РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. ХАСКОВО , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря МАЯ В. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора Павел Йорданов Жеков (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215600600222 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от глава XXI от
НПК.
С Присъда № 260001/09.02.2021г., постановена по НОХД № 51 / 2021г.
Районен съд Димитровград, е признал подсъдимия В. АТ. ВЛ. от гр.Д. за
виновен в това, че на 25.01.2021г. в гр. Д., обл.Х., в жилище намиращо се на
адрес ул. „О.“ № **, ет.*, без надлежно разрешително /съгласно ЗКНВП/,
държал високорисково наркотично вещество - марихуана /коноп, канабис/ с
нетно тегло 0,99 грама, на стойност от 5.94 лв., съгласно ПМС № 23
/29.01.1998г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, включено в Приложение №1 към чл.3 т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /Списък 1 - растения и вещества с висока степен нариск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/, поради
1
което и на осн. чл.354а ал.3 пр.2, т.1 пр.1 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК, го
осъдил на 3 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн.чл. 66
ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години. С присъдата на осн. чл.354а ал. 6
от НК, е отнет в полза на държавата остатъкът от наркотичното вещество
предмет на престъплението, постановено е унищожаването му и подсъдимият
е осъден, да заплати направените по делото разноски.
Недоволен от присъдата останал подсъдимия, който чрез служебният си
защитник, я обжалва в срок с оплаквания неправилност и явна
несправедливост на наказанието, иска преквалификация на престъплението в
такова по чл. 354 а ал.5 от НК и налагане на наказание глоба.
Представителят на Окръжна прокуратура –Хасково, намира присъдата за
правилна, обоснована, законосъобразна и иска да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимия редовно
призован не се явява. Присъствието му предвид повдигнатото обвинение,
което не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК и по аргумент
на противното от чл.329 ал.2 от НПК, не е задължително. Явява се
договорният му защитник, който поддържа жалбата, иска преквалификация
на престъплението по чл.354 а ал.5 от НК и налагане на наказание „глоба“.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и
служебно, приема за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 51/2021г. на Районен съд
Димитровград, е образувано по обвинителен акт на РП- Хасково, ТО
Димитровград, изготвен по б.п. № 49/2021г. на РУ Димитровград, с който
против подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението, за което е
признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. Съдебното следствие
протекло по реда на глава XXVII при условията на чл.371 т.2 от НПК, като
подсъдимия признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и дал съгласие да не се събират доказателства за тях.
Съдът намерил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и с определение по чл.372 ал.4 от
НПК, обявил че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира
2
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт. От събраните при проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства е установено, че на 24/25.01.2021г. свидетелите Н. К.
и А. Г., приятели на подсъдимия отишли на гости на последния в дома му в
гр. Д. на ул. „О.“ № ** ет.*, където слушали музика и консумирали алкохол.
По повод подаден сигнал за нарушение на нощната тишина, на посоченият
адрес били изпратени за проверка полицейските служители свидетелите Л. Д.
и Р. П., на които подсъдимият се представил като собственик на жилището и
ги поканил вътре за проверка. При влизането си, полицейските служители
установили инкриминираното наркотично вещество, представляващо
изсушена зелена листна маса, поставено на масичката в стаята, до електронна
везна, за което подсъдимия им заявил, че е негово за лична употреба. Това
било потвърдено и от свидетелите К. и Г. Посоченото вещество, ведно с две
електронни везни, били предадени доброволно от подсъдимия с протокол от
същата дата 25.01.2021г., бил извършен и оглед на местопроизшествие и
образувано бързото производство, по което веществото било изследвано
първо чрез тест, а после и чрез ФХЕ №74/27.01.2021г. и установено, че е
марихуана – коноп, канабис, със съдържание на тетрахидроканабинол 11.2
теглови % и нетно тегло 0.99 гр. Стойността му определена чрез ПМС №
23/98г. , е 5.94 лв. В хода на разследването, подсъдимият се признал за
виновен и се възползвал от правото си да не дава обяснения. При така
установените факти, първоинстанционния съд след като обсъдил и
анализирал събраните при съкратеното съдебно следствие доказателства
приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна,
престъплението за което го признал за виновен и осъдил с обжалваната
присъда. Настоящата инстанция споделя изводите на първата в тази насока.
Правилно са кредитирани показанията на четиримата свидетели, включително
на двамата полицейски служители, които изложили преките си възприятия за
държаното от подсъдимия в домът му инкриминирано наркотично векщество,
което кореспондира с показанията на свидетелите К. и Г., както и с
приобщените писмени доказателства от досъдебното производство.
Безспорно от експертизата е установено, че се касае за високорисково
наркотично вещество-марихуана / коноп, канабис/ включено в Приложение
№1 към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични и в Списък 1 - растения и вещества с висока
3
степен нариск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина. Посочените доказателства подкрепят направеното от подсъдимия
самопризнаие на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и правилно първата инстанция е обявила, че при
постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за тези
факти. От субективна страна правилно е прието, че престъплението е
извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл като форма на
вината. Спор по фактите няма, а и това вече е невъзможно с оглед
проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК и указанията
на т.р. № 1/2009г. на ОСНК на ВКС. Спорът в случая е относно правната
квалификация на престъплението и вида на наказанието. Първата инстанция е
дала отговор на въпроса защо настоящото деяние не е маловажен случай по
смисъла на чл. 354 а ал.5 от НК, който се споделя от въззивният съд.
Правилно в тази насока е преценено, че принципно престъпленията свързани
с наркотичните вещества, са с висока степен на обществена опасност и макар
инкриминираното наркотично вещество да не е в значително количество и на
значителна стойност, настоящото деяние не маловажен случай на държане на
високрисково наркотично вещество по смисъла на чл.354 а ал.5 от НК,
предвид обществената опасност на дееца породена от предходните му
осъждания и конкретно това по НОХД № 244 /2020г. на РС Димитровград, по
което с влязла в сила на 08.08.2020г. присъда е осъден за извършено на
11.06.2020г. престъпление по чл.354 а ал.5 от НК на наказание „глоба“. Явно
това осъждане не е постигнало целите на чл.36 от НК и вместо подсъдимият
да се поправи, превъзпита и въздържа от извършване на престъпления,
няколко месеца след това извършил настоящото, изразяващо се отново в
държане на същият вид високорисково наркотично вещество. Ето защо
въззивната инстанция не споделя доводите за преквалификация на деянието в
по - лекото по чл. 354 а ал.5 от НК, както и тези завишеност на наказанието. В
случая наложеното на подсъдимия наказание е определено при наличието на
многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, по реда на чл.55 ал.1 т.1 и
ал.3 от НК, като му е наложено наказание от 3 месеца „ лишаване от
свобода“, което е въобще минимума на този вид наказание предвиден в НК и
е значително под предвидения за това престъпление минимум от 1 година „
лишаване от свобода“, като не му е наложено кумулативно предвиденото
4
наказание „глоба“. Така определеното по вид и размер наказание е
справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца.
Предвид изложеното и след като не са налице основания за
преквалифициране на престъплението в по - леко по чл.354 а ал.5 от НК,
налагането единствено на наказание глоба е невъзможно. Правилно е
приложението и на чл. 66 ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан до
момента на „ лишаване от свобода“ и за постигане целите на чл.36 от НК, не е
необходимо да търпи наказанието ефективно. Правилно е произнасянето по
разноските и веществените доказателства. Тук следва да се отбележи, че
досъдебното производство е водено като бързо по реда на глава 24 от НПК и
като такова е внесено и разгледано от първата инстанция, а съгласно чл.358
ал.1 т.4 от НПК, при бързите производства разпоредително заседание по чл.
248 от НПК, не се провежда. По настоящото такова е проведено и това макар
да е нарушение, не е такова по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК
представляващо основание за отмяна на присъдата, защото не е довело до
ограничаване и нарушаване правото на защита на подсъдимия, но следва да се
съблюдава от първоинстанционният съд. Предвид изложеното и след като не
са налице основания за отмяна или изменение на присъдата, същата следва да
бъде потвърдена.
Водим от горното и на осн. чл. 338, вр. чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260001/ 09.02.2021г., постановена по
НОХД № 51 / 2021г., по описа на Районен съд - Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5