РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Ловеч , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500216 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 216/ 27.07.2021 година на Ловешкия районен съд по
гражданско дело № 846/ 2020 година по описа на същия съд, с което ДР. ХР. К. е
осъден на основание чл. 232, ал.2, пр.1 – во и пр. 2-ро от ЗЗД да заплати на „КОРАДО –
КК“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2 520 лева, наемна цена за ползване на имот, в
с. Д., ул. "***********" за периода 15.11.2019 година до 15.02.2020 година и разходи
във връзка с ползването му 422.22 лева – доставена електрическа енергия и 2.10 лева
доставена вода, ведно със законната лихва от 01.07.2020 година, до изплъщането му.
На основание чл. 236, ал.2 от ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищцовото
дружество с,мата от 2 940 лева обезщетение за ползване на процесния имот без
основание, след противопоставяне от страна на наемодателя, ведно със законната
лихва от 01.07.2020 година до изплащането му. Присъдени са и направените по делото
разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 261455/ 18.03.2021 година (клеймо
17.03.2021г.) от адв. Р. С. - пълномощник на ДР. ХР. К., съдебен адрес: гр. С., ул.
*************, срещу решение по гр.д. №846/2020 г. на PC Ловеч, като неправилно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради противоречието му с
1
материалния закон.
Сочи нарушение на чл.146 от ГПК, тъй като в доклада е допуснат свидетел по
искане на ответника, който не е разпитан в съдебно заседание по вина на съда в
нарушение на чл.7 от ГПК. Изтъква, че свидетелят е присъствал при уреждането на
отношенията между страните, във връзка с ползването и стопанисването на имота.
Същевременно посочва, че са налице обстоятелствата по чл.266 ал.2 т.1 от ГПК,
тъй като доверителят му след срока за представяне на доказателствени искания пред
първа инстанция узнал, че по досъдебно производство № 36/2019 г. на Окръжна
прокуратура гр. Ловеч се съдържат като доказателства записи и разпечатки от
телефонни разговори между страните по делото, с които се установява, че отношенията
между страните относно процесния имот са различни от твърдяните в исковата молба.
Съдържат се и показания на свидетелите доведени от ищеца в настоящото
производство, които се различават от показанията им по настоящото гражданско дело.
Излага подробни съображения, че между страните не е сключен договор за наем,
а е налице ангажимент за „стопанисване и ползване на имота" срещу компенсация от
400 лв. Освен това ищецът е представил доказателства, че е подготвил договор за наем
с друго лице, различно от доверителя му.
Счита, че съдът неправилно прилага разпоредбата на чл.59 ЗЗД, като в мотивите
на Решението липсват каквито и да е аргументи, от които да се направи извод за
възникването на фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на
горепосочената разпоредба.
Изтъква, че в настоящия случай липсват доказателства, че ответникът се е
обогатил. Не се установило, че Д.К. е ползвал процесния имот от свое име и за своя
сметка, за да се твърди, че той се е обогатил, каквото е изискването на чл.59 ЗЗД. Сочи,
че не са събрани и доказателства за обедняване на ищеца. Предвид конкретния случай
би следвало да се установи, че ищецът е бил лишен от възможността да ползва имота
от свое име и за своя сметка по предназначение. Доколкото липсват доказателства за
обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, то е безпредметно да се търси
причинна връзка между тях.
По отношение на направените разходи за заплащане на консумативи на имота,
иззлага, че няма доказателства, тези разходи да са направени от ответника.
Неясни са аргументите на съда защо не приема, че страните са постигнали
съгласие за сключване на договор за заем за послужване, а приема, че са сключили
договор за наем, при условие че не се установило съществуването на каквото и да е
доказателство, че е била уговорена конкретна наемна цена.
2
В този смисъл моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
атакуваното решение и отхвърлени предявените искове в цялост, като бъдат присъдени
и направените от жалбоподателя разноски в двете съдебни инстанции.
Направени са доказателствени искания: да бъде разпитан допуснатия до разпит
свидетел по искане на ответника, както и да бъде задължена Окръжна прокуратура
гр.Ловеч да представи заверени копия от следните материали намиращи се в кориците
на делото по досъдебно производство № 36/2019 г., а именно: протоколи от разпит на
свидетели; разпечатки от телефонни разговори между страните по делото. По преценка
на съда да бъдат допуснати до разпит свидетелите дали показания по досъдебно
производство № 36/2019 г. на ОП Ловеч.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор вх. № 262027/ 05.05.2021 година
(клеймо 29.04.2021 година) от „КОРАДО-КК" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „***************, представлявано от управителя
К. К. П., чрез адв. С. Л. от ЛАК, със съдебен адрес: ************************, в
който оспорват въззивната жалба като неоснователна и недоказана, и молат за бъде
оставено в сила първоинстанционното решение като допустимо, валидно и правилно и
да им бъдат присъдени сторените по делото разноски за въззивното производство.
Изтъква, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
след участие в проведена публична продан дружеството е придобилл процесния имот,
както и че при опит да влезе в придобития имот на място управителят на дружеството
К.П. е заварил в имота ДР. ХР. К., който ползва имота като автосервиз, има
разположени в него машини и оборудване. Лицето нямало никакво правно основание
за оставане в имота. „Корадо-КК" ЕООД се опитало чрез управителя си К.П. да се
договори за евентуално уреждане на отношенията си с Д.К. чрез сключване на договор
за наем. Изтъква, че от страна на доверителя й е изготвен проектодоговор, който бил
предложен на лицето, но той отказал да го подпише. Въпреки това, за да не бъде
принуден да освободи имота, ответникът устно се съгласил да заплаща на „Корадо-
КК"ЕООД месечен наем в размер 840 лева с включен ДДС, както и дължимите за
имота консумативни разноски - електричество и вода. Не е договарян срок на наемното
правоотношение.
Посочва, че до настоящия момент, считано от 11.2019г., ответникът не е
заплащал дължимия наем за собствения на дружеството имот нито консумативите за
ползването му, но въпреки това продължава спокойно да го обитава и ползва, както и
да извършва в него дейността си по ремонт на автомобили.
С Нотариална покана „Корадо-КК" ЕООД, е поканило ответника да заплати
задълженията си съм дружеството за наемни вноски за периода 15.11.2019г. -
14.02.2020г. в размер 2520 лева, включително за консумативи за същия период,
3
посочена е банкова сметка на дружеството за това, като е предоставен срок от 5 дни за
плащане. С поканата ответникът е уведомен, че в случай че в дадения му срок не
изплати дължимите на дружеството месечни наемни вноски и консумативни разходи,
наемното правоотношение ще се счита за приключено и устният договор - развален
поради неизпълнение от негова страна, и е предоставен срок от 2 дни от изтичане на
срока за плащане за освобождаване на имота.
Сочи, че с отговор на нотариална покана и обратна нотариална покана
ответникът признава, че се ангажирал след устна договорка да заплаща месечен наем в
размер 400 лева за част от поземления имот. В отговора ответникът твърди, че е
заплащал уговореното в пълен размер, както и текущите разноски за консумирана
електроенергия и вода, както и че стопанисвал част от обекта. Подобно доказване за
извършено плащане на част от претендираната от ищеца сума за наем и консумативи,
както и че е ползван само част от собствения на доверителя ми имот, ответникът не
проведе. Твърденията, че едва на 07.08.2020г. ответникът научил, че ищецът е
собственик на ползвания от него имот, счита за несериозни и недоказани. Видно от
протокола за смяна на пазач от 01.11.2019г., още тогава лицето Д.К. е присъствало,
подписало протокола, ползвало имота и запознато със собствеността съгласно
постановлението за възлагане от ЧСИ Д. и с новия пазач.
Безспорно е, че между страните не е сключен писмен договор за наем, но
писмената форма не е установена като форма за действителност на договора за наем
нито като форма за доказването му. Устната форма е допустима и договорът за наем е
валиден.
Изтъква, че от събраните по делото доказателства не са доказани твърденията в
отговора на исковата молба от страна на ответника, че имал валидно правно основание
да ползва имота в качеството си на назначен пазач.
Считат, че правилно първоинстанционният съд приел за доказано по делото, че
между страните е бил сключен договор за наем с твърдените от тях параметри.
При условията на евентуалност считат, че са доказали основателността на
евентуално предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Установено е безспорно
ползването на целия имот от ответника за целия процесен период - с писмени и с
гласни доказателства. По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, съгласно което месечният наем за целия имот - земя и сгради - е в размер
853 лева и то без включен ДДС, какъвто ищецът е длъжен също да начисли предвид
ДДС регистрацията си.
Неоснователни са всички възражения на ответника: че е бил пазач на имота, че
го държал на правно основание, че е сключен договор за заем за послужване.
4
Относно претенцията за консумативи - същата е основателна и доказана, тъй
като безспорно е установено, че ответникът е ползвал процесния имот през целия
заявен в исковата молба период, а и след това, поради което е бил длъжен да заплаща
консумативи за ползваната електроенергия и вода. Напротив, ищецът е заплащал
всички тези задължения, тъй като партидите са били открити на негово име, за което
сме представили надлежни писмени доказателства, че всички консумативи са
заплащани по издадените от ЧЕЗ и ВИК фактури по банков път с платежни
нареждания. В издадените фактури са вписани данните на собствения на доверителя
ми имот - точния му адрес в с. Д., ул. „***********" и е видно, че именно това е
обектът, за който са заплащани консумативите.
По направените доказателствени искания изтъкват, че са недопустими след
преклузията на чл. 131 от ГПК и извън хипотезите на чл. 266, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
макар въззивникът да се позовава на този текст от закона, за което излагат подробни
съображения. Относно искането да се изискват от Окръжна прокуратура - Ловеч
заверени копия от материали по досъдебно производство № 36/2019г., като, без да се
конкретизират точно, се сочат протоколи от разпит на свидетели и разпечатки от
телефонни разговори между страните по делото. Счита, че това искане е процесуално
недопустимо, като излага мотиви в тази насока. В този смисъл моли да бъдат
отхвърлени направените доказателствени искания и да бъде постановено решение, с
което бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а
първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно – бъде оставено в
сила и им бъдат присъдени сторените разноски по делото за въззивното производство.
В съдебно заседание за въззивника се явява адв. Р. С., АК - София, който от
името на доверителката си поддържа жалбата и моли да бъде уважена, така както е
предявена по изложените в нея съображения. Представя писмена защита.
За въззивника се явява адв. С. Л., която оспорва въззивната жалба и моли да
бъде отхвърлена, за което излага подробни съображения в писмена защита.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 846/
2021 година на ЛРС, както и от становището на страните, преценени поотделно и в
тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
С постановление за възлагане от 30.10.2019 година на ЧСИ Р. Д., рег. № 880 на
КЧСИ, с район на действие ОС – Ловеч, недвижим имот, находящ се в с. Д., Ловешка
област, ул. „***********“, а именно: ПИ с идентификатор № 21823.262.619 по КККР
на селото, одобрени със Заповед РД – 18 -50/ 20.03.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от
2069 кв.м., ведно с построените в имота: сграда с идент. № 21823.262.619.1 с площ от
367 кв.м., едноетажна, с предназначение: производствена, складова инфраструктурна
5
сграда; сграда с идент. № 21823.262.619.2 с площ от 160 кв.м., двуетажна, сграда със
смесено предназначение; сграда с идент. № 21823.262.619.3 с площ от 241 кв.м.,
едноетажна, с предназначение: производствена, складова инфраструктурна сграда;
сграда с идент. № 21823.262.619.4 с площ от 84 кв.м., едноетажна, сграда със смесено
предназначение, както и всички трайни подобрения в имота, вследствие на проведена
публична продан по изпълнително дело № 563/ 2015 година, е възложен на „Корадо –
КК“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: *********************,
представлявано от К. К. П.. Отбелязано е, че постановлението е влязло в сила на
15.11.2019 година и е вписано в Агенция по вписванията, Службата по вписванията –
Ловеч на 28.11.2019 година.
От протокол № 1232/ 01.11.2019 година по изпълнително дело № 563/ 2015
година на ЧСИ Р. Д. е сменен пазача на процесния имот, като за такъв е назначен К. К.
П., като управител на „Корадо – КК“ ЕООД. В протокола е отбелязано, че достъпът в
имота е осигурен от ДР. ХР. К..
Представен е договор за наем от 16.11.2019 година със страни „Корадо – КК“
ЕООД и ЕТ „Д.-Д.Д.“ с предмет процесния имот и наемна цена от 700 лева без ДДС за
целия имот. Договорът не е подписан от представител на едноличния търговец.
По делото е представена нотариална покана Акт 51, том №, рег. № 1470/
14.02.2020 година, подадена от „Корадо – КК“ ЕООД до ДР. ХР. К., в която е
посочено, че по общо съгласие, считано от 15.11.2019 година К. е ползвал имота срещу
месечен наем в размер на 840 лева с ДДС, който не е заплатен. Адресатът е поканен в
срок от пет дни от получаване на поканата да заплати дължимия наем в размер на 2520
лева, както и незаплатените ел.енергия – 203.28 лева и вода – 4.20 лева. В случай, че в
посочения срок дължимите суми не бъдат заплатени, ще счита договора за наем за
развален, поради неизпълнение, като в срок от два дни от изтичане на срока за плащане
да бъде освободен имота. Нотариалната покана е връчена лично на К. на 14.02.2020
година.
В отговора на нотариалната покана от 19.02.2020 година ДР. ХР. К., посочва, че
след устна уговорка се ангажирал да стопанисва и ползва за сумата от 400 лева на
месец на част от процесния имот и е заплащал уговореното в пълен размер, както и
текущите разноски за консумирана енергия и вода за част от обекта, който стопанисва,
като наемател. Сочи още, че няма сключен договор за наем за сумата от 840 лева с
ДДС.
Приложени са фактури за изразходвана и заплатена ел.енергия за периода
18.01.2020 година – 14.04.2020 година на обща стойност 349.82 лева.
Приложено е уведомително писмо от ЧЕЗ Електро България АД до „Корадо –
6
КК“ ЕООД, с което ги уведомяват, че към 18.05.2020 година имат просрочено
задължение за доставена електрическа енергия и мрежови услуги в размер на 45.59
лева.
По делото е представена фактура от 20.01.2020 година за ВиК услуги за м.
януари на стойност 2.10 лева.
Дружеството е въвведено във владение на имота на 07.08.2020 година. В
протокола за въввод е посочено, че в имота са се намирали няколко лица, включително
и ДР. ХР. К., които обяснили, че са работници в ЕТ Д.-Д.Д.“, а последният посочил, че
е пълномощник на търговеца. Отбелязано е, че в имота се намирали вещи, собственост
на едноличния търговец, според твърдения на К., за които се споразумяли с управителя
на „Корадо – КК“ ЕООД, че е необходимо технологично време за изнасянето, както и
бояджийска камера и лек автомобил марка „****“. В протокола е записано, че се
ползват сгради 1 и 2 и вещите в сграда 2 са на К..
Съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните по делото
съдебно – оценителна експертиза месечния наем за процесния имот за претендирания
период е в размер на 853 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства за изясняване на спорния факт
наличието на наемни правоотношения между страните.
В показанията си свидетелят Й. П. (брат на управителя на „Корадо – КК“
ЕООД) посочва, че в края на м. октомври 2019 година дружеството на брат му
придобило процесния имот. На 01.11.2019 година брат му бил назначен за пазач на
имота и тогава бил уведомен ползвателя на имота Д.К., който се занимавал с ремонт на
автомобили. Посочва, че брат му споделил, че се опитал да направи връзка с К. за
изясняване на бъдещите им отношения по повод на имота, поради което го помолил да
отидат на 05.11.2019 година, за да може да извърши затваряне на обекта. Твърди, че
отишли около 20.00 часа, като с тях била и св. Н. К., с която брат му живеел на
съпружески начала. В имота заварили Д.К. и Г. Д., за който знаели, че е работник на К..
Брат му предложил на ответника за му заплаща за целия имот 700 лева без ДДС, но той
не се съгласил, тъй като заявил, че ползва част от имота. Свидетелят посочва, че К.
ползвал целия имот, тъй като в двора били разположени автомобили за ремонт, най-
голямото помещение, както и друга по-малка сграда, в която си държал вещи,
необходими му за работата, която извършвал. Тъй като не се споразумели, брат му
заключил и наслагал лепенки на заключените помещения, напуснали обекта всички и
заключили входната врата на имота.
На другата сутрин брат му се обадил да отиде при него и му обяснил, че Д. му се
обадил и постигнали някаква договорка заедно, поради което му дал ключовете на
7
имота да ги предаде на Д., щял да продължи да работи в това помещение, да си работи
колите там и имало надежда да се изготви някакъв договор. Свидетелят твърди, че на
следващия ден преди обяд предал ключовете на К., а той му дал някаква бележка,
която да предаде на брат си. При коментиране на приложения по делото договор,
свидетелят посочва, че сумата в договора е тази, за която са говорили брат му и К..
Посочва, че К. не заплащал уговорените суми, както и разходи за ел.енергия и вода,
поради което се налагало да ходи няколко пъти да говори с него. Тъй като до м.август
2020 година ответникът не освобождавал имота, нито заплащал наем и консумативи,
въпреки отправената му нотариална покана, се наложило брат му да се обърне към
ЧСИ за въввод във владение на имота. Посочва още, че брат му спрял да плаща
консумативите, за да бъде прекъснато ел.захранването, за да принуди ответника да се
изнесе. Знае, че в имота имат техника и камера за боядисване, която стои в голямото
помещение от 400 кв.м., която е на Д.. Присъства на въввода като първия ден се
изнасяли машини от по-малкото помещение, като Д. отключвал помещенията. Твърди,
че навън имало много автомобили, които да се ремонтират. Д. обяснявал, че му трябва
време да си свърши работата, че имало нарязани автомобили. Въвводът продължил
няколко дни.
В показанията си св. Н. К. посочва, че живее на съпуржески начала с управителя
на ищцовото дружество. Знае, че приятелят й закупил имота в Д. и в него имало две
сгради голяма и по-малка. Той не започнал да го използва веднага, тъй като в имота се
намирал Д.К.. Сочи, че 05.11.2019 година отишли с нейния приятел – К. и брат му св.
П., за да поискат Д. да плаща наем. Тя, заедно с Г. – работник на Д., останали в
работното помещение и не знае какво се е случило в офиса. Впоследствие К. й
споделил, че не се разбрали с Д. за наема, защото той отказал да плаща такъв. Останала
с впечатление, че Д. използвал по-голямата сграда, а в другата имало машини. К. носел
катинар и ключове и заключил помещенията и си тръгнали. Св. К. твърди, че по-късно
Д. се обадил на К. и му казал, че е съгласен с предложението, което му е направил да
заплаща наем за помещенията 700 лева, за едното 300 лева, а за другото 400 лева. На
следващия ден братът на К., св. П. и още едно момче отишли и отключили. Твърди
още, че присъствала на някои от дните, в които се състоял въввод във владение.
Твэърди, че по-голямото помещение било отворено и работело, освен Д. имало и
негови работници (те се представили така) – Г. Д. и Г. Х., както и негови близки
приятели. Посочва, че с К. не са обсъждали въпроса, след като Д. не плаща
консумативите, защо не е заключил пак имота.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните
правни изводи.
Не се спори между страните, че е сключен устен договор за наем, касаещ
8
процесния имот. Спорно е каква част от имота се е ползвал от ответника, както и каква
наемна цена страните са уговорили. От представения отговор на нотариалната покана е
видно, че ответникът оспорва твърдението, че ползва целия имот, както и че
уговорената цена е 700 лева без ДДС. Признава, че ползва част от имота, при
уговорена цена 400 лева.
От събраните по делото писмени доказателства протокол за смяна на пазач и
протокол за въввод във владение по изпълнителното дело се установява, че
действително ответникът е ползвал имота, а именно две от сградите, находящи в
дворното място. Видно от свидетелските показания също преговорите са се водили за
две сгради, като св. Й. П. посочва, че от брат си узнал, че с ответника се постигнали
някаква договорка, и му дал ключовете, за да му ги предаде. Св. К. също посочва, че
ответникът е ползвал две от помещенията и от К., разбрала, че К. се е съгласил да
заплаща наемната цена, за която говорили при посещението си в имота.
Предвид разпоредбата на чл. 154 от ГПК ищецът при пълно главно доказване
следа да установи сключването на договор за наем, който е неформален и следва да
бъдат установени по несъмнен начин основните параметри на договора по смисъла на
чл. 228 от ЗЗД, страни, вещта и цената. В конкретния случай ищецът не е установил по
безспорен начин твърдяната договорена цена, но тъй като ответникът е признал
извънсъдебно, че са се договорили за сумата от 400 лева, настоящият състав приема, че
това е дължимата наемна цена. Претенцията за наем е от 15.11.2019 година до
15.02.2020 година, след нотариалната покана за заплащане на наем и консумативи в
определения срок. Предвид на това, че ответникът не е доказал плащане на
задълженията и с оглед изявлението в нотариалната покана от страна на наемодателя за
разваляне на договора за наем и освобождаване на имота, договорът е прекратен. При
това положение исковата претенция за заплащане на основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД на
наемна цена за периода 15.11.2019 година – 15.02.2020 година е основателен за сумата
1 200 лева, а в останалия претендиран размер от 1320 лева като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 232 от ЗЗД наемателят дължи и разходите, свързани с
ползването на вещта. От приложените писмени доказателства се установява, размерът
на изразходваните и неплатени консумативи за периода 15.11.2019 година – 15.02.2020
година в общ размер на 422.22 лева за ел.енергия и 2.10 лева за вода, поради което в
този размер исковата претенция следва да бъде уважена. Ответникът, въпреки дадената
му възможност, не е доказал твърденията си за плащане на наем и консумативи.
Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал.2 от ЗЗД при ползване на имота, след
прекратяване на договора и противопоставяне на наемодателя, наемателят дължи
9
обезщетение в размер на пазарната наемна цена. В случая безспорно се установява, че
след противопоставянето на ищцовото дружество, ответникът е останал в имота, за
което свидетелстват и приложените по делото протоколи от изпълнителното
производство по описа на ЧСИ Р.Д.. От изслушаната експертиза се установява, че
пазарната наемна цена е в размер на 853 лева без ДДС. Предвид изложеното искът по
чл. 236, ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан в размер на сумата от 2 940 лева за
периода 15.02.2020 година до 01.06.20201 годин.
Недоказани са и твърденията, че имота не се ползва от него, а от друга фирма, на
която той е представител.
При този изход от главните претенции, основателна и доказана е и претенцията
за присъждане на законната лихва върху уважените главници от датата на предявяване
на иска – 01.07.2020 година до изплащането.
В този смисъл решение № 260034/ 22.02.2021 година на Ловешкия районен съд
по гражданско дело № 846/ 2020 година по описа на същия съд, в частта, с която на
основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД ДР. ХР. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул.
„**********, е осъден да заплати на „Корадо – КК“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********************, представлявано от К. К. П.,
сумата над 1 200 лева – наемна цена за ползване на имот, находящ се на адрес: с. Д., ул.
„***********“, като вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на
претенцията за сумата от 1 320 лева, като неоснователна и недоказана. Решението
следва да бъде отменено и в частта за разноските, за присъдената на ищеца сума над
779.82 лева за първата инстанция. Във въззивната инстанция ответникът следва да бъде
осъден да заплати на основание чл. 78 от ГПК сумата от 465.40 лева, разноски
съобразно уважената част, произтичащи от адв. възнаграждение. Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част в размер на
166.04 лева за въззивната инстанция за д.т. и адв. възнаграждение, като по отношение
на разноските в първата инстанция не са представени доказателства за направени
такива.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260034/ 22.02.2021 година на Ловешкия районен съд по
гражданско дело № 846/ 2020 година по описа на същия съд, в частта, с която на
основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД ДР. ХР. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул.
„**********, е осъден да заплати на „Корадо – КК“ ЕООД, ЕИК *********, със
10
седалище и адрес на управление: *********************, представлявано от К. К. П.,
сумата над 1 200 лева – наемна цена за периода от 15.11.2019 година – 15.02.2020
година за ползване на имот, находящ се на адрес: с. Д., ул. „***********“, както и в
частта за разноските за присъдената на ищеца сума над 779.82 (седемстотин
седемдесет и девет 0.92) лева за първата инстанция, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 232, ал.2, пр.1 от ЗЗД от „Корадо –
КК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*********************, представлявано от К. К. П., против ДР. ХР. К., ЕГН
**********, с адрес: с. Д., ул. „**********, иск за сумата от 1 320 (хиляда триста и
двадесет) лева – наемна цена за ползване на имот, находящ се на адрес: с. Д., ул.
„***********“, за периода 15.11.2019 година – 15.02.2020 година, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДР. ХР. К., ЕГН **********, с адрес:
с. Д., ул. „**********, да заплати на „Корадо – КК“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********************, представлявано от К. К. П.,
сумата от 465.40 (четиристотин шестдесет и пет 0.40) лева, разноски съобразно
уважената част, произтичащи от адв. възнаграждение за въззивнна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Корадо – КК“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********************,
представлявано от К. К. П., да заплати на ДР. ХР. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д.,
ул. „**********, съобразно отхвърлената част в размер на 166.04 (сто шестдесет и
шест 0.04) лева за въззивната инстанция за д.т. и адв. възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, като правилно.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2,
т.1от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11