РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 30.09.2022
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІIІ - Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
МЛ.
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия
Десислава Алексиева гр. дело № 3004 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 20278571 от 16.12.2020 г., постановено по гр. дело № 6037/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 165 с-в е отхвърлен предявения от А.С.Х., ЕГН **********,
срещу П.на Р.Б.осъдителен иск за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и
засягане на честта и достойнството, причинени от неоснователно обвинение за
престъпление по чл.150 от НК, по ДП №3384/ЗМК-621/2017г. по описа на 9 РУП на
СДВР, пр.пр. №21174/2016 г.
на СРП, по което е постановена оправдателна присъда от 17.01.2019 г. по
н.о.х.д. №18044/2019 г. на Софийския районен съд, 19 състав, влязла в законна
сила на 05.08.2019г., като неоснователен.
Срещу
решението, с което е отхвърлен иска е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца А.Х.. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че в случая е доказан
фактическия състав на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което е налице
основание за ангажиране на отговорността на ответника. Оспорва изводите на
първоинстанционния съд за установен физически контакт, като твърди, че това е
спорно по делото, но същественото е, че не е налице престъпление по смисъла на
чл. 150 НК съласно влязла в сила опрадвателна присъда. Изтъква доводи, че чл.
5, ал. 1 ЗОДОВ е напълно неотносим. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът - уважен.
Ответникът
по жалбата П.на Р.Б.не е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във
връзка с доводите във въззивната жалба настоящият състав намира следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Основателността
на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки:
1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от
общ характер; 2/ лицето да е било оправдано или образуваното наказателно
производство да е било прекратено с влязъл с акт, поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3/ да е
претърпял твърдените неимуществени вреди и 4/ между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е
налице причинно-следствена връзка. Елементите от горепосочения фактически
състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от
ищцата - чл. 154, ал. 1 ГПК.
Безспорно
е във въззивното производство, а и от събраните доказателства се установява, че
с постановление от 23.08.2017 г. на разследващ полицай при СДВР по ДП №ЗМ №3384змк621/2017
г. по описа на 09 РУ – СДВР по пр.пр. № 21174/2016 г. по описа на СРП, на ищеца
е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1 НК,
като му е била определена мярка за неотклонение "подписка", която е
била отменена с определение от 17.01.2019 г. по НОХД 18044/2017 г., СРС на
осн.чл.309, ал. 4 НПК.
Установява
се от писмените доказателства, че с присъда от 17.01.2019 г. по НОХД 18044/2017
г. по описа на СРС, А.С.Х. е бил признат за невиновен и оправдан по така
повдигнатото му обвинение по чл. 150, ал. 1 НК. С въззивно решение № 704 от
05.08.2019 г. по ВНОХД 2523/2019 г., СГС, оправдателната присъда по чл. 304 ГПК
на първоинстанционния съд е потвърдена, като А.С.Х. е признат за невиновен в
това, че на 06.04.2016 г., около 19:00 часа в гр. София, ж.к. ******извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лицето без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна
възраст А. Л. С., като употребил за това сила – принудил със сила, като
натискал с ръце С.да седне в скута му, направил опита да й свали сутиена,
целувал я по корема и бъркал с ръце под блузата, като докосвал сутиена й. В
съдебна фаза в двете инстанции, ищецът е участвал в общо осем открити съдебни
заседания.
Основателни
са доводите на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил с
влязлата в сила оправдателна присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК,
присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Константната съдебна
практика приема, че в производството по иск с правно основание чл. 2 и сл. ЗОДОВ, когато лицето е било оправдано с влязла в сила присъда, гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието не разполага с процесуална
възможност да преразглежда въпросите, посочени по-горе и разпоредбата на чл.
300 ГПК, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като с оглед задължителната за гражданския съд присъда на
наказателния съд, следва да приеме, че деянието не е извършено от посочения в
присъдата подсъдим в наказателното производство, респективно, че деянието не
съставлява престъпление /Така Решение № 289 от 14.11.2016 г. по гр. д. №
261/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/. В разглеждания случай е налице влязла в
сила присъда, с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по така
повдигнатото му обвинение по чл. 150, ал. 1 НК.
Настоящият
съдебен състав приема, че от незаконното повдигане на обвинение се засяга по
един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди -
неблагоприятно отражение върху психиката на човек, независимо от конкретната
преценка, която следва да бъде осъществена за размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди - чл. 52 ЗЗД. В частност ищецът твърди настъпването на
обичайни негативни преживявания – стрес, терзания, негативни емоции, страх, притеснения,
унижения в резултат от воденото наказателно производство, включително
предприетите мерки по полицейска регистрация.
Неоснователни
са доводите на П.на РБ, че не е пасивно легитимирана да отговоря за
неимуществени вреди от полицейската регистрация. Съдебната практика приема, че П.на
Р.Б.носи отговорност по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди и
от полицейска регистрация, тъй като регистрацията е част от мерките, които се
предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено
престъпление от общ характер. Така Решение № 201 ОТ 22.07.2016 г. по гр. д. №
1190/2016 Г., г. к., ІV г. о. на ВКС.
Горепосочените
неимуществени вреди са конкретно установени въз основа на събраните гласни
доказателства по делото чрез разпита на свидетелката Ю.В.Х.– съпруга на ищеца и
Г.С.С.– дългогодишен приятел на ищеца/които доказателствени средства са
стандартно използвани в исковия процес за доказване на подобни обстоятелства/,
от чиито показания, които следва да бъдат кредитирани като ясни,
последователни, убедителни и неопровергани от останалия доказателствен материал
по делото, е видно, че след повдигане на обвинението у ищеца била констатирана
коренна промяна, станал неспокоен, психически му се отразило зле, плачел; притеснявал
се, че ще загуби доверието на колегите си, притеснявал се да излиза и изпитвал
срам да се среща със съседи, тъй като се било разчуло за делото в квартала му, ограничил
контактите си поради нежеланието да комуникира с други хора, между него и
дъщеря му, която била приятелка на А.Х.се получила пропаст, отношенията им
охладняли, усещало се напрежение, виждали се все по-рядко.
Необходимо
е да бъде посочено също така, че фактът на незаконното обвинение е достатъчна
индиция, че обвиняемият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и
достойнство, а също и че по човешка презумпция е сигурно, че от продължилото приблизително
2 години наказателно преследване ишецът
е претърпял вреди със соченото в исковата молба изражение – притеснения, стрес,
засегнати чест и достойнство, ограничения в личния живот /в този смисъл Решение
№ 427 от 16.06.2010 год. на ВКС по гр. дело № 273/2009 год ., III г. о., ГК,
Решение № 483 от 9.06.2010 год. на ВКС по гр. дело № 1091/2009 год ., III г.
о., ГК /.
По
отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен
състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленума на ВС/, като например - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
вредоносни последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, продължителността на наказателното
производство, вида на наложената мярка за неотклонение, характера на
обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът, личността на
увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната
среда, отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката, контактите
и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото, работата, в т.ч.
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и
всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. Наред с тези обстоятелства, при
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт
на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност
между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
възмездяване - в този смисъл Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело
№ 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр. дело
№ 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. дело
№ 299/2018 г., ІІІ г. о., ГК.
За
да определи размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав съобразява от една страна установената продължителност на
наказателното преследване - от привличането на ищеца в качеството на обвиняем -
23.08.2017 г., до постановяване на влязла в сила оправдателна присъда на 05.08.2019
г.; тежестта на обвинението - престъплението по чл. 150, ал. 1 НК /блудство/ е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; обстоятелството, че е участвал общо в осем
открити съдебни заседания по НОХД в двете инстанция, най-леката наложена мярка за неотклонение „
подписка“, възрастта на пострадалия - на
49 години, като наказателното производство се е провело по време, когато той е
бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие - от 47 до 49
г.; продължителността и интензивността на психическия дискомфорт, преживян от ищеца,
както и естествения страх от неоснователно осъждане, чистото му съдебно минало
/което означава, че е посрещал по-тежко негативните последици от повдигнатото
обвинение/, настъпилата промяна в контактите и социалния му живот, а
от друга страна, че повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение не е
затруднило личния и социалния му живот в степен по-висока от обичайната,
липсата на медийно разгласяване на делото, както и липсата на данни за
настъпването на други, извънредни промени в начина му на живот, включително
липсата на здравословни увреждания, както и обстоятелството, че е признат за
невиновен както от първа, така и от въззивна инстанция и липсата на трайни
последици и отражение в живота му занапред.
В
този смисъл и с оглед така приетото, настоящият съдебен състав намира, че
размерът на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, който би
удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните
обстоятелства по делото, както и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи, както и при отчитане на обстоятелството, че
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия, следва да бъде определен на
2 000 лв / две хиляди лева/.
Релевираните от ответника възражения за
изключителна вина, а при условията на евентуалност за съпричиняване по смисъла
на чл. 5 ЗОДОВ са неоснователни поради следните съображения. Съгласно даденото
разрешение в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004
г. на ВКС, ОСГК/т.3/, държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е
причинено по изключителна вина на пострадалия - чл.5, ал.1 ЗОДОВ. В този случай
се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно - следствена връзка
с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и
доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е
поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако с поведението си
пострадалият само е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
обезщетението се намалява, с оглед особеностите на всеки конкретен случай
/чл.5, ал.2 ЗОДОВ/. В разглеждания случай не може да се приеме, че е осъществен
визирания в чл.5 ЗОДОВ фактически състав. Това е така, защото от събраните по
делото доказателства не се установява поведение на ищеца, което да е каузален
фактор или да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат от незаконното
действие на държавния орган. Обстоятелството, че в мотивите на постановеното по
НОХД № 2523/2019 г., по описа на СГС въззивно решение е установено физическо съприкосновение
между ищеца и А. Х., не рефлектира върху извода за липса на изключителна вина,
евентуално съпричиняване от страна на ищеца, тъй като релевантно за случая е наличието
на постановена спрямо ищеца влязла в сила оправдателна присъда на осн. чл.304 НК, поради недоказаност на повдигнатото срещу него обвинение предвид липса на
съставомерен признак от престъпния състав на чл. 150, ал. 1 НК.
Съгласно
задължителните разяснения в т. 4 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС, ОСГК, държавният орган изпада в забава от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в разглеждания случай
05.08.2019 г., както е поискано от ищеца, поради което П.на РБ дължи лихва
върху размера на присъденото обезщетение от този момент.
Ето
защо решението на СРС е частично неправилно което налага отмяната му за сумата
от 2000 лева, в която част искът следва да бъде уважен, а за разликата над 2000
лева до пълния предявен размер, решението в отхвърлителната част следва да бъде
потвърдено, като правилно, макар и при различни мотиви.
По
отношение на разноските:
Във
въззивната инстанция, въззивникът е претендирал разноски в размер на 700 лева,
съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 18.10.2021 г.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което е неоснователно
с оглед минималните размери, предвидени в чл. 7, ал.2 НМРАВ.
Претендирал е и 5 лева държавна такса. В първа инстанция, ищецът е
претендирал 800 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от
09.09.2020 г. и 10 лева – държавна такса.
С
оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част,
в тежест на П.на РБ следва да бъдат възложени разноските на ищеца, както
следва: 141 лева за въззивното производство и 162 лева за първоинстанционното
производство.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 20278571 от 16.12.2020 г., постановено по гр. дело № 6037/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 165 с-в В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от А.С.Х., ЕГН **********, срещу П.на Р.Б.осъдителен иск
за сумата от 2 000 /две хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и
засягане на честта и достойнството, причинени от неоснователно обвинение за
престъпление по чл.150 от НК, по ДП №3384/ЗМК-621/2017г. по описа на 9 РУП на
СДВР, пр.пр. №21174/2016г. на СРП, по което е постановена оправдателна присъда
от 17.01.2019 г. по н.о.х.д. №18044/2019 г. на Софийския районен съд, 19
състав, влязла в законна сила на 05.08.2019г., като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
заплати на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на А.С.Х., ЕГН ********** сумата от 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение за престъпление по
чл.150, ал. 1 от НК, по ДП №3384/ЗМК-621/2017г. по описа на 9 РУП на СДВР,
пр.пр. №21174/2016г. на СРП, по което е постановена оправдателна присъда от
17.01.2019 г. по н.о.х.д. №18044/2017 г. на Софийския районен съд, 19 състав,
влязла в законна сила на 05.08.2019 г., ведно със законната лихва от 05.08.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20278571 от 16.12.2020 г., постановено по гр. дело № 6037/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 165 с-в в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
заплати на А.С.Х., ЕГН ********** сумата от 141 лева, разноски за въззивното производство и 162 лева, разноски за
първоинстанционното производство
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/