Р Е Ш
Е Н И Е
№ 714
гр. Пловдив, 10.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на двадесет и девети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1166/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 05111 от 24.10.2018 г. на В.И.И.– Председател на Държавната
комисия по стокови борси и тържищата /ДКСБТ/, с което на М.Г.Г., ЕГН **********
на основание чл.65, ал.1 от ЗСБТ за нарушение на чл.55, ал.2 от ЗСБТ е наложена
глоба в размер на 400 лева и на основание чл.65, ал.1 от ЗСБТ за нарушение на
чл.57, ал.2 вр.чл.57, ал.1, т.2 и т.3 от ЗСБТ.
С жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, оспорват
се констатациите в АУАН, навеждат се несъставомерност.
В съдебно заседание жалбоподателят М.Г., редовно
призован не се явява лично, представлява се от адв.П., която излага аргументи
за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Държавна комисия по стокови
борси и тържища - редовно призована, се представлява от юриск.Р.С., която
излага аргументи за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 10.10.2018 г. била извършвана проверка от
служители на ДКСБТ на стоково тържище
„Агроасу” ЕАД, с.Първенец. В хода на проверката бил проверен и
жалбоподателят М.Г.Г., който се намирал на стоковото тържище в зоната на място
34 Запад, където бил паркирал собствения си лек автомобил, в който се намирали
16 броя чували със зеле, всеки с тегло около 15 кг всеки или общо зеле около
240 кг. Проверката била осъществена от св.И.К. – тогава работещ в дирекция
„Надзорни дейности и анализи”, отдел „Надзор” в ДКСБТ. На място се намирала и
св. М.Г.– съпруга на жалбоподателя. Било установено, че М.Г.Г. не е търговец, регистрирани при условията и по реда на Търговския
закон или на Закона за кооперациите, или като физическо лице да
е регистриран по Закона за
подпомагане на земеделските производители, или да е лице, регистрирано по съответното
законодателство на държава - членка на Европейския съюз или на друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Били
изискани от св.К. и документи за стоката – документи за произход, собственост и
безопасност на хранителните стоки – 16 броя чували със зеле, всеки с тегло
около 15 кг всеки или общо зеле около 240 кг. За констатираното спрямо М.Г.Г.
бил съставен АУАН за нарушение на чл.55, ал.2 от ЗСБТ и на чл.57, ал.2 вр.
ал.1, т.2 и т.3 от ЗСБТ. Съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя с
възражение, че дворът е на синът му, засели са 400 кв.метра зеле и не е знаел,
че трябва да се регистрира.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, информационен
фиш за място, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на
актосъставителя И.К. и на св.М.Г.. Показанията на сочените свидетели се
кредитират от съдебния състав, тъй като са непротиворечиви и логични.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление настоящият съдебен състав счита, че по делото не се доказа по категоричен и безспорен начин – съгласно установения от законодателя стандарт за доказаност на обвинението, жалбоподателят М.Г. да е извършил вменените му във вина с обжалваното НП нарушения, а именно по чл. 55, ал. 2 от ЗСБТ и по чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСБТ.
Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗСБТ сделките с налични храни и цветя, приети на територията на стоковото тържище или на пазара на производителите, и на местата, определени за продажби, се извършват само от търговци, регистрирани при условията и по реда на Търговския законили на Закона за кооперациите, или от физически лица, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители, или от лица, регистрирани по съответното законодателство на държава - членка на Европейския съюз или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е имал нито едно от тези качества – не е бил търговец, регистриран при условията и по реда на ТЗ или ЗК, нито е бил регистриран по ЗПЗП, не е бил лице, регистрирано по съответното законодателство на държава-членка на ЕС или друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Следователно жалбоподателят не е могъл правомерно да извършва сделки на стоковото тържище. От обективна страна категорично доказано по делото е и обстоятелството, че при извършване на процесната проверка Г. се е намирал на територията на стоковото тържище и по-конкретно, както се установи от показанията на свидетелите, той е бил паркирал лек автомобил на едно от паркоместата, като е имало зеле в чували – 16 бр.чували по около 15 кг.всеки. Изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 55, ал. 2 ЗСБТ се осъществява чрез действие и изисква активно поведение от нарушителя, който да извършва сделки на територията на стоковото тържище, но без да е от кръга на правоимащите лица (лицата по чл. 55, ал. 2 ЗСБТ или когато сделката се извършва от организатора на пазара на производителите по реда на чл. 52а, ал. 3 ЗСБТ). В процесния случай обаче при доказателствена тежест на наказващия орган по делото не бяха представени никакви преки доказателства за извършена от жалбоподателя Г. сделка на територията на стоковото тържище. На първо място от показанията на св. К. се установява, че проверяващите органи не са извършили контролна покупка от стоката, намираща се в микробуса на жалбоподателя. Това същият обяснява с липсата на представени документи за стоката. Тежестта на доказване в процеса обаче се носи от АНО, като същевременно процесуалният закон не допуска доказателства с предварително определена доказателствена сила, следователно и доказването на което и да било обстоятелство би могло да се осъществи с всички допустими от закона способи за събиране на доказателства, а не единствено чрез контролна покупка. На следващо място от показанията на св. К. не се установява жалбоподателят да е сключил сделка на територията на стоковото тържище и с някое трето лице по време на проверката, като по делото няма доказателства стоката, описана в НП, да е била обект на каквато и да е възмездна престационна сделка.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че осъществяването на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 55, ал.2 от ЗСБТ остава недоказано по делото. Както беше посочено, същото изисква активно поведение от нарушителя, но каквото поведение не се установи в процеса от страна на жалбоподателя. Присъствието на жалбоподателя на територията на стоковото тържище, където се сключват множество сделки с изложената продукция, действително може да се тълкува като индиция за сключването на такива сделки и от страна на жалбоподателя. Индицията по своята правна природа представлява предположение с висока степен на сигурност. Отговорността на административнонаказателно отговорните лица обаче не може да се ангажира на основание на предположения, а единствено на установени факти. Действително допустимо е доказването на главния факт в процеса да бъде проведено и чрез косвени доказателства, но съдебната практика е трайна и непротиворечива, че в такива случаи косвените доказателства трябва да образуват такава система, която да изключва всяко друго предположение и да води до единствен възможен извод. По делото категорично се установява, че не е налице и такава хипотеза, като събраните косвени доказателства са крайно недостатъчни, за да се приеме, че всяка друга хипотеза е изключена. В тази връзка описаната от жалбоподателя в жалбата алтернативна фактическа обстановка на тази, установена от АНО, по никакъв начин не се явява оборена. В сочената насока показания дава и св.Г.. Макар и същата да е заинтересовано лице, доколкото е съпруга на жалбоподателят, то показанията и че не са продали и една зелка не са оборени по никакъв начин. Следва отново да се напомни и че жалбоподателят няма задължение да доказва, че не е извършил твърдяното нарушение, като дали ще прояви някаква доказателствена активност зависи единствено от собственото му процесуално поведение и стратегия, но това не размества тежестта на доказване в процеса. По тези съображения съдът намери извода на АНО жалбоподателят да е извършвал сделки на територията на стоковото тържище на посочените в НП време и място за неправилен, поради което неправилно се явява и НП в частта му за нарушението по чл. 55, ал. 2 ЗСБТ и същото следва да бъде отменено в тази му част.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и
жалбоподателят да се е намирал на стоковото тържище с цел сключване на сделки
със стоката, намираща се в автомобила му, то деянието отново би било несъставомерно поради липса на
извършено изпълнително деяние. Съгласно трайната съдебна практика при липса на
доказателства за извършването на сделки с процесната стока деянието е
несъставомерно, тъй като по аргумент от чл. 9 от ЗАНН,
приготовлението към извършване на административно нарушение не се наказва, а
опитът - само в изрично предвидените случаи.
Липсата на безспорни доказателства за извършена продажба от страна
на жалбоподателя на територията на пазара на производителите изключва
възможността да бъде реализирана отговорността му и за нарушението по чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСБТ.
Посоченото нарушение може да бъде извършено само от лице, което притежава
качеството "продавач" на стоковото тържище или пазара на
производителите, тъй като само за продавача възниква задължението да съхранява
и да предоставя документите по чл. 57, ал.
1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗСБТ.
По делото се установява, че жалбоподателят не е представил документи за безопасност на
стоката, нито за произхода и собствеността на същата, след като такива са му
били изискани. Непредставянето на изисканите документи обаче не е достатъчно,
за да се приеме, че има извършено съставомерно административно нарушение по
посочения законов текст. Необходимо е от обективна страна наказаното лице да
бъде годен адресат на задължението за представяне на тези документи. В
процесния случай обаче с оглед обстоятелството, че жалбоподателят не е
притежавал качеството "продавач", то същият не е имал и задължението
да съхранява и представя изброените в ал. 1 на чл.
57 от ЗСБТ документи (така Решение № 2224 от 23.11.2016 г. по
к. а.н. д. № 2074/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 554 от
07.04.2017 г. по к. а.н. д. № 121/2017 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1248 от 13.07.2017 г. по к. а.н. д. № 1248/2017 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2234 от 14.12.2017 г. по к. а.н. д. № 2918/2017 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 816 от 17.04.2018 г. по к. а.н. д. №
217/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е оставено в сила Решение
№ 2177 от 28.11.2017 г. на Районен съд – Пловдив, Решение № 2716 от 18.12.2018 г. на
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3232/2018 г. с което е оставено в сила Решение № 1563 от 14.09.2018 г. на Районен съд –
Пловдив). В
този смисъл е и практиката на административните съдилища в страната - например
Решение № 6750 от 03.11.2016 г. по к. а.н. д. № 5909/2016 г. на Административен
съд – София.
В заключение следва да се посочи, че настоящият състав напълно споделя застъпената от Административен съд – Пловдив позиция, че въпреки особената обществена значимост на обществените отношения, регулирани от ЗСБТ, то това не може да игнорира задължението на актосъставителя и на административнонаказващия орган да съберат пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и категорични доказателствата, които го потвърждават. Тъй като в конкретния случай това не е било сторено, то и обжалваното наказателно постановление като неправилно следва да се отмени изцяло.
Съдът счита, че издаденото НП се явява
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и
следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05111 от 24.10.2018
г. на В.И.И.– Председател на Държавната комисия по стокови борси и тържищата, с
което на М.Г.Г., ЕГН ********** на основание чл.65, ал.1 от ЗСБТ за нарушение
на чл.55, ал.2 от ЗСБТ е наложена глоба в размер на 400 лева и на основание
чл.65, ал.1 от ЗСБТ за нарушение на чл.57, ал.2 вр.чл.57, ал.1, т.2 и т.3 от ЗСБТ..
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.