елемент от съдържанието на
всеки трудов договор (чл. 66, ал.1, т.1 КТ), трябва да е „определено“ в
самия него. Показателно за съществеността на това нормативно изискване е и
наличието на въведена с разпоредбата на чл.66, ал.3 КТ фикция, гарантираща
определеността - в случай, че страните не са го направили.
В контекста на гореизложеното, употребеният
в допълнително
споразумение №1745/24.02.2017г. израз „филиали на „Билла България“ ЕООД“ не е годен да
обозначава място на работа поради своята абстрактност. Съображение в този
смисъл се извежда от разпоредбата на чл. 121, ал.1 КТ, съгласно която – „Когато
нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника
или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му
работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.“ От
редакцията й и телеологичното й тълкуване следва, че
„място на работа“, по смисъла на чл. 66, ал.1, т.1 КТ, е място на постоянна
такава, и че е недопустимо формулирането му като - всички, или неопределими от
самия договор, филиали на територията на страната, защото чрез подобна уговорка
се заобикалят правилата за командироване.
Гореизложеното означава,
че за да се считат за място на работа филиалите следва да са определени – в (географски)
смисъл на конкретно посочени, а не в (пространствен)
смисъл на териториално обособени - което е относимо към нормативната дефиниция
на работно място. Те трябва да са определими от съдържанието на самия договор,
а не определяеми, и то едностранно от работодателя – в какъвто, пряко
противоречащ с нормата на чл. 118, ал.1 КТ, смисъл е доводът на дружеството.
Другият довод
на „Билла България“ ЕООД - за промяна на мястото на работа на И. предвид характера
на работата и функциите, свързани с новата длъжност ***, също е несъстоятелен, при
това във връзка с неоснователността на горепосочения. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 66, ал.3 КТ, мястото на работа би могло да се определя и в
зависимост от характера на работата. От длъжностната характеристика на
регионалния мениджър се установява, че характерът на работата му налага той да я извършва във филиали на
дружеството, като е допълнено - в поверения му регион. При гореизложените
съображения обаче стана ясно, че всъщност регион не е определен, в договора –
както го изисква законът. Следователно, от характера на работата не може да се
изведе в кои конкретни филиали/регион/ ще се полага трудът, за да послужи това
за определяне на мястото на работа.
Относно термина
„централа“ следва да се посочи, че за разлика от „седалище на търговеца“, той
не е легален и не е задължително да съвпада с него. Тъй като, в контекста на
общия израз „филиали на „Билла България“ ЕООД и централа“, от съдържанието на
трудовия договор и допълнителните споразумения не става ясно какъв смисъл са
вложили страните в понятието за целите на трудовото им правоотношение, съдът
няма как да направи преценка дали волите им относно определеното с термина
мястото на работа са съвпадали. В допълнение на тези съображения - всяка
организация може ежедневно, произволно и едностранно да определя различни
обекти за своята централа, и то без да има задължение да го обявява публично (в търговския регистър, например),
което е несъвместимо с особеностите на трудовоправния договор (чл.118, ал.1 КТ)
и правната сигурност за насрещната страна по него.
Предвид гореизложеното,
за настоящия състав се достига до извод, че така формулираната в допълнително
споразумение №1745/24.02.2017г., към трудовия договор от 27.10.2008г., между
страните клауза относно мястото на работа на И. не е годна да определи такова
място. Следователно то е останало същото, каквото е било определено със самия
трудов договор – филиал на „Билла България ООД“ гр.***. Това обстоятелство и
гореизложения анализ обосновават несъстоятелността и на доводите на
дружеството, че
поради надлежно уведомяване на работника за смяна на филиалите, за които
отговаря, явяването му във филиал
на „Билла България ООД“ гр.*** не изключва извършването на посоченото в
заповедта за уволнение с № 2874/26.09.2018г. нарушение на трудовата дисциплина.
С
оглед пълнота - по повод изтъкнатите от въззиваемия съображения следва да се
отбележи, че те бяха индиректно, но конкретно обсъдени в посочените мотиви, с
изключение на последното от тях, касаещо несъобразяване на предприетия от
работодателя начин за изменение на мястото на работа с точки от собствената му
вътрешна заповед №596/01.03.2018г. След като се установи несъответствие на
претендираното изменение на мястото на работа и работното място със закона –
безпредметно е извършването на преценка за съответствието му на вътрешни за
дружеството правила.
Относно всички
останали въпроси настоящият въззивен състав напълно споделя фактическите и
правните изводи на първоинстанционния съд, които са съответни на събраните по
делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства,
както и правилни съобразно закона, поради което, и на основание чл. 272 от ГПК,
препраща към тях.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на въззиваемия следва да се
присъдят направените от него разноски във въззивното производство. В
удостоверяване на същите е представен договор за правна защита и съдействие, от
чието съдържание се установява размера и вида им – 560 лева – за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 91/22.04.2019г., постановено по гр.д. №864/2019г. по описа на Районен
съд - Свиленград.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Билла България“ ЕООД с EИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №55, да заплати на В.Г.И.
с ЕГН **********, сумата от 560 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата
на обявяването му - 16.10.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.