О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Перник,
27.03.2024г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търг. д. № 00002 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
По делото е постъпила молба от синдика с вх. № 260655/29.11.2023 година, с която е представена
изготвената от синдика частична сметка за разпределение на налични суми.
Частичната сметка за разпределение на налични суми е
вписана под № 20231204093602 в партидата
на несъстоятелното дружество.
На 19.12.2023г. по делото е постъпило
възражение с вх. № 260706/19.12.2023г. (п.к. 15.12.2023г.) от кредитора
Национална агенция за приходите срещу така обявената частична сметка за
разпределение на наличната сума, в което кредиторът изразява своето несъгласие
с направеното от синдика разпределение.
Възразилият кредитор сочи, че с изготвената от синдика
на дружеството сметка за разпределение, е предвидено разпределение на сумата в
размер на 43 580,06 лева в полза на „МОДЕРНО ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********,
като кредитор с приети вземания, въз основа на договор за цесия от 24.10.2023г.
с „ОМЕГА ГЛОБЪЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК ********* (правоприемник на „СКАЙ
ФОРЕСТ ЕСТЕЙТ“ ООД по силата на договор за цесия от 01.04.2021г.), което
дружество е придобило вземането от първоначалния цедент „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ООД по силата на договор за цесия от 10.02.2020г., за удовлетворяване
на вземания на кредитора по реда на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
Във връзка с горното кредиторът сочи, че
първоначалният кредитор „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ООД произтичат от
Споразумение за заместване в дълг по Договор за финансов лизинг № 2966-RF-02 от
01.04.2008г. и са обезпечени с договорна ипотека, вписана в Службата по
вписвания – гр. София с вх. рег. № 26409/24.06.2011г., акт № 148, том 14. Сочи,
че съгласно чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ вземанията, обезпечени със залог или
ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, се удовлетворяват от
получената сума при реализацията на обезпечението. Съгласно разпоредбата на чл.
172 ал. 1 от ЗЗД, действието на вписването на ипотеката трае 10 години от деня,
в който е извършено. Сочи, че е видно от молба за подновяване на цитираната
договорна ипотека на „ОМЕГА ГЛОБЪЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД (праводател на „МОДЕРНО
ЕСТЕЙТ“ ЕООД), същата е входирана на 31.01.2023г. на служба по вписванията –
София, т.е. след изтичането на 10-годишния срок по чл. 172 ал. 1 от ЗЗД, който
е изтекъл на 24.06.2021г., поради което договорната ипотека е вписана наново.
Позовава се и на разпоредбата на чл.172 ал. 2 от ЗЗД, съгласно която
подновяване не се извършва, ако са изтекли 10 години от първоначалното вписване
на ипотеката, съответно от последното подновяване. В такъв случай, ипотеката
може да се впише наново и има ред от новото вписване. Сочи още, че към датата
на придобиването на вземането от страна на „ОМЕГА ГЛОБЪЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД
същото не е било обезпечено с договорната ипотека, доколкото действието на
вписването на същата е било изтекло към датата на придобиване на вземането.
Поради това счита, че вземането на „МОДЕРНО ЕСТЕЙСТ“ ЕООД не следва да бъде
удовлетворено по реда и с привилегията на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ. В тази връзка възразилият кредитор сочи
относима съдебна практика.
Алтернативно, в случай, че не бъде уважено
възражението, кредиторът счита, че ако вземането на „МОДЕРНО ЕСТЕЙСТ“ ЕООД бъде удовлетворено по
реда на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, лихвите до окончателното погасяване на
главниците на кредитора следва да бъдат изчислени до 09.10.2023г., вместо
посочената в сметката за разпределение дата – 28.11.2023г. Кредиторът е посочил
и размера на законната лихва, в съответствие с възражението си.
В депозирано становище с вх. № 260047/31.01.2024г. синдикът е изразил
становище за неоснователност на подаденото възражение, излагайки подробни
съображения. Относно реда на
удовлетворяване на кредиторите сочи, че същия се определя чрез включване на
вземанията в списък и неговото одобряване от съда по несъстоятелността след
провеждане на евентуална процедура по оспорване. Със списъка се определя, респ.
очертава, обема на правото на принудително удовлетворяване на кредитора от
масата на несъстоятелността. В производството по несъстоятелност за прието се
смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приети вземания
по чл. 692 от ТЗ, с изключение на вземане по чл. 694 ал. 1 от ТЗ. Сочи още, че
в разпоредбата на чл. 618 от ТЗ законодателят изрично е посочил, че „Кредиторът
запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение“.
Вписаната първоначално ипотека върху недвижимия имот, предмет на проведената на
19.09.2023г. продажба, в полза на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, се ползва и
от последващото лице, встъпило в правата на този кредитор, чрез договорите за
цесия. И тъй като въпросното вземане е включено в одобрения с Определение №
61/19.02.2019г. списък с приети вземания, то същото се ползва от разглежданата
привилегия. Синдикът счита, че
одобреният от съда по несъстоятелността списък с приети вземания относно вида
на вземането (обезпечено или не) не може да се променя нито от синдика при
изготвяне на сметка за разпределение, нито от съда в производството по
одобряване на същата.
В заключение, синдикът изразява становище за
неоснователност и на възражението на кредитора досежно срока, до който е
изчислена законната лихва, излагайки подробни съображения в тази насока. В
подкрепа на твърденията си, синдика сочи и относима съдебна практика.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните и
материалите по делото, намира следното:
Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
определя като подлежащи на удовлетворяване от първи ред при извършване на
разпределение на осребреното имущество вземанията, които са обезпечи със залог
или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените
залози – от получената сума при реализацията на обезпечението. В настоящия
случай, спорът се концентрира около това дали вземането на „МОДЕРНО
ЕСТЕЙСТ“ ЕООД следва да се счита за
обезпечено, респ. да бъде удовлетворено по реда на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ. П
Не е спорно по делото, че ипотеката,
учредена в полза на първоначалния кредитор, е вписана в Службата по вписвания – гр. София с вх. рег.
№ 26409/24.06.2011г., акт № 148, том 14. Не се спори и относно това, че същата
е била подновена с молба, входирана на 31.01.2023г. на служба по вписванията –
София, т.е. след изтичането на 10-годишния срок по чл. 172 ал. 1 от ЗЗД, който
е изтекъл на 24.06.2021г.
Не е спорно и обстоятелството, че
процесното вземане е включено като обезпечено в списъка с приети вземания,
одобрен с Определение № 61 от 19.02.2019г. от съда по несъстоятелността.
Предвид горното, съдът намира за
неоснователни доводите на възразилия кредитор за незаконосъобразност на частичната
сметка за разпределение, по изложените от него съображения. Удовлетвореното с
частичната сметка вземане на „МОДЕРНО ЕСТЕЙТ“ ЕООД е включено в одобрения
списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник
като обезпечено с Договорна
ипотека, вписана в Службата по вписвания – гр. София с вх. рег. №
26409/24.06.2011г., акт № 148, том 14, поради което съществуването на
ипотечното право не може да бъде оспорвано в производството по чл. 729 от ТЗ. При изготвянето
и одобряването на сметката за разпределение, синдикът и съдът следва да зачетат
и удовлетворят вземанията със съответните им обезпечения, така както същите са
включени в одобрения списък на приетите вземания, без да могат да съобразяват
новонастъпили факти, освен когато трябва да се съобрази задължителното за тях
влязло в сила решение по иск по чл. 694 ТЗ с предмет
съществуването/несъществуването на съответното обезпечение. Запазването на
правата на обезпечения кредитор, чието вземане е било прието в производството
по несъстоятелността, ведно с привилегията, черпена от обезпечението /чл. 618 ТЗ/ изключва позоваването при оспорване законосъобразността на изготвено
разпределение на получената сума при осребряване на имуществото, което е
ипотекирано, на възражения относно действителността на ипотеката и обхвата на
ипотечното право. Това разбиране следва да бъде основано на особеностите на
несъстоятелността, на специалната процедура по приемането на вземанията,
приключваща с обявяване в търговския регистър на определението за одобряване на
списък на приети вземания, и на уредената от закона /чл. 694 ТЗ/ възможност с
иск, който се предявява в сроковете по чл. 694, ал. 6 ТЗ, да бъде установено
съществуването/несъществуването на обезпечение от значение за реда за
удовлетворяване на прието вземане по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Поради това, в хипотезата на приключило
производство по чл. 692 ГПК с одобрен списък, в който вземането на кредитора,
за чието удовлетворяване се предвиждат суми със сметката за разпределение, е
посочено като обезпечено, е недопустимо без предявен в сроковете по чл. 694 ТЗ
иск под формата на възражение по реда на чл. 728 ТЗ да бъде преразглеждан
въпросът за съществуването на обезпечение на приетото в производството по
несъстоятелност вземане ( в т.см. и Определение № 3797 от 15.11.2019г. по ч. т.
д. н. № 5159/2019г. на САС).
В случая вземането на „МОДЕРНО ЕСТЕЙТ“
ЕООД (като правоприемник на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, „Скай Форест
Естейт“ ООД и „ОМЕГА
ГЛОБЪЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД)
е включено в изготвения списък на приетите от синдика вземания като обезпечени
с ипотека, вписана в
Службата по вписвания – гр. София с вх. рег. № 26409/24.06.2011г., акт № 148,
том 14, поради което същото следва да бъде удовлетворено по реда на чл. 722 ал.
1 т. 1 от ТЗ.
Съдът намира за неоснователни и възраженията на
кредитора относно моментът, до който следва да бъде изчислен размера на
законната лихва за забава. Действително, в чл. 174 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД
законодателят е разписал, че ако е вписано, че вземането е лихвоносно, тя
обезпечава и лихвите за двете години, които предшествуват годината на
връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година
и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. В настоящия случай,
обаче, съдът намира, че с оглед спецификите на продажбата, от учредената
ипотека обезпечава и лихвите до момента, в който продажбата се счита за
извършена, а именно: това е моментът, в който постановлението за възлагане
влезе в сила. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че ако в резултат
на оспорване постановлението за възлагане не влезе в сила, то извършената
продажба не би се считала за извършена и
учредената ипотека ще продължи да обезпечава и лихвите по обезпеченото вземане.
По изложените съображения, съдът намира,
че с одобрената с обжалваното определение частична сметка за разпределение по
чл. 721 ал. 2 ТЗ процесната сума правилно е предвидена за удовлетворяване на
вземанията на ипотекарния кредитор „МОДЕРНО ЕСТЕЙТ“ ЕООД с поредност по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ, респ. намира възражението на кредитора НАП за
неоснователно.
Предвид горното, съдът намира, че е налице хипотезата
на чл. 729, ал. 1 от ТЗ и така представената частична сметка следва да бъде
одобрена така, както е изготвена от синдика.
С оглед
горното и на основание чл. 729 ал. 1 от ТЗ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОДОБРЯВА частична
сметка № 2 за разпределение на паричните средства от осребряването на
имуществото на „СТРОЙ А 2000“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, обявена
в Търговския регистър на 04.12.2023г. под
№ 20231204093602 в партидата
на несъстоятелното дружество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда и
постъпилите жалби срещу него следва да се обявят в Търговски регистър на
Агенцията по вписвания по партидата „СТРОЙ А 2000“ ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК *********, с което длъжника и кредиторите
на дружеството да се считат уведомени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по
реда на чл. 729 ал. 3 от ТЗ, с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от датата на обявяването му в търговския регистър.
СЪДИЯ: