№ 2236
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20211110173866 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявени от Пазари „Възраждане“ ЕАД с ЕИК *********, чрез адв.
Е. Д. срещу Д. А. Х. с ЕГН ********** /в качеството й на собственик на прекратено ЕТ
Дани 2005 – Д. Х./ , искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр.
1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на суми на сочените основания, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 23584/2021г. на СРС, 70 състав, а именно: по Договор №
1.2.904503/01.12.2019г. за отдаване под наем на маса за сергийна търговия № 1.2.04.003 ЖП
сектор 4/маса 3 ответникът сумата 2 280 лева с ДДС, представляваща наемни вноски за
м.09.2020г. – м.11.2020г., вкл., 910 лева – неустойка за забава по чл. 23 от договора,
формирана за 91 дни забава по 10 лева на ден и 38,42 лева – обезщетение за забава върху
наемните вноски за периода от 01.09.2020г. до 30.11.2020г. По Договор
1.2.904504/01.12.2019г. за отдаване под наем на маса за сергийна търговия № 1.2.04.004 ЖП
сектор 4/маса 4 ответникът останала задължена за сумата 2 280 лева с ДДС, представляваща
наемни вноски за м.09.2020г. – м.11.2020г., вкл., 910 лева – неустойка за забава по чл. 23 от
договора, формирана за 91 дни забава по 10 лева на ден и 38.42 лева – обезщетение за забава
върху наемните вноски за периода от 01.09.2020г. до 30.11.2020г. Претендират се разноските
в заповедното производство : 129,14 лева държавна такса и 350 лева юрисконсултско
възнаграждение, и сторените в исковото такива – държавна такса 129,14 лева и адвокатско
възнаграждение в неуточнен размер.
Ответницата чрез адв. В. И., Възразява, че не била обвързана от валидни
облигационни правоотношения с ищеца. Евентуално не дължи наем поради това, че не били
платени наемните вноски за м.08.2020г. и договорите се прекратили считано от 03.09.2020г.
1
Позовава се на решение № 578/12.11.2020г. на СОС, с което наемателите на такива имоти
били освободени от задължението си да заплащат месечен наем. Оспорва и исковете за
лихви и неустойки, като възразява и по отношение на размера на неустойката като
прекомерен – за месец забава същата достигала почти 50% от наемната цена. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски , за които представя списък.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Страните не оспорват, а и от писмените доказателства по делото се установява, че
между тях са били подписани два отделни Договора за наем за ползването на две различни
търговски маси – маса № 3 и маса № 4, находящи се на Женския пазар в гр. София,
съответно с номера № 1.2.904503 от 01.12.2019г. и № 1.2.904504/01.12.2019г. – и двата
находящи се по делото в оригинал – л. 64 – 67 от делото. Клаузите на двата договора са
еднакви за двата различни обекта. Така месечният наем е определен на 760,00 лева с ДДС
месечно, който следва да се заплати авансово между 20-то и 30-то число за следващия месец
в брой в офис на наемодателя – чл. 5 и от двата договора. Договорите за уговорени като
срочни, изтичащи на 30.11.2020г. – чл. 3. В чл. 23 от двата договора е посочено, че в случай
на забава на плащанията наемателят дължи неустойка от 10 лева без ДДС за всеки
просрочен ден. При основанията на прекратяване на договорите е записано, че същият се
прекратява автоматично /без да е необходимо предизвестие/ при закъснение в плащането на
наема повече от три дни след изтичане на срока за плащане – чл. 25, буква „В“, т. 3.
Видно от представено писмо от ищеца от 23.09.2020г., връчено лично на
ответницата на 24.09.2020г. същата се кани в тридневен срок да изплати доброволно
задълженията си за посочените маси №№ 3 и 4 и цитирани договорите за наем, като в
същото се указва, че след изтичането на този срок договорът за наем ще бъде прекратен
„едностранно по вина на наемателя без да е необходимо предизвестие“.
Дадените показания на св. Владислав Ангелов – служител при ищеца – дават
светлина върху това, че ползването на маса 3 и 4 е продължило до 30.11.2020г., като считано
от 01.12.2020г. има друг наемателя за тях.
Останалите събрани по делото доказателства, макар и допустими, според
настоящия състав не установяват релевантни за делото факти. Не се прилага цитираното от
ответника решение на СОС за освобождаване на наематели от наеми за периода на
пандемията от 15.07.2020г. – 31.01.2021г. Така не се установява конкретно ответната страна
получавал ли е някаква привилегия или не.
Не се спори, че ответницата последно е заплатила дължимия наем за двете сергии
за м. август 2020г. и след това е спряла да плаща.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
2
Съдът намира иска за доказан по основание за част от периода по следните
съображения. При така разпределената доказателствена тежест ищецът успешно доказа, че е
имало валидно наемно правоотношение. Доказа се, че наемната цена на месец за една сергия
е 760,00 лева с ДДС и се заплаща авансово между 20-то и 30-то число всеки месец. Същото
обаче според настоящия състав е прекратено по силата на основанието в самия него
автоматично /без да е необходимо предизвестие/ при закъснение в плащането на наема
повече от три дни след изтичане на срока за плащане – чл. 25, буква „В“, т. 3. Това в
конкретния случай датата на прекратяване е 03.09.2020г., т.е. три дни след като е трябвало
да се плати авансово плащането, касаещо м. октомври. Дали и как е ползвала сергиите след
03.09.2022г. няма значение, защото облигационната връзка е прекъсната. Ищецът е следвало
да претендира сумите, дължими за периода след 03.09.2020г. на друго правно основание –
обезщетение за ползване, което обаче не е сторил в настоящия процес. По силата на самия
договор прекратяването е настъпило автоматично. Така съставеното от ищеца и връчено на
ответницата писмо от 23.09.2020г., че договорът ще се счита за прекратен ако в тридневен
срок не се внесат дължимите суми, е действие без правно значение между страни, които вече
не са в облигационна връзка.
Към прекратяването на договора обаче ответницата по силата на неговите
разпоредби дължи наема за м. септември 2020 г. и за м. октомври 2020г., като последният се
дължи именно между 20-то и 30-то число. Заложеното авансово плащане за ползване на
масите има своята обосновка в голяма степен на вероятност с това, че процедурата по
намиране на нов наемател и реалното му встъпване ще трае определено време. А и както
ответницата е била наясно, че договорът ще се прекрати ако закъснее с три дни да плати /с
който аргумент обосновава защитната си теза/ , така и е била наясно, че между 20-ти и 30-ти
число се дължи наемът за следващия месец, съответно при платен наем за м. август
последно, тя дължи два наема – за м. септември /платим от 20-ти до 30-ти август/ и за м.
октомври /платим между 20-ти и 30-ти септември/ съгласно договорните клаузи.
По размер искът за дължимата главница се установява, че се дължат общо четири
наемни вноски – по 760 лева, или общо 1520 лева за всеки договор, общо 3040,00 лева. При
този извод исковете за горницата до пълно предявения размер от 2280 лева за всеки от
договорите подлежат на отхвърляне. Сумите се дължат ведно със законната лихва от
подаване на заявлението.
По исковете за мораторна лихва. Ищецът претендира същите като начислени
върху цялата главница – от по 2280,00 лева за всеки договор в размер на по 38,42 лева за
периода 01.09.2020г. – 30.11.2020г., общо 76,84 лева. По горния извод за частична
основателност се налага извод и за дължимост на мораторна лихва за част от вземанията.
Същата обаче не е установима по размер – посочени са само суми само до 30.11.2020г. и
върху цялата сума от три наемни вноски. Колко точно би се дължало върху главница 1520
лева не се установява по размер, а и съдът не е длъжен сам да прави тези изчисления. Така
исковете като недоказани подлежат на отхвърляне.
3
По исковете за неустойка. Безспорно е прието, че и в двата договора е нормирана
такава – по 10 лева дневно за всеки ден забава. Възражението на ответната страна, че такава
не се дължи, е неоснователно. Договорите за наем са сключени от ЕТ Дани 2005 – Д. Х..
Едноличният търговец, чийто правоприемник е ответницата, е действал в качеството си на
осъществяващ търговска дейност, т.е. сделката по процесните задължения е имала търговски
характер по смисъла на ТЗ. Така според чл. 309 от ТЗ за прекомерност на неустойката между
търговци не може да се говори. Този довод на ответната страна е неоснователен.
Що се касае до конкретния размер обаче начинът на изчисление, претендиран и в
заповедното производство, според настоящия състав е неправилен. Дължи се по 10 лева на
ден за забавата на плащането на всяка наемна вноски поотделно. Началният срок е денят
след падежа до крайния срок на договора. Така за вноската за м. септември 2020г. за всеки
договор поотделно се дължи неустойка от 01.08.2020г. до 03.09.2020г., или 33 дни по 10 лева
на ден: 330 лева и за вноската за м. октомври за три дни от 31.08.2020г. – 03.09.2020г., а
именно 30 лева. Общо стават 360 лева на това основание на договор, или 720 лева за двата,
като за горницата до предявените 910 лева на договор исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца и по направеното искане се дължат разноски.
Установяват се платените в заповедното производство 129,14 лева за ДТ и 350,00 лева
платен адвокатски хонорар, или общо 479,14 лева. По частичната установеност на
вземанията от тези се дължат по съразмерност 279,00 лева. В исковото производство
ищецът се представлява в началото от адв. А. Д., с когото е сключен договор за правна
помощ и е заплатено 830 лева възнаграждение. След това в хода на процеса обаче той е
заменен друг – адв. Илиян Шопов, който на свой ред преупълномощава адв. Е. Д., която
реално осъществява процесуалното представителство в откритите производства до
приключване на съдебното дирене. Няма Договор за правна помощ с последната – само
приложено пълномощно. От платените по Договор с първия адвокат 830 лева по
съразмерност се дължат 483,33 лева, и за държавна такса в исковото производство – 75,20
лева, стават общо 558,53 лева.
По изхода на делото и направеното искане, на ответника също се дължат разноски
по съразмерност. Доказва да са сторени такива в размер на 1050 лева за адвокатско
възнаграждение, от които ще бъдат присъдени 438,55 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, че Д. А. Х. с ЕГН
4
**********, с адрес: гр. София, ул. „Княз Борис І“ № 172, ДЪЛЖИ на Пазари
„Възраждане“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище: гр. София, за сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 23584/2021г. на СРС, 70 състав, както следва:
суми по Договор № 1.2.904503/01.12.2019г.: за отдаване под наем на маса за сергийна
търговия № 1.2.04.003 ЖП сектор 4/маса 3 ответникът сумата 1520,00 /хиляда петстотин и
двадесет/ лева с ДДС, ведно със законната лихва от 26.04.2021г. до окончателното й
изплащане, представляваща наемни вноски за м.09.2020г. – м.10.2020г., вкл., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълно предявения размер от 2280,00 лева като
неоснователен, неустойка за забава общо 360,00 /триста и шестдесет/ лева за срок от
01.08.2020г. – 03.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълно предявения размер от 910,00
лева като неосноватетелен, сумите по Договор 1.2.904504/01.12.2019г.: сумата 1520,00
/хиляда петстотин и двадесет/ лева с ДДС, ведно със законната лихва от 26.04.2021г. до
окончателното й изплащане, представляваща наемни вноски за м.09.2020г. – м.10.2020г.,
вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълно предявения размер от 2280,00 лева като
неоснователен, неустойка за забава общо 360,00 /триста и шестдесет/ лева за срок от
01.08.2020г. – 03.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълно предявения размер от 910,00
лева като неосноватетелен.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да се
признае за установено, че Д. А. Х. ДЪЛЖИ на Пазари „Възраждане“ ЕАД следните суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 23584/2021г. на СРС, 70 състав: 38,42 лева
– обезщетение за забава върху наемните вноски за периода от 01.09.2020г. до 30.11.2020г. по
Договор № 1.2.904503/01.12.2019г. и 38.42 лева – обезщетение за забава върху наемните
вноски за периода от 01.09.2020г. до 30.11.2020г. Договор № 1.2.904504/01.12.2019г.
ОСЪЖДА Д. А. Х. ДА ЗАПЛАТИ на Пазари „Възраждане“ ЕАД 279,00 /двеста седемдесет
и девет/ лева разноски по съразмерност в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. А. Х. ДА ЗАПЛАТИ на Пазари „Възраждане“
ЕАД 558,53 /петстотин петдесет и осем лв. и 53 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Пазари „Възраждане“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на Д.
А. Х. на 438,55 /четиристотин тридесет и осем лв. и 55 стотинки/ лева разноски по
съразмерност.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5