Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261734 16.12.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 2714 по
описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно осн. чл.422 ГПК, във вр. с
чл.240 ЗЗД.
Ищецът Л.Н.З. твърди, че на 29.05.2015 г. е
предоставил на ответника заем в размер на 5300 лв. Сумата била преведена по
банков път, като било уговорено да бъде върната до 31.12.2015 година. Ищецът
твърди още, че по повод образуваната прокурорска преписка, ответникът бил признал
за получаване на парите. Поради това, че заемът не бил върнат, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в която било
образувано приложеното дело. Предмет на заповедта била сумата по заема, както и
законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението в съда. Тъй като
ответникът възразил, се иска да бъде установено съществуването на вземането.
Ответникът твърди, че искът е неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
Със заявление по чл.410 ГПК от 23.12.2019г. ищецът З.
предявил претенция за заплащане на сумата: 5300 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 23.12.2019г. до окончателното изплащане. По заявлението
било образувано приложеното дело № 21167/2019г. и издадена заповед за изпълнение.
В срок срещу нея постъпило възражение от ответника / лист 13 на приложеното дело/.
От представената разпечатка на извършени от ищеца
банкови преводи, че на 29.05.2015г. той е превел по сметка на ответника П.
сумата 5300 лв. / лист 41/.
От протокола за
разпит на ответника проведен на 14.05.2017г. по досъдебно производство –
дознание №******* на РПУ Т., се установя, че П. признава, че ищецът му е превел
сумата, като уговорката помежду им е била, че тя се предоставя в заем. Със
сумата ответникът погасил свои задължения /
лист 64/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
От направеното пред разследващите органи признание и
представения банков документ, съдът намира за безспорно, че ищецът е сключил с
ответника П. договор за заем, като е изпълнил задължението си да предаде уговорената
сума. След като е получил заема ответникът е следвало да го върне. Същият не е
доказал, че е сторил това, извършвайки плащане на уговорения падеж. Твърдението
му, че е върнал сумата, съдържащо се в протокола за разпит, представлява
изявление за факт благоприятен за него, поради което, той носи тежестта да го
докаже. Направеното изявление пред органите на досъдебното производство не е
доказателство, тъй като не съдържа изявление на кредитора, а на самия длъжник.
Последният би следвало да докаже изпълнението чрез разписка на която има право,
съобразно чл.77, ал.1 ЗЗД. В настоящото производство липсва изходящ от
кредитора документ или пък друг документ, който обективно да установява
плащането.
Предвид това съдът намира, че предявения иск е
основателен и следва да се уважи.
По
разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да понесе и отговорността за разноските, сторени в заповедното и
настоящото производство. За заповедното производство на ищеца се дължи държавна
такса от 106 лева, а за настоящото исково също разходи за държавна такса от 106
лв.
Тъй като адв. Б. е предоставил на
ответника правна помощ при условията на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, следва в негова
полза да бъдат присъдени сумите 415 лв. възнаграждение за заповедното и 415 лв.
за исковото производство.
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, съществуването на вземането на Л.Н.З. ЕГН********** с адрес *** против П.И.П.
ЕГН ********** с адрес *** за сумата 5300лв. /пет хиляди и триста лева/ дадена
в заем на 29.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2019г.
до окончателното заплащане относно което вземане е издадена заповед за
изпълнение №11521 от 27.12.2019г. по ч.гр.д.№ 21167/2019г. на Пловдивския
районен съд.
ОСЪЖДА П.И.П. да заплати на Л.Н.З., на осн. чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 106 лв./сто и шест лева /, представляваща деловодни разноски в
исковото производство, както и 106 лв./сто и шест лева/ - деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№21167/2019г. на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА П.И.П. да заплати на адвокат Д.Б. с адрес: ***,
на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 415 лв. /четиристотин и
петнадесет лева/ възнаграждение за заповедното и 415 лв./ четиристотин и
петнадесет лева/ - възнаграждение за исковото производство дължими за оказана
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД