РЕШЕНИЕ
№ 2087
гр. В., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Г.Ж.Д.
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110113351 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„Водоснабдяване и канализация - В.” ООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Прилеп“ №33, с която против АН. ИВ. СТ. ЕГН **********, с адрес:
*****************************, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86
ЗЗД са предявени искове за установяване на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№3000/28.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 9372 по описа на ВРС за 2021 г., а именно:
197,72 лева, представляваща главница - дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 4185254, за периода от
дължима за периода от 08.06.2018 г. до 10.02.2020 г., за обект с адрес:
*****************************, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.06.2021
г. до изплащане на задължението; 38,72 лева – сбор от обезщетения за забава,
начислени за периода от 17.08.2018 г. до 22.06.2021 г. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №3000/28.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 9372 по
описа на ВРС за 2021 г., за следните суми: 1523,11 лева, представляваща
главница, дължима за периода от 05.10.2007 г. до 10.02.2020 г., дължима сума
за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 4185254,
1
за които има издадени фактури за периода от 12.11.2007 г. до 12.02.2020 г. за
обект - имот, находящ се в *****************************, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 25.06.2021 г. до изплащане на задължението; - 1190,98 лева –
обезщетение за забава, начислено за периода от 12.12.2007 г. до 22.06.2021 г.,
както и сторените в заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения
едномесечен срок възразява срещу издадената заповед. В изпълнение
разпореждане на заповедния съд, заявителят предявява иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника
- абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил
да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на
ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в имота, в който е
монтиран водомер. Партидата е с абонатен номер 4185254, с титуляр –
ответникът по делото. За процесния период, ищецът изпълнил е задълженията
си за предоставяне на услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да
заплаща ползваните услуги по издадените фактури.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва В и
К услугите, чиято стойност се претендира, да са доставени до обекта и те да
са в сочения от ищеца размер. Твърди, че в имота не е налице годно СТИ,
поради което измерването на доставената вода е неточно, респективно – не
дължи претендираните суми. Сочи, че тъй като ответникът не е представил
издадените фактури в оригинал, с оглед проверка за валидността им, е лишен
от възможността да въведе възраженията си. Твърди, че тъй като не е
представен карнетът, не може да се установи как са отчитани потребените
количества вода.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с
която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №3000/28.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 9372 по описа на ВРС за 2021 г., за
следните суми: 1523,11 лева, представляваща главница, дължима за периода
от 05.10.2007 г. до 10.02.2020 г., дължима сума за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен номер 4185254, за които има издадени фактури
за периода от 12.11.2007 г. до 12.02.2020 г. за обект - имот, находящ се в
2
*****************************, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до
изплащане на задължението; - 1190,98 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода от 12.12.2007 г. до 22.06.2021 г., както и сторените в
заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от
съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова
молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил
абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в
същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и
на посочената стойност, съответно вида на услугите за отчетния период;
период и размер на обезщетението за забава. При въведени възражения
против вземането от страна на ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възраженията си, в т.ч., че е извършил цялостно или частично
плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува между
страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР
/сегашно наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия
(ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на
потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води,
а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в
плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за
плащане, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: страните се намират във валидно облигационно
отношение; ответникът има качеството потребител на ВиК услуги,
3
претендираните и осчетоводени ВиК услуги са реално доставени на
ответника.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се определя кръга
лица – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоствят ВиК услуги. Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр.88 от 08.10.2004 г.,
също изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а именно:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение /чл. 3, ал.1/. Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените
от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават
част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Не се изисква сключване на индивидуален писмен договор
между потребител и оператор.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ответницата е потребител на ВиК услуги в
процесния обект, поради което същата е страна по облигационното
правоотношение с ищеца. Горното обстоятелство се установява от справка №
333317/18.03.2022 г., издадена от Агенция по вписванията, съгласно която, по
изп. дело №2530/2016 г. по описа на ЧСИ И.С., е вписана възбрана върху
процесния имот, с адрес: *****************************. Взискател по
делото е „Енерго-Про Продажби“ АД, а длъжници са ответникът АН. ИВ. СТ.
с 4/6 ид.ч. и А.Д. с 1/6 ид. ч. От представено по делото удостоверение,
издадено от Община Аврен, се установява, че ответницата е собственик на
недвижим имот в с. Синдел, като не е посочен административен адрес на този
имот или други идентификационни данни, чрез които да се установи
местонахождението му.
От представени по делото карнетни листи по партида с аб. №4185254, с
абонат Д.Д.С. се установяват вписвания за периода – м.03.2018 г. – 10.02.2020
г. В карнета е положен подпис на потребител или на дати: 02.04.2018 г.;
11.06.2019 г.; 09.09.2019 г. Показанията, вписани за дата 10.02.2020 г.
/последната дата в карнета/ сочат общо потребление в размер на 1422 куб.м.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се
установява, че общият сбор на начислените суми за ползвани ВиК услуги по
партида с аб. № 4185254, за периода от 17.07.2018 г. до 12.02.2020 г. е в общ
4
размер на 197,70 лв., а лихвата за забава, начислена за периода от 16.08.2018
г. до 22.06.2021 г. е в размер на 38,63 лв. Експертът сочи, че имотът е посетен
заедно с инкасатора на района и служител на ищеца, като е извършен реален
отчет на доставени и потребени ВиК услуги. Посочено е, че към дата
09.03.2022 г., показанията на водомера сочат общо потребление в размер на
2131 куб.м. Към датата на изготвяне на експертното заключение не е
установено плащане на дължимите суми.
Частично основателно се явява възражението на ответника, че не е
доказано до имота му да са доставени и потребени ВиК услуги, в обема, сочен
от ищеца. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено, че предоставените
услуги се заплащат от потребителите при наличие на консумация и/или
служебно начисляване на количества, а според чл.22 изразходените
количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в
ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано
отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета.
През процесния период реалното отчитане на потребени ВиК услуги е
установено, че е било извършено редовно само на три дати - 02.04.2018 г.;
11.06.2019 г. и 09.09.2019 г. Обстоятелството, че на последната от посочените
три дати е положен подпис в карнета, като отчетеното количество не е било
оспорено, обуславя извод за основателност на ищцовата претенция, относно
сумите, начислени от ищеца до тази дата. След 09.09.2019 г. не е доказано да
е бил извършен реален отчет, тъй като в карнета липсва подпис на потребител
или негов представител, а ищецът не твърди служебно начисляване на ВиК
услуги. Поради това обстоятелство съдът намира, че ищецът не доказа, че в
процесния имот са доставени и потребени ВиК услуги в пълния обем, заявен
с исковата молба.
При горните доводи, съдът намира предявения главен иск за доказан по
основание и размер, за периода от 08.06.2018 г. до 09.09.2019 г. и за сумата от
150,31 лева, като за периода от 10.09.2019 г. до 10.02.2020 г. и за разликата
над 150,31 лева до пълния претендиран размер от 197,70 лева, искът подлежи
на отхвърляне. Основателен се явява и акцесорният иск за лихва за забава, в
размер на 32,50 лева, начислена за периода от 17.08.2018 г.г. до 11.10.2019 г.,
като за периода от 12.10.2019 г. до 22.06.2021 г. и за разликата над 32,50 лева
до пълния претендиран размер от 38,63 лева, искът подлежи на отхвърляне.
Съразмерно на уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на
448,66 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
5
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на
52,08 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка: *****************************.
Съдът намира въведеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от адвокатско възнаграждение за основателно. Делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, като поради това обстоятелство и с
оглед заявения материален интерес, адвокатското възнаграждение следва да
се намали до минималния размер, определен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 300 лева. В полза на ответника не се следват
разноски за заповедното производство, тъй като такива не са поискани в
същото, а е недопустимо такова искане да бъде отправено за първи път в
исковото производство.
При горните доводи, съразмерно на отхвърлената част от иска,
ответникът има право на разноски в размер на 64,13 лева, което на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415,
ал.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че АН. ИВ. СТ. ЕГН
**********, с адрес: *****************************, ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация - В.” ООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Прилеп“ №33, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №3000/28.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 9372 по
описа на ВРС за 2021 г., а именно: 150,31 лева, представляваща главница -
дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен
номер 4185254, за периода от 08.06.2018 г. до 09.09.2019 г., за обект с адрес:
*****************************, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.06.2021
г. до изплащане на задължението и 32,50 лева – сбор от обезщетения за
забава, начислени за периода от 17.08.2018 г. до 11.10.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница - за разликата над 150,31 лева до пълния
претендиран размер от 197,70 лева и за периода от 10.09.2019 г. до 10.02.2020
г., както и иска за обезщетение за забава - за периода от 12.10.2019 г. до
22.06.2021 г. и за разликата над 32,50 лева до пълния претендиран размер от
38,63 лева.
ОСЪЖДА АН. ИВ. СТ. ЕГН **********, с адрес:
*****************************, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация - В.” ООД, ЕИК *****************************, със седалище
6
и адрес на управление: гр. В., ул. „Прилеп“ №33, сумата от 448,66 лева,
представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство,
както и сумата от 58,02 лева - разноски по ч.гр.д. № 12657/2021 г. по описа на
ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - В.” ООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Прилеп“ №33, да заплати на АН. ИВ. СТ. ЕГН **********, с адрес:
*****************************, сумата от 64,13 лева, представляваща
сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – В., в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7