Р
Е Ш Е Н И Е № 125
гр. Стара Загора, 18.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд – VIII състав, в публичното заседание
на шести април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
Членове:
при
секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ адм. дело № 278 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 13, ал. 1 от Наредба № 6 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други
специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за
периода 2014 – 2020 г.
Образувано
е по жалба от М.С.Д. от гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв. И.И.,
против Уведомително писмо рег. № 02-240-6500/2724#3 от 05.04.2022 г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в частта, с
която на основание чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. се
отказва изцяло изплащането на финансова помощ по мярка 13 „Плащания за райони с
природни или други специфични ограничения“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Изложени
са оплаквания, че в оспорената му част административният акт е нищожен, като
издаден от некомпетентен орган, извън законоустановения срок и след 5 години от
подаване на заявлението за подпомагане, както и че е незаконосъобразен, поради
липса на конкретни, относими и адекватни мотиви. В представено писмено
становище жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата,
като добавя, че от събраните по делото доказателства не се установяват изкуствено
създадени условия чрез разделяне на стопанството за получаване на финансова
помощ в по-висок размер, както се изтъква от административния орган като
основание за отказа. Направено е искане за обявяване на обжалвания отказ за
нищожен или за отмяната му като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
– Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Т.В. оспорва жалбата. Твърди, че обжалваният отказ е издаден при
спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Обосновава с практика на СЕС формиране на правилен извод за
наличие на съгласувани действия за постигане на цел, несъответна на целите на
финансирането по Наредба № 6 от 24.02.2015 г.,
въз основа на установени връзки и отношения между посочените в оспорения
акт лица. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като при условия на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от жалбоподателя.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
М.С.Д. е регистриран като земеделски стопанин от 2016 г. (л. 171, том 1). За кампания 2017 г. е
подал заявление с УИН 24/070617/01180 за подпомагане по схеми и мерки, включително
по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от
ПРСР за период 2014 – 2020 г., както по подмярка 13.1 „Компенсационни плащания
в планински райони“, така и по подмярка 13.2 „Компенсационни плащания за други
райони, засегнати от значителни природни ограничения“ (л. 31 – 145, том 1).
С
писмо изх. № 01-6500/1307 от 20.02.2018 г.
ответникът уведомил жалбоподателя, че при извършване на административни
проверки на заявлението му с УИН
24/070617/01180 и на заявленията за подпомагане с УИН 07/080617/44806 („КОНАРСКОТО“ ЕООД), УИН 24/070617/01177 (П.П.Д.), УИН 24/070617/01176 (С. Й. Д.), УИН 07/160517/43967 (В.П.Б.) и
УИН 07/080617/44808 (Б.П.Б.)
са установени данни за свързаност между кандидатите за подпомагане, обуславящи
съмнение, че заявените площи за подпомагане са в резултат на изкуствено
разделяне на стопанство, с което са създадени изкуствени условия с цел
облагодетелстване по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други
специфични ограничения“, и изискал от него да представи аргументирана обосновка
за отхвърляне на съмнението (л.
146 – 147, том 1).
Той депозирал отговор – заявление вх. № 02-240-6500/2724 от 15.03.2018 г. (л. 162 – 163, том 1) с приложени договори за
извършени услуги и платежни документи. Уведомителни писма в същия смисъл са
изпратени П.Д. в лично
качество и като управител на „КОНАРСКОТО“ ЕООД и „КРЪСТЕЦ-2016“ ЕООД и на С. Д., в отговор
на които от тях също са постъпили обяснения с приложени договори за извършени услуги
и платежни документи (л.
372 – 445, том 2).
В Уведомително
писмо рег. № 02-240-6500/2724#3 от 05.04.2022 г. на
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, получено от жалбоподателя на
08.04.2022 г. – л. 30, т. 1, в табличен вид (таблица 1) е
посочено, че установеното през кампания 2017 съмнение за изкуствено разделяне на стопанство по мярка 13 „Плащания за райони с
природни или други специфични ограничения“ от ПРСР за период 2014 – 2020 г. е
налице, както за заявеното от жалбоподателя подпомагане по подмярка 13.1 „Компенсационни
плащания в планински райони“ – М.13.1/НР 1, така и за заявеното от него
подпомагане по подмярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони,
засегнати от значителни природни ограничения“ – М.13.2/НР 2, в съответствие с
което с уведомителното писмо в обжалваната му част на жалбоподателя е отказано изцяло
изплащане на финансова помощ по мярка 13 „Плащания за райони с природни или
други специфични ограничения“ от ПРСР за период 2014 – 2020 г. Същевременно обаче
при изложение на фактическите си мотиви за постановения отказ административният
орган е посочил и обсъждал единствено и само заявените от жалбоподателя, С. Й. Д., П.П.Д., „КОНАРСКОТО“ ЕООД и
„КРЪСТЕЦ-2016“ ЕООД площи пo подмярка 13.1, в съответствие с което и изведеният
от него извод за преследваната от тях цел за подпомагане в по-висок размер е
обоснован със ставките за финансиране, приложими именно към подмярка 13.1 – чл.
7, ал. 1 от Наредба
№ 6 от 24.02.2015 г. Прието е, че:
през кампания 2017 по
подмярка 13.1 жалбоподателят
М.С.Д. с УРН 624358 и УИН
24/070617/01180 е заявил площ в размер на 91.61 ха, С. Й. Д. с УРН 649097 и УИН
24/070617/01176 – площ в размер на 38.05 ха, П.П.Д. с УРН 627423 и УИН
24/070617/01177 – площ в размер на 40.52 ха, „КОНАРСКОТО“ ЕООД с УРН 661760 и УИН 07/080617/44806 – площ в размер на 42.88
ха, „КРЪСТЕЦ-2016“ ЕООД с УРН 680363 и УИН 07/160517/43988 – площ в размер на
45.33 ха;
посоченият в ИCAK адрес за
кореспонденция е един и същ за всички 5 заявления, има съвпадение между
посочения в ИСАК телефон за контакт между С. Й. Д. с УРН 649097 и М.С.Д. с УРН
624358 и е констатирана родствена връзка
между изброените физически лица – П.П.Д. и С. Й. Д. са съпрузи, a М.С.Д. е
техен син;
П.П.Д. с УРН 627423 и М.С.Д.
с УРН 624358 са кандидати пo директни плащания на плoщ за първи път oт кампания
2014 г., С. Й. Д. с УРН 649097 е кандидат пo директни плащания на плoщ за първи
път от кампания 2015, през кампания 2016 П.П.Д. подава заявление и чрез
„КОНАРСКОТО“ EOOД с УРН 661760, а през кампания 2017 – и чрез "КРЪСТЕЦ[1]2016" EOOД с УРН
680363;
при извършените географски
проверки и съпоставяне на данните от кампания 2014 до 2017 е установено, че
част от площите cc заявяват от различни кандидати през отделните кампании, т.е.
има прехвърляне на част от площите между заявленията на тези кандидати (без да са конкретизирани площите,
включително и по размер, предмет на т. нар. „прехвърляне“ между различните
кандидати през отделните кампания, и без да се сочи през коя кампания кой
кандидат ги е заявил).
Въз основа на
гореизложеното е изведен извод, че с подаденото от кандидата заявление пo
изкуствен начин са разделени стопанствата в размер не по-голям oт 100 ха, за да
могат те да получат финансовата помощ пo подмярка „Компенсационни плащания в
планински райони“ в по-висок размер, като средният размер на нивата на плащане
е изчислен на по-високите ставки. Според органа в случай, че площите са били
заявени в размер над 100 ха, финансовата помощ, която следвало да бъде платена,
щяла да бъде значително по-малка, тъй като за заявената част от площите над 100
ха левовата равностойност е в размер на 30 евро на хектар съгласно чл. 7, aл.
1, т. 3 oт Наредба № 6. Посочено е, че след разглеждане на всички предоставени
от бенефициента документи по никакъв начин не ставало ясно, че всяко от лицата
извършва самостоятелна земеделска дейност. Извършеното е квалифицирано като изкуствено създадени условия и съгласно
чл. 13, aл. 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. е отказано изцяло
изплащането на финансова помощ пo мярка 13, като не се налагат допълнително
санкции.
По
делото са допуснати и изпълнени съдебно-техническа експертиза и допълнителна
такава, приети от съда при липса на оспорване от страните. От заключенията на
вещото лице и обясненията му в съдебно заседание се установява, че:
за
кампании 2016 и 2017 стопанствата, с които жалбоподателят и свързаните с него
лица са кандидатствали за финансиране, са с площ, както следва: жалбоподателят
– 11,33 ха (2016 г.)
и 102,51
ха (2017 г.), С. Д. – 26,39 ха (2016
г.) и 38,04 ха (2017 г.), П.Д. – 22,12 ха (2016
г.) и 40,52 ха (2017 г.), „КОНАРСКОТО“ ЕООД – 20,16 ха (2016
г.) и 42,88 ха (2017 г.), „КРЪСТЕЦ“ ЕООД –
45,33 ха (2017 г.);
за
кампания 2016 жалбоподателят е кандидатствал само по СЕПП и подмярка 13.2 на
мярка 13, а за кампания 2017 е кандидатствал с 274 земеделски имота, от които
са формирани 91 парцела с обща площ 102,51 ха, заявена по СЕПП и мярка 13, като
по подмярка 13.1 заявената площ е 91,63 ха, а по подмярка 13.2 – 8,18 ха, както
и че 15 от тези парцели се припокриват със заявените от него за кампания 2016,
като при 14 от тях идентичността е пълна, а при един – частична;
измежду
заявените от жалбоподателя парцели за кампании 2016 и 2017 е налице застъпване (географско
съвпадане по площ) единствено на 3 парцела
с обща площ 1,1ха, завени от него за
кампания 2016, и 1 парцел с площ 3,03 ха, заявен от С. Д. за кампания 2017,
т.е. налице застъпване или т.нар. „прехвърляне“ на 1,1 ха от стопанството на
жалбоподателя за 2016 г. към стопанството на С. Д. за 2017 г.;
измежду
заявените от останалите физически и юридически лица, посочени като свързани с
жалбоподателя и помежду им, за кампании
2016 и 2017 е налице и застъпване (географско съвпадане по
площ) единствено на 7 парцела с обща площ 5,62 ха, заявени от С. Д.
за кампания 2016, и 7 парцела с обща площ 15,21 ха, заявени от П.Д. за кампания
2017, т.е. налице застъпване или т.нар. „прехвърляне“ на 5,62 ха от
стопанството на С. Д. за 2016 г. към стопанството на П.Д. за 2017 г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата и доводите на страните, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност
административен акт, подадена е от лице с правен интерес – адресат на акта, чиито права и законни
интереси са засегнати неблагоприятно от него, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
от съобщаването му на 08.04.2022 г. (л. 30, том 1),
предвид което оспорването е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Процесното
уведомително писмо е издадено от материално и териториално компетентен орган в
условията на допустима от закона делегация, тъй като писмото е издадено по реда
на Наредба № 6 от 24.02.2015 г., приета на основание чл. 9а от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед
част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на
решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от същия закон изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е
представена Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителен
директор на ДФЗ, с която той делегира права на заместник-изпълнителния директор,
включително правомощия да издава и
подписва всички уведомителни писма от вида на процесното – т. 1 (л.
21, том 1).
Неоснователно
е в случая оплакването на жалбоподателя, че Уведомително писмо рег. №
02-240-6500/2724#3 от 05.04.2022 г. на
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е издадено 5 години след подаването на
заявлението му за подпомагане, имплицитно въвеждащо твърдение за времева
некомпетентност на органа, а и за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. ЗПЗП урежда произнасянето за плащане или отказ от
плащане да се извършва само с изричен акт, но нито в закона, нито в
Устройствения правилник на ДФЗ, нито в приложимата Наредба № 6 от 24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни и други специфични
ограничения“ от ПРСР за периода 2014 –2020 г. е установен срок, в който
изпълнителният директор следва да се произнесе по подадено заявление. Съгласно
чл. 11, ал. 2 от Наредбата Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция,
изпраща на кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрената и/или
отказаната помощ. Уведомителните писма се издават след извършване на
административни проверки на документите и проверки на място. В случая са
неприложими общите правила на АПК, поради сложния фактически състав на
производството по финансово подпомагане със средства на ЕС. Действително,
административният орган не е спазил задължението си да се произнесе в разумен
срок, но това не опорочава постановения със забава административен акт до
степен, водеща до обявяването му за нищожен или налагаща неговата отмяна като
незаконосъобразен.
Оспореното
уведомително писмо е издадено в писмена форма и доколкото ЗПЗП и Наредба № 6 от
24.02.2015 г. не съдържат някакви особени изисквания за неговото съдържание,
приложими са изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В уведомителното писмо в табличен
вид е посочено, че установеното през кампания 2017 съмнение за изкуствени условия е налице,
както за
заявеното от жалбоподателя подпомагане по мярка М.13.1/НР 1 – т.е. подмярка 13.1
„Компенсационни плащания в планински райони“, така и за заявеното от него
подпомагане по мярка М.13.2/НР 2 – т.е. по подмярка 13.2 „Компенсационни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“,
респективно – на основание чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г.
на жалбоподателя е отказано изцяло изплащане на финансова помощ по мярка 13
„Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР за
период 2014 – 2020 г. Същевременно обаче, за да обоснове наличието на
изкуствено създадени условия за финансиране в по-голям размер, административният
орган е посочил и обсъждал единствено и само заявените от жалбоподателя и
свързаните с него лица площи
пo подмярка 13.1, в съответствие с което и изведеният от него извод за
преследваната от тях цел за подпомагане в по-висок размер е обоснован със
ставките за финансиране, приложими именно към подмярка 13.1 – чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6 от
24.02.2015 г. Изобщо не са посочени и обсъждани заявени от тези лица и в
частност от жалбоподателя площи пo
подмярка 13.2, съответно на което не е налице и позоваване на ставките по чл.
8, ал. 1 от Наредба
№ 6 от 24.02.2015 г., приложими към изчисленията на финансовата помощ по тази
подмярка. Освен това изкуствено създадените условия за финансиране в по-голям
размер по мярка 13 са обосновани в уведомителното писмо с наличието на
изчерпателно посочени данни за свързаност между физически и юридически лица,
след които е и жалбоподателят, от една страна, а от друга страна – с мотива, че
при извършени географски
проверки и съпоставяне на данните от кампания 2014 до 2017 било установено, че
част от площите cе заявяват от различни кандидати през отделните кампании, т.е.
имало прехвърляне на тези площи между тях. Същевременно обаче площите, предмет
на т. нар. „прехвърляне“, изобщо не са конкретизирани, пък било то и само по
размер, нито е посочено през коя
кампания кой кандидат ги е заявил. Изложеното означава, че процесното
уведомително писмо в оспорената му част не отговаря на изискването за мотивиране
по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което съставлява основание по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му като незаконосъобразно.
Извън
посоченото неспазване на изискванията за съдържание на оспорения акт, съдът не установи при издаването му да
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Административният орган е спазил изискванията на чл. 35 и 36 от АПК,
извършвайки необходимите административни проверки и проверки на място за
изясняване на релевантните факти, данни за които се съдържат в преписката. Дадена
е и възможност на заявителя в разумен срок да изложи своите възражения по
издаване на акта и да представи доказателства. Дали установените в резултат на
това факти и обстоятелства, доколкото същите са намерили обективен израз в
оспорения акт, са достатъчни за обосноваване на направените от административния
орган изводи и съответстват на приложимата материалноправна уредба е въпрос по
съществото на спора.
Сочената
като правно основание за издаване на уведомителното писмо разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6
от 24.02.2015
г. предвижда, че Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, може да
откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато са установени
изкуствено създадени условия. Съгласно легалното определение по §1, т. 2 от ДР
на Наредбата „Изкуствено
създадено условие“ е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. Според тази норма не се дава никакво
предимство (подпомагане) на физическо или юридическо лице, за които е
установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства
(подпомагане), са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това
законодателство. Видно от насоките, дадени в решение на СЕС от 12.09.2013 г. по
дело С-434/12, при преценка на отказ на това основание е необходимо изследване
на наличието на обективен и субективен елемент в поведението на кандидата. В решението е посочено, че за да се докаже наличие на
злоупотреба от страна на потенциален бенефициер, от една страна е необходима
съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното
спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана
с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна е необходим субективен
елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба
на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото
получаване (т. 29 и цитираното решение по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb,
С-515/03). Доказването е съобразно правилата в националното право (т. 30).
Според Съда на ЕС чл. 4, §8 от Регламент № 65/2011 трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено
поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази
схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между
кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите
обективни елементи по конкретния случай.
При така
очертаната правна рамка, за да се постанови отказ от получаване на плащане,
следва да се установи, че кандидатът за подпомагане е разделил стопанството си
и че това разделение е с цел да се облагодетелства. По силата на чл. 170, ал. 1
от АПК доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт, е на административния орган.
В
случая няма спор между страните, че жалбоподателят М.Д., П.Д. и С. Д. са
членове на едно семейство, като П.Д. е управител на „Конарското“ ЕООД и
„Кръстец 2016“ ЕООД, имат общ адрес за
кореспонденция в ИСАК, както и че са заявявали за подпомагане през различни
кампании имотите, както са описани в оспореното писмо. Спорният въпрос е дали
за кампания 2017 с подаденото от М.Д. заявление по изкуствен начин са разделени стопанствата между
посочените лица в размер не по-голям oт 100 ха, за да могат те да получат
финансовата помощ в по-висок размер пo мярка 13 „Плащания за райони с природни или
други специфични ограничения“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., доколкото на
жалбоподателя е отказано изцяло финансиране по тази мярка, и в частност по
подмярка 13.1 „Компенсационни
плащания в планински райони“, доколкото в акта са посочени и обсъждани
единствено заявени за финансиране площи по тази подмярка. Тъй като заявленията за
подпомагане се подават, съответно разглеждат за всяка година и няма данни за
отказ от подпомагане на жалбоподателя или на свързаните с него лица на същото
основание за предходни години, сравнението следва да бъде направено с кампания
2016. В тази връзка проследяването на данните от кампаниите от 2014 г. не е
нито правно аргументирано, нито обосновано с конкретни параметри на
стопанствата на всяко от посочените в писмото физически и юридически лица,
респективно с параметри на прехвърлени между тях имоти и части от имоти, а и в
хода на съдебното производство процесуалната активност за доказване на
административния орган се ограничава само до кампании 2016 и 2017.
От
събраните писмени доказателства и в частност от заключенията на
съдебно-техническите експертизи, които съдът възприема като компетентно и
безпристрастно изготвени, базирани на приетите като писмени доказателства
документи и обосновани с професионалния опит на вещото лице, се установява, че в
сравнение с кампания 2016 стопанството на жалбоподателя през 2107 г. се е
увеличило от 11,33 ха на 102,51 ха, като само 1,1 ха от стопанството му през
2016 г. са били включени през 2017 г. в стопанството на С. Д., което от 26,39
ха през 2016 г. се е увеличило на 38,04 ха през 2017 г., а стопанството на П.Д.
се е увеличило от 2,12 ха през 2016 г. на 40,52 ха през 2107 г., от които 5,62
ха през 2016 г. са били включени в стопанството на С. Д..
При тези
данни неподкрепено с доказателства и поради това несподелимо е твърдението на
административния орган, че е налице стопанство, разделено на по-малко от 100 ха,
тъй като никой от кандидатите за подпомагане, за които са налице данни за
свързаност, не е имал стопанство, надвишаващо 100 ха през 2016 г., и всички те са увеличили стопанствата си през
2017 г., като установеното по делото застъпване – т.нар. „прехвърляне“ на
площи, е налице само между трите физически лица измежду петимата кандидати за
подпомагане, посочени в оспорения акт като свързани лица, и е пренебрежимо
малко в сравнение с площите на стопанствата им през 2017 г. Дори да не беше
налице прехвърляне на площи, стопанството на жалбоподателя, от което през 2017
г. са преминали 1,1 ха към стопанството на С. Д., и стопанството на последния,
от което през 2017 г. са преминали 5,62 ха към стопанството на П.Д., не биха
били с площи, обуславящи финансирането им с по-високи ставки. Ако към
стопанството на С. Д. за 2017 г. се прибавят преминалите към стопанството на П.Д.
5,62 ха, то пак би било с площ под 100 ха, а ако към стопанството на
жалбоподателя за 2017 г. се прибавят преминалите към стопанството на С. Д. 1,1
ха и същите бяха заявени по подмярка 13.1, то заявената от него площ за
подпомагане по тази подмярка пак би била под 100 ха. На още по-голямо основание
установеното по делото застъпване – т.нар. „прехвърляне“ на площи, е
пренебрежимо малко в сравнение с общата площ на процесните стопанства, както
през 2016 г., така и през 2017 г., предвид което припокриването на общо 5,63 ха
между заявените от жалбоподателя и С. Д. площи през 2016 г. и заявените от С. Д.
и П.Д. площи през 2017 г. не може да се квалифицира като разделяне на
стопанството в хипотезата на изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 13,
ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г., тъй щото да се избегне получаване
на подпомагане в размера по чл. 7, aл. 1, т. 3 oт Наредбата, каквото е
становището на административния орган.
Освен това
в оспореното писмо липсва изложение, а в
хода на процеса не се ангажираха доказателства за определени обстоятелства,
които да сочат субективното намерение да се нанесе вреда – предимство или
облага, и те да са в противоречие с целите на мярката. Конкретните цели на
мярка 13, разписани в чл. 1, ал. 1 – 3 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г., са
поддържане на земеделската дейност в районите с природни или други специфични
ограничения и предотвратяване на изоставянето на земеделските земи,
противодействие на обезлюдяването на районите с природни или други специфични
ограничения, поддържане на ландшафта и биологичното разнообразие, рационално
използване, съхранение и устойчиво управление на земята и другите природни
ресурси. Само наличието на роднински връзки, общ адрес между заявителите и
дублиране на заявени имоти или части от имоти и то, както беше отбелязано, в
пренебрежимо малък размер в сравнение, както с общата площ на стопанствата,
така и в сравнение с площите на отделните стопанства, между които е налице
прехвърляне, всяко едно от които при това през 2017 г. е увеличило площта си, не
е достатъчно като съвкупност от улики да обоснове намерението да се получи
предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията,
необходими за неговото получаване.
В случая
няма данни стопанството на жалбоподателя да е неефективно или да не се
управлява добре от него. При извършената проверка на място през 2017 г. не са
констатирани нередности и не се твърдят такива. Следователно по никакъв начин
не се доказва намерението на бенефициента умишлено и целенасочено да навреди на
европейските финансови структури или да компрометира целта на мярката за
подпомагане, неспазвайки европейските стандарти в условията на земеделските
стопанства.
Изложеното
означава, че оспореният отказ за финансиране е постановен в нарушение и
неправилно приложения на материалния закон, т.е. налице е и основанието му за
отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК.
По тези
съображения обжалваната част от Уведомително писмо рег. № 02-240-6500/2724#3
от 05.04.2022 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ следва да бъде отменена като незаконосъобразна и преписката да се
върне на органа за ново произнасяне по искането на М.Д. за подпомагане по мярка
13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г.
При
този изход на спора и своевременно направеното искане на жалбоподателя следва
да се присъдят направените по делото разноски в 2080 лева – 10 лева за държавна
такса (л. 284, т. 1), 1110 лева за експертиза и 960 лева за адвокатско
възнаграждение. Имайки предвид от една страна чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията към датата на приключване на устните състезания, според която
разпоредба за дела по Закона за подпомагане на земеделските
производители минималното адвокатско възнаграждение е 800 лв.,
а от друга страна – фактическата и правна сложност на спора, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатското възнаграждение от 960 лв. по
договор за правна помощ от 10.10.2022 г. – л. 575, т. 2.
Водим
от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.С.Д. от гр. Стара
Загора Уведомително писмо рег.
№ 02-240-6500/2724#3 от 05.04.2022 г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която се отказва изцяло
изплащането на финансова помощ пo мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични
ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
ВРЪЩА преписката на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново
произнасяне в едномесечен срок по заявление с УИН 24/070617/01180 на М.С.Д. за
подпомагане за кампания 2017 по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични
ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. при спазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на М.С.Д. от гр. Стара Загора, ЕГН **********, сумата 2080 (две хиляди
и осемдесет) лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.