МОТИВИ нох 179/2011г.
Против подсъдимия Й.К.Й. *** е повдигнато обвинение от Районна
прокуратура гр. Раднево по чл.195
ал.1 т.3 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1, във вр.
чл.63 ал. 1 т. 3 от НК.
Против подсъдимия С.С.Й. *** е повдигнато обвинение от Районна
прокуратура гр. Раднево по чл.195
ал.1 т.3 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1, във вр.
чл.63 ал. 1 т. 3 от НК.
Подсъдимите се явяват лично, разбират в
какво са обвинени, признават вината си, признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като са съгласни да не се събират
доказателства за тези факти и молят съда за минимални присъди.
Прокурора поддържа изцяло повдигнатото обвинение
при фактическа обстановка, подробно описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни за
извършеното престъпление и да им бъде наложено справедливо
наказание.
Защитата на подсъдимите поддържа
становище да бъде наложено справедливо наказание на подзащитните им, такова
каквото предвижда закона.
Съдебното следствие беше
проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Подсъдимия Й.К.Й. е роден на ***г***, с настоящ адрес гр.Раднево кв.”Кантона”
№ 55, бълг. гражданин, с начално образование, не учи, не работи, неженен, ЕГН **********,
осъждан е за престъпление от общ характер, както следва:
- Дело № 153/2011г, с присъда №:
136/27.06.2011г на Районен съд Раднево, в сила от 13.07.2011г. за деянието
извършено в периода 12.09.2010г.- 13.09.2010г. в гр.Раднево. на осн. чл.195
ал.1 т. 5 от НК, във вр. чл.194 ал. 1 от НК, във вр. чл.26 ал. 1 от НК, във вр.
чл.63 ал. 1 т. 3 от НК, във вр. чл.373 ал. 2 от НПК, във вр. чл.372 ал. 4 от НПК, чл.58 А ал. 1 от НК и чл.54 от НК го осъжда на четири месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.69 ал. 1 от НК, във вр. чл.66 от НК отлага
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от една
година и четири месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.
- Дело
№ 175/2011г, с присъда №: 146/07.07.2011г на Районен съд Раднево, в сила от
25.07.2011г. за деянието извършено през м. февруари 2011г. в гр.Раднево. на
осн. чл.194 ал.1 от НК, във вр. чл.63 ал. 1 т. 3 от НК, във вр. чл.373 ал. 2 от НПК, във вр. чл.372 ал. 4 от НПК, чл.58 А ал. 1 от НК и чл.54 от НК го осъжда
на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.69 ал. 1 от НК, във
вр. чл.66 от НК отлага изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с
изпитателен срок от една година и четири месеца, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Подсъдимия С.С.Й. е роден на ***г***, с настоящ адрес гр.Раднево кв.”Кантона”
№ 53, бълг. гражданин, неграмотен, не учи, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 29.03.2011г. около 22,00ч.
подсъдимите и снвид.Атанас Николов Славчев, Асен Вълков Димитаров и Исус Динов
Бинев отишли до магазин 4Пени маркет”, където всяка вечер служители изхвърляли
бракувани стоки. Около полунощ петимата тръгнали да се прибират. Когато минавали
зад павилиона за плодове и зеленчуци собственост на ЕТ ”Вест- Пенка И.”*** и стопанисван от свид.Д.Г.Е. видели, че на задната стена на
павилиона, изградена от шперплат и стериопор има малка дупка. Тогава подсъдимия
Й.Й. предложил да влязат в павилиона.
Опитал се с ръка да разшири отвора в стената, но като не успял свид.Димитров
намерил парче винкел, с помощта на което разширили отвора дотолкова, че да
могат да влязат. В павилиона влезли подсъдимия Й.Й., свид.Славчев, Димитров и
Бинев, отвън останал да пази подсъдимия С.Й.. Й. и Славчев намерили и взели от
чекмеджетата на намиращия се в предната част на павилиона шкаф, монетник, в който имало монети на обща стойност 60 лв.
и черно портмоне, в което имало 47 лв. в
банкноти.В същото време Димитров и Бинев останали в склада откъдето изнесли
навън, 5 кг
банани, 4 пакета по 1 кг
ситна сол и 10 опаковки слънчоглед „Шампион”. След като напуснали павилиона
всички отишли зад сградата на магазин „Фея”, където си разделили по-равно
откраднатите пари и хранителни продукти.
Видно от заключението на назначената
оценителна експертиза, стойността на отнетите вещи: 5 кг банани, 4 пакета по 1 кг ситна сол и 10 опаковки
слънчоглед „Шампион” и сумата от 107 лв., всичко на обща стойност 130,72 лв.
При тази фактическа обстановка съдът призна подсъдимите за виновни и им
наложи наказание без да провежда разпит на подсъдимите съгласно разпоредбата на
чл.373 ал. 2 от НПК, като при оценка на
събраните доказателства даде вяра и се позова на направените
самопризнания от подсъдимите и от събраните на досъдебното производство писмени
и гласни доказателства, подкрепящи гореизложената фактическа обстановка.
Извършеното от подсъдимия Й.К.Й. деяние, осъществява състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1 от НК, във
вр. чл.63 ал. 1 т. 3 от НК, а именно: че
на 29/30.03.2011г. в гр.Раднево, в съучастие със С.С.Й. като извършител, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнели чужди
движими вещи – 5 кг
банани, 4 пакета по 1 кг
ситна сол, 10 пакета слънчоглед и сумата от 107 лв., всичко на обща стойност
130,72 лв. от владението на Д.Г.Е., без негово съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвоят, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Извършеното от подсъдимия С.С.Й. деяние, осъществява състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, във вр. чл.63 ал. 1 т. 3 от НК, в това, че на 29/30.03.2011г. в гр.Раднево, в съучастие със Й.К.Й. като
извършител, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот,
отнели чужди движими вещи – 5
кг банани, 4 пакета по 1 кг ситна сол, 10 пакета
слънчоглед и сумата от 107 лв., всичко на обща стойност 130,72 лв. от
владението на Д.Г.Е., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвоят, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си.
Подсъдимите Й.К.Й. и С.С.Й. са извършили престъплението при условията на чл.195, ал.1, т.3 от НК.
Безспорно се установи в
хода на съдебното следствие, че престъплението кражба е извършено при
квалифициращите обстоятелства, когато е извършена чрез разрушаване, повреждане
или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот –
чл.195 ал. 1 т. 3 от НК. Кражбата е по-тежко наказуема с оглед обективната страна, когато за
извършването й е използвано моторно превозно средство, техническо средство или
специален начин. Престъплението е извършено от две или повече лица когато в
самото му изпълнение са участвали най-малко две лица. При кражбата
изпълнителното деяние е в отнеманено на самата вещ, с което се прекъсва
досегашното владение от пострадалия без негово съгласие и се установява
фактическа власт върху нея от дееца. Затова и в практиката се приема тази
предпоставка – кражба извършена от две или повече лица, когато единия деец
пази, охранява, докато другия отнема вещите, след което двамата заедно се
отдалечават от мястото на престъплението, за да установят свое фактическо
владение върху отнетото имущество.Това се отнася и в случайте на квалифицирани
кражби по чл.195 ал. 1 т. 3 и 4 от НК, когато единия деец напр.преодолява
преградите, а другия отнема вещите.Те действат в качеството на съизвършители.
Според Постановление № 2/1970г. на Пленума на ВС законът има предвид еднакви по
вид деяния – в случая само кражби, без значение дали осъществяват един и същ
или различни състави на това престъпление.
Предмет на деянието по чл.194 ал. 1 от НК
може да бъде всяка чужда движима вещ, която има определена стойност. Вещта е
чужда, когато не принадлежи изключително на дееца. Кражба обаче ще е налице и
когато част от нея му принадлежи.
Втората особеност от
обективната страна на кражбата е наличието на фактическата власт върху вещта,
която до момента на извършване на кражбата се упражнява от всеки друг, но не и
от дееца. Пострадал от престъплението по чл.194 от НК е всяко лице, което
владее отнетата движима вещ, в случая Д.Г.Е.. Смисъла на НК под
„владеене” следва да се разбира не само владението, но и държането на вещта по
чл.68 от ЗС. Други особености характерни
за престъплението по чл.194 от НК се отнасят до изпълнителното деяние. При
кражбата то се изразява в отнемане на
чуждата движима вещ от владението на другиго, т.е. деецът прекратява
фактическата власт, която другото лице упражнява върху вещта и установява
своята фактическа власт върху нея. В този смисъл е и установената съдебна
практика / Решение № 174 от 14.06.1996г. на І н.о. на ВС/.
От субективна страна характерно за
кражбата е освен наличието на пряк умисъл у дееца, също така и намерение от
негова страна противозаконно да присвои чуждата движима вещ. Престъплението е
извършено виновно, при пряк умисъл, т.е. подсъдимите Й.Й. и С.Й. са действали с
пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат чужда движима вещ, съзнавали са
обществено опасния характер на деянието, предвиждали са и са целяли
настъпването на общественоопасните му последици.
На досъдебното
производство подсъдимите признават вината си.
Обвинението
се подкрепя от останалите гласни и писмени доказателства, а именно: протокол за
оглед на местопроизшествие от 30.03.2011г.,
албум от 31.03. 2011г., справка за съдимост № 285/02.05.2011г. на РС гр.
Раднево, справка за съдимост № 283/02.05.2011г. на РС гр.Раднево, справка за
съдимост № 286/02.05.2011г. на РС гр.Раднево, комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза, съдебно оценителна експертиза, справка за съдимост №
522/19.08.2011г. на РС гр.Раднево, справка за съдимост № 527/19.08.2011г. на РС
гр.Раднево, социален доклад № ЗД 11/0166/25.07.2011г. на Д” Социално
подпомагане” гр.Раднево, социален доклад № ЗД 11/ 0166/23.08.2011г. на Д
”Социално подпомагане” гр.Раднево.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се отчетат – самопризнанията на двамата подсъдими, а като отегчаващи – невъзстановените вреди.
Подсъдимите признават вината си, дават
обяснения, с които допринасят за разкриване на обективната истина. Престъплението
е довършено, тъй като е настъпил вредоносният резултат. Причините за
консумирането на престъплението се коренят в незачитане на установения правов
ред в страната, в неуважението към обществото, в липсата на самосъзнание,
ниската им правна култура и стремежа към лесно облагодетелстване, като
настъпилият общественоопасен резултат е във пряка и причинна връзка с виновното
им поведение.
При индивидуализацията
на наказанието и неговото определяне по вид и размер на Й.К.Й.
за извършеното от него престъпление по чл. 195
ал.1 т.3 от НК , вр. с чл. 194 ал.1 от
НК,
вр. с чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК,
във вр. чл.63 ал. 1 т. 3 от НК съдът отчете като смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства пълните му самопризнания и чистосърдечното му
разкаяние, а отегчаващо вината и отговорността обстоятелство
е високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и му определи наказание от дванадесет месеца
лишаване от свобода При зачитане разпоредбата на чл.373 ал.ІІ от НК, и
задължителното прилагане на разпоредбата на чл.58 а от НК съдът редуцира
наказанието с една трета и му наложи наказание осем
месеца лишаване
от свобода, като на основание
чл.69 ал.1 от НК, във вр. чл.66 от НК отложи изпълнението на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от една година и осем месеца.
При индивидуализацията на наказанието и неговото
определяне по вид и размер на С.С.
Й. за извършеното от него престъпление по чл. 195
ал.1 т.3 от НК , вр. с чл. 194 ал.1 от
НК,
вр. с чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК,
във вр. чл.63 ал. 1 т. 3 от НК съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства пълните му самопризнания и чистосърдечното му разкаяние, а
отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е високата степен на
обществена опасност на деянието и дееца и му определи наказание от шест месеца
лишаване от свобода При зачитане разпоредбата на чл.373 ал.ІІ от НК, и
задължителното прилагане на разпоредбата на чл.58 а от НК съдът редуцира
наказанието с една трета и му наложи наказание четири
месеца лишаване
от свобода, като на основание
чл.69 ал.1 от НК, във вр. чл.66 от НК отложи изпълнението на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от една година и четири месеца.
Съдът счита, че с така
постановените наказания ще се постигнат
целите на генералната и индивидуалната превенция, съобразно изискванията на чл.
36 от НК.
Предвид така
постановената присъда, съдът осъди подсъдимите солидарно да заплатят
направените по делото разноски за извършване на експертиза в размер на 55 лв.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: