Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 47
гр.Русе, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Н. Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 119 по описа за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27, ал.1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в
сила от 1.07.2022 г.).
Образувано е по
жалба на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, против, след заявеното
в съдебно заседание от 31.05.2022 г. частично оттегляне на оспорването,
уведомително писмо № 320 / подмярка 4.1, с изх.№ 01-2600/1139 от 02.03.2022 г.,
издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта по
извършените в раздел II, т.2, т.3 и т.4 от същото корекции в бюджета на проектното
предложение на жалбоподателя с идентификационен № BG06RDNP001-4.008-0238
в ИСУН по Процедура
чрез подбор № BG06RDNP001-4.008 „Целеви прием за земеделски стопани в сектор
Животновъдство“ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие
на селските райони за периода 2014-2020 г. С административния акт, в
оспорената му част, са извършени следните намаления в бюджета на проектното
предложение: по раздел II, т.2 - разходите за бизнес план, заявени за финансиране в размер на
15900 лева, са намалени с 2247,82 лева; по раздел II, т.3 - разходите за
проектиране по част архитектура, конструкции и технология, заявени за
финансиране в размер на 4800 лева, са намалени с 4224 лева; по раздел II, т. 4
- разходите за телескопичен колесен товарач Weidemann, базово оборудване,
заявени за финансиране в размер на 58264,18 лева, са намалени с 21727,56 лева;
разходите за оборудване на телескопичен колесен товарач Weidemann T4512 –
комфортна кабина, заявени за финансиране в размер на 15218,30 лева, са намалени
с 5675,12 лева; разходите за оборудване на телескопичен колесен товарач
Weidemann T4512 – система за управление на хидравличните функции за работните
инструменти с интегриран бутон на джойстика за управление, заявени за
финансиране в размер на 7666,86 лева, са намалени с 2859,09 лева; разходите за
оборудване на телескопичен колесен товарач Weidemann
T4512 – комплект 4 гуми 31х15,5-15 с джанта ЕТ0, заявени за финансиране в
размер на 8355,30 лева, са намалени с 3115,81 лева; разходите за оборудване на
телескопичен колесен товарач Weidemann T4512 – рамка с хидравлично заключване
за скачване с работните инструменти, заявени за финансиране в размер на 5802,96
лева, са намалени с 2164,02 лева. В представената писмена защита са изложени
подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт в обжалваната му
част поради противоречието му с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че разходите
за бизнес план се определят като процент от общите допустими разходи, а същите
неправилно са били редуцирани от оценителната комисия, в резултат на което
неправилно били намалени и разходите за съставяне на бизнес плана. Сочи, че
разходите за проектиране са в максимален размер от 12 %, но от общия размер на допустимите
разходи за проектирания обект, а не, както е приела оценителната комисия и
ответникът по жалбата, върху конкретния заявен за финансиране размер на
разходите за проектиране. Заявява, че телескопичният колесен товарач Weidemann
T4512 не е включен в списъка с активи с определени референтни цени, публикуван
за целите на съответния прием, поради което приложимия за неговото оценяване
способ е този, посочен в т.II от заповед № 03-РД/1355 от 29.05.2020 г., съответно т.10 от раздел 14.2 от Условията за кандидатстване по
процесната подмярка, а именно представянето от кандидата на три съпоставими
независими оферти, в който случай оценителната комисия извършва съпоставяне
между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти и одобрява
за финансиране разхода до най-ниския му размер. Жалбоподателят твърди, че е
изпълнил това изискване като е представил три съпоставими независими оферти и е
заявил финансиране според офертата с най-нисък размер на разходите – тази на
доставчика „Агритоп“ ЕООД, със седалище в гр.София. Поддържа, че друг извод не
следва и от т.7 от раздел 14.2 от Условията за кандидатстване, в която само са
посочени двата алтернативни способа за оценяване на предложените за финансиране
разходи – чрез съпоставянето им с определените от РА референтни разходи, който
способ е приложим в случай, че съответният заявен за финансиране актив е
включен в списъка, представляващ приложение № 10 към Условията за
кандидатстване, респ. чрез сравняване на представените от кандидата оферти,
когато активът не е включен в посочения списък. Твърди, че неправилно
допълнителното оборудване за колесния товарач е възприето като недопустим за
финансиране разход, тъй като, независимо, че формално то не е включено от
доставчика в базовото оборудване на машината, без него използването й по
предназначение и с оглед специфичните нужди на земеделския стопанин би било невъзможно.
Сочи, че е нарушено и изискването за последователност и предвидимост при
издаване на административните актове в условията на оперативна самостоятелност,
тъй като от заключението по приетата съдебна финансово-икономическа експертиза ставало
ясно, че по други три проектни предложения на други земеделски стопани по
същата подмярка със заявени разходи в същия размер и за същия актив,
включително допълнителното оборудване на товарача, всички заявени за
финансиране разходи са били одобрени в пълен размер или са оценени по различен
начин. Моли съда да постанови решение, с което да отмени уведомителното писмо в
оспорените му части и изпрати преписката на административния орган за
извършване на нова оценка на проектното му предложение при съобразяване на
дадените указания по тълкуването и приложението на закона. Претендира присъждането
на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – зам.
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.
Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Съдът, като обсъди събраните
по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Според чл.22, ал.3 от ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция на
нормата, когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат
посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове,
издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния
кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт. Актът
се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. Посоченото правило
е приложимо и за мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от ЗПЗП, между които,
доколкото не са включени в изчерпателно посочените мерки и подмерки по чл.9б,
т.1 от същия закон, са и настоящите - подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на ПРСР 2014-2020 г.,
съгласно чл.3, ал.1, т.18 от Наредба за определяне на условията, реда и
механизма за функциониране на Информационната система за управление и
наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством
ИСУН. След дадени на жалбоподателя указания последният е представил извлечение
от профила си в ИСУН, от което е видно, че на 07.03.2022 г. до него е изпратено
съобщение с вх.№ BG06RDNP001-4.008-0238-R002, за което се твърди, че съдържа препратка
към обжалваното уведомително писмо. Това твърдение не е оспорено от ответника
по жалбата, поради което съдът приема, че този акт е връчен на жалбоподателя
именно на посочената дата – на 07.03.2022 г. Видно от представената
товарителница № *********, пратката, съдържаща жалбата до съда, е изпратена
чрез куриера „Ин тайм“ ООД на 18.03.2022 г., т.е. същата е депозирана в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Уведомителното писмо, в оспорената му част, представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а не само част
от производството по сключване на административен договор с бенефициента,
поради което подлежи на оспорване. Според чл.19, ал.10 от Постановление № 162 на МС от 5.07.2016 г. за
определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове
за периода 2014 – 2020 г., кандидатът
се уведомява за извършените корекции по ал. 6 и 7 с поканата по чл.36, ал.2
ЗУСЕСИФ. В ал.7 на същата разпоредба е изрично предвидено правомощието на
колективния помощен орган, в лицето на оценителната комисия, да извършва
корекции в бюджета на проектното предложение в изрично уредените случаи. Per
argumentum a contrario от
чл.19, ал.9, т.1 от ПМС № 162/ 05.07.2016 г. корекциите по ал.7 са само
еднопосочни – само в намаление на безвъзмездната финансова помощ, за която е кандидатствано.
Чрез оспорения административен акт се редуцира сумата на заявеното финансово
подпомагане, което безспорно съставлява пряко засягане на правата на кандидата,
поради което за последния се поражда и правото да оспори този акт пред съда –
арг. от чл.147, ал.1 от АПК. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.42,
ал.1, изр.второ от Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., която, в относимата й част, предвижда, че заповедта на
изпълнителния директор на РА за частично одобрение (в частта на отхвърлените за
финансиране разходи) подлежи на оспорване по реда на АПК. Макар оспореният акт
да е наименуван уведомително писмо, а не заповед, то в обжалваната му част – по
отношение на отхвърлените за финансиране разходи в резултат на извършените
корекции в бюджета на проектното предложение по раздел II, т.2, т.3 и т.4, той несъмнено
представлява индивидуален административен акт.
Поради това следва да се приеме, че жалбата е подадена
от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Според чл.9б, т.2 от ЗПЗП за Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. производствата пред управляващия
орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се
провеждат посредством Информационната система за управление и наблюдение на
средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ – за останалите
мерки и подмерки, т.е. за тези, които не са изчерпателно посочени в чл.9б, т.1
от ЗПЗП. Следователно, доколкото в ЗПЗП не е предвидено друго, а напротив - в
чл.9б, т.2 от този закон се препраща към реда и условията на ЗУСЕСИФ (сега
ЗУСЕФСУ) и по арг. от § 4, ал.3 от ДР на същия закон, както и с оглед
конкретното препращане в чл.9г, ал.1 от ЗПЗП, в разглеждания случай приложение
намират правилата за подбор на проектни предложения, уредени в глава трета,
раздел II от ЗУСЕФСУ „Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор“,
както и тези на Наредба № 9 от 21 март 2015 г., ПМС № 162/ 05.07.2016 г. (вж. § 2 от ДР на същото) и
Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Процедура
чрез подбор № BG06RDNP001-4.008 „Целеви прием за земеделски стопани в сектор
Животновъдство“ [1].
Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган
– от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на който надлежно са
делегирани правомощия за това.
Според чл.42, ал.1 от Наредба № 9 от 21 март 2015 г.
изпълнителният директор на РА е органът, който издава заповед за пълно или
частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Легалната
дефиниция на § 1, т.13 от ДР на ЗПЗП указва, че Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на чл.11а, ал.1, т.9 от ЗПЗП
Разплащателната агенция намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената
финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т.2 от ЗПЗП по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Настоящата подмярка,
както беше посочено по-горе, попада сред тези по чл.96, т.2 от ЗПЗП, доколкото
мярката е предвидена в чл.17 „Инвестиции в материални активи“ от Регламент (ЕС)
№ 1305/2013 и не е включена в изчерпателното изброяване на чл.9б, т.1 от ЗПЗП.
Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е и изпълнителен директор на РА, поради което именно той,
както беше посочено, се явява компетентен да издаде оспорения административен
акт. Според чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д,
ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки
и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. По силата на т.1.36 от раздел I на заповед № 03-РД/327 от 07.02.2022
г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (на л.25 - л.28 от делото) на Виктория
Христова Иванова, в качеството й на заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“,
са делегирани правомощията да взема решения като издава и подписва общите и
специфични документи и административни актове по всички мерки по ПРСР,
включително актове по чл.36, ал.2 от ЗУСЕСИФ, с които бенефициентите, на
основание чл.19, ал.10 от ПМС № 162 от 5.07.2016 г., се уведомяват за извършените
корекции по ал.6 и 7 и се поканват за представят в 30-дневен срок
доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително на
условията, посочени в документите по чл.26, ал.1, ако същите не са приложени
към формуляра за кандидатстване.
Оспореният административен акт е в надлежна писмена
форма и съдържа мотиви, в които са посочени фактическите и правни основания за
издаването му.
Съдът констатира, че в производството по издаването му
са допуснати съществени процесуални нарушения и по – конкретно нарушение на
изискването по чл.13 от АПК за последователност и предвидимост.
Във връзка с корекцията в бюджета на проектното
предложение по раздел II, т.4
от уведомителното писмо в мотивите към тази точка е посочено следното: „В Раздел III от Приложение № 10 „Списък разходи
референтни цени“ от УК е указано, че ДФ „Земеделие“ има определени референтни
цени на конска сила за отделните видове самоходна земеделска техника. Посочено
е, че когато конкретен актив представлява самоходна земеделска техника, за
която е определен референтен разход на конска сила (трактори, зърнокомбайни,
силажокомбайни или товарачи), какъвто е случая с телескопичен колесен товарач Weidemann, то за него се извършва
съпоставка едновременно между: 1)размера на предложения от кандидата разход
(съгласно представения договор, респективно – оферта/и); 2) размера на
определения референтен разход в База данни – цени на земеделска техника; 3)
максимално допустимия размер на разхода, съгласно съответната пределна цена за
конска сила на база номинална мощност. Номиналната мощност на техниката,
посочена в представените оферти, респективно договор за доставка се умножава по
съответната пределна цена за 1 к.с. Разходът се одобрява за финансиране до
най-ниския му размер“.
С молба с вх.№ 2310/31.05.2022 г. ответникът по жалбата е представил заповед №
03-РД/1355 от 29.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л.29
от делото), приета в съдебно заседание от 31.05.2022 г., с т.I от която, на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 41 от
Постановление № 189 от 26.07.2016 г. за определяне на национални правила за
допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен
период 2014 г. – 2020 г. във вр. с чл. 48, § 2, д) от Регламент (ЕО) № 809/2014
г. на Комисията от 17.04.2014 г. за определяне на правила за прилагане на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета, с цел определяне на референтни
разходи за нуждите на Дирекция ДПМРСР при провеждане на административен контрол
на проектните предложения от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., са определени
референтни разходи в лева без ДДС за конска сила (номинална мощност) като
пределни разходи при закупуване на самоходна земеделска техника, която за
самоходните товарачи (челни и телескопични), възлиза на 1494,15 лева/к.с. Макар
така одобрените пределни цени безспорно да са относими към условията за
кандидатстване по процесната процедура чрез подбор, то по делото липсват
доказателства, а и ответникът по жалбата не твърди, че заповед № 03-РД/1355 от
29.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е била публикувана на
интернет страницата на ДФ „Земеделие“ или в ИСУН. Съдът извърши служебна
проверка за това обстоятелство, при което също не беше установено посочената
заповед да е била публикувана. Доколкото, както беше отбелязано, посочените
пределни цени имат пряко отношение към условията за кандидатстване по
процедурата, тъй като към тях се препраща в раздел III „Закупуване на земеделска техника“ на
Приложение № 10 към Условията за кандидатстване по процесната процедура № BG06RDNP001-4.008,
то посочената заповед, с която те са били определени, е следвало, на основание
чл.26, ал.6 вр. ал.1 от ЗУСЕФСУ, също да бъде публикувана на страницата на ДФЗ
и в ИСУН. Липсата на обявени към датата на публикуване на обявата за прием на заявления
пределни разходи за конска сила на интернет страницата на РА и в ИСУН,
безспорно представлява съществено процесуално нарушение, което накърнява
правата на участниците в процедурата, предвид изискването за публичност на
критериите, вътрешни правила и установената практика при упражняване
оперативната самостоятелност на органа по прилагане на закона и постигане на
целите му (в този смисъл решение № 814 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11865/2020 г., V о.).
Пряко нарушение на посочения принцип по чл.13 от АПК
представлява и произволното оценяване на проектни предложения на различни
земеделски стопани с посочена една и съща най-ниска стойност за същите активи
по различен начин, което се установява от Приложение № 1 към заключението на
вещото лице по приетата съдебна финансово – икономическа експертиза. Ответникът
по жалбата не е изяснил на какво се дължи подобно различно оценяване, нито е
представил доказателства за публикуването на вътрешните правила или за
установената практика на оценителните комисии, които да могат да го обяснят. Тук
може единствено да се предполага, че това се дължи на различните изходни данни,
които колективният помощен орган е използвал при работата си, както сочи вещото
лице доц.д-р Д.Б. в устните си пояснения от 29.11.2022 г.
Извън посочените нарушения съдът не констатира в
административното производство да са допуснати други съществени такива.
Оценителната комисия е назначена, на основание чл.33,
ал.1 от ЗУСЕФСУ и чл.12 от ПМС № 162 от 5.07.2016 г., със заповед № 03-РД/2604
от 13.08.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, съответно
изменяна с последващи заповеди във връзка с конституирането на други нейни
членове, каквото правомощие е предвидено в чл.16, ал.7, изр.второ от ПМС № 162
от 5.07.2016 г., респ. с оглед продължаването на срока за изготвяне на
оценителния доклад. Оценителният доклад бил изготвен и регистриран с вх.№
03-0416/834 от 18.02.2022 г. в ДФ „Земеделие“ (л.11-л.58 от том първи на
преписката). Докладът е електронно подписан от оценителната комисия, видно от
приложението към него. Същият е бил одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ –
РА на 21.02.2022 г., т.е. в срока по чл.36, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ. В оценителния
доклад, т.1 „Списък с проектните предложения, предложени за одобрение, за които
е наличен бюджет за финансиране, подредени по реда на тяхното класиране,
съдържат информация за размера на безвъзмездната финансова помощ за всяко едно
от тях“, проектното предложение на жалбоподателя било класирано под пореден №
320, с 42 т. и одобрен размер на финансирането от 143635,86 лева, т.е.
финансирането е в размер на 50 % от приетите за допустими за финансиране
разходи.
При издаването на акта са допуснати и
нарушения на материалния закон.
Разходите за проектиране по част
архитектура, конструкции и технология по раздел II, т.3 от уведомителното писмо, заявени
за финансиране в размер на 4800 лева, са намалени с 4224 лева, която сума е
приета за недопустима за финансиране. В мотивите на акта е посочено, че
разходите са редуцирани до максимално допустимите, съгласно т.9 от раздел 14.1
„Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване.
Цитираната точка гласи следното: „Разходи, свързани с проектното предложение,
в т.ч. разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти,
инженери и консултанти, консултации за екологична и икономическа устойчивост на
проекти, проучвания за техническа осъществимост на проекта, извършени както в
процеса на подготовка на проекта преди подаване на проектното предложение, така
и по време на неговото изпълнение, които не могат да надхвърлят 12 на сто от
общия размер на допустимите разходи по проект, включени в т. 1 – 8, като
допустимите разходи за проектиране се изчисляват върху допустимите разходи за
проектирания обект“. В същия смисъл е и чл.32, ал.1, т.14 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г.
Както основателно сочи в писмената си
защита жалбоподателят, текстът на т.9 от раздел 14.1 „Допустими разходи“ от
Условията за кандидатстване, а и посочената разпоредба на чл.32, ал.1, т.14 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г., изискват максималният размер на допустимите
разходи за проектиране от 12 % да се изчислява върху допустимите разходи за проектирания обект, а не върху самите
заявени за финансиране разходи, както е процедирал административният орган.
Видно от заключението на вещото лице, одобреният размер на финансираните СМР по
проектирания обект, за който се отнасят разходите, възлиза на 96174,47 лева,
поради което допустимите разходи за проектиране за същия възлизат на
11 540, 94 лева, от които заявени за финансиране са 4800 лева, т.е.
пълната заявена от жалбоподателя сума е допустима за финансиране.
С уведомителното писмо заявената сума
от 4800 лева е намалена с 4224 лева, т.е. с 88 %, като одобрената разлика
всъщност представлява 12 %, но не от допустимите разходи за проектирания обект,
които включват стойността на предвидените СМР по обекта, за чието извършване се
налага разход за проектиране по част архитектура, конструкции и технология, а
от самия заявен разход за проектиране, който подход е неправилен. Неговото
прилагане би довело до абсурдния извод, че допустимите разходи за проектиране a priori са
ограничени до размер на 12 % от тяхната стойност, което не съответства на
буквата и целта на закона.
Не съответства на материалния закон и
извършената корекция в бюджета на проектното предложение и по раздел II, т.4 от
уведомителното писмо. В мотивите към него е посочено, че редукцията е извършена
на основание чл.19, ал.7, т.4 от ПМС № 162/05.07.2016 г. вр. с т.1 от раздел
13.2 „Условия за допустимост на дейностите“, т.7 и т.10 от раздел 14.2 „Условия
за допустимост на разходите“ и т.15 от раздел 14.3 „Недопустими разходи“ от
Условията за кандидатстване. Посочената разпоредба от ПМС № 162/05.07.2016 г. предвижда, че оценителната комисия може да
извършва корекции в бюджета на проектно предложение, в случай че при оценката
се установи неспазване на заложените в документите по чл. 5, ал. 1, т. 1 (т.е.
в условията за кандидатстване) правила или ограничения по отношение на заложени
процентни съотношения/прагове на разходите.
Текстът на т.7 от раздел 14.2 „Условия за допустимост
на разходите“ предвижда следното: „Оценителната
комисия извършва оценка на основателността на предложените за финансиране
разходи, посочени в Раздел 14.1 „Допустими разходи“ чрез съпоставяне на
предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за
финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти“. Според
т.8 от раздел 14.2 списъкът с наименованията на активите, дейностите и
услугите, за които са определени референтни разходи, е приложен към настоящите
условия за кандидатстване - Приложение № 10. След извършена справка в този
списък (файл във формат xlsx и
наименование „Списък с активи 2020“) по наименованието на заявените за
финансиране активи – колесен телескопичен товарач Weidemann
T4512 и съответното
оборудване за него, съдът констатира, че те не са включени в този списък, до
какъвто извод е достигнало и вещото лице по съдебната финансово-икономическа
експертиза. От своя страна т.9 от раздел 14.2 „Условия за допустимост на
разходите“ гласи: „За всеки заявен за
финансиране разход по Раздел 14.1 „Допустими разходи“, който към датата на
подаване на проектното предложение е включен в списъка по т. 8, кандидатът
представя една независима оферта, която съдържа наименованието на оферента,
срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат
на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в
левове или евро с посочен данък върху добавената стойност (ДДС). Оценителната
комисия извършва съпоставка между размера на определения референтен разход и на
предложения за финансиране от кандидата, като одобрява за финансиране разхода
до по-ниския му размер“.
Т.10 от раздел 14.2 „Условия за
допустимост на разходите“ е със следното съдържание: „За всеки заявен за финансиране разход по Раздел 14.1 „Допустими
разходи“, който към датата на подаване на проектното предложение не е включен в
списъка по т. 8, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими
оферти, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на
офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна
техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен
ДДС. Кандидатът представя и решение за избор на доставчика/изпълнителя,
запитване за оферта по образец съгласно приложение № 11, а когато не е избрал
най-ниската оферта – писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му. В
тези случаи оценителната комисия извършва съпоставка между размера на разхода,
посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода
до най-ниския му размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка
за направения избор“. Същото е предвидено и в чл.32, ал.12 от Наредба № 9
от 21.03.2015 г.
На следващо място, в т.III
от Приложение № 10 към
Условията за кандидатстване е посочено следното:
„В
случай че за конкретен актив е налична информация в База данни – цени на
земеделска техника и същият представлява самоходна земеделска техника, за която
е определен референтен разход на конска сила (трактори, зърнокомбайни,
силажокомбайни или товарачи), то за него се извършва съпоставка едновременно
между:
1) размера на предложения от кандидата разход
(съгласно представения договор, респективно - оферта/и);
2) размера на определения референтен разход в
База данни – цени на земеделска техника;
3) максимално допустимия размер на разхода,
съгласно съответната пределната цена за конска сила на база номинална мощност.
Номиналната мощност на техниката се взeма от представените оферти, респективно
договор за доставка и се умножава по съответната пределна цена за 1 к.с.
Разходът
се одобрява за финансиране до най-ниския му размер“.
Анализът на посочените клаузи от
Условията за кандидатстване недвусмислено сочи на извод, че референтните цени
за конска сила, представляващи пределни цени при закупуване на самоходна
земеделска техника, определени с т.I от заповед № 03-РД/1355 от 29.05.2020 г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, ще се прилагат само при условие, че
за конкретния заявен за финансиране актив е налична информация в База данни –
цени на земеделска техника и за него е определен референтен разход, т.е. само и
единствено когато активът е включен в списъка, представляващ Приложение № 10
към Условията за кандидатстване. Както беше посочено, в настоящия случай
процесният колесен телескопичен товарач Weidemann T4512 и оборудването за него
не са включени в този списък, поради което пределната стойност от 1494,15
лева/к.с. без ДДС, определена с т.I, 4 от заповед № 03-РД/1355 от 29.05.2020 г.,
се явява неприложима.
Оценяването е следвало да бъде
извършено по указания в т.10 от раздел 14.2 „Условия за допустимост на
разходите“, респ. чл.32,
ал.12 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. начин – чрез извършване на съпоставка между
размера на разхода, посочен във всяка от представените от кандидата оферти,
като се одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер. Ответникът по
жалбата не оспорва, че представените от жалбоподателя три оферти отговарят на
условието да са съпоставими и независими (вж. легалното определение на
понятията „независими“ и „съпоставими“ оферти по § 1, т.23 и т.46 от ДР на Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г.), както и че заявеното финансиране е в размер, съобразен с
най-ниската от тях – тази на доставчика „Агритоп“ ЕООД (оферта на л.145 – л.146
от том втори на преписката). Самото запитване за предоставяне на офертата е
отправено и до тримата оференти на стандартен формуляр, представляващ Приложение
№ 11 към Условията за кандидатстване.
На следващо място, никъде в Условията
за кандидатстване не е посочено, че на финансиране подлежи само земеделската
техника в нейния базов модел, нито пък в условията или в Наредба № 9 от
21.03.2015 г. е дефинирано по какви критерии следва да се разграничава базовия
модел от допълнителното, респ. от оборудването от по-висок клас. В мотивите на
самия административен акт е посочено, че при ежегодната актуализация на
референтните цени, ДФ „Земеделие“ изисква от доставчиците на земеделска техника
информация за актуалните единични цени (в лева, без ДДС) само за базов модел на
предлаганите от тях машини. Посочено е, че базовият модел, за който
доставчиците посочват цена, включва всички технически характеристики,
необходими за неговото оптимално функциониране, безпрепятствено и по
предназначение, без в тази цена да са калкулирани допълнителни
опции/екстри/оборудване. Административният орган е отбелязал, че, вземайки
предвид тези цени, ДФ „Земеделие“ определя стойността на референтните
(пределните) цени на конска сила за самоходната земеделска техника.
Както беше отбелязано, заявеният за
финансиране актив - колесен телескопичен товарач Weidemann T4512 и оборудването
за него не са включени в списъка, представляващ Приложение № 10 към Условията
за кандидатстване, поради което изложените от органа съображения във връзка с
финансиране единствено на базовия модел на машината, се явяват неприложими.
На следващо място, видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебна инженерно-техническа
експертиза, всички заявени за финансиране компоненти, включително комплекта от
четири гуми, ако се приеме, че базовият модел не включва такива, са необходими
за нормалната работа на процесния телескопичен колесен товарач. Видно от
представената оферта от доставчика „Агритоп“ ЕООД, базовото оборудване включва:
шаси без кабина, индикатор за работните часове, комфортна седалка с предпазен
колан, горивен резервоар с капацитет 39 л., телескопично товарно рамо, дебит на
работната хидравлика 42 л./мин., двигател Yanmar с водно охлаждане, 3-цилиндров, 29,9 kW/40 к.с., 1496 куб. см., стандарт III
А и планетарна завиваща
ос PAL 1155,
хидростатично задвижване 0-7/0-20 км/ч, т.е. в него не са предвидени гуми за
шасито на машината. Следователно, щом всички заявени за финансиране елементи от
оборудването на процесния товарач са необходими за неговата нормална работа, то
следва те да бъдат включени и в понятието „базов модел“ в смисъла, влаган от
административния орган – той
да притежава всички технически характеристики, необходими за неговото оптимално
функциониране, безпрепятствено и по предназначение. Както е посочило и вещото
лице доц.Б. в заключението си, техническата спецификация е оформена от
доставчика с цел реклама и продажба на стоката, поради която изрази като
„комфортна кабина с отопление и вентилация„ и „джойстик за управление“,
възприети от органа като допълнително оборудване, което не се включва в базовия
модел, са подвеждащи, тъй като всички подобни машини през последните 10-15
години са произвеждани стандартно с тези атрибути.
По раздел II, т.2 от уведомителното писмо разходите
за бизнес план, в заявен за финансиране размер от 15900 лева, са намалени, на
основание чл.19, ал.7, т.4 от ПМС № 162 от 5.07.2016 г., с 2247,82 лева, която
сума е прието, че е недопустима за финансиране във връзка с ограничението по
т.3, б.“б“ от раздел 14.2 „Условия за допустимост на разходите“ от Условията за
кандидатстване. Посочено е, че допустимите разходи за консултантски услуги,
свързани с подготовката и управлението на проектното предложение и разходите за
правни услуги, като част от разходите по т.9 от раздел 14.1 „Допустими
разходи“, не могат да превишават пет на сто от допустимите разходи по т.1 до
т.8 от раздел 14.1 „Допустими разходи“ за проектни предложения с включени
инвестиции за строително-монтажни дейности и/или закупуване и/или монтаж на
оборудване и/или машини, но не повече от 29 337 лева.
С оглед основателността на жалбата в
частта й против раздел II, т.4 от уведомителното писмо, респ. оттеглянето на
жалбата в частта й по раздел II, т.5
и т.6 от същото, с които е извършено намаление в бюджета на проектното
предложение съответно с 300 лева и с 60 лева, и неоспорването му в частта по
раздел II, т.1
(корекция в размер на 1 ст.), то посочените 5 % следва да се определят върху
сумата от всички заявени разходи 308 945,13 лева, намалена с 360 лева, или
върху сумата от 308 585,13 лева, 5 % от която възлизат на 15 429,26 лева. Следователно,
като е намалил бюджета на проектното предложение в тази му част до по-нисък
размер от 13 652,18 лева, използвайки по-ниска база за изчисленията си, и
е посочил, че недопустима за финансиране се явява сумата от 2247,82 лева,
административният орган отново е нарушил материалния закон.
Доколкото естеството на оспорения акт
не позволява съдът да реши спора по същество, след отмяната му в оспорените
части, преписката, на основание чл.173, ал.2 от АПК, следва да бъде изпратена
на ответника по жалбата за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от
жалбоподателя проектно предложение при съобразяване на дадените задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Жалбоподателят е направил разноски в
общ размер на 838,99 лева, от които 300 лева - адвокатско възнаграждение, 338,99 лева - държавна такса и
200 лева - заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебната
финансово-икономическа експертиза, за които е представен и списък по чл.80 от ГПК вр.чл.144 от АПК. Заплащането на адвокатското възнаграждение в брой се
установява от отбелязването на това обстоятелство в договора за правна защита и
съдействие от 31.05.2022 г., който в тази част има характера на разписка (вж.
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК). Както съдът вече е посочил в разпореждането си от 23.03.2022 г.,
материалният интерес от първоначалното оспорване възлиза на 42373,42 лева. От
тази сума, съобразно уважената част от оспорването и на основание чл.143, ал.1
от АПК, жалбоподателят има право на сумата от 831,86 лева.
Ответникът по жалбата е направил
деловодни разноски за депозити за възнаграждения на вещите лица в общ размер от
710,55 лева, за които е представен списък по чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Предвид размера на материалния интерес по делото и на основание чл.24, изр.
второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на същия
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Така, от разноски в общ
размер на 910,55 лева, съобразно с прекратената поради частичното оттегляне на
жалбата част от делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, ответникът по
жалбата има право на деловодни разноски в размер на 7,74 лева.
След служебна компенсация на
насрещните вземания за деловодни разноски, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени такива в размер на 824,12 лева. Деловодните разноски, на
основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ДФ
„Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо лице съгласно чл.11, ал.1
от ЗПЗП.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Алея Момина
сълза“ № 2, бл.28, вх.1, ет.4, ап.7, представлявано от управителя Д.А. И., уведомително
писмо № 320 / подмярка 4.1, с изх.№ 01-2600/1139 от 02.03.2022 г., издадено от
зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта по извършените с раздел
II, т.2, т.3 и т.4 от същото корекции в бюджета на проектното предложение на
жалбоподателя с идентификационен № BG06RDNP001-4.008-0238 в ИСУН по Процедура
чрез подбор № BG06RDNP001-4.008 „Целеви прием за земеделски стопани в сектор
Животновъдство“ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г.
ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" за ново разглеждане и произнасяне по проектно предложение
от „Агропрогрес БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, с идентификационен №
BG06RDNP001-4.008-0238 в ИСУН, при спазване на дадените със съдебния акт
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с адрес гр.София, бул.“Цар Борис III” №
136, представляван от изпълнителния директор Георги Тахов, да заплати на „Агропрогрес
БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
ул.“Алея Момина сълза“ № 2, бл.28, вх.1, ет.4, ап.7, представляван от
управителя Д.А. И., сумата от 824,12
лева – деловодни разноски по компенсация.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
[1] Достъпни на интернет
страницата на ДФЗ, раздел “Програма за развитие на селските райони 2014-2020“,
секция „Мерки за подпомагане чрез ИСУН“:
https://dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane-ISUN/