Р Е Ш Е Н И Е № 260145
гр.Пловдив, 02.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 13.01.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 2519/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от ГД“Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР- гр.София против
решение № 260255/02.09.2020г. по гр.д.№ 2959/2020г. на ПдРС, І гр.с., с което жалбоподателят
е осъден да заплати на Ч.Ц.Ч. следните суми: 1782,35 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 250,30 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за
периода 21.02.2017г.- 21.02.2020г., както и 239,38 лева- мораторна лихва за
периода 01.04.2017г.- 21.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба- 21.02.2020г., до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер
на 400 лева. Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се
отхвърли иска.
От въззиваемия Ч.Ч. не е подаден отговор на въззивната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството
по гр.д.№ 2959/2020г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба от Ч.Ц.Ч. против
ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“, с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация по чл.178 и чл.181 от ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ
и по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1662
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 21.02.2017г.- 21.02.2020г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд, както и мораторна лихва върху дължимата помесечно сума
за извънреден труд в размер от 214 лева, ведно със законна лихва и разноски. С
определение, постановено в публично съдебно заседание на 31.08.2020г.
първоинстанционният съд е допуснал изменение на размер на исковете за
главницата и мораторните лихви, както следва: от 1662 лева на 1782,35 лева-
главница, и от 222,52 лева на 239,38 лева- мораторни лихви. В исковата молба се
твърди, че
през процесния период ищецът- въззиваем в настоящето производство, е полагал труд като водач на
специален автомобил І степен в сектор ПБЗН на Летище- Пловдив към РД»ПБЗН» при
ГД «Пожарна безопасност и защита на населението»- МВР София, като поради естеството на работата
ищецът е полага 24 часови дежурства, отчитани сумирано на тримесечие. Така за
процесния период той положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлизал на 2057 часа, като разликата от 257 часа не бил
заплатен от работодателя..
С подадения от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ отговор на исковата молба същата е оспорена като неоснователна. Изложени са доводи за това, че приложим в отношенията между страните по повод положения нощен труд е единствено ЗМВР, а на основание чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. бил регламентирани редът, касаещ спорния въпрос. В тези наредби липсвали правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143. По отношение на служителите на МВР бил неприложим реда предвиден в НСОРЗ.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че през процесния период въззиваемият е полагал труд като водач на специализиран автомобил в РД“ПБЗН“- гр.Пловдив. От приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства и заключение по ССЕ, изготвено вещото лице Б. В., се установява, че през процесния период въззиваемият е положил общо 1752 часа нощен труд, като същите са му платени, без да бъдат приравнени на дневен труд чрез приложението на определен коефициент. От заключението се установява също така, че при приложението на коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата дължимото допълнително възнаграждение е в размер от 1782,35 лева, а лихвата за забавено плащане на това възнаграждение е в размер от 239,38 лева. Отразено е изрично, че сумата от 1782,35 лева не е изплатена на въззиваемия Ч.Ч..
В ЗМВР и в действалите през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители /отм./ и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм./ липсва правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1 определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“. Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по- горе, при приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд размер от 1782,35 лева, ведно със съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260255/02.09.2020г. по гр.д.№ 2959/2020г. на ПдРС, І гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Ч.Ц.Ч. следните суми: 1782,35 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 250,30 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 21.02.2017г.- 21.02.2020г., както и 239,38 лева- мораторна лихва за периода 01.04.2017г.- 21.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 21.02.2020г., до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: