Решение по дело №2681/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 270
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20181630102681
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

№ 270 / 25.4.2019 г.

                                                                                             

                РЕШЕНИЕ

      гр. Монтана, 25.04.2019 г.

                                                                         

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 03.04.2019 г. в състав:

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН   ИВАНОВ                    

    

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното о. съдия Иванов гр.д.№ 2681 по описа за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 о. ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 о. ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 о. ЗЗД, във вр. с чл. 240 о. ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1 о. ЗЗД.

 

Предявени са о. ,,Е. М.ЕООД със седалище и адрес на управление  гр.С. р. В. ж. Д. у. П. К., пререгистрирано в Търговския регистър с  XXXX  срещу А.К.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес xxx установителни искове за признаване за установено, че съществува вземенане на дружеството ищец към ответницата за сумата о. общо 2435,52лв., о. които:307,70лв. главница, дължима за периода о. 20.11.2016г. до 20.04.2017г., 2127,82лв. договорна лихва, дължима за периода о. 20.11.2016г. до 20.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано о. 04.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото-непогасени изискуеми вземания по Договор за потребителски к. P..

Производството се развива, след като по заявление на дружеството-ищец е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 о. ГПК за исковите суми №1250/05.09.2018г. по ч.гр.д.№2194/2018г. по описа на РС. След като препис о. Заповедта е надлежно връчен на длъжницата, в законния двуседмичен срок последната е подала възражение срещу издадената заповед срещу нея, че не дължи сумита. Изложеното е обусловило правния интерес на ,,Е. М.ЕООД да предяви настоящите установителни искове, които са предявени в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.4 о. ГПК, поради което са процесуално допустими за разглежданЕ.

Твърди се в исковата молба, че на 1.. в гр.Монтана е бил сключен договор за потребителски к. P., със страни: ,,Б. П. П. Ф.ЕАД, в качеството му на кредитор и А.К.Д., в качеството й на кредитополучател, по силата на който ,,Б. П. П. Ф.ЕАД представил на кредитополучателя в деня на сключване на договора, паричен к.  в размер о. 10 000,00лв. Ответницата се е задължила да погасява ежемесечно сумата о. 405,92лв. на седемдесет и осем месечни вноски. След усвояване на кредита, ответницата е извършвала плащания, като след това е преустановила престациите по договора.

Неизпълнението на задължението за погасяване на месечните вноски е довело, съобразно чл.5 о. Договора до това кредиторът да предприеме мерки за обявяване на кредита за предсрочно изискуеМ. До ответника било изпратено Уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

На основание сключен Рамков договор за цедиране на задължения/сеция/ о. 02.06.2015г. и Протокол №25 о. 13.06.2017г. към него, между ,,Б. П. П. Ф.ЕАД и ,,Е.  М.ЕООД, задължението на А.Д. по договора за к. е било цедирано в полза на дружеството-ищец. Длъжникът бил уведомен надлежно за цесията.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е и искане за назначаване о. съда на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи към вещото лице, изчерпателно посочени в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 о. ГПК, като в законния едномесечен срок о. ответницата по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба. Съдът не взема предвид представената о. ответницата ан 05.03.2019г. ,,писмена защита‘‘ по делото, тъй като е подадена много след изтичането на едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.1 о. ГПК.

Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещо лице по назначената по делото-съдебно-счетоводна експертиза.

         Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства и на основание чл. 235, ал.2 о. ГПК, във вр. с чл. 12 о. ГПК, намира за установеното следното:

              Предявените искове са процесуално допустими за разглеждане, предявени о. и срещу надлежните страни в производството.

           Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни.

           Съображенията на съда са следните:   

      Предявените вземания по Договор за потребителски паричен к. P. о. 1.. се претендират изцяло на базата на настъпилата предсрочна изискуемост, съгласно чл. 5 о. Договора.

О. приложената по делото обратна разписка е видно, че уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита не е връчено надлежно на ответницата А. Данч      ева-тя не го е получила.

МРС намира, че тъй като вземането се претендира изцяло- на основание настъпила предсрочна изискуемост, а не като отделни дължими вноски, във връзка с приетото в  т. 18 о. Тълкувателно решение № 4/2013 г. о. 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС, приложимо и в настоящото производство, за да е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземането по договора за  к., т.Е. вземането да е станало изискуемо, банката следва не само да е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, но и надлежно да е предявила настъпилата предсрочна изискуемост на длъжника. В настоящия случай второто условие-предсрочната изискуемост на кредита да е предявена на ответницата не е изпълнено.

              Поради горните съображения, РС-Монтана намира, че в случая не е налице изискуемо, подлежащо на изпълнение вземанЕ.

              Мотивиран о. горното, съдът намира, че предявените  установителни искове, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени изцяло.

              Водим о. горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените о. ,,Е. М.ЕООД със седалище и адрес на управление  гр.С. р. В. ж. Д. у. П. К., пререгистрирано в Търговския регистър с  XXXX  срещу А.К.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес xxx установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземенания на дружеството -ищец към ответницата за сумата о. общо 2435,52лв., о. които:307,70лв. главница, дължима за периода о. 20.11.2016г. до 20.04.2017г., 2127,82лв. договорна лихва, дължима за периода о. 20.11.2016г. до 20.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано о. 04.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото-непогасени изискуеми вземания по Договор за потребителски к. P. като неоснователни и недоказани.

              Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок о. връчването му на странитЕ.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: