Присъда по дело №1399/2010 на Районен съд - Пазарджик

М О Т И В И към Присъда № 248 от 01.11.2011 г., постановена по н. о. х. дело № 1399 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.

            

 

 

Районна прокуратура- Пазарджик е повдигнала обвинение против подсъдимия В.Н.Г.,***, ЕГН: **********, за това, че в периода от 13.12.2002 г. до 27.12.2002 г., в град Пазарджик в качеството си на длъжностно лице- Изпълнителен Директор на „Каучук” АД- град Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, е присвоил чужди пари- общо сумата от 486 744 лева, по дати, както следва: на 13.12.2002 г.- 75 000 лв.; на 14.12.2002 г.- 80 000 лв.; на 16.12.2002 г.- 65 000 лв.; на 17.12.2002 г.- 71 352 лв.; на 18.12.2002 г.- 87 760 лв.; на 19.12.2002 г.- 76 000 лв.; на 27.12.2002 г.- 31 632 лв., собственост на „Каучук” АД- град Пазарджик, връчени му в това качество и поверени да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери, извършено е от две лица, сговорили се предварително- В.Н.Г. и И.Г.С.- Заместник Директор по техническите въпроси в „Каучук” АД гр. Пазарджик и за улесняването му е извършил друго престъпление по чл. 311 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 3 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание- в съучастие с И.Г.С., като подбудител умишлено е подбудил И.Г.С., в кръга на службата си- Заместник директор по техническите въпроси в „Каучук” АД- град Пазарджик- на 17.12.2002 г. в град Пазарджик да състави официален документ- приемателно- предавателен протокол от 17.12.2002 г., в който е удостоверил неверни обстоятелства- че в изпълнение на раздел 4 т. 9 от Договор от 23.10.2002 г. е получил съоръжения от инсталацията за разкрояване на хартия, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство-  престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1, във вр. с чл. 202 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НК във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, вр. с чл. 311 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 3 от НК.

Районна прокуратура- Пазарджик е повдигнала обвинение и против подсъдимия И. ***, ЕГН: **********, за това, че в периода от 13.12.2002 г. до 27.12.2002 г., в гр. Пазарджик, в качеството си на длъжностно лице-  Заместник Директор по техническите въпроси в „Каучук” АД- гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, е присвоил чужди пари- общо сумата от 486 744 лева, по дати, както следва: на 13.12.2002 г.- 75 000 лв.; на 14.12.2002 г.- 80 000 лв.; на 16.12.2002 г.- 65 000 лв.; на 17.12.2002 г.- 71 352 лв.; на 18.12.2002 г.- 87 760 лв.; на 19.12.2002 г.- 76 000 лв.; на 27.12.2002 г.- 31 632 лв.,собственост на „Каучук” АД- гр. Пазарджик, връчени му в това качество и поверени да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери, извършено е от две лица, сговорили се предварително- И.Г.С. и В.Н.Г.- Изпълнителен Директор на „Каучук” АД- гр. Пазарджик и за улесняването му е извършил друго престъпление по чл. 311 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание- в кръга на службата си като Заместник Директор по техническите въпроси в „Каучук” АД- гр. Пазарджик, в съучастие с В.Н.Г., в качеството си на извършител, на 17.12.2002 г. в гр. Пазарджик е съставил официален документ- приемателно- предавателен протокол от 17.12.2002 г., в който е удостоверил неверни обстоятелства – че в изпълнение на раздел 4 т. 9 от Договор от 23.10.2002 г. е получил съоръжения от инсталацията за разкрояване на хартия, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство- престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1, във вр. с чл. 202 ал. 1 т. 1 и т.2 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, вр. с чл. 311 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

Подсъдимият Г. не се признава за виновен. Дава частични обяснения, в които отрича да се е познавал със св. А. към инкриминирания период, като в последната си дума моли да бъде оправдан. Защитниците му навеждат подробни доводи за недоказаността на обвинението, което се крепяло на една изкуствена конструкция, съставена от прокурора, посочват, че липсвал предварителен сговор между подсъдимите, а налице била една действителна сделка по покупко- продажба на процесната машина, от която обаче не били произтекли каквито и да е финансови вреди за предприятието.

Подсъдимият С. също не се признава за виновен. Дава обяснения, в които твърди, че в процеса си на работа в дружеството не бил осъществявал никаква съвместна дейност със св. А., като навежда доводи, че в посочените в обвинението дати обективно е бил възпрепятстван да участвал в каквито и да е срещи с този свидетел, на които да получава от него неправомерно средства, принадлежащи на дружеството. Защитниците му от своя страна също пледират за оправдателна присъда, като излагат подробни съображения, че обвинението било недоказано и, че подзащитният им нямал участие във вмененото му престъпление.

Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като счита, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност безспорно се установявала вината на подсъдимите и участието им в престъпното деяние. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и по отношение на двамата, както и за налагането им на наказания „лишаване от свобода”, които да не бъдат отлагани с изпитателен срок. Моли и за приложение и на нормата на чл. 37 т. 6 и 7 от НК.

По делото не е предявен граждански иск от ощетеното юридическо лице.

Районният съд, след като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

От приложените трудови договори на двамата подсъдими се установява, че в инкриминирания период Г. е заемал длъжността изпълнителен директор на „Каучук” АД- Пазарджик, а С. е бил заместник директор по техническите въпроси в предприятието, като оглавяваното от тях дружество е било регистрирано през 1991 г.

В края на 2002 г. подс. С., след предварително обмислена с другия подсъдим дейност за извършване на финансови злоупотреби със средства на предприятието, възложил на св. А., който познавал от по- рано, да намери регистриран по закона за ДДС търговец, на когото имал доверие, за да може с него „Каучук” АД в качеството си на купувач да сключи договор за покупко- продажба на линия за разкрояване на хартия. Казал му, че в завода имат такава машина, въпреки че реално това не е било вярно, като ясно му обяснил също, че сделката ще бъде изцяло фиктивна и ще се оформи само по документи, без реално да се предава вещта или да се прехвърля собственост върху нея. За целта „продавачът” щял да получи плащане от „Каучук” АД по подписан между страните договор, но в последствие трябвало да върне цената по него, изразяваща се в преведените по банков път на продавача суми, чрез св. А., който да ги предаде обратно на подс. С., като за услугата си задържи 2 % комисионна от ДДС- то, а толкова щял да получи и посредникът при осъществяване на продажбата. Св. А. бил предупреден да намери сериозен търговец, за да се получи безпроблемно съответната схема, като за цялостната организация на нещата той щял да получава подробни указания.

В изпълнение на поръчението си посредникът се свързал със св. В. В. ***, с когото били близки, а и се намирали в роднински отношения и за който знаел, че бил регистриран като търговец и на когото можело да му се разчита и да се има нужното в случая доверие. Така като съконтрагент на „Каучук” АД се избрал ЕТ „Скорпион- С.В.”, водещ се в търговските регистри официално на името на сина на св. В. В.-***, като реално двамата- баща и син работели в този ЕТ и дори св. В. В. разполагал генерално пълномощно за представителство. Св. А. разказал на св. Василеви за предложената му от подс. С. комбинация, като им разяснил, че фирмата им щяла да се използва само, за да се преведат средства по тяхна сметка, които после да се върнат обратно, без реално да се продава някаква машина, при което те се съгласили да участват и да съдействат срещу обещаната им парична печалба.

Подс. С. изискал да му бъдат предоставени непопълнени фактури, но носещи подпис и печат на представляващия ЕТ „Скорпион- С.В.”, като св. А. ***В. подписан от него и с положен печат на ЕТ празен кочан с фактури и го занесъл на подсъдимия в завода на „Каучук” АД. Там в неговия кабинет св. А. под диктовката на С. попълнил съдържанието на общо 6 броя фактури (находящи се на листове 158- 163 от ДП, том I), издадени от името на ЕТ „Скорпион- С.В.”, с получател „Каучук” АД и МОЛ- В.Г., както следва: фактура № 312/ 05.12.2002 г. на обща стойност 150 240 лв. с наименование на услугата „По договор 23.10.2002 г. Машина за разкрояване на хартия”, фактура № 313/ 09.12.2002 г. на обща стойност 75 360 лв., с наименование на услугата „По договор 23.10.2002 г. Шест позиционни развиващи станции от подаващо устройство”, фактура № 314/ 13.12.2002 г. на обща стойност 100 992 лв., с наименование на услугата „По договор 23.10.2002 г. Автоматизирано хидравлично съоръжение за подреждане и текстиране на хартия”, фактура № 315/ 14.12.2002 г. на обща стойност 61 632 лв., с наименование на услугата „По договор 23.10.2002 г. Автоматизирано захранващо устройство с механична ръка”, фактура № 316/ 16.12.2002 г. на обща стойност 50 760 лв., с наименование на услугата „По договор 23.10.2002 г. Устройство за оразмеряване на определена дължина с позиционери” и фактура № 317/ 13.12.2002 г. на обща стойност 47 760 лв., с наименование на услугата „По договор 23.10.2002 г. Направляващо съоръжение на разкроена хартия”. Фактурите не били писани наведнъж, а на няколко пъти, но винаги в кабинета на подс. С., като в някои от тях посочената дата на издаване не съвпадала с реалната, на която била попълвана фактурата. Освен това, в частта за получател от страна на „Каучук” АД, фактурите не били подписвани в момента на съставянето им, а една година по- късно- чак през месец декември 2003 г. от св. С., който, като попитал другия подс. Г. защо трябва да прави така, бил успокоен, че нямало нищо притеснително. След съставянето на всяка една фактура, първият екземпляр от нея се предавал на подс. С., а останалият кочан на ЕТ „Скорпион- С.В.”с другите св. А. ***В., който ги прибирал, без да нанася каквито и да е корекции в тях.

Наред с това бил подписан и договорът, посочен във фактурите, с дата 23.10.2002 г. за доставка на линията за разкрояване на хартия, в който за „Каучук” АД като възложител по сключената сделка се подписал подс. Г., а за ЕТ „Скорпион- С.В.”***, при обща цена за доставката от 405 620 лева без ДДС, с посочване на стойността на отделните компоненти.

По разпореждане на подс. С., св. А. уведомил св. Василеви, че трябвало да разкрият на ЕТ специално за сделката нови банкови сметки в различни банки и в различни населени места, по които щели да се превеждат сумите по договора. Независимо, че ЕТ имал своя банкова сметка (№ ********** в ТБ „Биохим”, клон Самоков, открита на 04.09.2002 г.), с която работел, за нуждите на операцията се открили последователно и две други сметки, както следва: сметка № ********** в ДСК АД, район Дупница- на 11.12.2002 г. и сметка № ********* в ОББ, клон София, Кн. Мария Луиза- на 13.12.2002 г.  

След откриването на тези сметки, подс. Г. в качеството си на изпълнителен директор и на длъжностно лице, което единствено имал право от името на „Каучук” АД да разпорежда извършването на плащания, подписал общо 16 броя платежни нареждания по всяка една от издадените фактури, с които се превеждали суми по откритите от ЕТ „Скорпион- С.В.” банкови сметки, както следва: по фактура № 312 /05.12.2002 г.- 4 броя платежни нареждания по сметка № ********** в ТБ „Биохим”, клон Самоков с дати: 13.12.2002 г. за 50 000 лв., 14.12.2002 г. за 50 000 лв., 17.12.2002 г. за 15 000 лв. и 19.12.2002 г. за 20 240 лв.; по фактура № 312/ 05.12.2002 г.- едно платежно нареждане по сметка № ********* в ОББ, клон София, Кн. Мария Луиза с дата 18.12.2002 г. за 15 000 лв.; по фактура № 313/ 09.12.2002 г.- 3 броя платежни нареждания по сметка № ********** в ДСК АД, район Дупница с дати: 13.12.2002 г. за 25 000 лв., 16.12.2002 г. за 25 000 лв. и 17.12.2002 г. за 25 360 лв.; по фактура № 314/ 13.12.2002 г.- 3 броя платежни нареждания по сметка № ********* в ОББ, клон София, Кн. Мария Луиза, с дати: 14.12.2002 г. за 30 000 лв., 16.12.2002 г. за 40 000 лв. и 17.12.2002 г. за 30 992 лв.; по фактура № 315/ 14.12.2002 г.- 2 броя платежни нареждания по сметка № ********* в ОББ, клон София, Кн. Мария Луиза, с дати: 19.12.2002 г. за 30 000 лв. и 27.12.2002 г. за 31 632 лв., по фактура № 316/ 16.12.2002 г.- 2 броя платежни нареждания по сметка № ********** в ДСК АД, район Дупница с дати: 18.12.2002 г. за 25 000 лв. и 19.12.2002 г. са 25 760 лв. и по фактура № 317/ 17.12.2002 г.- едно платежно нареждане по сметка № ********* в ОББ, клон София, Кн. Мария Луиза, от 18.12.2002 г. за сумата от 47 760 лв.

След като бил нареден даден паричен превод чрез подписването на платежното нареждане от страна на подс. Г., подс. С. се обаждал на св. А. да уведоми представителя на ЕТ „Скорпион- С.В.” за това в коя банка и по коя сметка е преведен съответен транш по договора. От своя страна единият от св. Василеви следвало да изтегли постъпилата сума и да я предаде на посредника, а той по- късно да я върне обратно на подс. С., както била предварителната им уговорка. Така за периода от 14.12.2002 г. до 29.12.2002 г. в деня на извършване на превода или най- късно в следващия такъв, св. В. В. с пълномощно или лично синът му, изтеглили от касов салон на съответната банка следните суми- от банка ДСК АД, район Дупница, на 14.12.2002 г.- сумата от 25 000 лв., на 17.12.2005 г.- сумата от 25 000 лв., на 20.12.2002 г.- сумата от 25 360 лв., на 27.12.2002 г.- сумата от 25 000 лв. и на 29.12.2002 г.- сумата от 25 760 лв., или всичко общо 126 120 лв.; от ОББ, клон София, Кн. Мария Луиза, на 16.12.2002 г.- 30 000 лв., на 17.12.2002 г.- 40 000 лв.; на 18.12.2002 г.- 30 992 лв., на 19.12.2002 г.- 62 760 лв.., на 20.12.2002 г.- 30 000 лв. и на 28.12.2002 г.- 31 632 лв. или всичко общо 225 384 лв.; от ТБ „Биохим”, клон Самоков, на 14.12.2002 г.- 50 000 лв., на 16.12.2002 г.- 50 000 лв., на 18.12.2002 г.- 15 000 лв. и на 20.12.2002 г.- 20 240 лв. или всичко общо 135 240 лв., като общата изтеглена сума съответствала на цялата преведена такава в размер на 486 744 лева.

Когато всяка една сума била изтегляна, единият от св. Василеви, който в конкретния случай е бил получил парите от банката, веднага ги предавал на св. А., като на момента задържал за себе си обещаните 2 % от ДДС- то според уговореното. След това посредникът се обаждал на подс. С. да го уведоми, че е получил парите и получавал инструкции кога и къде да се видят. Срещите им винаги били следобед, на едно и също място- бензиностанцията на „Лукойл” в град Самоков, където подс. С. пристигал сам със служебен автомобил- син на цвят „Опел Вектра”, в който ставало предаването на сумите, без присъствие на други външни лица. За участието си в така разработената схема св. А. получавал веднага своите 2 % от ДДС- то, а останалите пари вземал подсъдимия. Когато били изтеглени всички преведени по договора пари, съответните сметки били последователно закрити- тази в ДСК АД, район Дупница- на 23.01.2003 г., в ТБ „Биохим”, клон Самоков- на 28.01.2003 г. и в ОББ, клон София- на 21.01.2003 г.

Междувременно бил съставен и приемо- предавателен протокол с дата от 17.12.2002 г., подписан от подс. С. за „Каучук” АД, с който по документи се удостоверявало невярното обстоятелство, че машината е пристигнала в завода в резултат на сделката и, в който било е записано, че същата е приета без недостатъци. По отработената вече система на взаимодействие със св. А., последният взел подписания протокол, занесъл го на св. С. В., който от своя страна го заверил за ЕТ „Скорпион- С.В.” със свой подпис и печат и в последствие го предал отново на посредника, за да бъде върнат в завода надлежно оформен.

По този начин единствено по документи се водело, че „Каучук” АД е закупило от ЕТ „Скорпион- С.В.” въпросната линия за накрояване на хартия, макар в завода да не е имало таква машина, а реално да било извършено само плащане от страна на купувача, без срещу него да е била получена линията за хартия. Назначените по делото съдебно- икономически експертизи установяват, че изплатената с платежните нареждания сума от 486 744 лева не е била върната под някаква форма в бюджета на дружеството, а описаните във фактурите машини и съоръжения не били заприходени като дълготрайни материални активи на предприятието. Същевременно подсъдимите се отчитали по инвестиционна програма на дружеството, в която включили сделката за машината, но в резултат на извършена данъчна ревизия на АД- то се установило, че подобна машина не съществувала в наличност или на склад, въпреки издадените фактури за доставката й, поради което било отказано признаването на данъчен кредит. Това била причината подсъдимите да предприемат действия, чрез които реално да придобият такава машина, каквато по документи вече имали „закупена” и за целта през месец декември 2003 г. подс. С. бил натоварен с тази задача, като бил изпратен в завода в град Мизия да уреди транспортирането на подобна линия, каквато там се намирала в наличност. На място за демонтажа и товаренето им съдействал св. Ц.- управител на завода в Мизия. Транспортирането до град Пазарджик било осъществено от св. С.- шофьор на товарен камион на няколко курса, който заедно с други свои колеги също бил командирован от подс. Г. там за целта. Въпреки това обаче, счетоводно не било отразено нито заплащане на тази машина, нито пък документално било отразено постъпването й в „Каучук” АД. Назначената съдебно- техническа експертиза е установила идентичност между наличната в „Каучук” АД машина за разкрояване на хартия и тази, която се е намирала в завода в град Мизия, според предоставената от св. Н. (управител на „Системкомерс” АД) нейна техническа документация, състояща се от 21 броя папки, където машината с марка „Щрекер- Брудерхаус” е описана като машина за нарязване на хартия от роли на формат. Според издадена фактура се водело, че тази линия е придобита от „Системкомерс” АД (чийто изпълнителен директор е бил в управлението на „Каучук” АД, а и оглавяваното него дружество също е било в търговски отношения с „Каучук” АД) за сумата от 10 000 лева от дружество, ръководено от св. З.. От назначената в съдебно заседание допълнителна икономическа експертиза, извършила проверка в счетоводството на ощетеното юридическо лице, се установява, че между „Каучук” АД и „Системкомерс” АД никога не е била извършена доставка на машина за хартия, нито пък е осъществено документално прехвърляне на подобна линия.

Горната фактическа обстановка съдът възприе след обстоен анализ на събраните доказателства- частично от обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите С.В., В.В., Т.А., И.Ц., Д.Н., В.Е., Г.З., П.В., В.Г., Й.С., С.Т., С.К., Л.Г., К.Т., Т.Д., Л.С., Л.М., А.Д., В.С., С.С. и К.Г., проведените очни ставки, както и заключенията на съдебно- икономическата експертиза на вещото лице Ц.К., изготвената от нея съдебно- техническа експертиза и допълнителни заключения към нея, съдебно- икономическа експертиза на в.л. Л.Ц. и неговата допълнителна съдебно- икономическа експертиза, почерковата експертиза на в.л. Ц.Б. и техническата експертиза на в.л. Д.Л., както и от приетите в хода на досъдебното и съдебно производство писмени доказателства- фактури, платежни нареждания, командировъчни, техническа документация на машината, договори, приемо- предавателни протоколи, банкови извлечения, докладни записки, справки за съдимост, характеристични справки, декларации за материално положение и имотно състояние и всички други документи от значение за обвинението. Показанията на свидетелите Х.Г., Г.Р., Б.Н., И.Х. и В.С. не са относими към повдигнатите обвинения в процеса и не допринасят за изясняване на обстоятелствата от значение за делото, поради което не следва да се обсъждат.

Основна роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на св. А., който е бил свързващото звено между подсъдимите и ЕТ „Скорпион- С.В.”. Именно покрай посредничеството му по осъществяване на сделката на „Каучук” АД с ЕТ се установява поведението на подс. С. и неправомерните му действия, спомогнали за ощетяването на дружеството. Съдът кредитира в голямата им част тези показания, защото те са подробни и изчерпателни, кореспондират с тези на свидетелите Василеви и са депозирани, въпреки че описват поведение на свидетеля в нарушение на установения правов ред, свързано с получаване на финансова облага от фиктивна сделка, манипулиране на първични счетоводни документи и предаване на пари на лице, което няма основание да ги получи. Точно затова съдът ги намира за достоверни и обективни, тъй като, макар и да не са в полза на депозиращия ги, той ги дава в интерес на правосъдието и така съдейства за разкриване и доказване на извършеното престъпление. Макар да има незначителни различия с показанията му от разпита пред съдия в досъдебното производство (относно това кога се е срещал с подс. Г., които частично се преодоляха посредством очната ставка между двамата) и с тези на св. С. за това дали последният е присъствал на срещите му с подс. С. при писането на фактурите, които не се отстраниха в рамките на проведената между тях очна ставка, тези обстоятелства не са от такова съществено значение за процеса, че да доведат до заключението за изключване като цяло на показанията на свидетеля от доказателствения материал, още повече, че те съответстват с останалия събран такъв, извън обясненията на подс. С., което е напълно обяснимо, предвид приетата от дееца защитна позиция. Няма основание да не кредитират твърденията на св. А., че е осигурил според дадените му указания нужните документи за извършване на сделката, като е предавал на дееца подписаните от страна на ЕТ „Скорпион- С.В.” договори, приемо- предавателен протокол и фактури, защото свидетелите Василеви посочват, че не познават подсъдимите и никога не са имали контакти или срещи с тях по повод продажбата на машината, а са предавали документите в тази връзка на посредника, който им ги връщал попълнени. Пак в насока, че поведението на свидетеля е продиктувано изцяло от даваните му от подс. С. разпореждания относно подготовката на нещата, е фактът, че той принципно не се е занимавал с посредническа дейност, а е снабдявал с електроди и други подобни части заводи, но не е извършвал дейност по доставка или организация на такава, свързана с машини за хартия, което обяснява и защо е изготвял съдържанието на дадените му от ЕТ непопълнени фактури под диктовка. Напълно логични са показанията му относно приемането на парите след изтеглянето им от банката и предаването им по- късно на С. срещу уговорената печалба, защото, след като продавачът не е разполагал с тази машина и средствата за нея са били превеждани с цел да се върнат обратно да даващия ги, е съвсем естествено и нормално да се случи точно това. Неслучайно и в показанията си св. А. посочва, че не броял парите и не съставял разписка за тях и дори се страхувал да ги държи в себе си за дълго, защото това не били негови средства и се притеснявал за тях, тъй като веднага трябвало да ги върне. Противно на всякаква житейска логика е, ако едно лице се занимава по занятие с посредническа дейност, да предава скрито и по такъв таен начин в паркиран до бензиностанция лек автомобил и то на няколко последователни пъти големи суми по договор, който лично урежда, освен, ако действа в изпълнение на дадените му нареждания, както е било в случая. Съвсем естествена е насрещната позиция на подс. С., който в обясненията си отрича да е имал срещи в завода със св. А. по повод продажбата на машината и въобще да е участвал с него в подобни престъпни взаимоотношения, но съдът приема това за стратегия на защитата му в процеса. С проведената очна ставка между двамата не се добавят нови обстоятелства около фактическата обстановка, но въпреки съществените противоречия в показанията на двамата, съдът дава вяра на показанията на свидетеля, който не е заинтересован по делото и няма причина да спомага за поддържане на обвинението срещу подсъдимия, след като е получавал пари от него за вършените услуги по организиране на сделката.

В този ред на разсъждения няма основание да не се кредитират и показанията на свидетелите С. и В. Василеви, защото и те като предходно обсъдените също са логични, еднопосочни, непротиворечиви и последователни в рамките на хода на целия процес- от досъдебното производство при двата проведени разпита пред съдия, до депозирането им в съдебно заседание, а освен това са в съответствие и се допълват с тези на св. А.. В изпълнение на дадените им указания, тези лица са извършвали всички необходими действия, с които документално да „продадат” на дружеството съответната машина, а след това да върнат обратно парите, получени за нея. Интереса си от участие в такава фиктивна сделка те ясно и категорично мотивират с обещаната им печалба под формата на комисионна и въпреки, че съзнават, че действията им са били неправомерни, те открито и отговорно пресъздават пред съда начина, по който са се случили нещата, с което също съдействат за разкриване на обективната истина. Цялостното поведение на двамата свидетели е доказателство за това, че показанията им са достоверни и могат да служат като обосновка на обвинението против подсъдимите. Това е така, защото търговската дейност на двете лица чрез ЕТ „Скорпион- С.В.” въобще не е била свързана до момента, а дори и след това с някакви други облигационни отношения с „Каучук” АД, нито пък предметът на дейността им се е отнасял до продажба или доставки на машини и съоръжения като процесната. Също така откриването на банкови сметки в различни банки и градове, извън основната им обслужваща сметка, както и закриването на тези сметки непосредствено след изтеглянето на преведените от завода суми, са били направени единствено с оглед нуждите на конкретната сделка и са обслужвали само интересите на подсъдимите, във връзка с това по- трудно да се проследяват отпуснатите пари по договора. Няма никаква логика в това двама търговци, вместо да улесняват, да предприемат действия, с които допълнително да усложняват бизнес отношенията си- купувачът, като превежда суми за една и съща сделка в три отделни сметки, всяка в различна банка, които се намират освен това и в различни градове и като прави в рамките на две седмици общо 15 банкови превода на парични средства, за които разполага с възможност да изплати и наведнъж, във време, в което официално е преустановил дейността си, а продавачът- като тегли в деня на превода всяка от тези суми на ръка от различно място и след това закрива сметката, а два месеца по- късно и прехвърля цялото си търговско предприятие. Още по- необяснимо е това, че продавачът по един договор издава и заверява със свой подпис и печат редица празни фактури, чието текстово съдържание се попълва в последствие от трето лице, което нито е служител, нито има нещо общо с дейността на ЕТ, при положение, че именно доставчикът на една стока е този, който, като издава фактура за нея, описва наименованието, характеристиките и цената на предлагания артикул. Затова не може да се приеме и тезата на защитата, че св. А. е действал като пълномощник без представителна власт в полза на ЕТ, тъй като стана ясно както от неговия разпит, така и от този на св. Василеви, че той никога не е работил в ЕТ „Скорпион- С.В.”, нито с действията си по уреждане на сделката е целял да обвърже търговеца, а неговата роля такава, каквато подсъдимите са му възложили, е била да осигури надежден партньор по договора и да бъде свързващото звено между завода и продавача. Единственото логично обяснение на тези сложни и напълно ненужни на един обичаен търговски оборот комбинации е във взаимната изгода и за двете страни. Именно това е и причината, мотивирала двамата свидетели да участват, като в показанията си те ясно подчертават това, че са се съгласили само заради обещаните им 2 %, които са си получили. Близките отношения на св. Василеви със св. А., на когото те са имали доверие и който с посредническите си действия им е осигурил парична печалба, дават обяснение за поведението на двамата свидетели, които иначе нямат никакъв интерес в процеса да дават показания в полза на обвинението, тъй като по този начин уличават и себе си в измамливи действия и злоупотреби.

Макар че и двамата свидетели- баща и син твърдят, че не притежават такава машина и нямат същата нито в наличност, нито пък на склад, от приетата допълнителна икономическа експертиза се установява, че в дневника за покупки на ЕТ „Скорпион- С.В.” и справката- декларация по ДДС е отразена доставка на подобни машинни елементи. Следва обаче да се обърне внимание на факта, че от посочените в експертизата дати на фактурите, предмет на доставката и стойността им е видно, че е налице пълно съвпадение с тези за извършената в последствие по фактури нова продажба на „Каучук” АД, в която връзка може да се направи изводът, че въпросната машина действително е съществувала само в счетоводните документи на ЕТ. В противен случай нямат логика нито показанията на св. Василеви за това, че те не притежават тази машина, ако наистина са я били купили непосредствено преди това за сума от почти половин милион лева, нито пък фактът, че веднага след покупката им същите тези съоръжения през следващите няколко дни веднага са били продадени на „Каучук” АД за същата стойност, за която са били купени, без никаква печалба, чрез същия брой фактури, всяка от които със съвпадаща цена с тази на предходната доставка. В тази връзка е необходимо да се отбележи и това, че ако действително документално ЕТ „Скорпион- С.В.” е станал собственик на машината едва с фактурите от предходния си доставчик, първата от които е с дата 03.12.2002 г., то тогава към момента на сключване на договора с „Каучук” АД на 23.10.2002 г. ЕТ въобще не е притежавал никакви права върху линията за хартия и е сключил една фиктивна сделка, която не прехвърля собственост, нито пък може да направи собственик купувача. Именно в този смисъл съдът намира, че изследваните писмени документи са били създавани единствено, за да установяват от формална страна наличие на осъществена сделка. Затова е несъстоятелна и защитната теза на подсъдимите, че в случая имало извършена действителна покупко- продажба, като цената била преведена с платежните нареждания по фактурите, а вещта пристигнала по- късно с транспортирането на линията от завода в Мизия. Подобна конструкция въобще не може да се приеме за основателна, въпреки че в гражданско правен аспект не е задължително да съвпадат моментите на плащане на стоката и получаването й, защото вещно- транслативният ефект на договорите за прехвърляне на собственост, какъвто е и продажбата, настъпва с постигане на съгласието между страните. В настоящия случай с подписване на договора от 23.10.2002 г. би следвало да се прехвърля собствеността върху машината, но към тази дата нито ЕТ „Скорпион- С.В.” е бил неин собственик, за да прехвърли валидно права, нито пък в „Каучук” АД е имало в наличност подобна машина, за да се приеме, че купувачът е получил нещо по възмездната сделка. Единствено са преведени пари за вещ, която нито е имало, нито пък е доставена и, за да се удостовери, че е доставена, е изготвен приемо- предавателния протокол от 17.12.2002 г., в който е посочено, че при приемане на съоръженията не са констатирани недостатъци. При положение обаче, че е безспорно установено, че машината от завода в Мизия е пристигнала в „Каучук” АД една година по- късно, по никакъв начин не може да се приеме, че това е била „закупената” от ЕТ „Скорпион- С.В.” линия за хартия, защото няма никаква връзка между двете машини, освен тази, че подсъдимите са използвали описания във фактическата обстановка начин, за да осигурят при тях в наличност подобна машина, която да удостоверява, че в изпълнение на договора от 23.10.2002 г. действително в предприятието са постъпили някакви материални активи. Това е и причината, че доставената в последствие машина не е била счетоводно отразена при тях, нито е била заплатена, нито пък документално е станала собственост на „Каучук” АД, защото от една страна така би се получило плащане на два пъти за едно и също нещо и доставка на вещ, която вече има в наличност, а от друга- машината от завода в Мизия, която по документи е собственост на „Системкомерс” АД, би се оказала по едно и също време собственост и на „Каучук” АД и въпреки производствената необходимост от нея за дейността на предприятието, тя да стои една година на склад в друг завод и дори да се използва съдействие на трети лица, за да се транспортира от собственика си в Пазарджик. В тази насока именно не могат да се споделят като правилни или логични аргументите на защитата, с които се обосновава наличието на действителна сделка, без какъвто и да е престъпен замисъл по нея, защото облигационните отношения между търговците в случая са били използвани за прикриване на неправомерната дейност на подсъдимите. Няма как да се приеме, че подс. Г. е изпълнявал само рутинните си служебни задължения, подписвайки платежните нареждания по издадените фактури във връзка с договора с ЕТ, защото същият в качеството си на най- висш ръководител в предприятието е бил напълно наясно със ситуацията около въпросната машина, а и по длъжност е имал вменена отговорност и носи пълната такава във връзка със законосъобразното разходване на средства на завода.

Съдът не кредитира като достоверни обясненията на подс. С. в частта, в която са свързани с излагане на факти относно отсъствието му от града и обективната му невъзможност на конкретно посочените в обвинителния акт дати да получи сумите от св. А.. От една страна, тези обяснения представляват изцяло защитна позиция на подсъдимия, насочена към опровергаване на повдигнатото обвинение. Това е така, защото, след анализ на съдържанието им, се установява, че по никакъв начин те не изключват възможността лицето да е осъществявало срещи с посредника, на които да получава изтеглените от банката пари. Обвинението за подсъдимия обхваща периода от 14.12.2002 г. до 29.12.2002 г., като датите са изведени от показанията на свидетелите А. и Василеви, че в деня на извършения паричен превод от страна на „Каучук” АД към ЕТ „Скорпион- С.В.” или най- късно на следващия, изтеглените пари са били предавани на подс. С.. По делото са налице писмени доказателства от съответните банки за това на коя дата каква сума по коя сметка е постъпила и кога точно е изтеглена, т.е. времевият интервал е безспорно определен. Твърденията, че в този период подсъдимият бил излязъл в отпуск, пътувал до град София за консултации в очна клиника, ходил на лекар в град Пазарджик за извършване на контролни прегледи, където му предписали изследвания и за няколко дни присъствал на семейно събиране в град Троян със свои роднини, съвсем не означават, че в посочения период не са били или не е могло да бъдат осъществявани негови срещи със св. А.. Според показанията на последния, същите принципно се провеждали само в следобедните часове на бензоностанцията на „Лукойл” в град Самоков и то за няколко минути, т.е. независимо къде (на кое място- в София или в Пазарджик) е бил през деня подсъдимия, не е имало никаква пречка за него да се среща с посредника по- късно, още повече, че именно С. е бил този, който е определял по телефона часовете на тези срещи с оглед другите си ангажименти. Пак в тази насока, както вече се спомена, и фактурите по сделката са били изготвяни по същия начин- според указанията на дееца, в която връзка отразените в тях дати не са съвпадали с действителните, на които са били диктувани на св. А., а това от своя страна ясно отговоря на възраженията на С., че нямало как на конкретния ден да е бил в завода, защото обективно отсъствал или бил някъде другаде по възложени му задачи. Точно заради осигуряването на алиби са били избирани да се запишат такива дати на съставяне на документите, с цел при евентуално бъдещо доказване да се разполага с насрещни аргументи за неучастието му в престъпната схема.

Макар че св. Д. подкрепя думите на подсъдимия за 3- дневен престой при негови роднини в град Троян, съдът не кредитира тези показания, защото намира, че същите са дадени изцяло в подкрепа на подсъдимия и обслужват само неговата защитна теза. Аргументите в тази насока са, че свидетелят след един много дълъг период от време (около осем години и половина назад) си спомня конкретни подробности за часове на тръгване и пристигане, автомобила за пътуване, маршрута на движение, а същевременно при задаването на контролни въпроси за това дали дните, които цитира като дати, са били почивни или работни за самия него, не дава точни отговори. Освен това буди съмнение и фактът, че за целия период от време на познанството на свидетеля с подсъдимия и неговия брат, само тогава те са се събрали да празнуват заедно и то имен ден и, за да се комбинират в пътуването, свидетелят пристигнал в град Пазарджик от град Пловдив със своя автомобил, а след това сменили колите и пътували с тази на подс. С., но управлявал св. Д. поради здравословните проблеми на подсъдимия. Подобни твърдения въобще не могат да бъдат приети за достоверни и единствената логика в тях е депозирането им с оглед изграждане на алиби на дееца. Отделно от това, обстоятелството, че според медицинско заключение С. имал право да управлява единствено автомобил със специално приспособление и бил негоден за шофиране на друг тип МПС, въобще не означава, че той не е управлявал въпросния служебен автомобил, с който е отивал на срещите със св. А., защото дори в показанията си св. С. посочва, че е виждал подсъдимия да кара този „Опел” в двора на предприятието. Изнесеното от този свидетел, че служебният автомобил не само в инкриминирания период, но и много по- късно от това бил изчезнал от завода, а после се било установило по проверка от пътните листове, че бил ползван от сина на подс. Г., по никакъв начин не изключва възможността да е бил ползван през това време и от подс. С.. Следва да се отбележи, че в останалата си част показанията на св. С. не са достоверни, защото, видно от съдържанието им, те са избирателно дадени, с подробности за едни обстоятелства и никаква конкретика за други, случили се по същото време, което стана ясно от допълнителните уточняващи въпроси в разпита. Отделно от това, са депозирани от позицията на лице, което според думите му с устна заповед замествал през определени периоди свой болен колега и така следял за транспортната дейност в предприятието- твърдения, които не звучат логично, а и противоречат на установената организация на дейност в едно търговско дружество, където съществуват ясно разписани правила при заместване и отсъствие на служители. В подкрепа на това, че подс. С. сам е управлявал този служебен автомобил са и показанията на св. Г., който дори посочва, че деецът използвал и за лични нужди тази кола, като се прибирал в къщи с нея и я паркирал в двора си. Независимо дали свидетелят е бил на длъжност охрана в периода, за който говори и дали е имал право да носи оръжие, показанията му в тази част се опровергават единствено от подс. С., но няма причина те да не се приемат за достоверни, защото нямат пряко отношение към длъжността на свидетеля и не са обусловени от неговата трудова функция в предприятието, каквато и да е била тя, тъй като се отнасят до факти, които могат да бъдат възприети от всеки, независимо от качеството му.

Не следва да се кредитират и обясненията на подс. С. досежно приемо- предавателния протокол от 17.12.2002 г. за това, че поставената в него дата към момента на подписването била заличена и закрита и се различавала от действителната, която била точно една година по- късно, когато реално пристигнала другата машина от завода в Мизия, в подкрепа на което са представените от него два протокола с дати 17.12.2003 г. Абсолютно нелогично звучи подобно твърдение от длъжностно лице, което е натоварено да подписва (а безспорно от графологичната експертиза се установява, че именно той е положил подписа си под този протокол, което не се и оспорва) документи във връзка със сделка, осъществявана от дружеството, в което служи. Естествената реакция в случай на констатирани недостатъци при доставка на една поръчана стока е това да се отрази на момента, с каквато и цел се съставя подобен документ, а не то да се направи една година по- късно в други два протокола, преповтарящи изцяло съдържанието на първия. Всичко това представлява един неуспешен опит за отклоняване на обвинението спрямо подсъдимия, целящ да докаже неучастието си в неправомерни действия с неблагоприятни последици за дружеството. В действителност обаче се получава точно обратното, защото в съставения приемо- предавателен протокол от 17.12.2002 г. съвсем съзнателно подсъдимият не е вписал възраженията си за техническото състояние на машината, тъй като такава реално не е получавана и само формално е следвало да се изпълни процедурата по постъпването й в предприятието. В тази връзка трябва да се коментират и показанията на св. С., която твърди, че е присъствала на среща с проведен разговор между подсъдимите през месец декември 2003 г., когато тя заверила в подпис и печат тези протоколи. От една страна, въпреки че бяха надлежно изискани, тези приемо- предавателни протоколи не бяха представени в оригинал, а от друга- не се установи свидетелката да е имала възложени отговорности във връзка с документооборота в „Каучук” АД досежно сключените договори и придружаващи ги документи, поради което тези протоколи не следва да се приемат като достоверни и автентични писмени доказателства. Както вече беше споменато по- горе, те са индиция за това, че след осъществяване на процесната сделка, са били правени опити от страна на участващите в нея лица да прехвърлят взаимно отговорността си и да прикрият неправомерните си действия чрез изготвени в последствие заместващи свързаните с продажбата документи.

На следващо място, въпреки своята подробност и изчерпателност, обясненията на подс. С., който по дни, дори в някои случаи и по часове, конкретизира действията си за съответния изминал период, преди по време и след инкриминираните дати, не могат да се възприемат като обективно отражение на действителността. В по- голямата си част неговите твърдения нямат връзка с конкретно повдигнатото обвинение, поради което и не следва да се обсъждат. Те касаят или извършвана от дееца в процеса на работата му трудова дейност, или професионалните му отношения с другия подсъдим, с което единствено се цели да се покаже загрижеността на дееца към съдбата на завода и да се обоснове тезата, че неговите действия (подаване на докладни, сигнали и т.н.) са предприети в интерес на предприятието, с цел да се създаде впечатление в решаващия състав за изключване дори на допускането на мисълта, че такъв принципен и отговорен служител на дружеството може да участва в неговото източване. Отделно от това, ясно запазените спомени на подсъдимия за миналите събития са почертано избирателни- същият е лаконичен в обясненията си досежно конкретните обстоятелства около отношенията му със св. А., които са от значение по делото, като съзнателно избягва коментирането им и същевременно е доста подробен при описанието на други случки, които нямат никакво значение за процеса. Доколкото обаче предметът на делото е очертан от внесеното от прокуратурата, както вече се отбеляза, в частта опровергаваща обвинението, обясненията му не могат да служат за оневиняване на дееца, защото се намират в противоречие с показанията на св. А. и не са подкрепени от надеждни и обективни други доказателства, които да установяват тяхната достоверност.

Подсъдимият Г. не дава обяснения по повдигнатото му обвинение, а частичните такива, които депозира, са свързани единствено с опровергаване твърденията на св. С. на обстоятелството, че между него и св. А. и С. е имало среща на 09.12.2002 г. в кабинета му. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в тази връзка, защото те не се намират в противоречие с показанията на лицата, за които св. С. твърди, че са участвали в срещата, което се установи и от проведените очни ставки, като съответно- не приема за достоверни показанията на св. С. в тази насока, защото намира, че звучат нелогично твърденията й, че в момент, в който тя е извикана за изготвяне на спешна заповед относно преустановяване на дейността на завода от следващия ден, в кабинета на директора на предприятието ще присъстват още две лица, които нямат връзка помежду си, а единият дори не е и служител на „Каучук” АД и пред нея ще му се разпорежда вписване на съдържание на фактури по договор, за които се доказа, че са били диктувани от другия подсъдим.

 Независимо, че подс. Г. не дава други обяснения, които да се анализират и чрез които да се докаже или отхвърли обвинителната теза, което е негово законово регламентирано право и от това не могат да се правят изводи в негова вреда, по делото няма основание да се приема, че не е изяснена неговата основна роля както при обмисляне, така и във фактическата реализация на деянието. Планирането на престъплението е извършено при съблюдаване на най- изгодния момент и начин, при които то да се осъществи- като се разходват средства по инвестиционната програма на дружеството, през месец декември, когато обичайно предприятието престава да функционира, тъй като служителите му са били пуснати в отпуск и производственият процес е прекратен с нарочна писмена заповед, за което са събрани и безспорни гласни доказателства. Предварително подс. Г. се е бил снабдил от заместник- главния счетоводител св. Г. с празни, непопълнени платежни нареждания, но носещи нейния подпис, който, наред с този на изпълнителния директор, е бил достатъчен за разпореждане за извършване на плащане със средства на дружеството. Използвайки създадената обичайна практика в периоди на отпуск да се оставят такива бланкови платежни подписани от счетоводителката, които обаче да служат само за изплащане на заплатите в предприятието, подс. Г. е наредил чрез тях съответните плащания по договора, въпреки че в този период „Каучук” АД е имал ДДС сметка, през която принципно е следвало да минават такива траншове и точно счетоводителката е била наложила тази практика в интерес на дружеството. Плащането по друга сметка действително не представлява нарушение от счетоводен характер, но самото извършване на финансовата операция е показателно за това, че с нея се цели не постигане данъчни привилегии за дружеството, каквито не е имало пречка да настъпят, ако е била ползвана специално съществуващата ДДС сметка, а това е направено именно, за да се извлече лична изгода от създадената ситуация. Точно, защото в този период в дружеството е нямало действащи служители, е използван и друг счетоводител на отделно юридическо лице- този на „Каучук 97” АД (св. С.), на която е било разпоредено да попълни платежните нареждания на база фактурите, издадени от ЕТ „Скорпион- С.В.” по договора, за да се валидизират плащанията. Именно тя посочва, че в момента на предоставянето им пред нея от подс. Г., тези фактури не са били подписани за получател, което съвпада и с показанията на св. С., на когото документите са били дадени да ги разпише за получил едва след докарването на машината от Мизия през декември 2003 г. и за което е бил успокоен, че не върши нередност с подписването им една година по- късно. В тази връзка не следва да се кредитират показанията на св. К., че фактурите, които намерила на бюрото си след завръщане от отпуск през месец януари 2003 г., били редовни и подписани, защото тези показания се разминават с вече обсъдените такива на другите двама свидетели, които пряко са ги обработвали чрез нанасяне на вписвания в тях. Независимо, че в крайна сметка фактурите и платежните нареждания са били надлежно осчетоводени по съответните правила в балансовите сметки на дружеството (което се установява от назначените по делото няколко икономически експертизи), начинът на попълването на съдържанието и подписването им- от различни лица и по различно време, са показателни за това, че подсъдимите са следвали не правилата на редовния счетоводен документооборот, а своята собствена стратегия при оформяне на документацията за извършеното престъпление, с която да от външна страна чрез годни финансови документи да прикрият своята намислена злоупотреба със средства на дружеството. Пак в тази връзка са и последващите им действия, свързани с докарване на машината от Мизия с цел осигуряването й в наличност в завода при евентуална проверка, за което са използвали свързано с тях лице- св. Н., който е бил в ръководството на „Каучук” АД, но чрез друго свое дружество- „Системкомерс” АД е уредил подобна като вид и характеристики машина, която в крайна сметка е останала заведена документално като собственост на неговото дружество, макар и да е била складирана в „Каучук” АД, където пък въобще не е била използвана по предвиденото си предназначение.

Неслучайно подсъдимите са намерили свой подходящ „партньор” по договора за продажба, който нито е имал опит или познания в тази сфера на търговия, нито пък е създавал пречки или затруднения при осъществяване на замисъла им, каквото точно те са търсели. Чрез ЕТ „Скорпион- С.В.” те въобще не е имали преки контакти, защото са действали през посредник, на когото е нареждано какво и как да осигури и подготви и по какъв начин да процедира. Откриването и закриването на банкови сметки на ЕТ на различни места е било направено с цел по- трудно проследяване на сумите, които съзнателно са били превеждани на части, а не наведнъж, за което не са съществували никакви пречки. Няма как да се приеме за естествено или нормално поведение на продавач по сделка, който, ако действително разполага със съответната стока, която търгува, да остави другата страна по договора да оформя всичките му документи по продажбата, да тегли и връща получените пари за доставения продукт, освен, ако това поведение не е част именно от стратегията на подсъдимите при присвояването на сумата, разработена единствено в техен личен интерес, срещу обещана печалба на другите участници. С оглед липсата на дадени обяснения от подсъдимите досежно изпълнителното деяние, по делото не става ясно какво е станало след предаване на парите от св. А. на подс. С. и дали те са били разпределени между него и другия подсъдим, но за извършване на съответното присвояване е достатъчно това, че счетоводната експертиза установява, че платената по фактурите суми не е била върната на дружеството, а същевременно реално е излязла от активите на предприятието без насрещно да е получена съответна стокова- материална ценност в замяна.

Не е необходимо да се обсъждат с подробности събраните по делото гласни доказателства за това по какъв начин е била уредена другата машина от завода в Мизия, как е било извършено самото й докарване оттам (пристигане на групата, демонтаж, транспортиране), дали след пристигането й в „Каучук” АД е било оформено документално складирането на линията, къде е монтирана и кои са били работещите й компоненти, какво е установила проверката на назначената от подс. Г. в последствие комисия по инвентаризация на складовете, какво е било съдържанието на намерените в тях каси и т.н., тъй като те са без съществено значение по делото и следва да се вземат предвид единствено при анализ на поведението на подсъдимите, насочено само към преднамерено създаване на такава организация при извършването на реалната доставка на друга машина, целяща да прикрие липсата на закупената преди това с процесния договор.

За пълнота на изложението, следва да се обсъдят и показанията на св. М. и св. Д. в частта им относно подадената от тях заедно с подс. С. до прокуратурата жалба против действията на подс. Г., квалифицирани от тях като финансови нарушения и злоупотреби. Макар същите да не касаят изцяло конкретното обвинение, те следва да се преценят по делото като доказателство за това, че след като е приключила организацията по „продажбата” на въпросната машина през месец декември 2002 г. и докарването на другата подобна от завода в Мизия една година по- късно- през месец декември 2003 г., отношенията между двамата подсъдими са се влошили в процеса на по- нататъшната им работа в „Каучук” АД, което обяснява и противопоставянето на двамата в процеса. Обясненията на подс. Г. от досъдебното производство, в които той прехвърля отговорността за сделката за машината върху подс. С., като твърди, че бил подведен от него, тук не могат да се кредитират, но дават отговор на въпроса защо след съвместната престъпна дейност на двамата именно С. е този, който е подал сигналите срещу Г. за извършени от него злоупотреби в предприятието. Причината е, че това се е случило на един по- късен етап, едва след като между двамата са възникнали проблемите и неразбирателствата по повод ръководството на дружеството и прехвърлените акции от капитала му. Пак в тази връзка следва да се обсъждат и обясненията на подс. С. за коментирания вече приемо- предавателен протокол, който той веднъж е подписал без забележки в периода на провеждащите се плащания с ЕТ „Скорпион- С.В.”, а в последствие твърди, че реално го бил подписал година по- късно и то с възражения пред подс. Г.. По същия начин стоят нещата и с представяните от подс. С. в хода на процеса други документи в заверени копия, издадени от „Каучук” АД, които при служебното им изискване не се представят в оригинали или се оказва, че не съществуват и са унищожени или пък се отнасят до съвсем различни от съдържанието им обстоятелства (складовата разписка, проверена с експертизата). Тези факти са показателни именно за това, че започналото разследване по отношение на двамата и последвалото им привличане като обвиняеми в един и същ процес, в още по- голяма степен е засилило желанието на всеки от тях да действа против другия и да му прехвърля вина, която теза се подкрепя и от разпита на някои свидетели по делото (Д. и М., С. и Г., С.), даващи разминаващи се показания по едни и същи факти с оглед заинтересоваността или връзката си с някой от подсъдимите. Именно в тази насока следва да се преценят и показанията на свидетелите, защото няма как да се приеме, че св. М. е подавал неколкократно в прокуратурата сигнали против Г., винаги действайки емоционално или под въздействието на афекта, че бил уволнен от него, а по делото дава показания в негова полза. От друга страна, след като пък св. Д. е разполагал с информация за нередности в управлението на завода, буди недоумение факта, че той изнася данни за такива само по отношение на единия подс. Г. и по никакъв начин не намесва другия подс. С., макар че в жалбата до прокуратурата са цитирани именно фактурите по сделката със ЕТ „Скорпион- С.В.”, изготвени под диктовката на С.. Това е показателно за променливата позиция на свързаните с подсъдимите лица, които действат само в техен интерес и когато този интерес е съвпадал, са били заедно, а след скарването им, са застанали на противоположни позиции. В процеса обаче са от значение отношенията между двамата подсъдими до, по време на и кратко след инкриминираното деяние, които тогава са били добри, професионални и колегиални, като двамата са действали в координация и при съвместно разпределение на участието и ролите си, са го осъществили заедно.

Досежно общият умисъл между двамата подсъдими и тезата на защитата им, че в тази връзка не били събрани никакви доказателства за съществуването на такъв, освен твърденията в обвинителния акт за организираната схема за извършване на деянието, следва да се посочи, че е съвсем разбираема позицията на подсъдимите, които не дават обяснения в тази насока, защото това не е в техен интерес. Независимо от това обаче за техния общ замисъл и предварително обмислен план могат да се направят изводи както от конкретните им действия, така и от показанията на св. А.. Подробно по- горе беше анализирано поведението на всеки от подсъдимите, които са се опитали в процеса на рутинната си служебна дейност да извършват деянието, прикривайки го под формата на изпълнение на задълженията си като ръководители на дружеството. Не могат обаче да се приемат за нормални или съвсем естествени действията им, които вече бяха обсъдени обстойно, свързани със задължаване на предприятието за голяма сума пари, срещу която реално не се получава нищо насреща, както и последвалите такива по документалното оформяне на доставката с цел да се валидизира една сделка, която е била предвидена изначално да не породи правни последици, а да създаде условия и предпоставки единствено за лична изгода на двамата чрез използване на служебно положение. Именно съвкупният анализ на поведението на подсъдимите, установено в хода на процеса, е доказателството за предварително взетото от тях съвместно решение за организиране на деянието, като в такава насока са и показанията на св. А., който е трябвало да участва в така създадения план и също е част от него, доколкото с действията си е спомогнал за постигане на целения резултат. Без значение е какви са били отношенията между подсъдимите и свидетеля, дали те са се познавали, от кога и какво доверие взаимно са си имали, нито пък е важно обстоятелството какви биха били правата на защита на подсъдимите при евентуално недобросъвестно поведение на св. А. в случай на неспазване на възложената му задача, защото това са въпроси, които не касаят нито съставомерността на деянието, нито пък могат да служат като обосновка на тезата за недоказаността му.

След описване на фактическата обстановка и анализ на събраните доказателства, които я установяват и обсъждане на тези, които се кредитират, както и останалите, които съдът не приема за достоверни, следва да се изложат съображения относно правната квалификация на инкриминираното деяние.

С престъплението „длъжностно присвояване” се засягат както обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху вещи или пари, така и специфичните отношения по служба, в които участва субектът.

Предметът на престъплението според повдигнатото обвинение в конкретния случай са чужди пари- такива, които не принадлежат изключително на подсъдимите. Няма спор, че присвоените средства са били включени в капитала на юридическото лице („Каучук” АД), част от ръководството на което са двамата подсъдими, но тъй като имуществото на дружеството е различно от това на неговите членове, тези пари не са и не могат да бъдат собственост на дейците, независимо от това дали управлението на търговското предприятие им е било възложено.

От друга страна, за да е налице съставомерност на деянието, се изисква още специално отношение на субекта към предмета на престъплението- т.е. тези чужди пари да са били поверени за управление на длъжностното лице в това му качество. Безспорно и двамата подсъдими притежават качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 буква „б” от НК- осъществяват определена дейност в търговско дружество, която им е възложена срещу заплащане по силата на заеманата от тях длъжност. Те са извършвали по силата на трудов договор и длъжностна характеристика ръководна работа, със съответно вменени задължения. Независимо от правоотношението си и от фактическото изпълнение на своята дейност, двамата подсъдими имат различно отношение към инкриминираните пари, собственост на дружеството, което управляват. Подс. Г. в качеството си на изпълнителен директор е разполагал еднолично и самостоятелно със правомощия да оперира със средства на юридическото лице, да разпорежда плащания от името на дружеството, да го задължава по договори. Установи се, че всяко едно плащане на средства задължително е било свързано с полагане на негов подпис под съответния платежен документ, за да е валидно, както и, че без неговата заверка не е могло да има движение на активи на предприятието. Т.е. по отношение на него е категорично доказано обстоятелството, че той в качеството си на длъжностно лице е бил носител на права и задължения, свързани с управление на средства на дружеството, които са му били предоставени именно с оглед ръководната му функция на изпълнителен директор.

Малко по- различно стоят нещата по отношение на подс. С., който, макар да е бил заместник- директор в „Каучук” АД и като такъв да е имал свои специфични задължения като длъжностно лице, не е разполагал с възложени му трудови функции по разпореждане с пари или финансови активи на дружеството. На него такива не са били поверени за управление, в инкриминираните платежни документи (данъчни фактури и платежни нареждания) не фигурират негови подписи, а и той не е имал правото да нарежда плащания. Независимо от това обаче, той също е осъществил състава на длъжностното присвояване, въпреки че не е разполагал по силата на трудовата си функция с вменени правомощия да управлява парични средства на предприятието. Задължителната съдебна практика (Постановление № 3/ 25- 27.06.1970 г. на Пленума на ВС и измененията и допълненията към него) е категорична, че квалифицираното длъжностно присвояване по чл. 202 ал. 1 т. 2 от НК е осъществено и тогава, когато най- малко един от участващите като извършител в престъплението се намира в изискуемото служебно отношение към имуществото, предмет на деянието. При това положение е напълно достатъчно и само на един от извършителите съответното имущество (в случая- пари) да е било поверено за управление, както е с подс. Г., за да е налице квалифициращият признак и за другия деец, участвал в качеството си на длъжностно лице в престъплението, защото предварителният сговор на дейците е за присвояване на имущество, поверено на длъжностно лице.

Допълнително следва да се отбележи, че основна характеристика на изпълнителното деяние на престъплението „длъжностно присвояване” е това, че субектът извършва противозаконно разпореждане с чуждото имущество, което му е било поверено, в интерес на лице, различно от собственика му. В случая е било извършено юридическо разпореждане (чрез правни действия), с което е нанесена вреда на собственика на предмета на престъплението. В момента, в който подс. Г. е подписал платежните нареждания по всяка една фактура, съответните средства са напуснали патримониума на търговското дружество и за последното настъпва имотната щета в размер на преведените средства на третото лице. С това деянието е довършено и по- нататъшните действия по тегленето на парите и предаването им на другия подсъдим не влияят върху правната квалификация на престъплението, нито пък е необходимо да се доказва дали и как в последствие са били разпределени присвоените средства между двамата. Резултатното престъпление е довършено със засягане на възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него и престъпният резултат настъпва с причинената имотна щета на дружеството. В тази връзка се проявява и съучастието на двамата, при разпределение на ролите на всеки един- подс. Г., който извършва разпоредителни действия, посредством които пари на дружеството напускат активите му и облагодетелстват трето лице, причинявайки имотна щета за „Каучук” АД и подс. С., който под друга форма е допринесъл за извършване на престъплението, като е създал условия за улесняване на съучастника си чрез уреждане на благоприятна среда за осъществяване на общия замисъл. Той е намерил посредника за сделката за машината за хартия (св. Т.А.), осигурил е документите за продажбата (оформил е съдържанието на фактурите посредством св. А., подписал е приемо- предавателния протокол за доставката) и е предприел необходимите фактически действия по превеждане и изтегляне на парите (дал е указания за разкриване на банковите сметки за паричните преводи, организирал е изтеглянето им чрез св. Василеви, които са ги предавали на св. А., а той- на подс. С.). Неговите действия са подпомагали цялостното осъществяване на престъплението в изпълнение на предварително взетото от двамата подсъдими решение да ощетят по подобен начин дружеството, което ръководят. С поведението си той е създал подходящите условия, чрез които да се отстранят евентуалните пречки пред осъществяване на деянието и да се създадат благоприятстващи предпоставки за безпроблемното му извършване. Както вече се посочи обаче, неговото участие в деянието не може да бъде квалифицирано под формата на помагачество именно заради общия умисъл и сговор между двамата. Същият е възникнал предварително- преди започване на присвояването, като участниците предварително са се споразумели за плана, начина и средствата за извършването, както и за конкретните им роли им, което изключва възможността за приложение на института на обикновеното съучастие. 

Действията и на двамата подсъдими са противозаконни, без да почиват на някакво правно основание, защото под формата на прикриване на една покупко- продажба се е стигнало до разходване на средства от бюджета на дружеството от подс. Г., с които то е ощетено, тъй като в замяна на възмездната сделка не е получено нищо, а изплатените за машината пари са били придобити обратно от подс. С., без да са върнати в завода под някаква форма, за каквато цел е следвало да се платят. Подс. Г. е бил напълно наясно, че парите на предприятието не му принадлежат лично, а те само са му поверени за управление в качеството му на длъжностно лице, като с действията си той е демонстрирал намерението си да третира предмета на посегателство като свой, без да държи сметка за интересите на собственика. Същият е предвиждал, че в резултат от извършеното разпореждане с тези средства ще ощети дружеството, за да се облагодетелства лично, което именно е целял. От своя страна подс. С. също е съзнавал и е искал именно това- в изпълнение на общия умисъл на дейците и предварителният им сговор да се присовоят активи на предприятието. От горното следва, че и двамата подсъдими от субективна страна са действали при условията на пряк умисъл, като са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са неговите обществено опасни последици и са искали настъпването им.

По делото е доказано, че присвоителните действия са извършени при условията на продължавано престъпление. По смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, това престъпление представлява верига от две или повече деяния, всяко от които поотделно осъществява един или различни състави на едно и също престъпление. В настоящото производство в инкриминирания период от време всяко отделно деяние, извършено на съответната дата и през непродължителен период от време, осъществява състав на едно и също престъпление- длъжностно присвояване, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Съгласно приетите критерии в Тълкувателно решение № 1/ 1998 г. на ОСНК присвоената сума в размер на общо 486 744 лева, надхвърля многократно 70 пъти установената за страната минимална работна заплата (към момента на инкриминираното деяние- месец декември 2002 г. същата е възлизала в размер на 100 лева), поради което присвояването е в големи размери, а това доказва квалификацията на обвинението по чл. 202 ал. 2 т. 1 от НК.

Неправилно обаче в обвинителния акт се поддържа обвинение за това, че за улесняване на престъплението в съучастие подсъдимите извършили и друго престъпление- такова по чл. 311 ал. 1 от НК, в което подс. Г. бил подбудител, а подс. С.- извършител, свързано с приемо- предавателния протокол от 17.12.2002 г. Действително в този документ е отразено невярно обстоятелство- че се приемат част от съоръженията от инсталацията за разкрояване на хартия, които реално не са били постъпили в завода към посочената в протокола дата, но само това не е достатъчно, за да се приеме наличие и на друго престъпление. От една страна, хронологично улесняващото деяние във времето трябва да бъде извършено преди или най- късно едновременно с основното престъпление, но видно от датата на протокола и тези на съставяне на платежните нареждания, протоколът е с дата, предхождаща тази само на последните платежни нареждания. Доколкото в случая се касае за продължавано престъпление, което е едно, макар и включващо няколко деяния, няма как да се приеме, че съставянето на протокола като цяло предхожда присвояването.

От друга страна, този приемо- предавателен протокол няма характеристиката на официален документ по смисъла на чл. 93 т. 5 от НК, тъй като независимо от това дали подс. С. като длъжностно лице е имал вменени задължения да отговаря за техническото състояние на машините в предприятието, това автоматично не означава, че той е имал правото да съставя документи, удостоверяващи тяхната годност или съответствие с нужните технически изисквания, поради което подобен приемо- предавателен протокол има характер единствено на частен писмен свидетелстващ документ с оглед съдържанието и характеристиките си. Не може да се приеме за основателно изложеното в обвинителния акт по отношение на подс. С., че след като в „Каучук” АД имало разработени вътрешни правила, регламентиращи отговорностите на длъжностните лица по закупуване на машини, това именно е влизало в ресора на дееца, защото вещото лице от назначената техническа експертиза, която е установила наличието на тези процедури, ясно посочва, че отговорностите по приемането на съоръжения в дружеството са в компетентността на търговския отдел, докато деецът реално е отговарял единствено за техническите въпроси, без да е установено в дейността му да са се включвали задължения и на служители от други отдели в завода. Тези аргументи служат за обосновка на това, че и двамата подсъдими следва да бъдат оправдани за квалификацията на деянието по чл. 202 ал. 1 т. 1 от НК, след като такова престъпление не е било извършено.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на всеки един от подсъдимите за извършеното от тях деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК относно целите на наказанието и чл. 54 от НК за неговата индивидуализация.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия Г. следва да се отчетат чистото му съдебно минало, положителните му характеристични данни, високият му социален статус, както и значителният период от време, изминал от извършването на деянието до настоящия момент. Отегчаващите отговорността обстоятелства са свързани с големия размер на причинените материални щети на дружеството, негативният ефект на извършеното с оглед общественото доверие в дейността му, както и високопоставената позиция на дееца в структурата на юридическото лице, който е злоупотребил с поверени му чужди средства, използвайки ръководната си длъжност. При преценката за обществената опасност на деянието следва да се отбележи, че се касае за продължавано престъпление, че присвоената сума (486 744 лева) по размер значително надвишава необходимия брой минимални работни заплати, необходими за квалификацията „големи размери”, като се касае за посегателство върху имущество на дружество, което подсъдимият управлява. Завишената обществена опасност се изразява още чрез начина на извършване на престъплението (използването на приватизационната програма за прикритие на престъпната дейност), участващите лица (двама от членовете на ръководството на юридическото лице) и резултата от деянието. В тази връзка е неприложима разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието, защото целите, определени в чл. 36 от НК, не могат да се постигнат по други начин, освен чрез ефективно му изтърпяване, тъй като условното осъждане няма да въздейства възпитателно и предупредително върху дееца и гражданите на обществото. За престъплението по чл. 202 ал. 2 т. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” в размер от три до петнадесет години, но в случая наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде реализирана при съответен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като наказанието се индивидуализира над минималния размер в санкционната част на нормата. Като съобрази смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът наложи наказание в размер на 5 (пет) години „лишаване от свобода”, което на основание чл. 59 ал. 1 вр. чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият следва да бъде и лишен, съгласно разпоредбата на чл. 202 ал. 3, вр. чл. 37 т. 6 и т. 7 от НК, от право да заема ръководна държавна или обществена длъжност и да упражнява професия, свързана с материална отчетност за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила. Тези наказания са в състояние да поправят и превъзпитат дееца, като в същото време могат да постигнат възпиращо въздействие спрямо останалите членове на обществото.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия С. следва да се отчетат чистото му съдебно минало, недоброто му здравословно състояние, както и значителният период от време, изминал от извършването на деянието до настоящия момент. Отегчаващите отговорността обстоятелства са свързани с отрицателните му характеристични данни, към които следва да се прибави и миналата съдимост на дееца, макар и към настоящия момент същият вече да е реабилитиран, както и големият размер на причинените материални щети на дружеството, негативният ефект на извършеното с оглед общественото доверие в дейността му, наред с това и ръководната позиция на дееца в структурата на юридическото лице. И по отношение на него важи изложеното по- горе досежно високата обществена опасност на деянието, свързано с големия размер на причинените вреди и начина на извършване на престъпното посегателство. Тук също не може да се приложи разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието по изложените вече съображения, както и с оглед квалифициращите признаци на деянието, защото целите, определени в чл. 36 от НК, не могат да се постигнат по друг начин, освен чрез ефективно му изтърпяване. В случая при дееца също е налице превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, като и неговото наказание следва да бъде над минимума и да се определи също в размер на 5 (пет) години „лишаване от свобода”, които следва да бъдат изтърпени при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип, доколкото се касае за осъждане за пръв път на наказание лишаване от свобода в размер до пет години. Независимо от обстоятелството, че функциите на подс. С. в дружеството не са били свързани с издаване на разпореждания за разплащане на средства от бюджета на търговеца, няма пречка той също да бъде лишен по чл. 37 т. 7 от НК от правото да заема длъжност, свързана със съхранение, пазене и боравене с материални ценности и без към момента на деянието да е разполагал с такива права в дружеството (в тази връзка е решение № 9/ 01.11.1985 г. по н. д. № 2/ 1985 г., ОСНК на ВС), като това се явява законна последица от осъдителната присъда. На основание чл. 37 т. 6 от НК подсъдимият също следва да се лиши от право да заема ръководна държавна или обществена длъжност, като и двете му наказания, свързани с лишаване от права, се налагат за срока на лишаването от свобода- по 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила. С така наложените наказания може да се очаква успешна реализация на търсения от законодателя ефект, свързан с личната и генерална превенция.

Независимо, че нормата на чл. 202 ал. 3 от НК предвижда алтернативно и налагане на още едно наказание, наред с другите- конфискация на имущество, доколкото това е посочено като възможност за съда, която не е задължителна, в конкретния случай настоящият състав намира, че тази хипотеза не следва да се прилага с оглед възможността за постигане на ефекта от присъдата с двете вече наложени наказания.

Направените разноски по делото възлизат в общ размер на 1 027, 27 лева, както следва: платими в полза на ОД на МВР- Пазарджик- изготвените на ДП експертизи (технически, графологична и счетоводни) в размер на 471 лева и платими по сметка на Районен съд- Пазарджик- допълнително назначената съдебно- икономическа експертиза в размер на 170 лева, сумата от 240 лева- разноски за явяване на вещите лица в съдебно заседание, както и заплатени пътни разходи на някои от свидетелите- 146, 27 лева. Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на всеки от подсъдимите беше присъдена по половината от общия размер на горната сума- по 513, 64 лева на всеки от двамата.

Причините за извършването на престъплението са незачитането на установения правов ред в страната от подсъдимите и желанието им за облагодетелстване по незаконен начин чрез използване на служебното си положение.

 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                    

 

СЪДИЯ :

/ Александър Точевски /