Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.06.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на шестнадесети май
две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 404 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1228-004489
от 14.01.2019 година на Началник сектор ПП към ОД на МВР град Стара Загора
/Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на Г.Г.А., ЕГН **********,
са наложени две отделни административни наказания – „глоба” в размер на 100
лева, за нарушение по чл.119, ал.1, във връзка с чл.183, ал.5, т.2 от Закона за
движението по пътищата, както и „глоба” в размер на 20 лева, за нарушение по
чл.6, т.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1228-004489 от 14.01.2019 година на Началник сектор ПП към
ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018
година/, с което на Г.Г.А., ЕГН **********, са наложени две отделни
административни наказания – „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение по
чл.119, ал.1, във връзка с чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движението по
пътищата, както и „глоба” в размер на 20 лева, за нарушение по чл.6, т.1, във
връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателя лично и чрез процесуалния си
представител, излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си представител взема становище, че жалбата е неоснователна и
моли съда да потвърди така обжалваното наказателно постановление.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
Г.Г.А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № Д854342 от
09.12.2018 година за това, че на същата дата, около 17.15 часа в град Стара
Загора, по улица „Христо Ботев”, до № 10, в посока изток към запад, управлява
собствения си лек автомобил „Тойта” с регистрационен
№ СТ 1881 СН, като не пропуска стъпилия и движещ се от юг на север по пешеходна
пътека тип М-8, т.2, пешеходец. Не се съобразява с пътната маркировка. Деянието
е квалифицирано, като нарушения по чл.119, ал.1 и чл.6, т.1 от ЗДвП. При съставяне
на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително
и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и квалифицирани
така, както са в акта, с изключение на това, че тук пешеходната пътека е
посочена само като М-8. На А., за първото административно нарушение на
основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено предвиденото там административно
наказание – „глоба” в размер от 100 лева, а за второто административно
нарушение, на основание чл.185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лева.
В
хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
на 09.12.2019 година, жалбоподателя А. е управлявал личния си лек автомобил по
улица „Христо Ботев” в посока от изток към запад, като до № 10 се е намирал зад
спрял на автобусна спирка, автобус. Уличното платно е било урегулирано с
непрекъсната бяла лента и жалбоподателя е трябвало да изчака потеглянето на
автобуса за да продължи пътя си. Последния не е сторил това и е предприел
заобикаляне на спрялото пътно превозно средство – автобус, въпреки
забраняващата това пътна маркировка. В това време на южния тротоар на улицата,
където се намира кръстовището на улица „Христо Ботев” с улица „Тича”, се
намирал пешеходеца – свидетеля К.Д., който предприел пресичане от южния тротоар
в посока юг-север, след като видял че на автобусната спирка имало спрял
автобус. Това се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Въз основа на събраните по делото доказателства не се установи по един
безспорен начин по делото на мястото на пресичането да е имало пешеходна
пътека, така както е приета по закон – чл.64, т.3, букви „а” и „б” от
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата. За съда се
установи, че е имало прекъсната линия напреки на осевата непрекъсната линия
поставена пред автобусната спирка. Независимо от това по смисъла на
допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата, и по точно §1, т.17 от правилника, „Пешеходна пътека” по смисъла на
закона е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на
кръстовищата пешеходните пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите
върху платното за движение. Следователно по смисъла на закона дори и да няма
изрично обозначена пешеходна пътека на мястото, то предвид на това че
пресичането е станало в обсега на кръстовище, то следва да се приеме, че
пешеходеца е пресичал именно на пешеходна пътека, защото това е смисъла на закона.
След като пешеходеца е предприел пресичане от юг на север, пред спрелия автобус,
а в това време и жалбоподателя е предприел заобикаляне на спрялото превозно
средство, то несъмнено е налице отнемане на предимство на пешеходец на
пешеходна пътека от страна на водача на лекия автомобил а и оттам и
несъобразяване с пътната маркировка забраняваща – непрекъсната осева линия. Съдът
обаче, намира, че в разглеждания случай при една безспорно установена
фактическа обстановка административно-наказващия орган неправилно е приложил
материалния закон а и оттам е нарушил и процесуалния такъв. Съдът намира, че
така описаното деяние на нарушителя не изпълва състава на административното
нарушение заложено в нормата на чл.119, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, а това на ал.2 от същия член – „При заобикаляне на спряло пред
пешеходна пътека пътно превозно средство, водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да се движи с така скорост, която да му позволи да спре, за
да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. В тази връзка
административно-наказващия орган при реализиране на административно
наказателната отговорност за първото административно нарушение е допуснал
процесуално нарушение по чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. При описанието на
административното нарушение не е взето предвид обстоятелството, че това е
станало на автобусна спирка и нарушителя е заобикалял спряло превозно средство.
От друга страна, второто административно нарушение не може да се приеме за
безспорно установено, поради това, че изобщо не е описано в обстоятелствената
част на наказателното постановление. Посочено е само, че водачът не се
съобразява с пътната маркировка, без да се конкретизира в какво точно се
изразява това. По делото се установи от свидетелките показания, че нарушителя е
пресякъл непрекъсната осова линия и е извършил заобикаляне на спряло пътно
превозно средство, когато е отнел предимството на пешеходеца, но това не е
отразено в обжалваното наказателно постановление. С това, АНО при реализиране
на административно наказателната отговорност, правилно е посочил нормата на
чл.6, т.1 от ЗДВП, но е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл.57,
ал.1 т.5 от ЗАНН – описание на нарушението, щото нарушителя ясно и точно да е
разбрал какво нарушение е допуснал и за какво е наказан. В тази част съдът
намира, че е нарушено правото на защита на нарушителя и това не може да се санира в настоящото производство с показанията на разпитаните
по делото свидетели, което води и до незаконосъобразност на така обжалваното
наказателно постановление.
Предвид
гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: