№ 7686
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110156431 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу М. АНДР. АЛ.,
с ЕГН: ********** по реда на чл.422, ал.1 ГПК, искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 2117,23 лв., за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
23.07.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 263,66 лв. за периода от
15.09.2019г. до 15.07.2021г., сумата от 45,96 лева дялово разпределение за периода от
01.06.2018г до 28.02.2020г., ведно със законна лихва от 23.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 9,74 лева за периода от 31.07.2018г. до 15.07.2021г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
07.08.2021г. по ч.гр.д.№ 43200/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия, е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството.
Ответницата оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационно отношение с
ищеца. Не оспорва да е собственик на имота в рамките на процесния период, но твърди, че
по отношение на него има учредено пожизнено вещно право на ползване, учредено от нея в
полза на трети за спора лица. Твърди и че представената по делото декларация за откриване
на партида при ищеца е служебно изготвена, не е подавана или подписвана от нея. Навежда,
1
при евентуалност, възражение за изтекла погасителна давност на съдебно предявените
искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ФИРМА“ ЕООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са искове за установяване дължимостта на цената по договор за продажба
на топлинна енергия и за лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда определени в съответната наредба. Нормата на чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот – апартамент № 35, находящ се в гр. С., с аб.№ ... От представените по
делото доказателства обаче, липсва такова, от което да е видно, че за претендирания период
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. ответникът е имал качеството на потребител на ТЕ и това е
така по следните съображения :
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. на
ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. От представения по делото Нотариален
акт № 27, том XXXIV, дело № 7115/92г. е видно, че А.А.А. и С.И.А. продават на М. АНДР.
АЛ. ап. № 35, кв.Л., като обаче запазват за себе си пожизнено право на ползване на имота.
По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за идентичност на адрес,
според което бул.Н.В. в кв. Л. е със старо наименование ул. П.С.. Липсват доказателства, от
които да се установява, че вещните ползватели - А.А.А. и С.И.А. не са живи, поради което
се налага изводът, че ответницата е „гол собственик“ на топлоснабдения имот и като такъв
не е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.
Действително по делото е депозирано и прието заявление – декларация за откриване
2
на партида на ответницата при ищцовото дружество, на което е посочено изрично, че е
изготвено служебно и на което липсва подпис на абоната, което също не е достатъчно, за да
обоснове наличие на валидна облигационна връзка между страните за доставка на ТЕ през
процесния период.
При това положение и при липсата на каквито и да било доказателства, че за
процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ответницата притежава качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и не е
задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната в процесния имот
топлинна енергия, предвид което и предявените срещу нея искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 149 от ЗЕ като недоказани и неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва
да бъде присъдена сумата от 700 лева – платено адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 10.12.2021г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК : ... срещу М. АНДР. АЛ., с ЕГН:
********** по реда на чл.422, ал.1 ГПК, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 2117,23 лв., за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 23.07.2021г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 263,66 лв. за периода от 15.09.2019г. до
15.07.2021г., сумата от 45,96 лева дялово разпределение за периода от 01.06.2018г до
28.02.2020г., ведно със законна лихва от 23.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 9,74 лева за периода от 31.07.2018г. до 15.07.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.08.2021г. по
ч.гр.д.№ 43200/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., да заплати М. АНДР. АЛ., с ЕГН: **********
сумата от 700 (седемстотин) лева – съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „ФИРМА“ ЕООД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4