РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. гр. Хасково, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640102647 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.50 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ от Р. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: **************,
съдебен адрес: ***************, адв. И.И. от АК – Хасково, против Община Хасково,
Булстат: *********, пл. „Общински“ № 1, представлявана от кмета Станислав Насков
Дечев.
Ищцата твърди, че на 09.08.2022 г., към 8 часа сутринта, отивайки на работа в банка
„ЦКБ", офис на моста до съда в град Хасково, преминала през зеленчуковия пазар и от там
през парка на „Бизнесцентъра" към работното си място. Времето било хубаво и имало хора,
а служители на „Екопрогрес" работели в парка, като косели тревата, поддържали цветните
лехи и напоявали. Вървейки през централната алея, тя изведнъж усетила нещо като силен и
много болезнен удар в задната част на дясното си бедро. Приклекнала, извикала от болка,
обърнала се и видяла светло бежово куче, високо около 60 - 70 см, едро; което ръмжало
силно и застрашително и се отдръпвало от ищцата. Кучето било без нашийник и
маркировки, типичен уличен пес. Тогава разбрала, че е била ухапана от него. В този момент
на помощ й се притекли работниците от „Екопрогрес", които се развикали и прогонили
кучето, което продължавало застрашително да ръмжи и да се зъби. Ищцата не знаела, защо я
е нападнало, но агресията му била непредизвикана, неочаквана и силно болезнена. С кучето
нямало никакъв стопанин, а и видът му си бил типичен за улично бездомно куче, без
определена порода. Ищцата видяла, че от местото на ухапването тече кръв, притиснала със
салфетки и други неща, които имала в чантата си и се обадила на съпруга си, като му
1
разказала за случилото се. Той дошъл с негов колега с автомобил, взели я от тротоара, в
близост до магазин „Нелина", на бул. "България", към където се била придвижила, и от там
отишли при личния й лекар. Той й направил първична обработка на раната и я изпратил към
„Инфекциозно отделение", но се наложили посещения на различни отделения в болницата,
като изгубила почти целия си работен ден. В крайна сметка й били ваксина против бяс,
превързали й раните и в последствие до 08.09.2022 г. й били още 4 дози ваксини срещу бяс.
След ден посетила и съдебния лекар д-р Е., за да се снабди с медицинско удостоверение. В
резултат на ухапването получила лека телесна повреда, изразяваща се в група от четири
повърхностни рани, разположени в каре по задно външната повърхност на дясното бедро в
средната му част, с размери 1,5/1,5 см, като раните и кожата около тях били силно зачервени,
с диаметър на раните от 3 до 5 мм. Тези й рани зараствали около месец и половина, като още
имала следи от зъбите. Освен това, ищцата изживяла голям стрес и силна уплаха, които
рефлектирали върху цялото й ежедневие и върху трудовите й задължения; натоварило и
цялото й семейство с излишни и непредвидени проблеми. Всички около нея били
натоварени с неприятни изживявания и безпокойства; а събитието се отразило и на
плануваните им семейни почивки, тъй като трябвало да й се поставят периодично през
целия месец август ваксините срещу бяс.
Според ищцата, отговорност за случилото се следвало да носи Община Хасково. Със
Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ на общините била възложена чрез техните органи
дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират
безстопанствените кучета в определени за целта места. Бездействието по тези дейности
ангажирало отговорността на общината по общия исков ред по чл.49 от ЗЗД. Общините
отговаряли съобразно разпоредбите на гл. V от Закона- „Безстопанствени животни".
Регламентирана била мярка за овладяване на популацията, изразяваща се в задължително
кастриране - чл.47 ал.1 пр.1 от ЗЗЖ, както и задължителни грижи за кучетата по чл.45 т.5 и
чл.47 ал.1 пр.2 и 3, изразяващи се в лечебни и профилактични мероприятия като
обезпаразитяване, ваксиниране срещу бяс, маркиране, както и извършване на реваксинация
на три месеца на животните от отговорните за надзора и грижа лица - чл.49 от ЗЗЖ. Това
били административни задължения, по смисъла на чл.173 и чл.174 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Законодателят в чл.47 ал.3 от ЗЗЖ определял, кому
принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: това били
общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл.49 и 50. Следователно това било задължение на
общината като юридическо лице. Неизпълнението на задължението за поетапно настаняване
в приюти по програми за намиране на собственик или в приют за доживотно отглеждане -
чл.55 от ЗЗЖ, в тригодишен срок от влизане на ЗЗЖ, в сила на 31.01.2008 г.; имало за правна
последица, на основание § 5 от ПЗР на ЗЗЖ, ангажиране на административно- наказателната
отговорност на кмета с налагане на глоба, каквито санкции били предвидени в чл.69 глава
VII от ЗЗЖ. От посочената нормативна уредба се налагал изводът, че на общината със закон
е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени
конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата.
2
Според чл.50 т.2 от ЗЗЖ, организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физически и юридически
лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни. Когато обаче организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, които имат грижата и
надзора, не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации, от една
страна, и пострадалите, от друга, възниквали правоотношения по чл.49 от ЗЗД.
Задължението за настаняване в приюти на безстопанствени кучета и контролиране на
агресивното им поведение било задължение на общината, на която законът вменил това.
Бездействието на нейните органи във връзка с изпълнение на това задължение, ангажирало
нейната обективна отговорност спрямо ищцата за причинените й имуществени и
неимуществени вреди. Претърпените от ищцата имуществени вреди се изразявали в
заплащане на такса от 50 лева за освидетелстване и издаване на съдебномедицинско
удостоверение, като останалите ваксини и прегледи били безплатни. Претъпените
неимуществени вреди в резултат на получената от нея лека телесна повреда - болките и
страданията, които изживяла през този период и до сега, страданията и неудобствата, които
претърпяла, тя оценя на сумата от 2 000 лева.
Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника, да й заплати сумата от общо 2 050 лева, обезщетение за претърпени имуществени
вреди - 50 лева и неимуществени вреди - 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането 09.08.2022 г. до окончателно й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски, за което е представен списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но недоказани и неоснователни.
Възразява, че според ищцата, тя е била ухапана от куче на 09.08.2022 г.; но при
справка в регистъра на подадените сигнали, който се водел в общината, се установявало, че
на този ден и на следващия нямало подаден сигнал за ухапан човек. Липсвали доказателства,
че ищцата е ухапана от безстопанствено куче. Тя представяла медицинско направление за
инфекционист, с диагноза по МКБ: W54 „ухапване или удар от куче", което било издадено
на 05.08.2022 г., т.е. още тогава тя имала ухапване от куче, а към прегледа, който бил
извършен на 10.08.2022 г., не се установявало наличието на две ухапвания. Този факт
поставял под съмнение изложените в исковата молба обстоятелства, а напълно възможно
било, ищцата да е била ухапана от домашно куче на 05.08.2022 г., но да е потърсила
медицинска помощ в МБАЛ на 09.08.2022 г. Описаните в съдебномедицинското
удостоверение размери и разположение на раната по никакъв начин не съответствали на
захапка на куче, високо 60-70 см, според описанието в исковата молба. При деликта,
съгласно чл.51 от ЗЗД, се дължало обезщетение за всички преки и непосредствени вреди,
които са последица от увреждането. Предявеният иск за имуществени вреди бил изцяло
неоснователен, доколкото тези разходи не били пряка и непосредствена последица на
ухапването. Ищцата претендирала имуществени вреди в размер на 50 лв., които обаче
представлявали заплатена такса са издаване на съдебномедицинско удостоверение, а не за
3
лечение на увреждането. Самото съдебномедицинско удостоверение не било правно
регламентирано, а било изготвено по правилата на изготвяне на съдебномедицинска
експертиза, съгласно правилата на Наредба № 2/ 26.10.2011 г. за условията и реда за
извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните
експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения. Същата
наредба предвиждала, такъв вид дейност да се извършва от лекари в структура на лечебно
заведение, осъществяваща дейност по съдебна медицина. Но „Медицински център Хасково"
ЕООД, от когото бил издаден касовият бон, било лечебно заведение, което не разполагал с
такава структура. В същото време съдебният лекар бил в структурата на МБАЛ - Хасково.
Самото съдебномедицинско удостоверение, не било изведено от регистър на „Медицински
център Хасково" ЕООД и не съдържало негов печат, поради което не можело да се обвърже
с представения касов бон, на който също не било посочено, за какво точно е платено.
Съгласно утвърдените и публикувани цени на услугите, в интернет страницата на лечебното
заведение, които се предлагат от „Медицински център Хасково" ЕООД, услугата „преглед за
леки телесни повреди с издаване на документ" струвала 30 лв., а не 50 лв., какъвто касов бон
представила ищцата, което било още едно доказателство, че този касов бон не бил за
извършено плащане във връзка с претърпените от нея наранявания. По отношение на иска за
неимуществени вреди, следвало да се има предвид, че при определяне на неговия размер,
трябвало да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На
обезщетяване подлежали неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането. Техният размер се определял според вида, характера и тежестта на
увреждането. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябвало да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямали парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определяло по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включвала винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не била
абстрактно понятие, а тя се извеждала от преценката на всички конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
както и всички обстоятелства, които ги обуславят. В тази връзка, липсвали посочени
конкретни факти и обстоятелства, както и доказателства за тях, въз основа на които да може
да се определи размера на неимуществените вреди.
Ответникът обобщава възраженията си, като следва: против твърдението на ищцата,
че е претърпяла посочените в исковата молба вреди; против твърдението й, че
претендираните в исковата молба вреди са резултат от противоправното поведение на
Община Хасково; против твърдението, че на 09.08.2022 г. ищцата е била нападната от
безстопанствено куче, без предизвикана от нейна страна агресия; срещу размера на
претендираните неимуществени вреди; против твърдението й, че е претърпяла посочените
от нея имуществени вреди.
4
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърлянето на предявените искове изцяло,
като му се присъдят деловодни разноски. Алтернативно, в случай че се приеме искът за
неимуществени вреди за основателен, се иска намаляване на неговия размер.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото Фискален бон № 0069318/10.08.2022г., издаден от
„Медицински център – Хасково“ ЕООД, д-р Х.Е. на посочената дата е заплатена сума в
размер на 50.00 лв. във връзка с проведен преглед на 10.08.2022г. на ищцата от съдебен
лекар в гр.Хасково, за което е издадено съдебномедицинско удостоверение № 312/22г.
Според последното, след преглед на Р. Н. Н. са установени рани от ухапване от куче по
дясното бедро, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 012101/09.08.2022г., издаден от „МБАЛ – Хасково“ АД, ведно с
Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 012101, от които се
установява, че на 09.08.2022 г. в 08.20 часа е извършен преглед на ищцата от д-р Д. Кючуков
като е поставена диагноза по МКБ: W54: ухапване или удар от куче. Снета е анамнеза:
ищцата е съобщила, че е ухапана от куче. Извършена е консултация с инфекционист, който е
посочил ухапване на десния крак от куче. Отразено е в допълнителния лист, че са поставени
ваксини за бяс на Р. Н. Н. на датите 09.08.2022г.; 12.08.2022 г.; 16.08.2022 г.; 23.08.2022 г. и
08.09.2022 г.
От медицинско направление № 2222140022Е6 с посочена дата 05.08.2022 г. и
Удостоверение от д-р Н.С.Д. УИН ********** се установява, че ищцата е посетила личния
си лекар на 09.08.2022 г. по повод ухапване от куче. Поради техническа (софтуерна) грешка,
издаденото медицинско направление към специалист инфекционист е с дата 05.08.2022 г.
Според представената от ответника Разпечатка от интернет сайта на „Медицински
център – Хасково“ ЕООД с ценоразпис на предлаганите медицински дейности по избор на
пациентите, извън тези оказвани по договор с РЗОК, стойността на преглед за леки телесни
повреди с издаване на документ възлиза на 30 лв.
От заверено копие от Регистъра за приети сигнали на Община Хасково за 08.08.2022г.
и 09.08.2022г. се установява, че няма регистриран сигнал за ухапване от безстопанствено
куче.
Видно от писмо с вх. рег. № 2650/24.02.2023 г. от „Централна кооперативна банка“
АД – клон Хасково, графиците за отпуски за минал период на служителите на „ЦКБ“ АД
клон Хасково не се съхраняват. Те се изготвят за текуща година и са само за вътрешна
служебна информация, поради което не е възможно да се даде информация относно
планиран платен годишен отпуск на ищцата.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Х.в И. и
5
З. И.а Т., относно инцидента и претърпените от ищцата вреди.
От показанията на свид. Д. Х.в И. се установява, че на процесната дата 09.08.2022 г.,
около 08.00 часа съпругът на ищцата е бил уведомен от нея по телефона, че е била ухапана
от куче в парка пред Бизнесцентъра в гр.Хасково, по пътя й към работа. Двамата се
срещнали с ищцата пред магазин „Нелина“. Ищцата се държала за крака си, където имала
рана, което наложило да й помогнат за да се качи в автомобила. Освен това била много
притеснена и уплашена. Повтаряла, че много я боли крака. Раната била в задната горна част
на бедрото на десния крак. Посетили най-напред личния лекар на ищцата, а след това и
МБАЛ АД гр.Хасково, където Р. и съпругът й се забавили около два часа. Разказала на свид.
И., че докато е вървяла към работа си, улично едро куче я е нападнало в гръб и е била
ухапана. Повтаряла, че и става зле от притеснение и че я боли. В последствие със съпруга на
ищцата коментирали, че в период около един месец е ходила на периодични ваксини,
инжекции.
Според свид. З. И.а Т., колега на ищцата, на 09.08.2022 г. малко преди 08:00 часа, Р.
Н. й позвънила и плачейки казала, че я е ухапало куче и ще закъснее за работа. След около
два часа закъснение дошла на работа и споделила, че я е ухапало бездомно куче ненадейно
отзад на десния крак, на горе по бедрото, че както си е вървяла е била нападната в гръб.
Била много притеснена. Около десет дни не успявала да сяда хубаво на стола, тъй като
раната й била в задната част на бедрото. След това имала няколко инжекции, които й се
биели по схема. През тези дни се чувствала много притеснена, като това й влияело и на
работата. Свид. Т. потвърждава, че тъй като всеки ден минава през същия този парк, вижда
да се разхождат спокойно бездомни кучета. Сочи още, че психическото състояние на ищцата
и към момента не е добро, същата продължавала да изпитва страх, който се прехвърлял и на
нея самата. Установява се по-нататък от коментираните гласни доказателства, че ищцата не
е успяла да ползва своята отпуска след инцидента, конкретно през месец август на 2022 г.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като те са
логични и последователни, взаимно се допълват, а и кореспондират на останалите събрани
по делото писмени доказателства и на експертното заключение по назначената
съдебномедицинска експертиза.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищцата съдът назначи и
изслуша съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. Съгласно заключението на СМЕ по писмени данни № 60/2023 г.,
изготвено след запознаване със съдебномедицинско удостоверение № 312/2022г. и другите
материали по делото, както и след извършен преглед на пострадалата се установява на
първо място обективното състояние на ищцата при извършения преглед на 10.08.2022 г., а
именно жена на видима възраст, отговаряща на действителната, правилно телосложение,
ориентирана за време, място и собствена личност; група от четири повърхностни рани,
разположени в каре по задно външната повърхност на дясното бедро в средната му част, с
размери 1,5/1,5 см.; отделните рани и кожата около тях е с червен цвят, раните са с диаметър
от 3 до 5 мм; ваксинационен план – пет манипулации в срок от 09.08.2022 г. до 08.09.2022 г.
6
Заключението на вещото лице е, че ищцата е получила следните травматични увреждания:
рани от ухапване от куче по дясното бедро. Уврежданията са причинени от твърди, тъпи
предмети и могат да се получат от ухапване по куче по начина, времето и при
обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Причинено е разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Вещото лице е категорично, че описаните
рани на дясното бедро са от ухапване от куче, но по разположението им не може да се
определи размера на кучето. Разяснено е, че раните от ухапване са свързани с чувство на
болка, което прогресивно отслабва. Поради вторичното зарастване на раните и появата на
възпаление болката може да продължи повече от един месец. Движенията са свързани с
чувство на болка, без обективно да е затруднен или ограничен техният обем. Ваксините се
поставят подкожно и болката е нищожна. Според вещото лице, лечението е продължило
около месец и половина до пълното стихване на оплакванията. В съдебно заседание д-р Е.
потвърждава и размера на заплатената такса за извършения първоначален преглед на
10.08.2022 г. от ищцата във връзка с издаденото и съдебномедицинско удостоверение, а
именно сумата от 50 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ за претърпени от страна на
ищцата неимуществени вреди в размер на 2000 лева и за претърпени имуществени вреди в
размер на 50 лева, са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло
основателни, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило.
Според настоящия съдебен състав, в случая без съмнение се установиха всички
кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на предявения иск с правно
основание чл. 50 ЗЗД – наличие на твърдяната в случая вреда; вредата да е произлязла от
вътрешните свойства на соченото животно/куче/ или от неупражняван му надзор; животното
да е под надзора на ответника, който е проявил бездействие; причинна връзка между
свойствата на животното или бездействието и настъпването на вредите. Отговорността по
посочения законов текст е обективна и безвиновна. Тя е за увреждане, последица от
специфичните качества на дадена вещ или животно, без връзка с действия или бездействия
на лицата, които ги ползват, или на лицата, под чийто надзор са. Налице са предпоставките
за ангажиране отговорността на ответната община за противоправното й бездействие,
доколкото на нея е възложено от закона задължението за надзор над безстопанствените
кучета. В глава 5 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ са предвидени редица задължения
на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта
на закона е, животните да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като
7
могат да бъдат заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предвижда,
че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването
им в изградени и стопанисвани от тях приюти /чл. 47, ал. 1, вр. чл. 41, ал. 1 – 4 ЗЗЖ/.
Анализът на цитираната законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка
за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти или временни приюти, като само по
изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети – чл. 47, ал. 3 изр.
1 пр. посл. ЗЗЖ. В чл. 47, ал. 3 изр. 2 пр. първо ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са
под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки, те следва
да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки
/дали чрез настаняване в приюти, временни приюти или чрез връщане по места/. В този
смисъл е и нормата на чл. 50, т. 2 ЗЗЖ, изрично предвиждаща задължение на общината, да
взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
В случая, ответникът не ангажира доказателства за това, да е изпълнил нормативните си
задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета към
датата на процесния инцидент.
В настоящия случай се установява категорично, че ищцата е пострадала от ухапване
от безстопанствено куче на 09.08.2022 г. в парк в гр.Хасково, предвижвайки се към
работното си място. Според ЗЗЖ, безстопанствено куче е такова, което не е в определено за
това място или в дом и няма стопанин с него, както е било и в случая. Описаното се
потвърждава от събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Д. И. и З. Т., вкл. и от заявеното от последната, че на това конкретно място –
парка пред Бизнесцентъра в гр.Хасково свободно се разхождат такива кучета. Опровергаха
се категорично изложените насрещни твърдения, че напълно възможно било, ищцата да е
била ухапана от домашно куче на 05.08.2022 г., но да е потърсила медицинска помощ в
МБАЛ на 09.08.2022 г. като в тази връзка както показанията на разпитаните свидетели, така
и писмените доказателства – удостоверението от личния лекар на ищцата и издадените от
МБАЛ Хасково АД медицински документи - Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
012101/09.08.2022г. и допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
012101, издаденото на 10.08.2022 г. съдебномедицинско удостоверение и заключението на
назначената СМЕ сочат като ден на инцидента именно датата 09.08.2022 г. Макар да липсва
сигнал до ответната Община за този инцидент, хронологията на развилите се събития води
до извода, че действително в случая се касае до безстопанствено животно, от където
произтича и отговорността на ответната община. Ето защо съдът приема, че именно същата
е следвало да упражнява ефективен надзор над кучето, ухапало ищцата, респ. нейна следва
да е отговорността за неосъществения такъв, довел до процесния инцидент.
Общото правило на чл.45 ал.1 ЗЗД за това, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, в настоящия случай обуславя гаранционно-
обезпечителната отговорност на общината, която отговаря за вреди, причинени от
ухапвания от безстопанствени кучета, тъй като деянието е осъществено на нейна територия.
8
В случая следва да се приеме, че ответникът е проявил бездействие, като не е изпълнил свои
задължения по нормативната уредба, свързани със залавяне на безстопанствени кучета,
настаняването им в определените за целта приюти, неполагане на дължимата грижа и надзор
над тези животни, отсъствие на взети мерки за предотвратяване на агресивното им
поведение спрямо хората. Достатъчно е в случая предвид и чл.49 ал.1 ЗЗД е да се установи,
че увреждането е извършено поради бездействие на служител на общината, тъй като тя е
отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, дори и когато не е
установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди.
Неоснователни в тази връзка се явяват ответните възражения, че описаните в
съдебномедицинското удостоверение размери и разположение на раната по никакъв начин
не съответстват на захапка на куче, високо 60-70 см, както и че нападението на кучето е
предизвикано от проявена от ищцата агресия, доколкото на първо място от заключението на
назначената по делото СМЕ категорично се установи, че уврежданията са причинени от
ухапване от куче като въпроса относно конкретния размер на животното са ирелевантни, а
по отношение на това, че ухапването е предизвикано от агресия, проявена от ищцата,
липсват ангажирани каквито и да е било доказателства в подкрепа на това твърдение.
Напротив, установява се от коментираните вече гласни доказателства и на двамата
разпитани свидетели, които въпреки че не са били преки свидетели на инцидента, че
непосредствено след случая ищцата им е разказала, че е била нападната ненадейно и в гръб,
респ. ухапана от куче. Освен това самото разположение на раните – в горната задна част на
дясното бедро, сочат на достоверност на изложеното от нея в исковата молба по отношение
на механизма на причиняване на уврежданията. Допълнително, в устния си доклад при
изслушване на заключението на СМЕ в съдебно заседание, проведено на 29.03.2023 г. д-р Е.
посочва, че се касае най-вероятно за маркиране от страна на животното – забиване на зъби и
пускане. Ето защо и след като не се установява наличието на конкретен собственик на
кучето, то следва да се приеме, че същото е безстопанствено. Независимо от наличието или
липсата на създадена организация в общината по предотвратяване на инциденти, каквито
твърдения в случая, не са и изложени от ответника, резултат не е бил постигнат и в тази
връзка е налице бездействие, което е и противоправно като при настъпване на вреди,
общината следва да носи отговорност.
Както бе посочено вече, от събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че на 09.08.2022г. в гр.Хасково ищцата е ухапана от безстопанствено куче. От приетата
медицинска документация и изслушаната съдебномедицинска експертиза категорично се
доказа, че ухапването от кучето е причинило на ищцата четири повърхностни рани,
разположени в каре по задно външната повърхност на дясното бедро в средната му част, с
размери 1,5/1,5 см. и с диаметър на раните от 3 до 5 мм. Оздравителният процес продължава
около месец и половина, направени са и пет ваксини против бяс в периода 09.08.2022г. -
08.09.2022 г. Ищцата понастоящем не съобщава за болки или други усложнения, но от
показанията на свид. Т. се установи, че и към момента тя все още изпитва страх и
инцидентът се е отразил негативно вкл. при изпълнение на трудовите й функции, доколкото
9
известно време не е можела да стои на стол. Без съмнение ищцата е изживяла силен стрес и
уплаха от случилото се, а събитието се отразило и на планувани семейни почивки през
летния период на 2022 г. При това положение съдът счита, че всичко това я е поставило в
положение на физически и психически /емоционален/ дискомфорт, който следва да бъде
адекватно овъзмезден. Причиненото увреждане по гореизложените причини се намира в
пряка причинна връзка с неупражнения ефективен надзор на ответната община по
ограничаването и контрола на популацията на безстопанствените кучета на територията на
град Хасково.
Според настоящия съдебен състав, в случая може да се направи обоснован извод за
претърпените от ищцата болки и страдания в степен, която налага парично обезщетяване на
предявения иск в пълния му претендиран размер, който не е прекалено завишен, противно
на ответното становище. Съдебномедицинската експертиза е установила механизма на
уврежданията, който съвпада с описания от ищцата, поставени са й и пет ваксини против
бяс. Нарушен е бил обичайният ритъм на живот на ищцата, свързан с изпълнение на
трудовите й задължения, което е създало допълнително неудобства за пострадалата. Също
така описаните стрес и уплаха, както и неприятният спомен от инцидента, макар да се
явяват обичайна реакция от преживяното и нормално да са от естество да предизвикат
изпитването на подобен дискомфорт от случилото се, следва да бъдат отчетени при
определяне размера на обезщетението. Предвид гореизложените съображения съдът намира,
че вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, подкрепени от експертното заключение по съдебно-
медицинската експертиза. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС №
4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелства, при които е станало, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания и др. Предвид възрастта на
пострадалата – 51 години, вида и характера на причинените увреждания, продължителността
и интензивността на претърпените болки и страдания, както и с оглед социално-
икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема, че за
справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на здравето й следва да бъде
престирана сума в претендирания размер от 2000 лева. Съдът съобрази при това, че по повод
нараняването си ищцата не е ползвала отпуск за временна неработоспособност и в този
смисъл, уврежданията очевидно не са били от такова естество и интензитет, че да
препятстват полагането на труд от нейна страна, но все пак същата е била затруднена да
стои на стол за известен период от време от около 10 дни. Взеха се предвид и болките и
страданията при непосредственото претърпяване на увреждането от страна на ищцата –
неочаквано и непредизвикано ухапване от безстопанствено куче в градска среда, в
централната част на града, по обичайния път на ищцата до работното й място, в светлата
10
част на денонощието – сутринта малко преди 08.00 часа, причинили й освен болки и
неудобства от засягането на телесния и интегритет на публично и оживено място, така също
и предизвикания непосредствен страх от настъпването и на по-сериозни увреждания от
непредвидимите действия на животното, болките и страданията при възстановяване от
травмата, горепосочените периоди на възстановяване, без да е била препятствана
възможността й да полага труд, негативното отражение на всички тези обстоятелства върху
ежедневието на пострадалата, както и безспорното им негативно отражение върху
психиката й и в личен, професионален и социален план. Съобрази се и обстоятелството, че
увреждането е в резултат от бездействието на ответника, който не е упражнил ефективен
надзор по ограничаването и контрола на популацията на безстопанствените кучета на
територията на град Хасково, по начин че да се предотврати агресивно поведение на
кучетата към хора. По тези съображения съдът счита, че искът за неимуществени вреди
следва да бъде уважен за горепосочената сума от 2000 лева, т.е. в пълния му предявен
размер. Тази сума е дължима ведно с поисканата законна лихва върху нея от 09.08.2022 г. -
датата на увреждането, съгласно чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното й
изплащане.
За доказан в своето основание съдът намира и искът за обезщетяване на
претърпените от ищцата имуществени вреди от инцидента, противно на становището на
ответника. Относно размерът им, съдът кредитира представения от нея фискален бон за
разходваната сума във връзка с извършения преглед на 10.08.2022 г., което писмено
доказателство, обсъдено съвкупно с представените съдебномедицинско удостоверение №
312/22г., издадено от д-р Х. Е. – съдебен лекар, както и с устния доклад на вещото лице в
съдебно заседание, водят до единствено възможния извод, че ищцата е направила посочения
разход за преглед от 50 лева в „Медицински център – Хасково“ ЕООД. В тази връзка
ответните възражения се явяват напълно неоснователни. По тези съображения и искът за
имуществени вреди, като основателен и доказан следва да се уважи за сумата в размер на
50.00 лева. И тази сума е дължима ведно с поисканата законна лихва върху нея от датата на
увреждането - 09.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 980 лева, от които 130 лева за заплатена държавна такса, 600.00 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение и 250 лева за възнаграждение за вещо
лице, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по
чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Хасково, Булстат: *********, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета Станислав Насков Дечев, да заплати на Р. Н. Н., ЕГН **********, с
11
адрес: **************, съдебен адрес: ***************, адв. И.И. от АК – Хасково, сумата
от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие ухапване от безстопанствено куче на 09.08.2022 г. в гр.Хасково и
сумата от 50.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие ухапване от безстопанствено куче на 09.08.2022 г. в гр.Хасково, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 09.08.2022 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Хасково, Булстат: *********, пл.
„Общински“ № 1, представлявана от кмета Станислав Насков Дечев, да заплати на Р. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: **************, съдебен адрес: ***************, адв. И.И. от
АК – Хасково, направените по делото разноски в размер на 980.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
12