Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,19.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
Като изслуша докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 5817 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е в
изпълнение на решение № 81/12.06.2020 г., постановено от ВКС на Република
България, 4 ГО, по гр. д. № 4483/2019 г., с което делото е върнато за ново
разглеждане в частта, в която
първоначалния въззивен съд е обезсилил решение № 318736 от 22.01.2018 г. на СРС,
Второ ГО, 64-ти състав по гр. д. № 63113 по описа за 2016 г., а именно това е
частта по отношение на претенцията за сумата от 37 242, 75 лева,
претендирана за периода 10.03.2015-07.12.2015 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 04.11.2016 г. до окончателното плащане.
В указанията си в отменителното решение
ВКС на РБ е посочил, че при новото
разглеждане въззивният съд следва да квалифицира спорното право въз основа
на твърденията в исковата молба и направеното от пълномощника на ищеца
уточнение в о.с.з. на 20.09.2017 г. според които между ищеца и ответника е
съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 09.03.2015
г.по силата на което ищецът е трябвало да изпълнява длъжността „инженер
сондажни машини“ на обект „Експлоатация на геотермално поле Ератину",
Община“Нестос, Гърция. Твърдяло се още, че допълнително
работодателят бил възложил на работника да изпълнява длъжността "Ръководител на
проекта" срещу възнаграждение от 150 евро на отработен ден. За отработени
196 дни като "Ръководител на проекта" ищецът имал спрямо ответника
вземане за 29 400 евро (196 отработени по проекта дни по 150 евро на ден), от
които били платени 10 000 евро и оставали дължими 19 400 евро с левова
равностойност 37 927 лв. Към 03.09.2015 г. представляващият дружеството -
работодател подписал саморъчна декларация, с която признал задължението до
размер 13 650 евро с левова равностойност 26 685, 75 лв. В първото съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца уточнил, че "… инж. Р. е
изпълнявал функция "Ръководител на проекта" не по силата на процесния
трудов договор …, а въз основа на допълнително възлагане от ответното
дружество, за което страните са се договорили да му бъде изплатена сумата,
описана в представената по делото декларация от 04.09.2015 г., тоест
претендираните неизплатени трудови възнаграждения били за изпълнение на трудовите му
функции на длъжност "инженер сондажни машини", а допълнителните
плащания са за дейностите, които е извършвал по проекта в качеството на негов
ръководител…". Това изявление на процесуалния представител на ищеца по
никакъв начин не изменяло фактическите твърдения в исковата молба, според които допълнителното
възлагане било извършено в рамките на първоначално съществуващото между страните трудово
правоотношение. Поради това необоснован бил изводът на въззивния съд, че
сумата от 37 242, 75 лева не се претендира от ищеца като допълнително трудово
възнаграждение във връзка с изпълнение на дейности като "Ръководител на
проект "Експлоатация на геотермално поле Ератину, община Нестос, Гърция", а въз основа на
допълнително възлагане по граждански договор. Твърдения за сключване на отделен
граждански договор между ищеца и ответника нямало нито в исковата молба, нито в
първото съдебно заседание по делото. Имало твърдения единствено за
възлагане на допълнителна функция от ответника на ищеца (определянето на ищеца
за "Ръководител на проекта") срещу договорено допълнително
възнаграждение от 150 евро на отработен ден. Въз основа на тези твърдения
въззивният Софийски градски съд бил длъжен да извърши квалификация
на спорното право и да прецени родово подсъден ли е бил спорът на Софийски
районен съд.
Следователно спорно в настоящето производство е
какъв е правния характер на претенцията за сумата от 37 242, 75 лева, за
периода 10.03.2015-07.12.2015 г., респ. представлява ли същата трудово
възнаграждение и от тук подсъдно ли е било делото на СРС, респ. допустимо ли е
съдебното решение на първоинстанционния съд, в частта, в която той се е
произнесъл по тази претенция.
За да уважи
претенцията на ищеца, СРС е приел, че сумата в размер на 37 242,75 лв.
представлява допълнително трудово възнаграждение. Въз основа на свидетелските показания и
писмените доказателства, представени от ответното дружество и едно трето за
спора гръцко дружество, СРС е достигнал до извода, че ищецът е престирал
работна сила като е изпълнявал функциите на ръководител на проекта. Кредитирал
е декларацията от 04.09.2015 г., съставена от вече починалия управител на
ответното дружество, за дължимост на сумата в размер на 13 650 евро до
03.09.2015 г. Действително, в декларацията не се посочвало на какво основание е
дължима сумата, но след като по делото не били представени други доказателства
освен за наличието на трудово правоотношение между страните, както и, че сумата
по размер съвпадала с претенцията, СРС е достигнал до извода, че се касае до
уговорено възнаграждение за работа по проекта. Самата декларация представлявала
извънсъдебно признание за това, че в полза на ищеца било уговорено
възнаграждение за работа по проекта.
Претенцията на ищеца за периода от 10.03.2015 г. до 03.09.2015 г. възлизала на 13 650
евро. За остатъка от периода – от 04.09.2015 г. до 07.12.2015 г. нямало събрани
доказтелства, но при приложението на чл.161 вр. с чл.190, ал.2 ГПК СРС е приел,
че ответникът е отработил твърдените 36 дни по поректа. Размерът не бил оспорен
с отговора по исковата молба поради което СРС е приел, че възнаграждението за
отработен ден е твърдяната сума в размер на 150 евро или за втория период
възнаграждението възлизало на 10 557 лева. Затова и искът бил изцяло
основателен.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само
доколкото са посочени в жалбата.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция при новото разглеждане и в
изпълнение указанията на ВКС приема следното от фактическа и правна страна на
спора:
По
допустимостта на обжалваното решение:
Определянето на правната
квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на предявения иск, и от заявения петитум / напр. Решение № 45 по т. д. № 516/2009 г. ІІ т. о., Решение № 124 по гр. д. № 882/2010 г. ІV
г. о., Решение 375 по гр. д. № 931/2009 г. ІV г. о.
В конкретния случай в
обстоятелствената част на исковата молба от ищеца се сочи, че на ищеца е
възложена допълнителна функция в рамките на проекта "Експлоатация на геотермално поле Ератину, община Нестос, Гърция", като „Ръководител на проекта“. За така положения труд се следвало допълнително трудово
възнаграждение извън това уговорено в трудовия договор между страните на спора.
Допълнителното възнаграждение възлизало в размер на 150 евро на всеки отработен
ден. Ищецът бил отработил общо 196 дни в периода 10.03.2015 г.- 07.12.2015 г.
или общо 29 400 евро. От тази сума ищецът бил получил от ответника
10 000 евро и оставали дължими 19 400 евро или 37 927 лв. Във
връзка с така постигнатата договореност, на 04.09.2015 г. тогавашния управител
на ответното дружество, подписал декларация, в която потвърждавал дължимостта
на сумата в размер на 13 650 евро с левова равностойност от 26 685,75
лв. Или за периода от 10.03.2015 г. до 03.09.2015 г. съобразно декларацията на
управителя, на ищеца се дължала сумата в размер на 13 650 евро, а за
периода от 04.09.2015 г. до датата на прекратяване на ТПО – 07.12.2015 г.- 5400
евро с левова равностойност 10 557 лв.
Съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес спорът следва да се разреши
съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, като се обсъдят
релевантните за спора факти, доказателствата, доводите на страните и се приложи
съответния материален закон.
При това положение с оглед обстоятелствената част на исковата молба и
петитума на същата, касае се до претенция за допълнително трудово
възнаграждение.
Следователно касае се до трудов спор по смисъла на чл.357 КТ поради което
е налице изключението на чл.104, т.4 ГПК вр. с чл.103 ГПК и искът е подсъден на
районният съд.
Дали претенцията е основателна или не е въпрос по съществото на спора.
Ето защо настоящата инстанция приема, че в частта, в която СРС се е
произнесъл по иска с правна квалификация чл.6, ал.1,т.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По
основателността на претенцията за допълнително трудово възнаграждение:
По смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, допълнителни трудови възнаграждения могат да се
предвиждат и изплащат въз основа на цитираната Наредба, друг нормативен акт, индивидуален или КТД, вътреши правила
за работната заплата.
Допълнителните трудови възнаграждения, съгласно чл.
13, т. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
могат да имат всякакъв друг характер като основание за плащането, приет в договорите или вътрешните правила на съответното предприятие.
От представената пред СРС на л.109
клетвена декларация от С.М.се установява, че от страна на ответното дружество е
възложено на ищеца инж.Р., „задачите по управление и надзор по изграждането на
три сондажа, което дружеството „К.****“ ООД е поело с подизпълнителски договор
от 10.03.2015 г.“.
Тази клетвена декларация, обаче, СРС не
е приел, тъй като е представена извън срока по чл.146, ал.3 ГПК.
Същевременно с клетвена декларация
/л.112/ по делото пред СРС ищецът е поел задачите по управление и надзор на
изграждането на три сондажа, което дружеството „К.****“ ООД е поело с
подизпълнителски договор от 10.03.2015 г.“. Тази клетвена декларация СРС е
приел, видно от отразеното в съдебния протокол за о.с.з. на 29.11.2017 г.
В документите, изготвени от гръцкото
дружество „П. Д.“ на което ответникът е подизпълнител, Приложение VIII- Персонал, извършващ сондажна дейност, ищецът инж.Р.
е посочен в т.1.2 като оперативен сондажен инженер.
В показанията си свидетеля А.сочи, че
ищеца е имал качеството на „технически ръководител, мениджър на проекта“. Той е
изготвял инженерните сведения всеки ден и ги е предоставял на ответното
дружество и на гръцката фирма.
С доклада си по чл.140 ГПК, обективиран
в определение № 180318 от 25.07.2017 г. СРС е задължил ответното дружество по
реда на чл.190 ГПК да представи договора
между гръцкото дружество и ответника във връзка с изпълнение на процесния проект,
както и всички отчети, подписани от ищеца в качеството му на ръководител на
проекта и предадени от името на
ответното дружество, вкл. окончателните доклади за 3-те сондажа, предоставени
на гръцкото дружество. Указани са и неблагоприятните последици от това, а
именно, че съдът може да приеме за доказани твърденията на ищеца, които цели да докаже с тези документи- че
същият е изпълнявал функциите на ръководител на проекта.
Видно от представените по делото /пред
СРС/ отчети, л.121 и следв. същите са подписани от името на ответното дружество
от ищеца инж.Р.. Тези доказателства са представени от самия ищец и са прието от
съда с определение, четено в о.с.з. на 29.11.2017 г.
С оглед така
събраните писмени и гласни доказателства въззивната инстанция приема, че на
ищеца е била възложена допълнителна трудова функция във връзка с
осъществяването на проекта.
Само за пълнота
на изложението ще посочим, че разпоредбата на чл. 163а. ЗУТ
изрично сочи, че строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически
правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите.
Следователно претенцията на ищеца се
явява доказана по основание.
От ответника не се оспорва размера на
претенцията.
Освен това с декларация от 04.09.2015
г. предишния управител на ответното дружество е декларирал, че дължи н ищеца за
периода до 03.09.2015 г. сумата в размер
на 13 650 евро. Автентичността на тази декларация е потвърдена от
заключението на допуснатата, изслушана и прието по делото /пред СРС/
съдебно-графологична експертиза.
От заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-счетоводна експертиза не се
установява плащане от страна на работодателя, ответник. Липсват и доводи от
последния да е извършено плащане на процесните суми.
Въззивната инстанция намира за правилен
извода на СРС при приложение нормата на чл.161 ГПК относно дължимостта и
размера на допълнителното възнаграждение
за периода от 04.09.2015 г. – 07.12.2015 г. /за 36 дни/ - 10557 лв.
Налага се извод,
че обжалваното решение е правилно и като такова ще бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход
на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
С оглед изхода
на спора на въззивника разноски не се
следват.
Въззиваемата страна претендира
разноски и такива са сторени, както следва:
При първото
въззивно обжалване- ДТ в размер на 1 489,71 лв. и за адв.възнаграждение
в размер на 800 лв.
Видно от списъка
за разноски /л.40 от първото въззивно производство/ претендира се само
адв.възнаграждение. Това се потвърждава и от списъка по чл.80 ГПК пред
настоящата инстанция.
В настоящето
производство:
Допълнителни
разноски не са правени.
Пред касационната инстанция – държавна такса
– 300 лв. и адв.възнаграждение в размер на 400 лв. и или общо пред касационната инстанция- 430 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 318736 от 22.01.2018 г. на
СРС, Второ ГО, 64-ти състав по гр. д. № 63113 по описа за 2016 г., в частта по отношение на претенцията за
допълнително трудово възнаграждение по чл.6, ал.1,т.2 от НСОРЗ във връзка с
изпълнение на дейността като ръководител на проект "Експлоатация на геотермално поле Ератину, община Нестос, Гърция", за сумата от 37 242, 75 лева, претендирана за
периода 10.03.2015-07.12.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 04.11.2016 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, съдебен адрес:***, партер-адв. Н., да заплати на Р.А.Р., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 800
лв.-адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, съдебен адрес:***, партер-адв. Н., да заплати на Р.А.Р., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 430 лв.,
представляваща разноски пред касационната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в 1-месечен срок от връчването му при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: