МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2989 ПО ОПИСА ЗА 2017 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ СЪСТАВ.
Във ВРС е внесен обвинителен
акт № 580 от Варненският
районен прокурор, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подс. И.Д.Д. за извършено от нея престъпление от общ характер
наказуемо по чл.206, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК за
това, че в периода от 06.03.2007год. до края на месец юни 2007г. включително в
гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоила
чужди движими вещи – пари, общо сумата от 4950 евро, равняващи се на
9681.36лв., които владеела и пазела, собственост на П.Щ. С. и Р.Д.Й., както
следва:
На 06.03.2007год. противозаконно присвоила
3300 евро на стойност 6454.24лв. собственост на П.Щ. С., представляващи вноска
за закупуване на апартамент в гр.Варна, ул. „Трендафил“ №6, ет.2, ап.4;
На 16.06.2007год. и на неустановена
дата в края на месец юни 2007год. противозаконно присвоила общо 1650 евро,
равняващи се на 3227.12лв., собственост на Р.Д.Й., представляващи вноски за
закупуване на ателие на адрес гр.Варна, ул. „Трендафил №6, ет.5.
Съдебното следствие
е проведено в отсъствието на подсъдимата при условията на
чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че същото
е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимата да
бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение като предлага да й бъде наложено наказание лишаване от свобода
в размер между
минималния и средния предвиден в закона, чието изтърпяване да бъде отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК.
В пледоарията си по съществото
на делото защитникът
на подсъдимата пледира за оправдателна
присъда като изразява становище, че безспорни и категорични доказателства, които да установят,
че подсъдимата е извършила престъплението за което е предадена на съд
не са налице.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
В периода 2006/2007год. подс. Д. била собственик и управител на „Билдинг Комерс Инжинеринг - БГ“ ЕООД, което дружество било с предмет на
дейност сделки с недвижими имоти, архитектура, строителство, дизайн и др. Към
същата година св. К. била управител на „Елит Инженеринг“ ООД което дружество се
занимавало с извършване на строителство и продажба на построените имоти. С
оглед продажбата на построените имоти между св. К. и подсъдимата имало
договорка последната да предлага за продажба имоти построени от фирмата на К.
срещу определена комисионна. Известно време през този период дори двете (св. К.
и подсъдимата) ползвали и общ офис тъй като св. К. извършвала ремонт в нейния
офис и по време на ремонта се била преместила в офиса на подсъдимата. По него
време фирмата на св. К. стояла сграда находяща се в
гр.Варна, ул.“Трендафил“ №6 като подсъдимата предлага за продажба имоти в
посочената сграда в това число публикувала и обяви във вестник
„Позвънете“. През месец октомври
2006год. св. Сарандев прочел обявата дадена от
подсъдимата в посочения по-горе вестник и се свързал с нея по обявения в
обявата телефон. Подсъдимата го убедила, че имотите се продават направо от
строителя без посредник, а след това го свързала и със св. К.. На
18.10.2006год. между св. С. като купувач и и „Елит Инжинеринг“
ООД (продавач) бил сключен предварителен договор за изграждане и продажба на
недвижим имот и земя съгласно който ЮЛ се задължавало да построи по одобрен
архитектурен проект и да въведе в експлоатация жилищна сграда в гр.Варна, която
съгласно ПУП и РУП може да се изгради в дворно място, находящо
се в гр.Варна, ул. „Трендафил“ 6-УПИ V-898, кв.48 по плана на 25 м.р. на
гр.Варна и да прехвърли на купувача правото на собственост върху конкретно
обособени обекти от тази сграда представляващи ап.4 , находящ се на втори
жилищен етаж с обща застроена площ от 52.74кв.м. срещу сумата от 33 000евро. Съгласно договора
плащането следвало да стане от купувача на части както следва 30% от цената
9900евро при подписване на предварителния договор, 20 % от цената при кота 0, след това на път пъти по 10% от цената при различни
етапи от строителството. Договорът бил подписан между св. Сарандев
и св. К. в присъствието на подсъдимата като първата вноска по договора св. Сарандев платил на К. в деня на подписване на договора. При
подписването на договора тримата се договори останалите вноски по договора св. Сарандев да предава на подсъдимата, а тя от своя страна да
предава сумите на св. К.. Така и станало св. С. плащал вноските по
предварителния договор на подсъдимата, а тя от своя страна ги предавала на св. К..
През месец март 2007год. подсъдимата се обадила по телефона на св. С. и му
казала, че трябва да внесе поредни две вноски по договора. На 06.03.2007год.
св. С. дал на подсъдимата сумата от 6600евро като при получаването на сумата
подсъдимата му издала квитанция от името на своята фирма „Билдинг инвестмънт – БГ“ ЕООД в която посочила, че сумата
представлява 20% от цената (V и VІ-та вноска за ап.4, ).
В последствие от посочената
по-горе сума подсъдимата предала на св.К. само половината от сумата - 3300евро
(6454.24лв.), а останалата сума задържала за себе си. Когато жилището било
готово и вече сделката трябвало да се оформи нотариално св. К. се свързала със
св. С. и му казала, че има да плаща още една вноска от 3300евро и сделката ще
бъде изповядана. Двамата се срещнали и св. С. казал на К., че всичко е платил
на подсъдимата и й показал бележката, която последната му била дала при
получаване на парите. Св. К. му казала, че е получила от подсъдимата само
едната вноска от 3300евро. За да се приключи сделката нотариално св.Сарандев платил втори път на св. К. още една вноска от
3300евро.
По същия начин подсъдимата
процедирала и със св. Р.Й.. От обява във вестник св. Й. разбрал, че се продават
апартаменти в гр.Варна на ул. „Трендафил“ №6 и по дадени яв
обявата телефон се вързал с подсъдимата. Уговорили си среща и подсъдимата го
свързала със св. К.. Подписан бил
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот като при
подписването на договора св. Й. платил на К. и първата вноска по договора. В
присъствието на подсъдимата св.К. казала на св. Й. всички вноски по договора да
дава на подсъдимата, която ще й ги предава. Така и станало. Вноските по
договора св. Й. плащал на подсъдимата, а тя ги предавала на св. К.. Когато
обекта на договора бил изграден и следвало сделката да се изповяда нотариално
св.Й. дължал на К. още известна сума пари, които нямал в наличност. На
07.05.2007год. бил сключен окончателен договор като свидетелите Й. и К. се
разбрали св. Й. до няколко месеца да се издължи изцяло. За да гарантира
вземането на К. на същата дата св. Й. подписал и запис на заповед в полза на
дружеството продавач „Елит Инжинеринг“ ООД за сума в
размер на 3500евро. С падеж 31.07.2007год.
Когато св. Й. събрал част от парите дължими по записа на заповед същият
се обадил на св. К. и тя му казала пак да предава парите на подсъдимата. Така и
станало св. Й. започнал да предава парите на подсъдимата, а тя на свой ред
предавала сумите на К.. През месец юни 2007год. св. Й. предал на подсъдимата
последните две вноски от сумата дължима на К., а именно на 16.06.2007год. св. Й. предал на
подсъдимата сумата от 850 евро, а след това в края на същия месец и сумата от
800евро като при получаване на сумите подсъдимата му издала квитанции от името
на „Елит инжинеринг“ ООД в които освен размера на
получената сума вписвала, че същата е от задължение по запис на заповед.
Получената от св. Й. сума общо в размер на 1650евро (3227.12лв.) подсъдимата не
предала на св. К., а задържала сумата за себе си. В един момент св. К. се свързала със св. Й.
да го пита какво става с парите и той й казал, че е платил всичко на подсъдимата
и й показал издадените му нея квитанции.
Св. К. се опитала да се свърже с подсъдимата, но не могла да я открие. В
последствие същата подала жалба в прокуратурата.
Видно от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно почеркова
експертиза изготвена от в.л. К.М. подписът положен за главен счетоводител в
квитанция №15/06.03.2007год. год от „Билдинг
Инвестмънт – БГ“ ЕООД е положен от подс. Петрова.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно почеркова експертиза
изготвена от в.л. А.С. по протокол № 354 /23.06.2008год. ръкописният текст в
представените за изследване копия на квитанции издадени на Р.Д.Й. от
16.06.2007гоз. и на П.Щ. С. от 03.03.2007год. не е
изпълнен от св. К.К. (Русева). В същата експертиза
вещото лице е дало заключение, че сравнителния материал от подсъдимата не е
достатъчен да се извърши сравнително изследване и не може да се отговори дали
ръкописния текст обект на изследването е бил изпълнен от същата, както и че не
може да се извърши сравнително изследване на подписите в представените за
изследване копия на квитанции.
Изложените обстоятелства съдът счита за
установени въз основа на показанията
на свидетелите С., Й. и К., в това число и тези
депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 281 от
НПК, заключение по назначена съдебно
почеркова експретиза по
протокол №435 от 29.07.2008год. изготвено от в.л. М., показанията на същото
вещо лице, заключение по назначена съдено почеркова експертиза изготвена от в.л. С. и показанията на
същото вещо лице, справка за съдимост,
квитанции към приходни касови ордери
издадени на името на Р.Д.Й., предварителен договор за изграждане и продажба
на недвижим имот и земя сключен между „Елит Инжинеринг“
ООД и П.Щ. С., запис на заповед,
квитанция към приходен касов ордер №15/06.03.2007год. и останалите
събрани в хода на разследването писмени доказателства, като така посочените
доказателства са непротиворечеви, взаимнодопълващи се
и водят до един единствен правен извод.
След като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поотделно
и в тяхната съвкупност при така установената
фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимата И.Д.Д. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъпление
по чл.206, ал.1, вр. чл. 26,
ал.1 от НК тъй като в периода
от 06.03.2007год. до края на месец юни 2007г. включително в гр.Варна, в
условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоила чужди движими
вещи – пари, общо сумата от 4950 евро, равняващи се на 9681.36лв., които
владеела и пазела, собственост на П.Щ. Сарандев и Р.Д.Й.,
както следва:
На 06.03.2007год. противозаконно
присвоила 3300 евро на стойност 6454.24лв. собственост на П.Щ. Сарандев, представляващи вноска за закупуване на апартамент
в гр.Варна, ул. „Трендафил“ №6, ет.2, ап.4;
На 16.06.2007год. и на неустановена
дата в края на месец юни 2007год. противозаконно присвоила общо 1650 евро,
равняващи се на 3227.12лв., собственост на Р.Д.Й., представляващи вноски за
закупуване на ателие на адрес гр.Варна, ул. „Трендафил №6, ет.5.
Обсебването представлява
разпореждане с движими вещи, които деецът
владее или пази, като със
свои собствени. Вещите трябва да се намират във
владение на дееца и това владение
да не е установено
по престъпен начин.
Видно от материалите по делото престъпление
е съставомерно по следните съображения:
Изпълнителното деяние е осъществено
и се изрязава в разпореждане с вещи /парични суми в евро/ като със свои собствени. В случая
инкриминираните вещи са се
намирали
у подсъдимата на правно основание – паричните
суми са й били предадени от свидетелите С. и Й. по силата на налични договори
между тях и фирмата на св. К. за да ги предаде на св. К. и
при наличие на изрична уговорка между тях
тримата в тази насока. След като получила
обаче инкриминираните суми от свидетелите С. и Й. подсъдимата не ги предала на св. К., а се
разпоредила с тях в свой личен интерес.
В пледоариата си по съществото
на делото защитникът
на подсъдимата е изразил становище, че обвинението
не било доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като на първо място
между подсъдимата и св. К. имало търговски отношения за които К. дължала
комисионна, а не било установено дали тази комисионна била платена (очевидно се
прави намек, че подсъдимата евентуално е задържала парите като дължима й от К.
комисионна). На следващо място се
акцентира на това, че така или иначе св. Й. не би ощетен тъй като не му се било
наложило втори път да плаща сумите на св. К. и най-накрая защитата акцентира на
това че съобразно заключението на експертизата
(вероятно тази изготвена от в.л. С., доколкото се отправя искане да не се
кредитира експертизата изготвена от в.л. М.) нито текста нито подписа нито текста
в квитанцията издадена на св. С.не били изписани от подсъдимата.
Съдът не споделя това становище
на защитата по следните съображения. На първо място каквито и да било
доказателства в подкрепа на твърдението, че сумата която подсъдимата е
задържала е била комисионна която К. е дължала по делото не са налице. В тази
връзка следва да се отбележи, че видно от показанията на св. К. такива уговорки
за посочените суми между двете не е имало, а комисионните които подсъдимата е
получавала за реализирани с нейно участие продажби са и били изплащани още от
първите вноски платени по сключените договори. На следващо място съдът намира
за нужно да отбележи, че кредитира заключенията и по двете назначени в хода на
досъдебното производство съдебно почеркови експертизи
които не са взаимнопротиворечи, както очевидно счита
защитата. И това е така защото в експертизата изготвена от в.л. С. същият не
дава заключение, че текст и подпис върху документите предоставени му за
изследване от подсъдимата няма положен, а дава заключение, че отговор на тези
въпроси не може да даде поради малкото сравнителен материал изходящ от подсъдимата
и поради това, че е изследвал копия от документите. Във втората назначена по
делото тази изготвена от в.л. М.последният е изследвал само един документ и то
в оригинал (квитанция №15/06.03.2007год. като е дал заключение, че подписът за
счетоводител в този документ е бил положен от подсъдимата.Заключението на експерта
по тази експертиза е в пълен унисон с показанията на св. Сарандев
който е категоричен че при плащане на посочената сума на подсъдимата именно тя
му е дала бележка (квитанция).
На следващо място без всякакво
значение за съставомерността на престъплението е
обстоятелството, че св. К. не е поискала
от св. Й. да му плати втори път посочената сума. От значение е за какво е била
предадена посочената сума и какви правомощия е имала подсъдимата по отношение на
същата. В случая сумата е била дадена от св. Й. на подсъдимата за да я предаде на
св. К. което последната безспорно не е сторила. Нещо повече тя дари не е
информирала К., че е Й. е платил, а е изчезнала. Налице е противозаконно фактическо разпореждане с предоставени вещи ( в случая пари), което покрива
в пълна степен състава на престъплението
по чл. 206,
ал.1 от обективна страна.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, предвиждала е
общественоопасните последици и ги
е искала. Умисълът на подсъдимата се извежда по
безспорен и категоричен начин от нейните действия – получава парите
от свидетелите Й. и С. с ясното съзнание, че те й ги предават като вноски по сключени договори
със св. К. и че следва да ги предаде на последната и въпреки това се разпорежда
с тях в свой
собствен интерес. Задържа
парите за себе си след което се укрива.
Квалификацията по чл. 26, ал.1 от НК (продължавано престъпление) се обуславя от това, че в един непродължителен
период от време, в рамките на три месеца, при една и съща фактическа обстановка
и форма на вината подсъдимата е извършила три деяния (на три пъти обсебва суми)
осъществяващи състава на едно и също престъпление като последващите
деяния представляват от обективна и субективна страна продължение на
предходните.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство
съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата към
инкриминирания период, както и изминалия продължителен период от време от
инкриминирания период до осъществяване на наказателната репресия (повече от
десет години).
Отегчаващи отговорността
обстоятелства не бяха установени.
При определяне
наказанието на подсъдимата Д. съобразно нормата на чл. 54
от НК съдът наложи на подсъдимата наказание
съобразно разпоредбата на чл. 206,
ал.1 от НК в редакцията й към инкриминирания период като прецени,
че тази материалноправна
норма е по-благоприятна за дееца по
смисъла на чл.2, ал.2 от НК. Това е така, тъй като нормата на
чл. 206, ал.1 от НК в редакцията й към 2007год. предвижда
налагане на наказание лишаване от свобода до
шест години без фиксиран минимум,
какъвто минимум от една
година има определен с последната промяна на закона
действаща и към момента.
Прилагайки нормата на чл. 206, ал.1 от
НК в редакцията й към инкриминираната дата и отчитайки наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства
съдът определи на подс. Д. наказание „лишаване от свобода” в размер
към минималния предвиден в закона, а именно за срок
от три месеца, като счете, че това наказание с
оглед изминалия продължителен период от време е съответно на извършеното
престъпление и ще постигне целите както на специалната така и на генералната
превенция.
След като се запозна със
справката за съдимост на подс. Д. съдът констатира,
че след инкриминирания период същата е била осъждана както следва: С
определение постановено от РС София по НОХД № 2730/2014год., влязло в сила на
20.10.2014год. съдът е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното
производство съгласно което подс. Д. е била призната
за виновна в извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т.3 вр. чл. 209, ал.1 от НК като й е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е било отложено
по реда на чл.66, ал.1 отг НК с изпитателен срок от
три години.
Като съобрази, че престъплението
предмет на съдебния акт описан по-горе и това предмет на настоящото наказателно
производство са били извършени от подсъдимата в условията на реална съвкупност,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях съдът приложи
разпоредбата на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК и
определи на подсъдимата едно общо за съвкупността, най-тежко наказание, а
именно лишаване от свобода за срок от четири месеца. И съобразявайки размера на наказанието и данните за личността
на подсъдимата (неосъждана към момента на извършване и на двете престъпления) съдът прецени,
че за постигане
целите на наказанието и най-вече за поправяне на
подсъдимата не е
наложително така наложеното наказание да бъде изтърпяно
ефективно, поради което и приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от
НК и отложи изтърпяването на наказанието като определи на
подсъдимата
изпитателен срок от три години считано от влизане в сила на присъдата.
На основание
чл. 189, ал.3 от НПК съдът
възложи на подсъдимата направените по делото разноски.
Водим от горното, Варненският районен съд постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: