№ 50
гр. Габрово, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200824 по описа за 2021 година
Жалбоподателя Д. Н. М. от град Габрово е обжалвал Наказателно постановление №
21-1752-000526, издадено на 19.08.2021 година от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР
Габрово, в частта, чрез която за две нарушения по чл. 104а и чл. 103 от ЗДвП същият е бил
санкциониран, както следва: с „Глоба” в размер на сумата от 50 лева, наложена за първото
въз основа на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП; и „Глоба” в размер на сумата от 50 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Един месец”, наложени за второто от
тях на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. По съображения, подробно развити в подадената
жалба, той е счел наказателно постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвал като
такова с искания за неговата отмяна в посочената по-горе част.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по
надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за оставянето на същата
без уважение и потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно и
законосъобразно. От тази страна е направено искане за присъждане на разноски във връзка с
осъществено процесуално представителство от него, които се претендират въз основа на
предвиденото в ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Свидетелите Р.И. и Х.Б. са служители на РУ Габрово. На 28.07.2021 г. те са участвали
в специализирана полицейска операция по контрол на пътното движение на територията на
гр. Габрово. Във връзка с нея и въз основа на изготвения към същата план-разстановка, те се
установили на участък от пътната мрежа в централната градска част, който се намирал в
района на кръстовището между улиците „Априловска” и „Юрий Венелин”, в близост до
1
сградата на Общинска банка в това населено място. Всеки един от двамата носел
униформено облекло, както и отличителни знаци на служител от националната полиция.
Около 17,20 часа на 28.07.2021 г. двамата свидетели видели лек автомобил марка
„Мерцедес” с Рег. № СТ 08-56 ВТ, който се движел по ул. „Юрий Венелин” в посока на
описаното по-горе кръстовище. Тъй като при приближаването му към него забелязал, че
водача на МПС използвал мобилен телефон при управлението на автомобила, св. И. решил
да го спре и поради тази причина му подал сигнал за спиране чрез стоп-палка по образец.
Водача не се подчинил, и след като преминал на зелен сигнал през кръстовището,
образувано между тези улици, продължил да се движи в посока на Централна поща без да
увеличава скоростта. Полицейските служители го последвали със служебния автомобил и в
района на следващото кръстовище, разположено до сградата на Административен съд
Габрово, му подали светлинен сигнал за спиране чрез него. Когато го видял, водача завил
надясно и спрял до сградата на този съд. След спирането на същият е извършена проверка,
при която се установило, че МПС е било собственост на търговско дружество от гр. Крън,
както и че било управлявано от жалбоподателя Д. Н. М. от гр. Габрово, който не носел в
себе си свидетелство за регистрация на този автомобил. В рамките на проверката се
установило също така, че той не е представен на ГТП, както и че се е движел с техническа
неизправност поради наличие на пукнато предно панорамно стъкло. Въз основа на
установеното при проверката и на извършените от М. действия, свързани с неподчинението
на подадения сигнал за спиране от страна на полицейския служител и използвания от водача
мобилен телефон по време на управлението на автомобила, в личното присъствие на същият
е бил съставен акт за установяване на административни нарушения по чл. 104а; чл. 103; чл.
147, ал. 1; чл. 100, ал. 1, т. 2 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Този акт е бил подписан от
жалбоподателя, който се запознал с отразените в същия констатации във връзка с описаното
нарушение, но без да изложи конкретни възражения в самия акт по повод на тях. Такива са
били направени от него впоследствие, в рамките на допълнителния тридневен срок,
предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като на същият е било връчено и копие от него. Въз
основа на този акт впоследствие от Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е
издадено и посоченото Наказателно постановление № 21-1752-000526 от 19.08.2021 г., което
се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 5 от делото екземпляр на НП сочат, че
той е получен от жалбоподателя на 16.09.2021 г. Жалбата против същото е постъпила при
наказващия орган на 21.09.2021 г., или преди края на седемдневния срок, започнал
(съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ
датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била
подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но
разгледана по същество – за неоснователна по отношение част от искането за отмяна на
обжалваното постановление.
2
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди
всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира
чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде
съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В”
от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът
е съставен още на датата за извършване на самите нарушения, както и преди изтичане на
тримесечен срок от деня, в който техния автор за явява открит. Предвидения срок за
издаване на обжалваното наказателно постановление също е спазен, тъй като то е било
издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на
акта за установяване на нарушенията, които са документално установени според
регламентирания в ЗАНН ред. Актът е съставен от компетентно (съгласно чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП) лице, а същия и наказателното постановление съдържат всички реквизити,
предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Последното е
издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 2.8 от
посочената в него Заповед с Рег. № 8121з-515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на
вътрешните работи и приложена на л. 11-12 от НАХД № 824/2021 г., водят до заключение,
че Началника на РУ Габрово при едноименната ОД на МВР е бил надлежно определено (по
смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, разполагащо с права да издава подобни
постановления за нарушения на норми от посочения закон.
Съпоставката между показанията на полицейските служители и съдържанието на
приложените писмени материали налага заключение, че в производството по настоящото
дело са установени обстоятелства, които не са предмет на спор. Те се отнасят не само за
обстоятелството, че описания в акта и наказателното постановление автомобил „Мерцедес”
с Рег. № СТ 08-56 ВТ е бил управляван от жалбоподателя на 28.07.2021 по ул. „Юрий
Венелин” в гр. Габрово, но и че по време на това управление към него е подаден сигнал за
спиране, на който той не се е подчинил. Обстоятелството, че на посочената дата св. Р.И. и
Х.Б. са били непосредствено до тази улица, също не е предмет на спор, а при естеството на
причините за това, като безспорен следва да се определи и факта, че към нея всеки един от
двамата е представлявал орган, който (по силата на заеманата длъжност в ОД на МВР
Габрово и отразените в обяснението на л. 11 данни) е осъществявал контрол върху
движението на ППС по него като част от пътната мрежа на територията на града.
След като анализира гореизложеното и показанията на разпитаните полицейски
служители, съдът прие, че отразените в акта и наказателното постановление фактически
констатации относно двете нарушения по атакуваната от последното част, са основани на
събраните доказателства. Показанията на тези служители кореспондират помежду си, а
твърденията, че при изпълнение на задълженията им те са имали униформено облекло, не
противоречат на нито едно от доказателствата по делото. Поради това и доколкото
показанията от свидетелите И. и Б. са дадени под страх от наказателна отговорност, не би
могло да се счита, че знакът за спиране към жалбоподателя е подаден от лице, за което той е
имал основателни причини да смята, че не е служител на националната полиция, вкл. при
3
наличието на стоп-палка по образец, използвана за тази цел от първия свидетел. С оглед на
изложеното и след като не се е подчинил на този сигнал, той действително е осъществил
състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, за което е бил санкциониран, чиято правна
квалификация е правилно определена. В жалбата се твърди, че причините, които са довели
до неизпълнение на задължението за спиране, са били породени от обстоятелството, че
жалбоподателя не би могъл да види подадения към него сигнал, тъй като към момента, в
който е пресичал кръстовището, вниманието му е било ангажирано с наблюдение за наличие
на МПС, намиращи се от лявата му страна. Следва да се отбележи обаче, че твърденията
относно причините, които са довели до ангажиране на неговото внимание, не намират опора
в показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не съдържат данни не само за МПС,
разположени от тази страна към описания момент, но и за извършвани от тях маневри към
него, свързани с излизането им от тази посока и последващото им включване в движението
по улица „Юрий Венелин”. Твърденията на жалбоподателя не намират опора и в други
изложени от свидетелите факти, тъй като заявените данни за навлизането и преминаването
(без да спира) на управлявания от М. автомобил в кръстовището, както и за продължилото
му движение с една и съща скорост по тази улица не само докато е минавал, но и след като
се е изтеглил от него, също изключват такъв източник на опасност, който да се е намирал
или да е извършвал маневра от лявата за водача страна. На л. 10 делото е налице
фотоснимка, която се отнася за час, който не съвпада с отразения в акта и НП час за
извършване на нарушенията. Поради това тя не би могла да бъде отнесена към тях, макар и
да се явява направена на свързаната със същите дата. Освен това следва да се има предвид,
че позицията, в която е било заснето виждащото се на нея МПС, не позволява да се определи
неговата марка, модел и регистрационен номер, което само по себе си не позволява то да се
свърже и с управлявания от страна на жалбоподателя автомобил. Тъй като поради
изложеното въпросната снимка следва да се изключи от доказателствените материали, тя не
би могла да се използва при преценката на въпроса дали причината за неизпълненото
задължение от водача не се дължи на късния момент за подаване на сигнала от страна на
полицейския служител, доколкото заснетото на нея не изключва подобна възможност.
Жалбата обаче не съдържа твърдения с такова съдържание, а тъй като такива не са били
изложени от жалбоподателя и по време на съдебното производство, тази възможност не
следва да се обсъжда при постановяване на съдебния акт.
Като се базира на дадените от полицейските служители показания, според които при
управлението на автомобила жалбоподателя е използвал мобилен телефон, съдът прие, че
причините за неизпълнение на задължението за спиране след сигнала със стоп-палката са се
дължали на ангажираното му внимание от този телефон, което е довело до късното
забелязване на сигнала и (вероятно, предвид дадените от Б. показания) до възможно
погрешната преценка, че не се отнасял за него, а не на посочените от водача обстоятелства,
чието съществуване не е установено от приложените доказателства. Подобен извод
кореспондира и на част от показанията, които са дадени от страна на разпитаната по негово
искане свидетелка Г.И., тъй като същата е заявила, че по време на управлението М. е
говорел с жена си, макар и да твърди, че това е станало по безжична връзка, без той да е
4
държал телефон в ръцете си. В тази и по отношение на това обстоятелство показанията на
посочената свидетелка безспорно противоречат на показанията на двамата полицейски
служители. Като свидетел тя също е депозирала показания под страх от наказателна
отговорност, но като се отчете, че в качеството на лице, което работи с жалбоподателя в
една и съща фирма, тя очевидно го познава и поради това се намира в по-близки отношения
с него, в тази част нейните показания не биха могли да бъдат кредитирани с доверие при
оценката на доказателствения материал, за разлика от тези на разпитаните свидетели Х.Б. и
Р.И..
Освен за определени правилно по вид и по основание с оглед на личността на
нарушителя и естеството на самите осъществени нарушения по чл. 103 и чл. 104а от ЗДвП,
съдът прие наложените за същите наказания за законосъобразни и по отношение на техните
размери, доколкото те се явяват в определените граници от закона и във вида, в който са
наложени, са годни да постигнат целите на административно-наказателната репресия по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Отнемането на 6 контролни точки също е определено в съгласие
със законовите изисквания, след като се предвижда изрично за налагане в чл. 6, ал. 1, т. 9 от
Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. при наличието на извършено нарушение, санкционирано
въз основа на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, или при обстоятелства, каквито (по отношение на
нарушението с правна квалификация по чл. 103 от ЗДвП) са безспорно налице в настоящия
случай. Въз основа на тези съображения намери, че няма причини, които да водят до
изменяване или отмяна на издаденото наказателно постановление в обжалваната част, и
счете, че то следва да се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно по
отношение на нея. В останалата част то не е било предмет на обжалване, поради което е
влязло в законна сила.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди. С оглед на тях, след като отчете направеното искане в
това отношение, както и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално
представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни
затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическа или правна
сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база
(чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ) жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати на ответната (по жалба) страна, а именно – ОД на МВР Габрово, минималното
възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева.
Воден от горното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 21-1752-000526, издадено на
19.08.2021 година от Началник на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, В ЧАСТТА, с която
за нарушения по чл. 103 и чл. 104а от ЗДвП, на Д. Н. М. град Габрово, улица „********” №
5
8, вх. „В”, ет. 7, ап. 19, с ЕГН **********, са били наложени: ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата
от 50 (петдесет) лева и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от
ЕДИН МЕСЕЦ – на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от
50 (петдесет) лева – на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП; както и ОТНЕМАНЕ на ШЕСТ
КОНТРОЛНИ ТОЧКИ – последното постановено в съответствие с Наредба Із-2539 от
17.12.2012 година, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. Н. М. от град Габрово, ул. „********” № 8, вх. „В”, ет. 7, ап. 19, ЕГН
**********,, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Габрово, с адрес гр. Габрово, улица „Орловска”
№ 50, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6