ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Светослав Здр. Маринчев
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело
№ 20222100201440 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и следващите от НПК, във
връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода М. С. С.
ЕГН ********** от **********, понастоящем в Затвора-Бургас, да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част, в размер на 5 (пет) месеца и
4 (четири) дни, от общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години
и 2 (два) месеца, наложено му с Определение № 355 от 09.06.2021г. по ЧНД № 2371/
2021г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 25.06.2021г.
В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас, чрез упълномощен
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата. Излага
съображения, че молителят е в затвора за трети път, за изтърпяната част от
наказанието целите на наказанието не са изпълнени в необходимата степен, при
осъдения не е настъпила позитивна промяна и липсва устойчива мотивация за
законосъобразен начин на живот на свобода. При оценката на риска от рецидив и
сериозни вреди, която остава в средни стойности, е настъпила положителна промяна,
която обаче не е категорична и достатъчна, което налага продължаване на
корекционната и превъзпитателна работа в условията на лишаване от свобода.
Позовава се на факта, че в месеците преди съдебното разглеждане на делото молителят
бил двукратно наказан за дисциплинарни нарушения, както и че са налице все още три
зони с необходимост от корекция. Предлага молбата на осъдения да не се уважава.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения
за неоснователна, тъй като отсъстват категорични доказателства за поправянето на
осъдения, който извод обосновава със средните стойности на риска от вреди и рецидив
и заключенията на пенитенциарните служители, че целите на наказанието по
отношение на молителя С. все още не са постигнати в нужната степен. Отбелязва
наличието на награди, но и да дисциплинарни наказания, на сериозно обремененото
съдебно минало на С. и обстоятелството, че търпи за трети път ефективно наказание
„лишаване от свобода“. Предлага молбата да бъде оставена без уважение.
1
Назначеният на осъдения служебен защитник счита молбата за основателна.
Застъпва становище, че липсват правни пречки молителят да бъде условно предсрочно
освободен, наличните доказателства били достатъчни за извод за неговото поправяне,
тъй като изразявал критично отношение към извършеното престъпление, мотивация за
законосъобразен начин на живот, бил трудово ангажиран. Според защитника,
евентуалното му предсрочно освобождаване нямало да има негативен ефект спрямо
правосъдната система или изпълнението на наложеното наказание, тъй като неговите
цели били почти постигнати. Пледира за уважаване на молбата за условно предсрочно
освобождаване.
Осъденият М. С. участва в производството лично, поддържа молбата, изразява
съжаление за допуснатите дисциплинарни нарушения, моли да бъде условно
предсрочно освободен.
Съдът изслуша становищата на страните, осъди поотделно и съвкупно събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
С Определение № 355 от 09.06.2021г. по ЧНД № 2371/ 2021г. по описа на
Районен съд-Бургас, в сила от 25.06.2021г., спрямо осъдения С. били групирани
наказанията, наложени му по НОХД № 13348 2020г., НОХД № 4109/ 2020г. и НОХД №
1583/ 2021г., трите по описа на районен съд-Бургас, и по НОХД № 557/ 2020г. по описа
на Окръжен съд-Бургас, като му било определено общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, което на основание чл.24 от НК
било увеличено до общ размер от 3 години и 3 месеца, търпимо ефективно при
първоначален „строг“ режим. От срока на общото увеличено наказание „лишаване от
свобода“ на основание чл.59 ал.1 и чл.25 ал.2 от НК било приспаднато времето на
предварителното задържане на осъдения и изтърпяната от него част от наказанието по
някоя от присъдите от съвкупността.
Осъденият постъпил в Затвора-Бургас на 02.07.2020г. Считано от 15.02.2022г.,
той бил устроен в ЗО „Строител“, а на 01.09.2022г. бил преместен в ЗО „Дебелт 1“,
където се намира и понастоящем.
От документите, приложени в затворническото досие на М. С., и от изисканата
от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост се установява, че
спрямо него до момента са налице 17 влезли в сила осъдителни присъди за извършени
преобладаващо тежки умишлени престъпления против собствеността на гражданите –
квалифицирани кражби. В затвора е за трети път, и до момента не се е ползвал от
института на условното предсрочно освобождаване. Режимът на изтърпяване на
наказанието е заменен от „строг“ на „общ“ със заповед на началника на Затвора-Бургас
от 29.07.2021г.
Към 12.01.2023г. молителят фактически е изтърпял 2 години, 6 месеца и 10 дни,
от работа са му зачетени 2 месеца и 16 дни, а остатъкът от наказанието към същата
дата възлиза на 5 месеца и 4 дни.
