Р Е Ш Е Н И Е
№ 269/27.02.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 03.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря К. Андонова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5608 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от “Д” ЕООД, ЕИК, срещу Наказателно постановление № К19_28-F462906/11.01.2019 г., издадено от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) вр. чл. 180, ал. 2 ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 11070.07 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище от 03.02.2020 г., с което се подържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. А, който оспорва жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод на извършена проверка от св. К.М. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, било установено, че за периода 01.09.2016 г. -31.08.2017 г. жалбоподателят е формирал облагаем оборот от 54086.75 лева и не е спазил срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, в случая до 14.09.2017 г. Дружеството следвало да начисли ДДС. Датата на регистрацията по ЗДДС била 21.12.2018 г., а дружеството имало извършени облагаеми доставки за периода от 29.09.2017 г. – 21.12.2018 г. в общ размер на 66420.40 лв. Поради това било преценено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС, и съставен АУАН. Актът е предявен на управителя, който го е подписал. По преписката са постъпили писмени възражения от управителя на дружеството.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е наложена „Имуществена санкция” в размер на 11070.07 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по преписката, както и от показанията на разпитания актосъставител, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Независимо от това, съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН по следните съображения.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 180, ал. 2 от ЗДДС и на основание същата норма на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 11070.07 лева. Съгласно чл. 96, ал. 1 (в сила от 1.01.2017 г.) ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок, а съгласно ал. 1 на чл. 180 ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв. С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкциониран жалбоподателя - че не се е регистрирал по ЗДДС в срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС или и за двете.
Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. В АУАН е записано, че нарушението е по чл. 180, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 180, ал. 1 ЗДДС, докато в НП наказващият орган е приел квалификация по чл. 96 ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 180, ал. 2 ЗДДС, за каквато няма съставен АУАН. В случая в наказателното постановление за първи път като нарушена е посочена нормата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да се посочва правната квалификация на вмененото нарушение. Нещо повече, в наказателното постановление, като правно основание за налагане на санкцията, е посочена разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, която обаче не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си санкция, а препращаща към ал. 1, която следва да бъде посочена като основание за налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение. Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна норма тази на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на практика не е посочена нормата, въз основа на която е наложената на дружеството имуществена санкция. В този смисъл са и Решение № 1815 от 05.11.2014г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 1249/2014г., Решение № 1771 от 30.10.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2048/2017г.
Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение (чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН). Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона, на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед проверката за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е приложимата санкционна норма по чл. 180 ЗДДС. С оглед на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се определят с ревизионен акт (чл. 102, ал.5 ЗДДС). Но в конкретния случай по делото не се представи такъв и не се установи по безспорен начин, че действително за процесния период е бил реализиран посочения в НП оборот, респективно да се установи какъв е дължимия данък, който се явява и размерът на наложената имуществена санкция.
Съдът приема, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К19_28-F462906/11.01.2019 г., издадено от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 180, ал. 2 ЗДДС, на жалбоподателя “Д ЕООД, ЕИК, е наложена имуществена санкция в размер на 11070.07 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.