Решение по дело №968/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 782
Дата: 17 юни 2024 г. (в сила от 17 юни 2024 г.)
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20245300500968
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 782
гр. Пловдив, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500968 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора
ДЗИ – Общо застраховане „ АД срещу Решение № 506 от 01.02.2024 г. по гр.д. № 12
628/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно
основание чл. 410 от КЗ за осъждането на С. Н. С., ЕГН - ********** да му заплати сумата 3
299, 63 лв., съставляваща платено от дружеството застрахователно обезщетение по
застраховка „ Каско + „ за възстановяване на материални щети по застрахования л.а. „ БМВ
116 „, рег. № *** вследствие ПТП от 04.03.2019 г. , виновно причинено от ответника С.,
ведно със законната лихва, считано от предявяването на ИМ / 01.09.2022 г. /, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва до предявяването на ИМ, считано от
30.06.2019 г. – изтичане на срока за доброволно плащане по регресната покана, в размер на
1 063,22 лева.
За да отхвърли иска съдът е приел, че вината за настъпване на процесното ПТП не е
на ответника. За формиране на този си извод се е позовал на показанията на свидетелите Н.
С.ов С. / син на ответника / и В.К.Г. / участник 2 в ПТП /.
Въззивникът поддържа този извод на съда да е необоснован и формиран при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че оборимата
презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД не е опровергана от ответника – при лежаща върху него
доказателствена тежест. Вината му за процесното ПТП с оглед механизма на
произшествието е безспорно установена от съставения за него Протокол от съответното
длъжностно лице, заключението на приетата по делото САТЕ и влезлия в сила Акт за
наложеното на С. във вр. с ПТП административно наказание за нарушаване правилата за
движение – които доказателства районният съд изобщо не обсъдил. Не обсъдил и
показанията на разпитания като свидетел съставител на протокола за произшествието –
автоконтрольор П.Г.. Неправилно възприел показанията на свид. В.Г. / участник 2 в ПТП / в
1
насока, че същите опровергават виновното поведение на ответника С.. Ценени поотделно и
в съвкупност всички тези доказателства несъмнено установявали вината на ответника С. за
ПТП, а за извода си в противна насока с позоваване на показанията на неговия син - свид. Н.
С., съдът не е съобразил тяхната вътрешна противоречивост до степен, пораждаща съмнения
дали наистина свидетелят е очевидец на ПТП – както твърди в показанията си, тяхната
пристрастност - предвид казаната най близка родствена връзка със страната, както и липсата
на други доказателства в подкрепа на тези показания.
По така изложените доводи иска отмяна на решението и уважаване на иска.
Претендира разноски. Доказателствени искания на са заявени.
Въззиваемият не е депозирал отговор на жалбата.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от ДЗИ – Общо
застраховане „ АД срещу С. Н. С., ЕГН - ********** искове с правно основание чл. 410 от
КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата 3 299, 63 лв., съставляваща платено от дружеството
застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско + „ за възстановяване на материални
щети по застрахования л.а. „ БМВ 116 „, рег. № *** вследствие ПТП от 04.03.2019 г. ,
виновно причинено от ответника С., ведно със законната лихва, считано от предявяването на
ИМ / 01.09.2022 г. /, както и иск по чл. 86 от ЗЗД – за сумата 1 063,22 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва до предявяването на ИМ, считано от
30.06.2019 г. – изтичане на срока за доброволно плащане по регресната покана.
По делото са безспорно установени следните факти и обстоятелства:
На 04.03.2019 г. около 13 часа, на път II – 64 „ Карловско шосе „ в зоната на 17 км.
ответникът С. С. е управлявал каруца с конски впряг в посока север – юг / от гр. Баня към
село Песнопой /; по същото време по същия път и в същата посока, зад каруцата се е
движил л.а. БМВ 116, рег. № ***, управляван от собственика В.К.Г.; в един момент водачът
на каруцата е предприел маневра „ завой наляво „ към уширението за навлизане на път II –
64 към намиращия се вляво на платното за движение друг асфалтов път; вследствие
предприетия завой траекториите на ППС и МПС са се пресекли и е настъпил удар, при
който са причинени материални щети по каруцата и по лекия автомобил. Ударът е настъпил
в дясната пътна лента - в предната част на л.а. и в задната част на каруцата;
Причинените по лекия автомобил материални щети – възведени по делото, са в пряка
причинна връзка с механизма на ПТП;
За материалните щети от ищцовото застрахователно дружество е заплатено на Г. на
основание застраховка „ Каско „ обезщетение в размер на исковата сума 3 299, 63 лв. ,
която съответства на действителната пазарна стойност на вредите / 4 716,11 лв. с ДДС
според САТЕ /.
Оспорва се вината за ПТП да е единствено на водача на ППС – ответника С.,
съответно той да дължи на ищцовото дружество възстановяване на обезщетението в пълния
му предявен размер. В тази насока е възведено възражение за съпричиняване от водача на
МПС с твърдението, че Г. се е движила с несъобразена скорост, поради което не е успяла да
предприеме маневра „ отклоняване на автомобила вдясно „ с цел избягване на удара. Счита,
че е равна отговорността на двамата водачи за ПТП – то, поради което по предявения от
застрахователя регресен иск дължи 50% от платеното обезщетение.
По делото е представен съставен непосредствено след произшествието от служител
на РУ – Хисаря при ОДМВР – Пловдив протокол за ПТП, в който е посочено, че вината за
него е на водача на ППС С., тъй като е предприел завой наляво за навлизане в друг път, без
да се увери, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за движението.
Съставен е АУАН № 191/19 и Наказателно постановление № 19 – 0273 – 000164, връчено на
2
С. на 13.05.2019 г. / което той не е обжалвал /, с което му е наложена глоба като виновно
причинил ПТП, допускайки нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, тъй като предприемайки
маневра завой не се е събразил с останалите участници в движението и е създал опасност за
тях.
Като свидетел е разпитана водача на л.а. В.Г.. Депозира показания, че се прибирала
от Карлово в Пловдив, възприела движещата се вдясно от нея и успоредно на пътя каруца с
конски впряг от около 200 м., между нея и каруцата нямало други автомобили. Предвид
каруцата и тъй като наближавала отклонението за село Песнопой намалила скоростта,
лекият автомобил и каруцата продължили движението си. В един момент водачът на
каруцата предприел рязко завой наляво и й пресякъл пътя, като преди това не подал никакъв
сигнал за намерението си да завива. Тя рязко натиснала спирачки, но ударът бил неизбежен.
Невъзможно било да го предотврати чрез завой надясно, тъй като там имало канавка. Завой
наляво бил също невъзможен, тъй като имало риск да се сблъска с насрещно движещ се
автомобил. Единственият изход бил да остане на място и да удари спирачки, което и
сторила.
Според заключението на САТЕ максимално разрешената скорост на процесния път
при конкретната пътноклиматична обстановка / нормална / е 90 км/ч, скоростта на л.а. в
момента на удара е била 53 км/ч., ударът вследствие пресичане на траекториите е настъпил в
опасната зона на л. автомобил от 59, 62 м..Причината за ПТП е единствено предприетия от
водача на каруцата завой наляво в опасната зона на движение на лекия автомобил. Водачът
на автомобила не е имал техническа възможност да го предотврати. Отклоняване вдясно е
било невъзможно, тъй като до десния банкет има отводнителна канавка. Пътят е двулентов,
поради което при отклоняване наляво е съществувал риск от сблъсък с насрещно движещ се
автомобил. Всяко отклонение на автомобила в конкретната пътна обстановка е било рисково
както за водача му, така и за другите участници в движението. Единствената правилната
реакция на водача на лекия автомобил е да стои на платното движение с екстремно
задействане на спирачната система - което е сторено от нея.
Като свидетел на ответника е разпитан сина му Н. С.ов С.. Депозира показания, че в
момента на ПТП се намирал на 20 м. след каруцата. Искали да пресекат пътя, за да навлязат
в друг страничен път, до който се стигало чрез отбивка от лявото платно. Каруцата
предприела завоя рязко, на 90 градуса и в този момент отгоре са задал лекия автомобил,
който карал много бързо и водачът му нито предприел маневра да спре, нито да отбие
вдясно. В момента на удара каруцата била в дясната пътна лента перпендикулярно на пътя,
оставало разстояние от около метър, за да премине в лявата. Според свидетелят лекият
автомобил се появил „ сякаш от нищото „, преди това на платното нямало автомобили.
При така установеното, настоящата инстанция намира да е доказана вината на
ответника за процесното ПТП като елемент от фактическия състав на предявения регресен
иск. Безспорно е, че предприетия от него ляв завой е извършен в опасната зона на движение
на лекия автомобил и без подаден сигнал за това му намерение, което му поведение на пътя
съставлява нарушение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 37 ал. 1 от ЗДвП. Показанията на свидетеля С. в
противна насока не се кредитират, тъй като са в противоречие с всички останали писмени и
гласни доказателства по делото, съответно не се подкрепят от други доказателства, като се
съобразява и неговата заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК предвид най близката
родствена връзка между този свидетел и ответника. Не са налице основания и за намаляване
на имуществената отговорност на ответника. Не се установява извършено от водача на
лекия автомобил нарушение и конкретно възведените такива да е шофирала с несъобразена
скорост и да е имала възможност на предотврати ПТП чрез отклоняване на автомобила
вдясно. Съгласно казаното заключение на САТЕ водачът на лекия автомобил не е имал
техническата възможност да предотврати удара чрез отклоняване на автомобила вдясно или
вляво, тъй като това би създало предпоставки за реална опасност за него и другите
3
участници в движението – предвид съществуващата отводнителна канавка до десния банкет
и насрещно движение в лявата пътна лента. Единствената правилната реакция на водача на
лекия автомобил е да стои на платното движение с екстремно задействане на спирачната
система - което е сторено от нея, но ударът не е бил предотвратен поради това че в момента
на предприемане на завоя ППС е било в опасната зона на движение на лекия автомобил,
като в момента на удара скоростта му е била 53 км/ч и няма данни преди това да е била над
разрешената / 90 км/ч /, съответно шофиране със скорост над разрешената да е била
причината за настъпване на удара, въпреки задействаната спирачна система.
Предвид изложеното искът по чл. 410 от КЗ е доказан по основание. Налице е
фактическия състав на регресния иск, в т.ч. и вината на ответника за настъпването на ПТП,
при което са причинени обезщетените от ищцовото застрахователно дружество материални
вреди.
Съответно неправилен е извода на районния съд в противна насока, основаващ се на
показанията на свид. Н. С. – които са кредитирани в нарушение на съдопроизводствените
правила, и на свид. В.Г. - които съдът неправилно е възприел в частта им, че завоя бил
предприет от ответника в момента, когато управлявания от свидетелката лек автомобил се е
намирал на разстояние 200 м. зад него. Приблизително такава е била дистанцията, при която
свидетелката е видяла движеща се на пътя пред нея каруца, но не и в момента когато същата
е пресякла пътя й.
Искът по чл. 410 от КЗ е доказан и по размер. Не е имало спор, че платеното
обезщетение от 3 299, 63 лв. съответства на действителната пазарна стойност на вредите,
като и според заключението на САТЕ тази стойност е 4 716,11 лв. с ДДС.
Следователно този иск се уважава изцяло, след отмяна на първоинстанционното
решение за отхвърлянето му. Сумата се присъжда ведно със законната лихва, считано от
предявяване на ИМ.
Обезщетение за забава в размер на законната лихва се претендира и преди
предявяването на иска, считано от изтичане на дадения с регресната покана срок за
плащане. Регресната покана е представена по делото и дадения в нея срок за доброволно
плащане е 15 дневен. Представена е обратна разписка към писмото, с което е изпратена на
ответника, от която се установява че е надлежно връчена на 14.06.2019 г.. Няма спор, че
плащане не е престирно. Следователно и този иск е доказан по основание за възведения
период, както и в претендирания размер от 1 063,22 лв. - изчислен чрез БГ калкулатор за
законната лихва.
Предвид изложеното обжалваното решение се отменя изцяло и исковете се уважават
в пълния предявен размер.
Съгласно този резултат на въззивника – ищец се присъждат всички направени
разноски за двете съдебни инстанции, които са в общ размер от 2 200, 54 лв., формирани
както следва : За първоинстанционното производство 1 190, 63 лв. / 153 лв. - ДТ, 637,63 лв. с
ДДС – възнаграждение за един адвокат и 400 лв. – възнаграждение за САТЕ / ; За въззвното
производство – 1 009, 91 лв. / 94, 49 лв. ДТ и 915,42 лв. с ДДС – възнаграждение за един
адвокат /.
И съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Решение № 506 от 01.02.2024 г. по гр.д. № 12 628/2022 г. на РС –
Пловдив, вместо което Постановява:
4
Осъжда С. Н. С., ЕГН - ********** да заплати на ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД,
ЕИК ********* сумата 3 299, 63 лв. / три хиляди двеста деветдесет и девет лева и шестдесет
и три стотинки /, съставляваща платено от дружеството застрахователно обезщетение по
застраховка „ Каско + „ за възстановяване на материални щети по застрахован л.а. „ БМВ
116 „, рег. № *** вследствие ПТП от 04.03.2019 г., виновно причинено от ответника С.,
ведно със законната лихва, считано от 01.09.2022 г. / предявяването на исковата молба / до
окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху същата сума до предявяването на исковата молба, считано от 30.06.2019 г. в
размер на 1 063,22 лева / хиляда шестдесет и три лева и двадесет и две стотинки/.
Осъжда С. Н. С., ЕГН - ********** да заплати на ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД,
ЕИК ********* направените съдебни разноски в размер на 2 200, 54 лева / две хиляди и
двеста лева и петдесет и четири стотинки/.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5