Спрямо осъдения С. към момента са налице общо четири оценки на риска от
рецидив и значителни вреди. Първоначалната оценка, извършена на 23.07.2020г.,
установява величина на риска от рецидив и значителни вреди със сбор от 87 точки, т.е.
в диапазона на високите стойности на скалата, с идентифицирани проблемни зони –
отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, взаимоотношения,
образование, употреба на наркотици и умения за мислене. Рискът от вреди е установен
като среден спрямо обществото, по отношение на самия него самия, останалите
2
лишени от свобода и към служителите – нисък. Като ресурс за постигане целите на
наказанието е идентифицирано единствено желанието на С. да се включи в
образователния процес с цел ограмотяване.
При втората оценка от 08.07.2021г. е констатирано понижение на резултата до
74 точки, с подобрение в зоните отношение към правонарушението, управление на
финанси и доходи, начин на живот и обкръжение. Зоните с нужда от корекционно
въздействие са отношение към правонарушението, взаимоотношения, образование и
обучение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене, рискът от вреди за
обществото е дефиниран като среден към нисък.
Следващата оценка на риска датира от 20.01.2022г. и отчита допълнително
намаление на показателите от 74 на 60 точки, с прогрес в зоните отношение към
правонарушението, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение,
при запазване на посочените по-горе 4 зони като такива с нужда от продължаване на
корекционната работа. Липсват изменения в риска от рецидив и вреди, който остава
среден към нисък за обществото, и нисък във всички останали аспекти.
Последната оценка на риска от 04.11.2022г., изготвена с оглед молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване, констатира повишаване на
атестационния резултат от 60 на 64 точки, поради допуснати през м. юни 2022г. и през
м. септември 2022г. дисциплинарни нарушения, зца които са му били наложени
съответни дисциплинарни наказания. В зоната отношение към правонарушението е
констатирано, че осъденият приема отговорност за извършените престъпления и
мотивите за тяхното извършване, но счита размера на присъдата за несправедлив,
налични са криминални нагласи. Осъденият заявява желание да участва в учебния
процес, в зоната начин на живот и обкръжение стойностите са повишени, предвид
извършените нарушения на вътрешния ред, а по отношение уменията му за мислене е
отразено, че не разпознава в достатъчна степен проблемите и не умее да ги решава по
законосъобразен начин, като осъзнава последиците от тях след настъпването им.
Рискът за обществото е определен като среден, но не непосредствен, освен при
неблагоприятна промяна в обстоятелствата.
Представено е становище от Д.Я. – началник сектор СДВР при затвора-Бургас
по повод подадената от осъдения молба за условно предсрочно освобождаване, в което
е констатирана негативната промяна в показателите на риска от рецидив и вреди в
сравнение с последната атестация, и е посочено, че корекционно-възпитателният
процес спрямо осъдения не е завършен.
До момента спрямо молителя са изготвени три експертни оценки за актуалното
му психическо и емоционално състояние, последната от които е от 08.11.2022г.
Констатирано е, че в интелектуален план при осъдения мисловните процеси протичат в
нормална форма, темп и съдържание, вниманието е активно, но мисленето е ригидно,
без достатъчна гъвкавост. Отсъстват налудности, интелектът и познавателните
интереси, както и асертивните и емпатийни способности са на ниско ниво.
Самооценката му е реалистична, в емоционален план осъденият е овладян и устойчив,
с известна самокритичност по отношение на собствените поведенчески изяви.
Констатирана е ниска степен на социална адаптация,, която е в значителна степен
маргинална поради контактите на осъдения с криминално обкръжение и липса на
достатъчно нормални социални контакти, като и липсата на хоби и занимания, с които
да запълва свободното си време. Констатирани са известни проблеми, свързани с
употребата на наркотици, както и по-скоро позитивна нагласа на С. към криминалното
поведение и правонарушенията. Наблюдавани са единични характеристики на
3
антисоциално или психопатно личностно разстройство. Въпреки изброените
констатации, е формулирана относително благоприятна професионална прогноза
относно бъдещото корекционно въздействие върху личността на осъдения, предвид
личностните му, особености и нестабилно поведение. Като ресурс са посочени
изградените трудови навици и съхранените позитивни и подкрепящи отношения с
близките, с препоръка социалните и адаптивните му умения да бъдат допълнително
развити с цел успешна реинтеграция и избягване на рецидивизъм.
Депозиран е и доклад за пробационен надзор от 16.11.2022г., в който след
проведено интервю по основните въпроси, касаещи живота на свобода, е изразено
становище за непостигане целите на наказанието. Изрично е констатирано, че С.
формално заявява приемане на отговорност за извършените престъпления, но не
проявява критичност към криминалното си поведение, при наличие на изградени у
него устойчиви криминални нагласи, произтичащи от семейната и жизнената му среда
и начина му на живот.
Съгласно обобщените наблюдения на ангажираните с работата с осъдения
инспектори, психолози и други служители, бидейки за трети път в затвора, молителят е
запознат с режимните изисквания и е добре адаптиран към условията в местата за
лишаване от свобода. В средата на лишените от свобода С. заема ниски нива, изпитва
респект от авторитети, с останалите лишени от свобода се държи добронамерено, към
служителите е уважителен, включвал се е в спортни мероприятия, и е работил на
различни външни обекти с добри отзиви от изпълнение на възложените му задачи.
Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на
първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения С.С. – изтърпяването на повече от 2/3
от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1 т.2 от НК).
Ангажирането на извод по чл.70 ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за
своето поправяне, изисква изследване на цялостното поведение на лицето по време на
изтърпяване на наказанието до момента, съгласно дадените тълкувателни насоки с
Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г. на Пленума на ВС. В разглеждания случай не се установява по несъмнен
начин втората задължителна предпоставка – наличието на категорични доказателства,
позволяващи обосновано заключение за неговото поправяне.
Анализът на наличните в затворническото досие на осъдения доказателствени
източници и данните за съдебното му минало разкрива очевидно, но колебливо и
несигурно намаляване в степента на риска от рецидив и значителни вреди за
обществото, доколкото и към настоящия момент стойността на тези рискове възлиза на
64 точки, предвид извършените през 2022г. две дисциплинарни нарушения.
Комплексната оценка на рисковете през целия период остава в средните стойности,
като се запазва нуждата от въздействие в повечето от първоначално идентифицираните
зони с дефицит – взаимоотношения, образование и обучение, злоупотреба с наркотици
и умения за мислене, при слаб прогрес в постигане на поставените с първоначалния
план на присъдата цели. Въпреки относително благоприятната прогноза от последното
психологическо изследване на молителя, към края на срока на наказанието той само
декларативно приема отговорността за извършените престъпления, без да осъзнава в
дълбочина факторите, довели на неправомерното поведение, не е достигнал до
проумяване нуждата от промяна в мисленето и поведението си в насока, съобразена
със закона и общоприетото поведение. Налични са устойчиви криминални нагласи,
позитивна нагласа към криминално поведение и ниско ниво на социална адаптация,
4
съпътствани от маргинализация и контакти с криминално обкръжение, което
представлява допълнителен рисков фактор при оценка на рисковете от извършване на
ново престъпление.
Наред с това, осъденият разполага с ниско ниво на социална и професионална
компетентност, завършил е *** клас при предходно изтърпяване на присъда, но до
момента е многократно осъждан предимно за кражби, извършени в условията на
опасен рецидив. Личността на С. е силно криминализирана, настоящото деяние не
ескалира по отношение на предходните, но осъденият не демонстрира действителна
способност да разсъди критично за престъпния характер на поведението си и
последиците от него, да осъзнае факторите, способстващи за това поведение, да
изгради способности за мислене, оценка и идентифициране на проблемите и справяне с
тях по начин, съответстващ на обществените очаквания и законовите забрани.
Наличието само на формално заявена мотивация за поправяне не е достатъчно да се
приеме, че осъденият действително е изпълнил изцяло, категорично и съзнателно
изискването на закона да се поправи.
При обсъдените обстоятелства не е възможен категоричен извод, че спрямо
осъдения С. са изпълнени в пълнота всички цели на наказанието по чл.36 от НК, и по-
нататъшното му оставане в затвора до края на срока на присъдата е безпредметно и
ненужно. Събраните доказателства позволяват да се приеме, че при осъдения е
започнал корекционно-превъзпитателен процес, който обаче от гледна точка на
установените текущи резултати е твърде колеблив, бавен и неефикасен, поради което
към момента на разглеждане на делото поправянето и превъзпитанието на осъдения не
са постигнати в необходимата съгласно чл.70 ал.1 предл. първо от НК степен. Казаното
изисква пенитенциарното въздействие по отношение на молителя да продължи да бъде
направлявано и провеждано съгласно плана за изпълнение на присъдата в
контролирана среда.
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода М. С. С. ЕГН
********** от **********, понастоящем в Затвора-Бургас, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част, в размер на 5 (пет) месеца и 4
(четири) дни, от общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години и
2 (два) месеца, наложено му с Определение № 355 от 09.06.2021г. по ЧНД № 2371/
2021г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 25.06.2021г.
Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода М. С. С. може да се направят не по-рано от
шест месеца, считано от влизане на настоящото определение в сила.
Определението подлежи на обжалване от осъдения С. и от началника на Затвора-
Бургас, и на протестиране от прокурора в 7-дневен срок от обявяването му на страните
пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5