Р Е Ш Е Н И Е
№
83/19.2.2018г.
гр.
Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 604 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от АПК, във връзка
с чл. 215 ЗУТ. Образувано
е по жалба на Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, против заповед № 977 от 24.07.2017
г. на кмета на община Велинград, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: "Пристройка към жилищна сграда", находяща се в УПИ – V-5599,
кв. 18, по плана на гр. Велинград, състояща се от първо ниво масивна част с
размери дължина 5.85м, ширина 3.35м, с височина 2.20м.; второ ниво с изградена
от дървен материал конструкция с размери 3.35м на 8.60м. с височини 2.50/3.50м.
с находяща се вътре стълбищна клетка с размери 3.30м на 2.50м. с извършител Г.Д.С..
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, като изцяло оспорва
фактическите обстоятелства. Счита, че в заповедта не е посочен правилно
строежът, който не бил пристройка, а външно стълбище; органът не е обследвал
въпроса кога е построен. Възразява, че заповедта е необоснована и
незаконосъобразна. Сочи, че е налице спор за материално право на собственост.
Представя нотариални актове за собственост. Допълнителни съображения по
същество са изложени и в представената писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си
представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Съображения
по съществото на спора са изложени в депозираните по делото две молби.
Заинтересованата страна – З.Д.С.,
редовно уведомена, не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованите страни – Й.М.К. и М.Г.К.,
чрез своя процесуален представител адвокат З., в писмено възражение и в хода на
делото оспорват жалбата като неоснователна, излагат подробни съображения,
представят писмени доказателства, свързани с фактически обстоятелства, свързани
със сградата, и административни актове, касаещи законосъобразността й.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и
законни интереси са неблагоприятно засегнати с оглед на вмененото задължение за
премахване на строеж, който е собственост на жалбоподателя, и в преклузивния
14-дневен срок от съобщаването, извършено на 24.07.2017 г., лично, срещу подпис,
като жалбата е подадена на 01.08.2017г., поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, обаче, тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че въз основа на Нотариален акт № 143, том II,
дело 694/1995г. от 13.09.1995г. Г.Д.С. и З.Д.С. са собственици на имот 180/790
идеални части от парцел XIV, имот №
5610, кв. 18 по плана на гр. Велинград, като Г.С. е собственик на първи етаж от
двуетажна къща, построена в имота, ведно с ½ от избените и тавански
помещения, а З.С. е собственик на втори етаж от двуетажната постройка, ведно с
½ от таванските и избени помещения.
Съставен е констативен акт № 2 от 20.06.2017
г. за това, че в имот 5599, кв. 18 по плана на гр. Велинград, за който е
образуван УПИ-V, кв. 18, който е съсобствен на А. Г. С., Й.М.К. и М. Г. К., е
установено, че строеж „Пристройка“ към съществуваща жилищна сграда е изградена
и се ползва от Г.Д.С.. Стоежът е V категория, не са представени строителни
книжа, документи и разрешителни. В акта строежът е индивидуализиран с конкретно
посочени параметри. При проверката е присъствал Г. Сизов, като актът е съставен
също в негово присъствието. По констативния акт е постъпило възражение от Г.Д.С.,
с което се оспорват констатациите в него и нарушението по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Възраженията не са уважени от административния орган и е издадена
процесната заповед.
Видно от нотариален акт № 42, том
III, рег. № 2190, н.д. 432/23.11.2009г., с вх. Рег. № 2487/23.12.2009г., акт №
175, том IХ, дело 1542/2009 по Служба по вписвания, М.Г.К. и Й.М.К. са признати
за собственици на 230/570 идеални части от дворно място с площ 470 кв.м.,
образуващо УПИ – V-5599, с приложена регулация за парцела, от кв. 18 по плана
на гр. Велинград.
От страна на заинтересованите лица
Костови са представени множество документи, видно от които процесният строеж „Пристройка“
е предмет на различни административни актове, като той е бил установен като
незаконно извършен, без строителни разрешения, архитектурни проекти, в
противоречие със ЗТСУ, като установяването на неговата незаконност или
разпореждането за премахването му са за времето от 1985, 1987, 1988, 1990, 1992,
2005, 2006, 2009, 2013 години.
В хода на настоящото съдебно
производство беше допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза за
установяване в какво се състои изграденият строеж/пристройка, в чий имот се намира,
кога е построен, в кои планове е попълнена сградата, стъблищната клетка
неразделна част от сградата ли е, налице ли са предпоставките по § 16 от ЗУТ.
От експертизата се установява, че стоежът е
започнал през 1985г., за което има данни и в писмените доказателства по
делото. Имотът съгласно преходния план, одобрен със заповед от 1955 и 1957г., е
имот с пл. № 1036, за който е отреден парцел V-1036. Съседният южен имот е парцел ХIV-1036. Д. Г. С. е собственик на
180/730 ид.ч. от парцел ХIV-1036, като същият е укрепил къщата и едновременно е
направил пристройка и настройка, като навлиза с това строителство в парцел
V-1036, кв. № 18. По плана от 1983г. парцел ХIV-1036, кв. 18 е част от УПИ
ХVII-5606 и УПИ ХV-5610, а парцел V-1036 е в границите на УПИ V-5599, кв. 18.
След одобряване на дворищната регулация със заповед № 150/01.03.1989г. се
образуват парцел ХIV-5610 /за сметка на ХIV-5611, Х-5610, ХII-5606 / и парцел
V-5599. Издадена е скица през 1994г. на Д. Г. С. с виза за проектиране в УПИ
ХIV-5610, с отстояние 3 м. от регулационната линия. Със заповед от 2004г. е
одобрена дворищната регулация, като южната регулационна линия на УПИ V-5599 се
поставя в съответствие с южната имотна граница на имот пл. № 5599. Съгласно
действащия кадастрален план част от жилищната сграда и процесната пристройка, с
площ от 20 кв.м., собственост на Г.С., попадат в южната част на имот УПИ V-5599,
кв. 18. Вещото лице е направило оглед на място и в своето заключение описва
строежа, като дава данни за нивото първи етаж и за изграденото на второ ниво,
като данните и параметрите на строежа съгласно отразеното в заключението са
такива, каквито са отразени и в процесната заповед. Установява се, че строежът
е започнат през 1985г., няма строителни документи. Стълбищната клетка осигурява
достъп до първи и втори жилищен етаж. Строежът е започнат при действието на
плана от 1983г., но съгласно одобрения план от 1989г. строежът попада в имот
пл. № 5599, парцел ХIV-5610, кв. 18. Строежът е реализиран в чужд имот, без
жалбоподателят да има право да строи в чужд имот. Пристройката и стълбищната
клетка са реализирани към съществуващо жилище. Изпълнението на строежа не
съответства на разпоредбите на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство, действали към момента на
реализиране на строежа.
При тези факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна.
Заповедта е издадена от компетентния
административен орган – кмет на община Велинград, тъй като съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225, ал.2, или на части от тях. Пристройката, изпълнена на първо и второ
ниво, е строеж пета категория, както е определена и от административния орган.
Следователно именно кметът на общината е материално компетентен да издаде
заповед за премахване на процесния строеж.
Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта
се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по
строителството. В настоящия случай тази процедура е спазена - издаденият
констативен акт № 2 от 20.06.2017 г. от служители към община Велинград е
послужил за основа за издаване на оспорената заповед. Следователно предвидената
по закон процедура е изпълнена и не е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да представлява основание за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Процесната пристройка е реализирана
без разрешение за строеж, строителни книжа и отстъпено право на строеж (чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ) и
представлява незаконно строителство. За това говори, както съдебно-техническата
експертиза, така и събраните по делото писмени доказателства.
На следващо място, след като
процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да
бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР
на ЗУТ, респ.
по § 127, ал. 1 от ПР
на ЗУТ. Според § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ, за да се
установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да
няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и 4) да е бил допустим по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно ЗУТ. Следващи
две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР
на ЗУТ: 1)
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до
обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че процесният незаконен строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1
от ПР ЗУТ и съответно
административният орган не е обследвал това и не се е съобразил с него. За да
бъде определен един строеж като търпим, не е достатъчно само той да е
осъществен преди определена дата, но също е необходимо строежът да е бил
допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Двете
предпоставки трябва да са кумулативно дадени и докато за първата от тях между
страните няма спор (относно времето на извършване на строителството, че е назад
в годините и влиза в приложното поле на § 16 от ПР на ЗУТ), то по
отношение на втората предпоставка не се ангажират доказателства. Видно от
експертното заключение процесният строеж не е допустим по действащите правила и
нормативи към времето на извършването му. От съдържащото се в административната
преписка се установява, че процесният строеж е изграден в чужд имот, без
спазване на нормите на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5. Предвид липсата на
разрешение за строеж, строителни книжа и отстъпено право на строеж (чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ), правилно
процесният строеж "Пристройка към жилищна сграда“, е установен като
незаконно строителство. От приетото без оспорване от страните по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че разпореденият
за премахване строеж е недопустим, както съгласно изискванията на
разпоредбите по ЗТСУ, ППЗТСУ и
Наредба №5, действащи към момента на изграждането му - 1985 г., така и по сега
действащите разпоредби на ЗУТ, тъй като
е разположен на границата и в съседния имот, а трябва да бъде на отстояние
3.00 м. Съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че строежът
на жалбоподателя е извършен без изискващото се разрешение за строеж, което
го определя като незаконен, не е узаконен и не са налице
предпоставките за търпимост на същия в приложното поле на § 16 от ПР
на ЗУТ, в която и да било от трите му хипотези. Още повече, че по делото е
приет изричен експертен извод, че същият не е търпим строеж, поради липсата на
предпоставки по § 16 от ПР на ЗУТ.
Съдът намира за неоснователни
наведените в жалбата твърдения, че той не е извършителят на незаконния
строеж. Следва да се има предвид, че липсата на установяване относно
извършителя на строежа, или неточното му установяване, не води до извод за
незаконосъобразност на административния акт, тъй като релевантни в
производството по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ са
установяванията относно характеристиката на обекта - представлява ли той строеж
и налице ли са за него изискуемите по закон строителни книжа. Заповедта за
премахване на незаконен строеж има за цел отстраняването на незаконното
строителство, като в закона не е изрично упоменато кой следва да бъде
посочен като адресат на акта.
Съдът приема за безспорно, че
жалбоподателят Г.Д.С. е собственик на имота и на коментирания строеж, чието
премахване е разпоредено с процесната заповед, доколкото няма спор, че
строежът обслужва жилищната сграда, собственост на същия. Същият е надлежен
адресат на задължението за премахването на незаконния строеж. Дори и да не е
извършител на процесното строителство, то жалбоподателят като техен собственик
е длъжен да ги премахне предвид невъзможността същите да бъдат узаконени.
Според § 3, ал. 1 от ДР
на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на
заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът
на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж,
спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със
заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се
определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай
на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица
отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.
Съдът счита, че процесната заповед е
достатъчно мотивирана, като в нея подробно, ясно и точно са посочени всички
факти от значение за настоящия спор - строежът, неговата категория и неговата
незаконност, невъзможността да бъде узаконен.
Видно от заключението на вещото
лице, така както е установило какво представлява процесният строеж, описан с
характеристика и точни размери, обемът на разпореденото за премахване по
процесната заповед съвпада с обема на установено при огледа на място и
установената от вещото лице за пристройка към жилищна сграда. В този аспект по
делото се установява, че в процесната заповед ясно е определен обектът,
разпореден за премахване с оглед неговото описание.
С оглед на гореизложеното оспореният
индивидуален адмнистративен акт, като издаден от компетентен орган, в
установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с
материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила следва да се приеме за законосъобразен,
а жалбата против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Своевременно е направено искане за
присъждане на разноски от страна на кмета на община Велинград, чрез
представляващия го юрисконсулт Пламен Гьоров, и от заинтересованите лица - Й.М.К.
и М.Г.К., чрез процесуален представител адвокат З., които с оглед разпоредбата
на чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК са основателни. На Й.М.К. и М.Г.К. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 600 лева. Ответникът по делото е представляван в
производството от юрисконсулт. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК и на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на кмета на община Велинград
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева.
С оглед гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, против заповед № 977 от 24.07.2017 г. на кмета на община
Велинград, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
"Пристройка към жилищна сграда", находяща се в УПИ – V-5599, кв. 18,
по плана на гр. Велинград, състояща се от първо ниво масивна част с размери дължина
5.85м, ширина 3.35м, с височина 2.20м.; второ ниво с изградена от дървен
материал конструкция с размери 3.35м на 8.60м. с височини 2.50/3.50м. с
находяща се вътре стълбищна клетка с размери 3.30м на 2.50м. с извършител Г.Д.С..
ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на кмета на община Велинград разноски по производството в
размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Й.М.К. и М.Г.К. разноски по производството в размер на
600 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ № 7642 от 08.06.2018г. по адм. дело № 4452/2018г. на Върховен административен съд на Република
България - Второ отделение:
ОБЕЗСИЛВА решение № 83 от 19.02.2018 г. по адм. дело № 604/2017 г. на
Административен съд - Пазарджик по отношение на Й. М. К., М. Г. К.и З. Д. С.и
в частта, в която Г Д. С. е осъден да
заплати на Й. М. К.и на М. Г. К.разноски и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тези части.
СТАВЯ В СИЛА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА Г Д. С. от *** да заплати на община Велинград сумата
100.00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.