РЕШЕНИЕ №
гр. Сливен, 27.08.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретаря Е.Х., като разгледа
докладваното от Хр. Марева т.д. № 40 по описа на съда за 2014г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по подадената от „ПАПАС ОЛИО“ АД искова молба, с която предявява
против „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД искове с правно основание по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 573 ТЗ; по чл. 85 ЗЗД; по чл.
92, ал. 1 ЗЗД; чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелства, на които се
основават предявените от „ПАПАС ОЛИО“ АД против „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД искове –
посочени в исковата молба и уточнени в допълнителната искова молба според
възраженията в отговора на исковата молба, са следните:
Между страните са сключени
договори за продажба на селскостопанска
продукция, находяща се в склад на
продавача, по силата на който „ПАПАС ОЛИО" АД закупило от „ФЕРМЕР
ПОЙНТ" ООД черен
маслодаен слънчоглед, както следва: от 14.09.2012г. – за 500 тона за цена в размер на сумата от 576 000 лв.
с ДДС.; от 01.10.2012г. – за 2 000 тона за цена в размер на сумата от 2 172 000 лева, с ДДС; от 09.11.2012 г. – за 1 400 тона за цена в размер на сумата от 1 520 400 лева, с ДДС. и от 07.12.2012г. – за 200 тона за цена в
размер на сумата 216 000 лв. с
ДДС. Цената по първите три договора била заплатена изцяло, а по последния
договор била заплатена на 95 %, като е останала неплатена сумата 10 800
лв.
Договореното
количество слънчоглед е доставено на ищеца в зърнохранилище на
ответника,
без физическото му преместване. За целта между страните били сключени следните договори
за влог:
на 15.10.2012 г. – 2 договора за влог, съгласно които ответникът
приел слънчогледа за пазене и съхранение в свои собствени складове, както следва: 100 тона - в склад в гр. Ямбол; 400 тона - в склад в гр. Кермен; на 01.11.2012г. – договор за влог, съгласно който ответникът приел 2000 тона за пазене и съхранение в свой собствен склад в гр. Ямбол, а с анекс от 18.02.2013г. страните
удължили срока за съхранение; на 31.12.2012г. – договор за влог,
съгласно който ответникът приел 40 тона слънчоглед за пазене и съхранение в своя собствен склад в гр. Айтос; и на 07.01.2013 г. – 2 договора за влог, съгласно които
ответникът приел слънчогледа за пазене и съхранение в свои собствени складове, както следва: 100 тона - в склад в гр. Кермен; 100 тона - в склад в гр. Ямбол или общо
са приети за съхранение от ответника 2 740 тона черен маслодаен
слънчоглед.
По
силата на цитираните договори за влог ответникът се е задължил да пази
и съхранява зърното и да го
предаде реално на влогодателя, но изпълнил само частично, като предал на ищеца 2 592.180 или 147. 820
тона по-малко от предаденото на влог количество – съгласно уточнението в ДИМ - 123,88 тона, от
които, след приспадане на регламинтираните фири, се претендира, че подлежи
реално на връщане на 114.29 тона зърно. Това количество зърно е отчетеното от
ищеца като получено в складовете на „ПАПАС ОЛИО“ АД. До 18.09.2013г. „ПАПАС
ОЛИО“ АД е изпращало камони и товари, след която дата ответникът по различни
причини е отказал да предава повече зърно.
Относно договорите за влог се твърди, че не са сключени при общи условия и договорите съдържат пълните договорености
между страните, без препращане към общи условия.Такива не били представяни нито при сключване на
договорите, нито след това и съответно ищцовото дружeство и влогодател не е
обвързано от такива. Подобни общи условия не са били утвърждавани със заповед на управителите на ищцовото
дружество,
а утвърждаването им от ответника е съставен от него частен документ с
недостоверна дата. Следователно по отношение на подлежащото на връщане количество страните не са обвързани с условия за рефакция. Доколкото в чл. 6 от
договорите се предвижда „бонификация“, то такава е уговорена само в полза на купувача/влогодател, като понятието е легално определено в закона като
увеличение. Дори при двуяк смисъл на термина „бонификация", то такава следва да е определена от страните с
нарочен констативен, двустранен протокол,
каквито протоколи не са съставени и няма подписани подобни документи установяващи
рефакция или бонификация.
Неизбежните
загуби при съхранение и транспорт на зърно са нормативно заложени в НАРЕДБА №
13а-10403 за
пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности
при съхраняването и транспортирането им (загл доп. - дв, бр. 28 от 1980г. Ищецът не оспорва единствено загуба от естествена
фира, доколкото същата е нормативно установена в чл. 582 ал.4 ТЗ – в конкретния случай
тази
фира е 9,59 тона, съгласно НАРЕДБА №
13а-10403 (загл доп. - дв, бр. 28 от
На
30.09.2013 г. от „ПАПАС ОЛИО“ АД е изпратено писмено искане до ответника да възстанови стойността
на непредаденото количество зърно по цитираните по-горе договори за влог,
което искане е получено от ответника на 01.10.2013г., но ответникът не е
изпълнил задълженията за предаване.
Издълженото количество зърно от 2 592.180 тона (отчетено
като получено в складовете на ищеца) е предавано на ищеца на части, в периода април – август
След 18.09.2013г. поради отказ на ответника да предава вложените количества
зърно, за „ПАПАС ОЛИО“ АД е било невъзможно да ги предложи за изкупуване на
борсата и е пропуснало да реализира ползи на базата на борсовата цена на
зърното след 18.09.2013г. Поради неизпълнение от „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД на
задължението за предаване на зърно, за ищеца “ПАПАС ОЛИО“ АД по този начин е
настъпила вреда в размера от 8 537 лв. Към датата на завеждане на исковата молба,
средната пазарна цена е била в размер на 600 лева, като по този начин пряката вреда
вследствие неправомерното задържане е разликата в средната пазарна
цена на неправомерно
задържаната част от зърното
- 8 537 лв.,
представляваща разликата между стойността от 32 033 лева (39,16 т. х 818 лв към м. май
2013г.),
спрямо средната му пазарна цена към - датата на исковата молба - 23 496 лв. (39,16 х
600).
Съгласно
правото
на задържане регламенитрано от разпоредба на чл. 91 ал.2 от ЗЗД ответникът можело да
задържи такова количество от тях, колкото е
потребно за удовлетворяване неговото вземане, която разпоредба се прилага
субсидиарно спрямо ТЗ. Правото на задържанеобхваща количество от зърното
съответно на вземането му към момента на упражняване на правото на задържане. В процесните договори е
определен техния краен срок на действие – 30.04.2013г., след която дата
действието им се прекратява, като съгласно чл.15 след изтичане срока на
договора за ответника е настъпил е падежа на задължението да върне оставеното на съхранение зърно и то е
станало изискуемо на 01.05.2013г. От този
момент е възможно най-рано
ответникът да е упражнил
евентуалното си право на задържане. Към този момент средната пазарна цена на един тон слънчоглед с качеството
на процесния е била в размер на 818 лева на тон и именно по тази стойност
следва да се остойности количеството зърно.
Следователно ответникът, на основание чл. 315
ТЗ във връзка с чл. 91 ал.2 ЗЗД би имал право да упражни задържане върху 75,13 тона зърно
(според размера на насрещната прететнция 61 460,23 лева = 75,13 т. х 818 лв.), а не
върху 114,29 т и неправомерно е задържана разликата от 39.16 т. зърно, за която не е
възникнало право на задържане.
Освен договорите за
продажба и влог на зърно, между страните са сключени договори за продажба на
амониев нитрат, а именно: На 06.12.2012 г. за 3 000 тона амониев нитрат и На 21.01.2013 г. за 675 тона амониев
нитрат.
Съгласно чл. 4.2. от договорите, при неплащане до 31.12.2012 г. на цената
на доставена през декември стока, купувачът дължи на продавача лихва за
забава в размер на 0.17 лева на тон за всеки просрочен ден. Отделно от това, съгласно чл. 7.2 от Договора при
неплащане до крайния срок за плащане (28.02.2013 г. съгласно чл.4.3.),
купувачът (ФЕРМЕР ПОЙНТ) дължи неустойка в размер на 0.1% на ден от забавената сума. По отношение на някои от извършените по Договора – 6 доставки, ответникът бил в неизпълнение на чл.
4.2 и чл.4.3., поради което за него възникнало задължение да обезщети ищеца по
уговорения в договора ред.
Общо
дължимото обезщетение на основание чл.4.2 и чл.7.2 по договора за
покупко – продажба на
амониев нитрат от 06.12.2012 г. е в размер на 11 613 лева.
По договора за продажба на амониев нитрат от 21.01.2013г. количествата са
предадени с две доставки своевременно, като сумите са платени на 28.02.2013 г.,
при срок за плащане съгласно чл.4.2. от договора - 29.01.2013 г., а за
втората - 03.02.2013г. Забавата за плащане
за плащане на пръвата доставка е 30 дни, за който период ответникът дължи лихва от
0,03% на ден на основание чл.7.2 от договора лихва – общо в размер на 3 666.37 лв., а
за втората достава забава е 25 дни и дължимата от ответника, на основание чл.7.2 от договора лихва е в размер на 384.24 лева или общо 4 050
лв.
Предвид изложеното по-горе се
иска съдът да постанови решение, с което да осъди „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД да заплати
на „ПАПАС ОЛИА“ АД следните суми: сумата от 8 537.00 лв., представляваща обезщетение за частично виновно
неизпълнение на задълженията му по договори за влог – сключени на 14.09.2012г.,
01.10.2012г., 09.11.2012г. и 07.12.2012г., заедно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 11 613 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 4.2 и чл. 7.2 от договор за покупко-продажба
на амониев нитрат от 06.12.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата 4 050 лв., представляваща обезщетение по чл. 7.2 от от
договор за продажба на амониев нитрат от 21.01.2013г., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Освен
заплащане на посочените суми се иска осъждане за реално изпълнение на задълженията по договорите за влог, като „ФЕРМЕР ПОЙН“ ООД да бъде осъдено да предаде на „ПАПАС ОЛИО“ АД общо 114.29 тона слънчогледово зърно.
В срока по чл.
367, ал. 1 ГПК са предявени и приети за съвместно разглеждане насрещни искове
от „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД против „ПАПАС ОЛИА“ АД с правно основание по чл. 327 ТЗ, чл. 573 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД;
Обстоятелства, на които се основават
предявените от „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД (насрещен ищец) права по насрещната искова
молба са следните:
По договор за продажба на
селскостопанска продукция от 07.12.2012г, „ПАПАС ОЛИО“ АД (насрещен ответник)
дължи неизплатена цена в размер на 10 800лева:
Общото доставено количество
черен маслодаен слънчоглед, реколта 2012г. по
този договор е в размер на 200 тона. Договорената цена е от 900т/тон без ДДС
или общо сумата от 216 000 лева с ДДС. По този договор на 10.12.2012г,
насрещния ответник е заплатил авансово 95% от договорената цена или сумата от
205 200 лева с ДДС по издадена фактура N ********** от 07.12.2012г. Останалата
сума от 10 800 лева до момента на подаване на настоящия иск не е платена на насрещния ищец, която се дължи ведно с мораторна лихва – до предявяване на насрещната
искова молба, за забава в
размер на на 2 088.13лв. Така общо дължимата сума по този договор е 12
541,980 лева. П този
начин, общия размер на неизпълненото задължение на насрещния ответник по
договорите за продажба на селскостопанска продукция е 12 888.13лв. – цена плюс законна лихва на продаденото количество
зърно.
Насрещният ответник дължи
неплатено възнаграждение по 2бр.договори
за влог от 15.10.2012г. за 500т, договор за влог от 01.11.2012г. за
2000т., договор за влог от 31.12.2012г. за 40т. и 2 бр. договори за влог от
07.01.201 Зг. за 200т., в размер на общо 57
619,03 лева:
За целия период на съхранение,
дължимото възнаграждение на насрещния ищец, съгласно
чл.7. от горепосочените договори за влог се формира в размер на 86 419,03лв.
Предвид договореното в чл.8. от същите договори за влог, възнаграждението е
следвало да се заплаща ежемесечно до 10-то
число, като плащането е за предходния месец. От общата дължима сума по
посочените фактури е постъпило плащане само по първите издадени 4, в общ размер
на 28 800лв. Последното плащане за възнаграждението за съхранение е извършено
на 21.03.2013г. Дължимата цена - главница по тези договори, е в размер на 57
619,03лв., като след предявяване на исковата молба е платена сума в размера н
38 111 лв., над който размер задълженито е погасено чрез прихващане със
задължение на „ФЕРМЕР ПОИНТ“ ООД за мораторна неустойка по договорите за
продажба на амониев нитрат, за която се отнасят предявените от „ПАПАС ОЛИО“ АД
искове.
Лихвата
за забава по същите тези договори: 2бр. договори за влог от 15.10.2012г. за 500т, договор за влог от
01.11.2012г. за 2000т., договор за влог от 31.12.2012г. за 40т. и 2 бр.
договори за влог от 07.01.201 Зг. за 200т., е в размер на 6 930.06лв.
съгласно чл.9. от договорите за влог, в който страните са
договорили лихва в размер на 8% годишно (на база 365 дни). Лихвата е начислена
върху просрочената сума от 57 619 лв. - възнаграждение за съхранение по
фактури, издадени от „ФЕРМЕР ПОЙНТ" ООД към „ПАПАС ОЛИО" АД, на
основание горепосочените договори за влог, падежирали, но неплатени от
влогодателя, за периода от падеж на всяка фактура до датата на плащане, ако има
такова или до 10.02.201 Зг. за неплатените фактури.
Освен това се дължи и мораторна лихва в размер на 9 884.69 лв. до подаване на исковата
молба.
Насрещния
ответник дължи и обезщетение за съхранение и полагане на дължимата за запазване
грижа, за пеирода от 30.04.2013г. до съответната дата на която са предадени
по-късно поисканите количества слънчоглед до 18.09.2013г., а след тази дата и
до момента на депозиране на исковата молба (17.10.2014г.) – за 41.14
тона, евентуално – за 116т., ако съдът не признае за
основателно възражението за рефакция с оглед търговски обичай и практика,
утвърдени и в Общи условия за съхраняване в зърнохранилищата на
„ФЕРМЕР ПОИНТ“ ООД. Размерът на така дължимото обезщетение за съхранение след 18.09.2013г.
е в
размер на 3 482,400 лева – 2 890.49 лв. според изменението в ДНИМ:
Насрещният
ищец е упражнил правото си на задържане върху упоменатото количество слънчоглед
– поискано от насрещния ответник, съгласно уточненията в ДНИМ, за първи път на
17.10.2014г., държано от насрещния ищец правомерно, по силата на валидно
сключени договори за влог, с цел обезпечаване на свое изискуемо вземане,
произтичащо от падежирали фактури за съхранение. До момента на исковата
претенция за връщане на 41.14т., евентуално - 116 тона зърно
насрещният ищец не е упражнявал право на задържане, т.к. насрещният ответник не
е изразявал готовност и искане да го получи.
С
цел запазване на посочените количества слънчоглед, за същите е
полагана грижата на добрия търговец, като те са съхранявани в складовете, в
които се намират, не е извършвано фактическо преместване. Ответникът по
настоящото дело, наред с дължимата грижа е положил и допълнителни грижи за
зърното, като е извършвал вентилация обгазване на същото, следейки внимателно
температурата и влажността на въздуха в склада, задължения вменени му със
сключените договори за влог, които задължения ответника е продължил да
изпълнява и след прекратяването им. За полагането на тези грижи следва да бъде
заплатено обезщетение равно на пазарната цена за съхранение на слънчоглед в
региона (и цената на договореното с ответника възнаграждение за съхранение по
договорите за влог) в размер на 3 лева/тон.
Върху
сумата 2 890.49лв. е дължима и лихва за забава в
размер на 442. 58 лв. Съгласно изменение в ДНИМ.
Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди
насрещния ответник – „ПАПАС ОЛИО“ АД, да заплати на насрещния ищец „ФЕРМЕР
ПОЙНТ“ ООД сумата от 10 800 лв., заедно с обезщетение за забава до
подаване на исковата молба в размер на 2 088.13лв.; да заплати сумата от 57 619.03лв., представляваща неплатена цена по процесните договори
за влог, заедно с обезщетение за забава в размер на договорена лихва в чл. 9 от
договорите, считано от падежа на отделните задължения до подаване на исковата
молба в размер на 6 930.06лв., както и мораторна лихва в размер на
9 884.69 лв.; да заплати сумата от 2 890.49 лв.,
представляваща обезщетение за съхранение на зърно за периода от 18.09.2013г. до
17.10.2014г. – датата на подаване на насрещната искова молба относно
неполученото количество зърно, заедно с обезщетение за забава в размер до тази
дата в размер на 442. 58 лв. в ДНИМ. Претендира се и законна лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В сроковете по
чл. 367, ал. 1 и чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът по първоначалната искова молба
„ФЕРМЕР ПОЙНТ“ е направил възражения с правно основание по чл. 315, ал. 1 ТЗ; чл. 288 ТЗ, чл. 20 ЗЗД;
чл. 95 ЗЗД Наредба № 13а-10403; чл. 90, ал. 1 ЗЗД; чл. 104 ЗЗД, основани на следните
обстоятелства:
Безспорно е между страните, че
са сключени и са валидни всички договори – за покупко-продажба на
селскостопанска продукция, по окито е неплатена цената в размер на 10 800 лв. и се дължи
обезщетение за забава; че са сключени и са валидни договорите за влог на зърно в публичен склад относно 2 740 тона
слънчогледово семе, по които е платена част от дължимото възнаграждение в
размер на общо 28 800 лв.;
че са сключени и са
валидни договорите за
покупко-продажба на амониев нитрат, по който са извършени доставките, както и че плащанията
са извършени така както е посочено в исковата молба:
Спорът е свързан с
обстоятелствата, отнасящи се до определяне на общто непредадено
от ответника количество слънчоглед, като ответникът твърди, че предаденото количеството е 2 623.920 тона или
действителното непредадено количество слънчоглед е в размер на 116.08т.
Видно от чл.6. от всички договори за влог,
при приключване на договора, страните изготвят констативен протокол с опис на
експедираните количества по дни, който освен дата на експедиция, номер на
автомобил, кантарно тегло, се записва и бонифицирано
тегло, от което очевидно се налага извода, че е договорена и прилагана корекция
на количеството, на база на посочените общо приети показатели.
Относно непредаденото количество
зърно се поддържа, че същото подлежи на рефакция (намаление) с оглед конкретно
посочени показатели: разлика в средно претеглената влага на
входа и изхода на слънчогледа; 0,325% неизбежна загуба от разпрашаване,
дължаща се на преместване на зърно с подвижна механизация 0,025% и при
придвижването му с редлери и елеватори 0,3%; и съобразно естествените фири на основните видове зърно при съхраняване, определени в % от масата от Наредба № 13а-10403
(заг.допл. - ДВ, бр. 28 от 1980г.) Необходимостта
от извършване на бонификации (надбавка) и рефакции (намаление) се обуславя от
самия характер на предмета на разглежданите сделки съхранение на зърно, в
конкретния случай – слънчоглед, като в българските търговски практики
намалението също се нарича бонификация. Съобразно това се твърди, че при определяне на количеството, подлежащо на
връщане по процесните договори за влог следва да бъде съобразена разлика в средно претеглената влага на входа
и изхода на слънчогледа, която за цялото количество
съхраняван слънчоглед от 2 740т. за
периода през м.август 2012г. до м.април до м.август 2013г. е в размер на 2,06% или рефакцията е в
размер на 56,44т. По показател Неизбежна
загуба от разпрашаване от 0,325%, произтичащи от неизбежни загуби, които се
дължат на преместване на зърно с подвижна механизация и при придвижването му с
редлери и елеватори, в конкретния случай загубата на цялото количество
съхраняван слънчоглед от 2 740т. х 0,325% в следствие на разпращаването е в
размер на 8,9т. По показател неизбежна
загуба на маса от дишане на зърното или известна още като естествена фира от
0,35%, която е нормативно призната съгласно
Наредба № 13а-10403 (заг.допл. - ДВ, бр. 28 от 1980г.), и върху цялото количество от 2 740т.,се получава
рефакция в размер на 9,59т.
Предвид неизпълнението на задължението за
плащане на пълния размер
на възнаграждението по договорите за влог,
ответникът упражнил право на задържане за количество в раззмер на 41.14 тона, позовавайки се на чл.315, ал.1. от ТЗ,
каквото изявление следва да се счита отправено и с отговора на исковата молба.(на 14.07.2014г.).
Съгласно представените по делото кантарни
бележки последното предаване от страна на ответника на зърно е от 18.09.2013г.,
към който момент пазарната цена за тон слънчоглед е била в размер на 500лв.
Ищецът не е направил дори опит за уреждане на отношенията извънсъдебно, нито
каквито и да е постъпки за получаване на задържаното количество слънчоглед, като с писменото искане от
30.09.2013г., с което е даден срок за плащане на сума в размер на 200 638,80лв,
която не става ясно как е формирана, т.к.отговорността
на ответника е по договорите за влог и касае задължението му да предаде
определено количество стока, а не за парично задължение;
С оглед посочените обстоятелства ответникът поддържа, че от общото
количество зърно от 116т не съществува количество в
размер на 74,94т., представляващо размер на нормалната търговска рефакция или
подлежащи на връщане на ищеца са 41,14т. черен маслодаен слънчоглед, за които „ФЕРМЕР ПОИНТ“ ООД
упражнява право на задържане поради неизпълнение на насрещни задължения от
страна на „ПАПАС ОЛИО“ АД.
Като евентуално – при извод от
страна на съда, че не следва да се признава рефакция над количеството фира - 9,59т., определено по Наредба № 13а-10403 (заг.допл. - ДВ, бр. 28 от 1980г., което ищецът признава от
„ФЕРМЕР ПОИНТ“ ООД се поддържа, че има право съгласно чл. 315, ал. 1 от ТЗ на
задържане за неизпълнение на насрещни задължение на „ПАПАС ОЛИО“ АД в размер на
цялото количество непредадено зърно от общо 116 тона.
Уточнява се и в съдебно заседание, че правото на задържане възниква от момента на
забава съгласно падежа
по договорите за влог – настъпващ при поискване от
влогодателя и най-рано от 30.04.2013г. и при условията на чл. 315 от ТЗ
Не се оспорва
задължението за неустойка, поризтичащо от договорите за продажба на амониев
нитрат, в отговора на исковата молба, но следва да се отхвърли с оглед
направено волеизявление за прихващане с посочените насрещни задължения на
ищеца, произтичащи от договорите за влог.
Във връзка с
приетите за съвместно разглеждане насрещни искове, в сроковете по чл. 367, ал. ГПК и чл. 373, ал. 1 ГПК насрещния ответник „ПАПАС ОЛИО“ АД възразява, че претенцията за заплащане
на обезщетение по договори за влог за съхранение на 114.10 тона зърно е неоснователна, т.к. влогодателят
е изряден, но насрещния ищец не е изпълни задължението си и е отказал да
предаде остатъка след 18.09.2013г. Няма правно основание за твърденията на
насрещния ищец, че 74,94 тона
зърно не съществуват предвид приложена рефакция, а
39.16 тона зърно е задържана без правно основание.
Като евентуално е предявено възражение за прихващане със сумата от 8 537 лв., претендирана
като обезщетение с първоначалната искова молба с претендираните от насрещния ищец суми за
неплатено възнаграждение по договорите за влог и обезщетение за забава.
Предявено е като евентуално –
при уважаване на предявения насрещни искове – изцяло или частично, възражение
за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД, като съдът да постанови
едновременно изпълнение заедно със задължението за
предаване на 114.29 тона зърно.
В с.з. ищецът по първоначалната искова молба и ответник по насрещните
искове – „ПАПАС ОЛИО“ АД, се представлява от пълномощник – адв. Вл. Б. от САК,
който поддържа предявените искове и оспорва насрещните искове по изложените
по-горе съображения. В писмено становище – представено по чл. 149, ал. 3 ГПК се
позовава на чл. 17, ал. 4 от ЗСТЗ (отм.), в който е посочено, че вписаното в
складовия запис количество зърно е със съответната бонификация или рефакция,
съгласно договора за влог и складовия регистър по чл. 574 ТЗ , т.е., че
законодателят е предвидил извършване на рефакция, само ако е изрично уговорена
в договорите за влог. В този ред излага доводи, че волята на страните, изразена
в чл. 6 от договорите за влог, относно съдържанието на двустранните констативни
протоколи досежно дължимото от влогодателя количество зърно, следва да се
тълкува само като количество с увеличение в повече и липсва според семантиката
на израза „бонифицирано тегло“ и липсва фактическо и правно основание за
кредитиране на заключението на в.л. по назначената СТЕ. Тълкува волята на
страните в този смисъл и с оглед на издадените фактури за съхранение на зърно,
в които цената е определена с оглед предаденото количество от 2 740 тона,
а не за количество с „рефакция“. В тази връзка поддържа искане за уважаване на
предявения иск за реално изпълнение по договорите за влог за предаване на
дължимото количество от 114.29 тона слънчогледово зърно, реколта 2012г.
Евентуално, при възприемане на тълкуването на понятието „бонифицирано тегло“
според заключението на вещото лице, то този иск да се уважи съгласно
признанието на ответника, че е дължим остатък от 41.14 тона. Поддържа искане за
уважаване на предявения иск за вреди поради отказ за изпълнение (неизпълнение),
претърпени с оглед невъзможността на влогодателя да предложи зърното за
изукупавен на борса, съгласно твърденията в исковата молба. Поддържа искане за
отхвърляне като погасен чрез прихващане на насрещния иск за заплащане на
възнаграждение по договорите за влог, като претенцията за лихви да се уважи
съгласно заключението на вещото лице по т. 9. Върху заплатената сума от
38 111.09 се дължи договорна лихва от 8 % за периода от издаване на
фактурите до датата на насрещната искова молба, от който момент се дължи лихва
до датата на плащане в размер на 2 140.26 лв. Поддържа възраженията срещу
претендираното право на задържане, поради виновното неизпълнение на
задължението на влогоприемателя с оглед отказа по неоснователните съображения
за извършване на рефакция. Претендират се деловодни разноски съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по първоначалната искова молба и насрещен ищец „ФЕРМЕР ПОЙНТ“
ООД се представлява в с.з. от пълномощници – адв. Г. и адв. Р., СлАК, който
поддържат насрещните искове и възраженията по първоначалната искова молба, посочени
в книжата по извършената размяна съгласно реда по гл. ХХХІІ ГПК. В писмено
становище, представено на основание чл. 149, ал. 3 ГПК. Във връзка със спора
относно главния иск за реално изпълнение и наличието на основание за корекция
на дължимото от влогопиремателя количество зърно, се позовава на заключението
на вещото лице, като волята на страните – в чл. 6 от договора, за посочване на
„бонифицирано тегло“, да се съобрази
с изискванията на чл. 3, ал. 4, т. 7 и
т. 8 от Наредба № 23 от 22 февруари 2006г. за водене на регистър на договорите
за влог на зърно от регистрирани зърнохранилища, за вписване на кантарно и
бонифицирано тегло според базисните показатели на зърното, указани в
предметните стандарти, разяснени от вещото лице по назначената СТЕ. Относно
исковете за заплащане на неустойка за забава, съгласно договорите за продажба
на амониев нитрат се поддържа искане за отхвърлянето им като погасени чрез прихващане.
Поддържа се искане за отхвърляне на предявения иск за вреди от неизпълнение по
договорите за влог, в размер на сумата от 8 537 лв., предвид
неизпълнението на указаната доказателствена тежест досежно задълженията на
влогодателя, произтичащи от чл. 15 на договорите за влог и наличието на
реалната възможност за продажба на непредаденото количество зърно. Признава се,
че сумата от 57 619.03 лв. по насрещния иск е платена, но се поддържа
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
до датата на плащане, съответно до подаване на насрещната искова молба, в
размер на 6 929.57 лв., като същевременно се претендира и уговорената в
чл. 9 неустойка, определена в заключението на вещото лице в размер на
5 521.73 лв. Иска за заплащане на обезщетение – разходи за съхранение на
зърно след прекравне на договорите, се поддържа по съображенията за уважаване
на главния иск за реално изпълнение с оглед установеното бонифицирано тегло.
Претендират се разноски според представения списък на основание чл. 80 ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства относно релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест се установява следното:
Страните по делото – „ПАПАС ОЛИО“
АД и „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД, с предишно наименование „ГРЕЙН СТОР“ ООД, са търговци
и не се спори, че помежду им съществуват търговски отношения. Търговската
легитимация на страните и включването на описаната в исковата молба търговска
дейност, се установява от извършената в електронния ТР справка.
Няма спор, че между
„ПАПАС ОЛИО“ АД като продавач и „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД“ като купувач са сключени
договори за продажба на амониев нитрат от 06.12.2012 г. за 3 000 тона и от 21.01.2013 г. за 675 тона. Съгласно чл. 4.2., при
неплащане съобразно
уговорените срокове на цената
на доставена стока, купувачът дължи на
лихва за забава в размер на 0.17 лева на тон за всеки просрочен ден. Отделно от това, съгласно чл. 7.2 от Договора при
неплащане до крайния срок за плащане купувачът дължи неустойка в размер
на 0.1% на ден от забавената сума. По отношение на задължението
за заплащане на цевната по някои от извършените по Договора – 6 доставки, ответникът е изпълнил
в забава според уговорките в чл. 4.2 и чл.4.3., поради което за него възникнало
задължение да обезщети ищеца по уговорения в договора ред.
Общо
дължимото обезщетение на основание чл.4.2 и чл.7.2 по договора за
покупко – продажба на
амониев нитрат от 06.12.2012 г. е в размер на 11 613 лева.
По договора за продажба на амониев нитрат от 21.01.2013г. количествата са
предадени с две доставки своевременно, като сумите са платени на 28.02.2013 г.,
при срок за плащане съгласно чл.4.2. от договора - 29.01.2013 г., а за
втората - 03.02.2013г. Забавата за плащане
за плащане на пръвата доставка е 30 дни, за който период ответникът дължи лихва от
0,03% на ден на основание чл.7.2 от договора лихва – общо в размер на 3 666.37 лв., а
за втората достава забава е 25 дни и дължимата от ответника, на основание чл.7.2 от договора лихва е в размер на 384.24 лева или общо
4 050 лв.
Между страните "ПАПАС-ОЛИО" АД и
"ФЕРМЕР ПОЙНТ"
ООД е безспорно също, че са сключени 4
договора за продажба на селскостопанска продукция, реколта 2012 г., както
следва:
На 14.09.2012 г. – за 500 т слънчоглед с цена 960 лв/т. За продажбата е издадена данъчна фактура
№ ********** от 14.09.2012 г. на стойност 576 000 лв. Фактурата е отразена на
ред № 125 в дневника за продажби към ДДС декларация с вх. №
**********/12.10.2012 г. на "ФЕРМЕР ПОЙНТ" ООД и на ред № 217 в
дневника за покупки към ДДС декларация с вх. № 2900-0969428/15.10.2012 г. на
"ПАПАС-ОЛИО" АД. Сумата е платена на 17.09.2012 г.
На 01.10.2012 г. – за 2000 т слънчоглед с цена 905 лв/т. За продажбата е издадена данъчна фактура
№ ********** от 1.10.2012 г. на стойност 2172000 лв. Фактурата е отразена на
ред № 3052 в дневника за продажби към ДДС декларация с вх. №
**********/14.11.2012 г. на "ФЕРМЕР ПОЙНТ" ООД и на ред № 3 в
дневника за покупки към ДДС декларация с вх. № 2900-0970301/14.11.2012 г. на
"ПАПАС-ОЛИО" АД. Сумата е платена на 01.10.2012 г.
На 09.11.2012 г. – за 1400 т слънчоглед с цена 905 лв/т. За продажбата е издадена данъчна фактура
№ ********** от 9.11.2012 г. на стойност 1520400 лв. Фактурата е отразена на
ред № 144 в дневника за продажби към ДДС декларация с вх. №
**********/14.12.2012 г. на "ФЕРМЕР ПОЙНТ" ООД и на ред № 44 в
дневника за покупки към ДДС декларация с вх. № 2900-0971386/14.12.2012 г. на
"ПАПАС-ОЛИО" АД. Сумата е платена на 13.11.2012 г.
На 07.12.2012
г. – за 200 т слънчоглед с цена 900 лв/т. За
продажбата е издадена данъчна фактура № ********** от 07.12.2012 г. на обща стойност 216000 лв.
Във връзка с твърденията на
страните относно извършените плащания със забава и неизвършените плащания,
съдът назначи СИЕ, по която вещото лице Р. Д. – Ч., е изготвила заключение,
представено на 12.06.2015г., което съдът съобрази, доколкото е прието като
неоспорено от страните.
По договора за продажба на 200 тона
слънчоглед от 07.12.2012 г. от "ФЕРМЕР ПОЙНТ" ООД е издадена данъчна фактура № № ********** от 7.12.2012 г. на
обща стойност 216000 лв. Фактурата е описана в ДДС дневниците и на двете
дружества и е записана със съответните счетоводни сметки в счетоводствата им.
По фактурата са постъпили два превода на 10.12.2012 г. на обща стойност 205 200
лв. (105200 лв. от разплащателна сметка в Райфайзенбанк и 100000 лв. от Банка
ДСК) Неплатената сума 10 800 лв. виси като задължение в счетоводството на
"ПАПАС-ОЛИО" АД и като вземане в счетоводството на "ФЕРМЕР
ПОЙНТ" ООД.
Мораторната лихва за забавено плащане върху
сумата 10 800лв. за периода от 10.12.2012 г. до 14.07.2014 г. (датата на предявяване на
насрещната искова молба) съгласно заключението е 1 729.91лв.
Не се
спори също и следва от представените писмени доказателства, че договорените
количества слънчоглед са доставено на ищеца в зърнохранилище на ответника без физическото им преместване. За целта между
страните били сключени следните договори за влог, както следва: на 15.10.2012 г. –
2 договора за влог, съгласно които
ответникът приел слънчогледа за пазене и съхранение в свои собствени складове, както следва: 100 тона - в склад в гр. Ямбол; 400 тона - в склад в гр. Кермен; на
01.11.2012г. – договор за влог, съгласно който ответникът приел
2000 тона за пазене и съхранение в свой собствен
склад в гр. Ямбол, а с анекс от 18.02.2013г. страните удължили срока за
съхранение; на 31.12.2012г. – договор за влог, съгласно който ответникът приел 40
тона слънчоглед за пазене и съхранение в своя собствен склад в гр.
Айтос; и на 07.01.2013 г. – 2 договора за влог, съгласно които ответникът приел слънчогледа
за пазене и съхранение в свои собствени складове, както следва: 100 тона - в склад в гр. Кермен; 100 тона - в склад в гр. Ямбол. Общо по
договорите са
приети за съхранение 2 740 тона черен маслодаен слънчоглед, като в
чл. 14 е уговорено, че влогопиремателят има право да смесва вложеното от
влогодателя зърно с друго ог същия вид и качество.
За съхранение на зърното в чл. 7 на всеки
от договорите е предвидено, че ищецът като влогадател ще заплаща ежемесечно
възнаграждение в размер на 3 лв./тон без вкл. ДДС, като при съхранение за
по-малко от месец, дължимата сума за месеца следва да се раздели на 30, като
резултата следва да се умножи по брой дни на съхранение.
За месечните възнаграждения ответникът като
влогоприемател е издавал месечни фактури. Фактурите относно възнаграждението за
съхранение са отразени в счетоводството на "ПАПАС-ОЛИО" АД като
разход и в счетоводството на "Фермер пойнт" ООД като приход.
Фактурите, издадени от "ФЕРМЕР
ПОЙНТ" ООД за съхранение в периода м. ІХ 2012г. – м. VІІ 2013г. на слънчогледово зърно реколта 2012 г. са следните:
Фактура №13853 от 30.11.2012г. за сумата 7 200.00лв., база Ямбол, м. ХІ.2012г.;
фактура № 13856 от 28.12.2012г. за сумата 7 200.00лв., база Ямбол м. ХІІ.2012г.; фактура № 14267
от 05.2.2013г. за сумата 7 200.00лв., база Ямбол,
м.І.2013; фактура № 14272 от 28.2.2013г. за 7 200.00лв., база Ямбол
м.ІІ.2013г.; фактура № 14274 от 29.03.2013г., за сумата 7920.00лв., база Ямбол
м.ІІІ.2013г.; фактура №14278 от 07.05.2013г. за сумата 7 996.50лв., база
Ямбол. м. ІV 2013г.; фактура № 14279 от 30.05.2013г. за сумата 7 767.00лв.,
база Ямбол, м.V 2013г.; фактура № 14282 от 28.06.2013г. за сумата
7 865.40лв., база Ямбол м.VI.2013г.; фактура № 14591 от 31.07.2013г. за
сумата 5 756.40лв., база Ямбол, м.VІІ.2013г.; фактура № 15349 от
30.08.2013г. за сумата 1 542.42лв. -
изход; фактура № 500528 от 05.03.2013г. за сумата 10 716.00лв., база
Кермен, м. X, ХІ,ХІІ.2012г., м. І, II, III, ІV. 2013г.; фактура № 500529 от
05.03.2013г. за сумата 2 916.00лв., база Ямбол, м. X, ХІ, ХІІ 2012г., м. І, II, III, ІV 2013г. и база
Айтос, м.І, ІІ, ІІІ, ІV 2013г.; фактура № 500694 от 08.08.2013г. за сумата 4
707.31лв., база Кермен, м. V,VІ, VІІ 2013г.; фактура № 500695 от 08.08.2013г.
за сумата 432.00лв., база Айтос, м. V, VІ, VІІ 2013 г. – общо 86 419.03лв.
В счетоводството на "ФЕРМЕР
ПОЙНТ" ООД сумите са отразени по сметка 703 Приходи от продажба на услуги,
като е начисляван и съответния ДДС.
С счетоводството на "ПАПАС ОЛИО"
АД фактурите са осчетоводени по сметка 602 Разходи за услуги.
Плащанията, които са извършени от
"ПАПАС ОЛИО" АД до дата на подаване на исковата молба за
съхраняването на слънчогледа са на обща стойност 28 800.00лв.: на
24.01.2013 г. – 7 200.00лв. по ф-ра № 13853/30.11.2012 г.; на 20.03.2013
г. – 7 200.00лв. по ф-ра № 13856/28.12.2012 г.; на 20.03.2013 г. –
7 200.00 лв. по ф-ра № 14267/05.02.2013 г.; на 20.03.2013 г. –
7 200.00лв. по ф-ра № 14272/28.02.2013 г.
Видно от представените в с.з.
писмени доказателства – писма от „ПАПАС ОЛИО“ АД до „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД от
26.03.2015г. и от „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД до „ПАПАС ОЛИО“ АД с дата 09.04.2015г.,
заедно с обратин разписки, удостоверяващи получаването им във връзка с
процесните договори са новонастъпили факти след предявявяне на исковите молби.
От писмата и приложенията към тях е видно, че на 10.03.2015г. са платени 38 111.09лв. и са направени писмено
волеизявления с подписан на
11.03.2015г. протокол за споразумение, с което са прихванати дължимите от
"ПАПАС-ОЛИО" АД суми за съхранение по фактура № 500528 от
05.03.2013г. за сумата 10 716.00лв.; фактура № 500529 от 05.03.2013г. за
сумата 2 916.00лв.; фактура № 500695 от 08.08.2013г. за сумата 432.00лв.;
фактура № 500694 от 08.08.2013г. за сумата 4 707.31лв.; фактура № 15349 от
30.08.2013г. 736.69 лв. от сумата по фактурата - 1 542.42лв. изход, като след извършено прихващане остава 806лв.; срещу задължения на "ФЕРМЕР ПОЙНТ" ООД общо
за сумата 19 508лв., от които по фактура № 3736/13.02.2013г. сумата
11 784.06 лв.; фактура № 3737 от 28.02.2013г. сумата 3 087.60 лв. и
фактура № 3739 от 12.03.2013г. за сумата 4 636.34лв.
След тази дата – 10.03.2015г., в счетоводствата и на двете фирми са
закрити вземането на "ФЕРМЕР ПОЙНТ" ООД за неплатеното възнаграждение по
договорите за влог и съответно
намаление на задължението на "ПАПАС ОЛИО" за съхранението на
слънчогледа.
Срокът, за който са сключени договорите съгласно
чл. 1 е до 30.04.2013г., след който срок вложеното зърно е следвало да бъде върнато на влогодателя. Връщането на зърното е следвало
да се извърши съгласно предварително уговорен между страните график, какъв по
делото не се установи да е бил съставен.
Същественият спор между страните е свързан
с изпълнението на
задължението на влогопиремателя да върне вложеното зърно и начина на определяне на количеството зърно,
подлежащото на връщане.
В договорите е предвидено (чл.4), че страните ще извършват съвместно замерване
на количествата, като при експедиция се съставя експедиционна бележка и
анализно свидетелство за качество. В случай, че влогодателят не осигури свой
представител при предаването, то следва да се приемат данните – установени от
влогоприемателя (ответника).
В чл. 6 е предвидено, че след приключване
на договора, страните ще изготвят констативен, двустранно подписан протокол, с
който ще разчетат отношенията си. Към него е следвало да се приложи подробен
опис на експедираните количества по дни, който следва да съдържа – дата на
експедицията, номер на автомобила, кантарно тегло и бонифицирано тегло.
Такъв протокол не е съставен
между страните, като няма спор, че не е предадено на влогодателя цялото
количество зърно. Предаването е преусатновено поради възникнал спора за
количеството на остатъка, подлежащ на врщане.
Спорът относно подлежащите на връщане
количества е свързан именно с тълкуването на понятието, респективно волята на
страните, изразена в
чл. 6 от договорите чрез
изискването за посочване на „бонифицирано тегло“.
Противно на твърденията в
исковата молба, от представените експедиционни бележки е видно, че от разтоварните пунктове ищецът -
"ПАПАС ОЛИО" АД е осчетоводил като получено (върнато) общо 2 625 тона
слънчоглед: 45.340 тона от база в Айтос; 332.980тона от бази в Кермен и
2 246.680 тона от бази в Ямбол.
Отчетеното като предадено от базите на
„ФЕРМЕР ПОЙИНТ“ ООД общо количество е 2623.92 тона: 45.280 от бази в Айтос,
331.960 тона от бази в Кермен и 2 246.680 от бази в Ямбол или с разлика от
1.08тона по-малко.
По делото не се представиха
доказателства относно твърдението, че след 18.09.2013г. влогодателят – „ПАПАС
ОЛИО“ АД, е изпращал камиони или е имал поведение съобразно искането да бъде
натоварен остатка от подлежащо на връщане количество зърно.
С представеното с исковата молба
писмо от 30.09.2013г., влогоприемателят е поканен да заплати сумата
200 638.80 лв. Посочено е, че задължението в този размер е формирано от
недоставено количестов слънчоглед по договорите за продажба на селскостопанска
продукция (а не по договорите за влог), реколта 2012г., находяща се в складове
на продавача; извършена рефакция по същите договори и неустойка и процесните
договори за продажба на амониев нитрат.
Съобразно съставените кантарни бележки в периода 30.04.2013г. – 18.09.2013г. от общо 2740 т. кантарно тегло – предадени за съхранение, на влогодателя
са върнати следните количества:
на 30.04.2013 г. – за 42,5 т.; през м. май 2013г. – не са предавани количества
зърно; през м. юни са предадени общо 403.06т.; през м. юли – общо 1 155.22
т.; през м. август – 999.20 т.; през м. септември 23.94 т., - общо 2 623.92 т.,
съответстващо на отметеното като върнато от влогоприемателя, като е непредаден остатък от 116.08 тона кантарно тегло.
Относно размера на разходите по месеци,
извършени от ответника за съхранение и полагане на дължима грижа за запазване
на количеството зърно на тон за периодите –уточнени
вкл. в с.з: разходи за съхранение върху получените количества слънчогед за
периода 30.04.2013 г. до 18.09.2013 г. и дължимото обезщетение за съхранение
върху неполучените количества слънчоглед за периода 18.09.2013 г. до 17.10.2014
г. във варианти 41,14 тона и 116 тона се установява
следното:
Съгласно чл. 7, т. а) от приложените
договори за влог за съхранение на слънчогледа влогодателя дължи на
влогоприемателя 3 лв. на тон, а съгласно т. б) при изнасяне на зърното се
заплаща цена от 1.50лв.без ДДС на тон.
Според твърденията и възраженията на страните при съобразяване на непредадените количества зърно по кантарно тегло, от заключението на вещото лице е видно, че разходите за съхранение за периода от
18.09.2013 г. до 17.10.2014 г. за 116 тона са в размер
5 414.88 лв. с ДДС, а за 41.14 тона – 1 920. 42 лв. с ДДС.
Въз основа на списъка на лицензираните
зърнохранилища в експертизата е установено, че единствено "ФЕРМЕР
ПОЙНТ" ООД разполага с бази за съхранение на слънчоглед и в трите града –
Айтос, Кермен и Ямбол. Със заповеди на управителя на дружеството за определяне
цена за съхранение за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. цената за съхранение на
слънчоглед за зърнохранилища в Кермен, Ямбол и Айтое е 3 лв./тон без ДДС. За
сравнение в бази на Мелинвест Сливен в Ямбол и Карнобат цената също е 3
лв./тон.
Цената на "ПАПАС-ОЛИО" АД за
съхранение на слънчоглед в база Ямбол е била 5,50 лв./тон за 2013 г. и 4,50
лв./тон за 2014 г.
Видно от заключението на в.л. Р. Д.
– Ч. по седми въпрос от заключението средно месечната пазарна цена на слънчогледа за периода от 30.04.2013
г. до 17.10.2014 г.
съгласно данни в сайта на
зърноборса България
е в размери, както следва: за
м.04.2013г. - 800.00лв.; за
м.05.2013г. - 812.00лв.; за м. 06.2013г. – 821.00лв.; за м. 07.2013г. –
710.00лв.; за м. 08.2013 г.- 505.00лв.; за м. 09.2013г. – 510.00лв.; за м.
10.2013г. – 535.00 лв.; за м. 11.2013 г. –
600.00лв.; за м. 12.2013г. – 622.00лв.;
за м.01.2014г. – 588.00лв.; за м. 02.2014г. – 610.00лв.; за м. 03.2014г. –
632.00лв.; за м. 04.2014г. – 636.00лв.; за м. 05.2014 г. – 625.00лв.; за м.
06.2014 г. – 612.00лв.; за 07.2014г. – 570.00лв.; за м. 08.2014г. – 486.00лв.;
за м. 09.2014 г. – 514.00лв.; м. 10 – до
17.10.14 г. – 530.50лв.
Относно забава за заплащане на
възнагражденията по договорите за влог в чл. 8 от Договорите за влог е предвидено, че се заплаща до 10-то число, но въз
основа на издадена от влогоприемателя фактура. Съобразно това условие законната
и договорна лихва вещото
лице е определило от датата на издаване на фактурите върху сумата на всяка една от
издадените (до м.
август 2013г. вкл.) от
"ФЕРМЕР ПОЙНТ" ООД.
Така законната лихва за забавено плащане на
възнаграждението по издадените фактури за съхранение на слънчоглед от
настъпване на падежа за плащане до датата на плащането, или съответно до датата
на предявяване на насрещната искова молба -14.07.2014 г. е в размер на 6929,57
лв.
Договорената лихва от 8% за забавено плащане на възнаграждението по
издадените фактури за съхранение на слънчоглед от настъпване на падежа за
плащане до датата на плащането, или съответно до датата на предявяване на
насрещната искова молба - 14.07.2014 г. е в размер на 5521,73
Договорната лихва за забава за заплащане само на сумите по фактури: 14274/2013 г., 14278/2013 г.,
14279/2013 г., 14282/2013 г., 14591/2013 г. издадени от "ФЕРМЕР
ПОЙНТ" ООД за периода от падежа на всяка сума по съответната фактура до
датата на насрещната искова молба – 14.07.2014г., според чл.
9 от договорите за влог е в размер на 8% годишна
лихва на база 365 дни. Съобразно тази уговорка, общият размер на договорната
лихва за забава върху фактурите: 14274/2013 г., 14278/2013 г., 14279/2013 г.,
14282/2013 г., 14591/2013 г. издадени от "Фермер пойнт" ООД за
периода от падежа на всяка сума по съответната фактура до датата на насрещната
искова молба е 3105,37 лв., общия размер на
законната лихва върху сумите по същите фактури
за периода от 14.07.2014 г. до 11.03.2015 г. е 2140,26 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
като изготвено добросъвестно и неоспорено от страните след изслушване на
обясненията на експерта – Р. Д. – Ч. в с.з., с изключение на възражението на
ищеца относно определените разходи за съхранение на зърно, определени на базата
на количествата – определени от вещото лице в т. 5 от заключението, според
посоченото кантарно тегло в съответните кантарни бележки. По същия въпрос –
относно разходите за
предаденото количество е основателно съображението на
ищеца за съобразяване на заключението в т. 3, в който са
установени възнагражденията според издадените от влогоприемателя фактури.
С оглед твърденията и
възраженията на страните досежно количеството зърно, подлежащо на предаване и
непредадено до момента, респективно – за определяне на разходите за
съхраняването му, както и дължимата лихва за забава, съдът назначи съдебно
техническа експретиза, която да се извърши от вещото лице – инж. техн. Д.
Станчева И. *** на Националната служба по зърно (закрита съгласно ДВ, бр. 57 от
28.07.2015 г.).
Заключението на в.л. Д. И. е
прието като неоспорено от страните и от същото се установява, че, когато
качеството на доставеното зърно по определени показатели се отклонява от
договореното, се извършва корекция /бонификация или рефакция/ за привеждане на
предадената зърнена маса към подлежащата на предаване маса и цена.
Показателите, при отклонение от
които се корегира увеличението или намалението на количеството и цената на
зърнените партиди, се наричат базисни показатели и същите са регламентирани с
предметните стандарти за зърно.
За слънчогледово семе са посочени
в БДС 750-83 - т.1.2 -"базисните показатели за слънчогледово зърно
изкупваемо и за реализация са : влага -11%, масленост -42%, примеси - 0%. В
зависимост от конкретното отклонение от базисните показатели се извършва
бонификация или рефакция, което е различно според отделтните показатели.
Резултата от анализа на базата на всички показатели, с който следва да се
коригира масата на предаденото зърно е така нареченото „бонифицирано тегло“.
Именно това понятие като
изискване за определяне на теглото в двустранните протоколи е предвидено в чл.
6 от процесните договорите, а не „бонификация“, както се поддържа от ищеца.
Съгласно чл.10а, т.2 от Закона за
съхранение и търговия със зърно (отм.), зърнохранилищата са задължени да водят
регистър на договорите за влог на зърно по реда определен с наредба №23 от 22
февруари 2006г., в която е указано, че в тях се завежда "бонифицирано
тегло" и в случая страните изрично са уговорили вписване в регистъра по
тази наредба – чл. 21, на процесните договори за влог.
Няма поднормативни актове или
данни за практика за определяне на претеглена влага на зърно, за което има
стандарт БДС 180 712-2010 за "Определяне на влага". За определяне на
съответствието с посочения БДС в чл. 11, ал. 2, т.6 от Закона за съхранение и
търговия със зърно (отм.) е поставено изискване "зърнохранилище с
капацитет над 3000 т“, каквито са и тези на ответника, да разполага с
оборудвана лаборатория за окачествяване на зърното". В съответствие с това
изискване, лабораториите, прилежащи към зърнохранилищата на влогоприемателя са
анализирали постъпващите или ескпедирани количесва зърно - в случая слънчогледово
семе и в приложените по делото анализни свидетелства при експедиция (изход на склада) са отразени показателите за
влага и чужди примеси. Тези показатели следва и са определени за всяка една
партида, както при приемане, така и при експедиция.
Във връзка с твърденията на
ответника, вещото лице посочва, че не съществува стандарт или практика за
определяне на неизбежна загуба от разпрашаване и подобен показател не играе
роля при определяне на „бонифицираното тегло“ на вложеното зърно.
Фирите се регламентират от
"Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири,брака и
липсите на стоково - материалните ценности при съхраняването и транспортирането
им". Нормите в Наредба № 13а - 10403 са пределни (максимални) се отнасят
за стандартни стоки. Те се прилагат само когато се установи недостиг (липса) в
счетоводните остатъци. При определяне на бонифицираното тегло съобразно
посочените показатели, според установените стандарти и отклонението от тях,
увеличението на количеството и цената се нарича надбавка или бонификация, а
намалението - отбив или рефакция, като може да се използва термина обратна
бонификация припокриващ се с понятието рефакция.
Увеличението, съответно –
намалението на количеството и цената се извършват след измерването на т.нар
базисни показатели на зърната, в случая слънчогледово семе, указани в
предметните стандарти, чрез изчислителен метод. Иначе казано, понятието
„бонифицираното тегло“ въпреки семантиката, не се отждествява само с
„бонификация“ или само с „рефакция“, а с количеството тегло, подлежащо на
предаване, което се определя след изчисленията по показателите за влага и чужди
примеси – определени от съответните лаборатории на базите, които са с
вместимост над 3 000 тона, както е в случая.
Въз основа на това от заключението
на вещото лице съобразно установените показатели „бонифицираното количество“ на
предаденото слънчогледово семе – 2 246 680кг. в база Ямбол при установения
показател за влага е 2 244 183.7кг , съобразно показателите за чужди примеси -
2 312 954.4кг. „Бонифицираното количество“
на предаденото слънчогледово семе – 331 960кг., в база Кермен при
установените показатели за влага е 330 160.6кг , а съобразно показателите за
чужди примеси – 341 293.2кг. „Бонифицираното количество“ на вложеното слънчогледово семе – 45 280кг. в
база Кермен, при установените показатели за влага е 44 374.4кг , а съобразно
показателите за чужди примеси – 45 705.6кг.
Обобщения анализ на горните данни
сочи на „бонифицираното тегло“ на предадените количества - 2 699.95кг., което
следва да се счита предадено.
Или бонифицираното тегло на
остатъка от общото количество от 2 740 т. е 40.05 тона. При съобразяване и на
фирата от 9.59 тона, отговаряща на максималните норми по "Наредба №
13а-10403“ от 35 % съобразно срока на
съхранение в зърнобазите на ответника, оставащото количество зърно по
договорите за влог между страните, подлежащо на връщане, е с „бонифицирано
тегло“ от 30.46 тона (30 460кг)
За определеното със заключението на вещото
лице по СТЕ „бонифицирано
тегло“ на слънчогледовото селе, подлежащо на предаване – 30.46 т., от заключението
по допълнителната експертиза на в.л. Р. Д. – Ч., се установява, че разходите за
съхранение на непредаденото количество за периода от 18.09.2013г. –
17.10.2014г. са в размер на 1 421.87 лв. с ДДС, а размерът на мораторната
лихва – 67.89лв.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По предявения от „ПАПАС ОЛИО“ АД
иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 573 ТЗ за реално
изпълнение на задължението за връщане на предадени по договор за влог 114.29
тона зърно – черен маслоедн слънчоглед:
Предявеният иск е частично
основателен до размера от 30.46 тона, като над този размер следва да се
отхвърли като неоснователен.
Договорните отношения между
страните по процесните договори са установени при действие на отменения с ДВ
бр. 57 от 28.07.2015г. Закон за съхранение и търговия със зърно, който намира
приложение в случая с оглед на специфичните правила и изисквания за съхранение
на вложеното по процесните договори зърно, като правата и задълженията на
страните извън това подлежат на уреждане от разпоредбите на чл. 573 и сл. ТЗ.
Между страните е безспорно
възникването на правоотношенията по процесните договори за влог, по силата на
които ответникът по този иск като влогоприемател е поел задължения спрямо ищеца
като влогодател да сърхранява за срок до 30.04.2013г. на закупен и предадено от
ищеца количество от общо - 2 740 тона
черен маслодаен слънчоглед.
С договорите е предвидено изрично – в чл. 14, установеното и от
разпоредбата на чл. 575, ал. 2 ТЗ право на влогоприемателя да смесва вложеното
за съхранение зърно с друго от същия вид и качество, т.е. – предмет на
договорна за родово определени вещи.
Зърнохранилищата на ответинка, в които е предадено зърното е с вместимост
над 3000 т. и отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗСТЗ (отм.), според
което, както е предвидено и в чл. 21 на всеки от процесните договори за влог,
същите подлежат на вписване в регистъра по чл. 10а, ал. 2 от ЗСТЗ (отм.), какъвто
е следвало да бъде воден съобразно изискванията на Наредба № 23 от 22.02.2006 г. за реда за водене на
регистър на договорите за влог на зърно от регистрирани зърнохранилища.
При спазване на това
изискване във връзка с договорите за влот съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 23 от 22.02.2006г., в регистъра, воден от
зърнохранилищата на ответника, би следвало да се съдържат посочените в тази
разпоредба данни, измежду които, досежно количеството е предвидено отразяване
на бонифицираното количество
на зърното – т. 7 и
размерът на фирите – т. 9.
Прочита на
изискванията на в чл. 3, ал. 2
от Наредба № 23 от 22.02.2006г., на които следва да отговаря съдържанието на
складовия запис за
влог на зърно и по смисъла на
чл. 17 от ЗСТЗ (отм.), показва, че при уреждане на отношенията във връзка със задълженията на влогоприемателя да
върне вложеното, освен размера на фирите на съответния вид
зърно, следва да бъде съобразено неговото
„бонифицираното тегло“.
Именно във връзка с
последното е и фактическият спор по предявения иск за реално изпълнение, като тезата
на ищеца е, че изискването в чл. 6 от договорите за влог досежно вписването на
„бонифицирано тегло“ на двустранните констативни потоколи, въз основа на които е
следвало да бъдат разчетени окончателните отношения между страните, следва да
се тълкува като уговорка за предаване на количество, което като кантарно тегло
може да бъде само увеличено, но не и по-малко от предаденото 2 740 тона.
Тълкуването на
волята по договорите в този смисъл, в тезата на ищеца е обоснована със семантиката
на понятието „бонификация“ и легалното му определение в на §1, т. 8 от ДР на
ЗСТЗ (отм.).
Съдът намира, че
подобно тълкуване не намира опора в нормативните актове и действителната волята
на страните, следваща освен от семантиката на изразите и понятията, но и от
смисъла на всички уговорки в договора във връзка една с друга съгласно чл. 20 ЗЗД.
Съдът намира, че
понятието „бонифицирано тегло“ не се свързва само със семантиката следваща от
легалното определение на понятието „бонификация“. Отделно от него, както и от
понятието „рефакция“, понятието „бонифицирано тегло“, както е видно, е част от
същественото съдържание на данните, подлежащи на вписване в регистъра по чл.
10а, ал. 2 от ЗСТЗ (отм.), измежду които отсъстват понятия като „рефактирано“
или „кантарно“ тегло.
Изискването на чл.
17, ал. 4 от ЗСТЗ (отм.) относно съдържанието на „складовия запис за влог на зърно“
е за вписване именно на тези данни от регистъра по чл. 10а, ал. 2 ЗСТЗ, в който
се посочва подлежащото на връщане „бонифицирано тегло“. В този смисъл е
некоректно позоваването от страна на ищеца на тази разпоредба, като аргумент за
семантично тълкуване на понятието „бонифицирано тегло“ в процесните договори
само като корекция в повече. Действително разпоредба на закона предвижда
вписване в складовите записи за влог на зърно на количеството зърно със
съответната „бонификация“ или „рефакция“ съгласно договора, но не диспозитивно,
а кумулативно – посредством съюза „и“, съгласно данните от складовия регистър
по чл. 574 ТЗ, към който, с оглед специфичния предмет на процесните договорите,
намират приложение изискванията на отменения ЗСТЗ и издадените наредби във
връзка приложението му – чл. 10а, ал.2.
Минималното
съдържание на складовия запис за влог на зърно, според изискването на чл. 17,
ал. 4 ЗСТЗ (отм.) включва посочване на корегираното тегло съгласно регистъра по
чл. 574 ТЗ, т.е. „бонифицираното тегло“, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2,
т. 7 от Наредба № 23 от
22.02.2006г. Наред с
това и в съответствие със свободата на договаряне страните могат да уговорят изрично
специфичните показатели или отклонение от тях според качеството на зърното и
условията за съхранението му, съобразно които да се извърши корекция за „бонификация“
или „рефакция“. При липсата на такива уговорки, обаче, на връщане подлежи
посоченото в регистъра „бонифицирано тегло“, със съответната фира, определено
съобразно базисните показателите и действащите стандарти за съответния вид
зърно.
Горното налага
извода, че правоотношениаята между страните по делото при съблюдаване на
изискването на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗСТЗ (отм.) и чл. 21 от процесните
договори за влог, за вписването им в регистъра, би следвало да се уредят
съгласно данните от регистъра по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 23 от 22.02.2006г., като на връщане подлежи „бонифицираното
тегло“, отговарящо на количеството и общите показатели за качество и условия за
съхранение на предаденото слънчогледово семе.
Нито ищецът, нито
ответникът, обаче, не се позоваха на данни от регистъра, който зърнохранилищата
на ответника, като отговарящи на изискванията за публичен склад на зърно, са
задължени да водят. Поради това и във връзка със спора по делото съдът следва
да приеме, че не е спазено изискването на закона и чл. 21 от процесните
договори, за вписването им в регистъра на зърнохранилищата. Последното влече
евентуално и съответната отговорност за нарушения, но не и отпадане на
задължението на ответника да предаде, респективно правото на ищеца да получи
количество, което отговаря на продлежащото на вписване „бонифицирано тегло“ .
В процесните
договорите липсват специфични изисквания относно показателите, за корекция чрез
„бонификация“ или „рефакция“ на количеството зърно, поради което
„бонифицираното тегло“ подлежащо на връщане следва да бъде определено при
действащите към момента на възникване на това задължение стандарти и базисни
показатели.
Съгласно
заключението на вещото лице Д.
Станчева И. *** на НСЗ, следва да бъде съобразен БДС 750-83 - т.1.2 относно "базисните показатели за слънчогледово зърно изкупваемо
и за реализация: влага -11%, масленост -42%, примеси - 0% и БДС 180 712-2010 за "Определяне на влага", в зависимост от конкретното отклоненията от базисните показатели, установени посредством лабораторията на
зърнохранилищата съгласно чл. 11, ал. 2, т. 6 от ЗСТЗ.
Въз основа на това, заключението
на вещото лице е, че „бонифицираното
тегло“, на остатъка, подлежащ на връщане е 40.05 тона. При съобразяване и на фирата от 9.59
тона, отговаряща на максималните норми по "Наредба № 13а-10403“ от 35 % съобразно срока на съхранение в
зърнобазите на ответника, оставащото количество зърно по договорите за влог
между страните, подлежащото на връщане ес „бонифицирано
тегло“ 30.46 тона, до който размер следва да бъде уважен
предявеният иск за реално изпълнение, над който размер, пердявеният иск за
реално изпълнение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Евентуалното искане на ищеца за
уважаване на предявения иск в размера, за който е налице признание от страна на
ответника – 41.14 тона не намира опора в изискването на чл. 175 ГПК за преценка
на признанието с оглед всички обстоятелства и факти по делото. Изхождайки от
това и предвид всичко гореизложено, съдът намира, че следва да уважи предявения
на основане чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 573 ТЗ иск именно до размера –
определен чрез заключението по експретизата – 30.46 тона.
С оглед съображенията, при които
следва да бъде уважен предявения иск за реално изпълнение само до размера от
30.46 тона, по същите съображения предявения от „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД против „ПАПАС
ОЛИО“ АД насрещен иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 573 ТЗ относно
задължението на насрещния ответник да заплати възнаграждение за съхраняване,
следва да бъде уважен съразмерно на това количество – 30.46 тона за периода от
18.09.2013г. до 17.10.2014г.
Между страните не съществува
спор, че до 18.09.2013г. е осъществявано предаването на съответните количества,
за което и насрещният ищец е начислил възнаграждение от общо 86 419.03 лв.
Часто от него - в размер на 28 800 лв. е заплатена от насрещния ответник.
Останала е неизплатена част от 57 619.03 лв., която обаче е предмет на
друг от предявените като насрещни искове – предмет на делото, който иск следва
да бъде отхвърлен съгласно изложението по-долу.
За периода след 18.09.2013г.
насрещният ищец „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ е продължил да извършва услугата съхранение по
процесните догодвори за влог, но съгласно изложеното по-горе възнаграждението
следва да се съобрази за бонифицираното количество от 30.46 тона.
Съгласно чл. 576, ал. 2 ТЗ, ако
не е уговорено възнаграждението се дължи за всяко тримесечие или при предаване
на стоката, като падежа в случая е уговорен от страните в чл. 8 от договорите –
до 10 число, въз основа на издадена фактура за възнаграждение за предходния
месец.
Срокът, за който съществува това
задължение, съответства на срока, за който е съхранявана стоката, като срокът –
определен в договорите, по аргумент от разпоредбата на чл. 584 ТЗ и в
отклонение от общата разпоредба на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, е релевантен не относно падежа
на задължението на влогодателя да вдигне стоката, а относно възникване на правото
на влогоприемателя да прекрати договора с изрично волеизявления и искане за
спрямо влогодателя да вдигне стоката. До упражняването на това право страните
са обвързани от сключения договор за влог и правоотношенията подлежат на
уреждане съгласно от предвидените в тях условия.
По делото не се твърди и няма
данни след 30.04.2013г. насрещният ищец да е упражнил правото по чл. 584 ТЗ и
насрещният ответник като влогодател дължи уговореното в чл. 7 от договорите
възнаграждение.
Съгласно допълнителното и прието
като неоспорено допълнително заключение на в.л. Р. Д. – Ч. от 14.07.2015г. за периода от 18.09.2013г. – 17.10.2014г. дължимото възнаградение е в размер на 1 421.87 лв. с ДДС, като до подаване на исковата
молба е дължима мораторната
лихва – 67.89лв.
Съответно предявеният насрещен
иск за заплащане на възнаграждение за съхраняване за периода от 18.09.2013г. до
17.10.2014г. следва да се уважи в тези размери, заедно със законната лихва от
17.10.2014г. до окончаното изпалащане.
Предявения от насрещния ищец
иск с прно осонвание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 573 ТЗ – за заплащане
на сумата от 57 619.03 лв., представляваща незаплатено възнаграждение
по договорите за влог до м. август 2013г. вкл., следва да бъде отхвърлен поради
погасяване чрез плащане на сумата от 38 111 лв. към 10.03.2015г. – след
завеждане на делото, а за остатъка от 19 508.03 лв. – като погасено чрез
прихващане.
Независимо от отхвърлянето на
частта в размер на 38 111 лв., поради извършеното плащане към
10.03.2015г., за тази част насрещният ответник – „ПАПАС ОЛИО“ АД дължи
обезщетение в размер на мораторната неустойка до подаване на насрещната искова
молба.
Договорената лихва от 8% за забавено плащане на пълния размер на възнаграждението по издадените фактури – 57 619.03 лв. за съхранение на слънчоглед, от настъпване на падежа за плащане до датата на
предявяване на насрещната искова молба - 14.07.2014 г. е в размер на 5521.73лв., а законната е в размер на 6929.57 лв., но с оглед погасяване на част
от задължението в размера на 19 508 лв., то момента на възникването му,
обезщетение за забава се дължи само за остатъка от 38 111 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасяването настъпва от
момента, в който е било възможно да се извърши прихващане. Поради погасяването
им, считано от момента, в който вземанията са станали ликвидни и изискуеми, за
тези суми не се дължи обезщетение за забава.
За част от сумата в размер на 38
111 лв., съотвестваща на сумите по издадените от „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД фактури с
номера 14274/2013 г., 14278/2013 г., 14279/2013 г., 14282/2013 г., 14591/2013
г. задължението е
погасено чрез забавено плащане, поради
което се дължи мораторната неустойка съгласно чл. 9 от договорите само
по тези фактури за периода от
падежа на всяко
задължение по съответната
фактура до датата на насрещната искова молба – 14.07.2014г. – 3105,37лв. След тази дата претенцията е за законната лихва, като
общия размер върху сумите по същите фактури за периода от 14.07.2014 г. до 11.03.2015
г. е 2140,26 лв.
По същите
съображения – за погасяване чрез прихващане, следва да се отхвърялт предявените
искове от „ПАПАС ОЛИО“ АД против „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД на основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 11 613 лв., представляваща обезщетение
по чл. 4.2 и чл. 7.2 от договор за покупко-продажба на амониев нитрат от
06.12.2012г.
и за за заплащане на
сумата 4 050лв. представляваща обезщетение по чл. 7.2 от от договор за продажба
на амониев нитрат от 21.01.2013г.
Съгласно
задължението на съда по чл. 235, ал. 3 ГПК да съобрази и настъпилите след
предявяване на иска факти и обстоятелства, посочените насрещни искове следва да
бъдат отхвърлени, независимо, че с поведението си всяка от страните е станала
повод за завеждането им.
С оглед зявленията
на страните и представените писмени доказателства по делото се установява, че в
съответствие с изискванията на чл. 104 ЗЗД, към 10.03.2015г. са погасени чрез
прихващане насрещните задължения на страните за заплащане на неустойка по
договорите за амониев нитрат от общо 15 663лв. и за за плащане на
възнаграждение по договорите за влог – до размера от 19 508лв. – предвид
изрично заявената воля в отклонение от правилото на чл. 104, ал. 2 ЗЗД за
погасяване до размера на по-малко от тях
Съгласно чл. 104,
ал. 2 ЗЗД вземанията се считат погасени от деня, в който е било възможно да се извърши
прихващане. Този момент съвпада с момента, в който е станало ликвидно и
изискуемо задължението на влогодателя за заплащане на възнаграждение по
договорите за влог. Насрещните задължения – за заплащане на мораторна
неустойка, са изискуеми преди тези задължения – съответно към 28.02.2013 и
03.02.2013г., поради което преди възникването на всяко от задълженията за
възнаграждение по договорите за влог, пирхващането не е било възможно.
Предвид погасяването
на задълженията към този момент, като неоснователни следва да се отхвърлят
исканията на страните за присъждане на обезщетение за забава в размера на
законната лихва от подаване на исковата молба върху претендираните неустойки
-погасени чрез прихващане задължения.
По естеството си
мораторна неустойка относно паричните задължения представлява лихва.
Следователно, освен поради погасяването на договорните задължения поради
прихващане, считано преди завеждане на делото, претенцията за нацисляване на
законна лихва върху претендираните от „ПАПАС ОЛИО“ АД“ мораторни неустойки е
неоснователно и поради допустимия анатоцизъм – „лихва върху лихва“, между
търговци, само когато е изрично уговорен – чл. 294, ал. 2 ТЗ, каквато уговорка
в случая липсва.
По същите
съображения, освен с оглед размера, са неоснователни и претенциите на „ФЕРМЕР
ПОЙНТ“ ООД, за присъждане на законна лихва върху претендираната мораторна неустойка по чл. 9 от договорите за влог Посочените задължения по
естеството си са дължими лихви и при липсата на уговорка съгласно чл. 294, ал.
2 ТЗ при забава е недопустимо начисляването на лихва.
Освен недопустимото
начисляване на лихва върху мораторната неустойка за забава на парично
задължение, законът не допуска и кумулиране на двете задължения, поради което
във връзка със забавата за заплащане на възнагражденията по чл. 7 от договорите
за влог, следва да се присъди само посочената – по горе сума от 3 105.37лв.,
като е недопустимо присъждането и на законна лихва.
Предявения
насрещен иск за заплащане на сумата от 10 800 лв.,
представлваща част от дължимата сума по фактура № ********** от 07.12.2012
г. на обща стойност 216000 лв., съответстваща на 5 % от цената по договор за пордажба на селскостопансак
продукция е безспорно основателен и слердва да се уважи заедно със законната
лихва считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, като
сумата следва да бъде присъдена заедно с мораторната лихва до подаване на
исковата молба в размер от 1 7
29.91лв., като този
иск следва да се отхвърли за
разликата до 2 088.13лв.
По отношение на този иск ищецът
прави волеизявление за прихващане с предявения иск за парично задължение от
8 537 лв., което не може да се извърши поради неоснователност на този иск.
По предявения иск
от „ПАПАС ОЛИО“ АД за заплащане на сумата от 8 573 лв., представлява
обезщетение по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за неизпълнение на
задължението за връщане на зърно по договорите за влог:
Ищецът претендира
обезщетение от неизпълнение на това задължение за вреди под формата на пропусната
полза, представляваща разликата между средната пазарна
цена на неправомерно
задържаната от ответника част от
зърното на стойност 32 033 лева (39,16 т.
х 818 лв) и
средната пазарна цена към - датата на исковата молба - 23 496 лв. (39,16 х 600).
Така пердявеният иск е недоказан и неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Във връзка с този иск, освен разликата в цената на стоковата борса за
зърно, в доказателствена тежест на ищеца, е установяването на обстоятелства и
факти, от които следва несъмнено наличието не само на хипотетична, но на
конкретна възможност за реализация на сделки за продажба на зърно, която да е
пропусната само с оглед поведението на ответника. В изпълнение на тази тежест
ищецът не представи доказателства.
Наред с това в случая следва да се съобрази и обстоятелството, че с оглед
разпоредбата на чл. 575, ал. 2 ТЗ и чл. 14 от договорите за влог, същите имат
за предмет родово определени движими вещи. Следователно за ищеца в този случай
ще е налице пропусната полза или при невъзможност към същия момент - м. септември 2013г., когато е преустановено
връщането, да бъде намерено в търговския оборот зърно от същия вид и качество,
или при намирането му в оборота и съответно реализацията му, но при
по-неизгодни условия и допълнителни разходи. Такива данни по делото няма, а и
не се твърдят от ищеца, който пертендира обезщетението само с оглед разликата в
средната борсова цена на слънчогледа към различните моменти, като с оглед на
това предявеният иск е недоказан и неоснователен.
Не на последно място, предявеният иск за обезщетяване на вреди от
неизпълнение – забавено изпълнение на задължението за връщане на остатъка от
вложеното количество зърно, е неоснователен и с оглед упражненото от
влогоприемателя възражение за неизпълнение на насрещното задължение на
влогодателя, да заплати възнаграждение за съхранение на вложеното зърно в срока
по чл. 8 от договорите за влог. С оглед материално-правната последица на
упражненото възражение за неизпълнение на насрещно задължение по същия договор,
имайки предвид неговия дилаторен характер, упражняващият възражението не може
да бъде поставен в забава за насрещното си задължение, предвид забавата на
кредитора за неговото насрещно задължение.
Във връзка с претенцията за
заплащане на възнаграждение по договорите за влог насрещният ищец твърид, че
упражнява право на задържане по чл. 315, ал. 1 ТЗ, като съгласно чл. 288 ТЗ за
неуредените въпроси намира приложение чл. 91 ЗЗД.
Така упражненото право, обаче, с
оглед обстоятелството, че се упражнява за насрещно задължение, произтичащо от
същото правоотношение – договорите за влог, по същността си не е право на
задържане, а възражение за неизпълнен договор.
Упражняването на право за
задържане има за цел, да обезпечи паричното изискуемо вземане във връзка със
запазване, поддържане и пр. на вещ или вреди – причинени от нея , като
задължението за предаване на движимите вещи и насрещното вземане не трябва да
са част от съдържанието на едно и съшщо правоотношение. Разликата между правото
на задържане и възражението за неизпълнен договор е в тяхната функция.
Възражението за неизпълнен договор, освен в случаите на чл. 90, ал. 2 ЗЗД, няма
обезпечителна функция. Функцията на възражението за неизпълнен договор, с оглед
генетичната и функционална връзка на насрещните задължения има санкционен
характер и е способ за осигуряване на реално изпълнение, поради което не намира
приложение правилото на чл. 91, ал. 2 ЗЗД, което държи сметка само за
обезпечителната функция на правото за задържане.
Във връзка с насрещните искове ищецът „ПАПАС ОЛИО“ АД също е въвел
възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 ЗЗД, което не може да бъде разглеждано с оглед
задължението за заплащане на сумата от 10 800 лв. Съгласно
текста на закона възражението може да се упражни, доколкото насрещните
задължения произтичат от едно и също правоотношение, като не може да бъде
упражнено за задължения, произтичащи от друго правно отношение. Следователно
възражението не може да се уважи с оглед задължението по насрещния иск за
заплащане на сумата от 10 800 лв. Независимо от фактическата връзка между
двата договора – за покупко-продажба на селскостопанска продукция, част от
която е предмет и на договорите за влог, същите представляват различни
правоотношения , а насрещният ищец
„ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ОО, няма неизпълнено задължение по договора, от който произтича
задължението на насрещния ответник – „ПАПАС ОЛИО“ АД за заплащане на остатъка
от цената на зърно – черен маслодаен слънчоглед в размер на 10 800 лв. и
Доколкото от своя страна насрещният ищец е упражнил възражението за
неизпълнен договор с оглед възникналите към 18.09.2013г. насрещни парични задължения,
същото не може да бъде уважено, поради погасяването на тези задължения в хода
на делото.
Същевременно в първото съдебно заседание насрещният ищец упражнява
възражение за неизпълнен договор и за насрещното си задължение за връшане на
остатъка от предаденото за съхранение зърно по договорите за влог предвид
изискуемото си вземане относно възнаграждението за съхранение на остатъка на
зърно след 18.09.2013г. до подаване на насрещната искова молба. Към същият
момент обаче, за задължението за връщане на остатъка от количеството зърно,
насрещният ищец вече е поставен в забава чрез упражненото с допълнителната
искова молба възражение за неизпълнен договор от насрещния ответник и ищец по
първоначално редявените искове. Поради това следва да се уважи възражението за
неизпълнен договор на насрещния ответник, който следва да бъде осъден да
заплати сумите по уважената част насрещните искове във връзка със договорите за
влог, едовременно с изпълнението на насрещното задъжение на насрещния ищец като
влогоприемател, за реално изпълнение на задъжението за връщане на коичествто
зърно от 30.46 тона
Съразмерно на уважената част от насрещните искове, следва да бъдат уважени
и направените от страните разноски съгласно представения от всяка списък по чл.
80 ГПК. Поради липсата на разграничаване на разноските във връзка с различните
предявени искове и защитата по тях, съдът следва да уважи претенциите за
разноски, според общата сума на предявените искове – от „ПАПАС ОЛИО“ АД в
размер на 106 879 лв. с първоначалната искова молба, а „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД
– за 90 654.98лв. с насрещната искова молба, като евентуалното намаление
по размер не обуславя върщане на дължимата за първоначално предявените искове
държавна такса.
При съобразяване на разноските, които се дължат на насрещния ищец, съдът
следва да съобрази, че за отхвърлените искове поради погасяване в хода на
делото, ответникът дължи разноски по аргумент от противното съгласно чл. 78,
ал. 2 ГПК
Водим от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФЕРМЕР
ПОЙНТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № *, да предаде на „ПАПАС
ОЛИО“ АД, ЕИК838175022, със седалище и адрес на управление: гр. Я., 8600,
Обходен път З. № *, представлявано по делото от пълномощника – адв. Вл. Б. от
САК, с адрес: ***, Партер невърнат остатък от предадено за съхранение зърно по
договори за влог от 15.10.2012г., 01.11.2012г. 31.12.2012г. и 07.01.2013г.,
опроделено като количество, вид и качество, а именно 30.46 т (тридесет тона и
460 кг) зърно - черен маслодаен слънчоглед, реколта 2012г. (на стойност
19 250.72лв. към подадавне на исковата молба), като ОТХВЪРЛЯ, предявения
иск до пълния размер от 114.29 тона като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА
„ПАПАС ОЛИО“ АД, ЕИК838175022 да заплати на „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД, ЕИК ********* сумата 1 421.87 лв. (хиляда четиристотин двадесет и
един лева и 87 ст.)., представляваща възнаграждение за съхранение на зърно по договори
за влог от 15.10.2012г., 01.11.2012г. 31.12.2012г. и 07.01.2013г. с вкл. ДДС, заедно със законната лихва от 17.10.2014г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва – в размер на 67.89лв. (шестдесе и седем ле аи 89 ст.) дължима за периода от 18.09.2013г. до 17.10.2014г., над които размери ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
възнаграждение за съхраняване на зърно до пълния размер от 2 890.49 лв. и
за мортарна лихва до пълния размер от 442.58 лв., както и за законната лихва
върху отхвърлентия размер на главницата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА„ПАПАС
ОЛИО“ АД, ЕИК838175022 да заплати на „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД, ЕИК ********* сумата е 3 105.37 лв., (три хиляди сто и пет лева и 37 ст.) представляваща мораторна
неустойка относно платената със забава част в размер на 38 111 лв. от
дължимото възнаграждение по чл. 9 от договори за влог от 15.10.2012г.,
01.11.2012г. 31.12.2012г. и 07.01.2013г., , дължима за периода от падежа на отделните
задължения, до подаване на насрещната
искова молба, като следва
заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху същата
сума от 38 111 лв. за периода от подаване на насрещната искова молба –
14.07.2014г. до датата на плащане – 10.03.2015г. в размер на 2 140.26 лв. (две хиляди сто и четиридесет
лева и 26 ст.), като отхвърля
предявения иск за заплащане на мораторна неустойка над размера от 3 105.37
лв. до пълния размер от 6 930.06 лв. (вкл. за погасената чрез прихващане
част в размер на 19 508.03 лв. от главното задължение от общо
57 619.03лв.), както и за законна лихва върху претендираната мораторна
неустойка, като недоказани и неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД едновременнно изпълнение на посочените по-горе
насрещните задължения по процесните договори за влог от 15.10.2012г., 01.11.2012г.
31.12.2012г., и 07.01.2013г. за които
са страните „ПАПАС ОЛИО“ АД, ЕИК838175022 и „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД, ЕИК ********* са осъдени с настоящото решение.
ОСЪЖДА „ПАПАС
ОЛИО“ АД, ЕИК838175022 да заплати на „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД, ЕИК ********* СУМАТА 10 800 ЛВ. (десет хиляди и осемстотин
лева), представляваща неплатена част от цена по договор от 07.12.2012г. (от
фактура №500459/07.12.2012г.) за продажба на селскостопанска продукция – черен
маслодаен слънчоглед, рекорта 2012г., заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на насрещната исковата молба – 14.07.2014г. до
окончателното изплащане, заедно с мораторна лихва в размер на 1 729.91 лв.
– дължима за периода до подаване на исковата молба – 14.07.2014г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва до пълния размер от 2 088.13
лв. като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ПАПАС ОЛИО“ АД, ЕИК838175022 против „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД, ЕИК ********* иск за заплащане на
сумата от 8 537 лв., заедно със законна лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, главницата представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение за връщане на предадено
зърно – черен маслодаен слънчоглед, реколта 2012г. по договори за влог от
15.10.2012г., 01.11.2012г. 31.12.2012г. и 07.01.2013г., като недоказан и
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ПАПАС ОЛИО“ АД, ЕИК838175022 против „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД, ЕИК ********* иск за заплащане на
сумата 11 631 лв., представляваща неустойка за забава по договор за
продажба на амониев нитра от 06.12.2012г., както и за сумата 4 050 лв.,
представляваща неустойка по договор за продажба на амониев нитрат от
21.01.2013г., както и за присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба
до окончателното плащане като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД, ЕИК *********
против „ПАПАС ОЛИО“ АД, ЕИК838175022 иск за заплащане на сумата
57 619.03лв., представляваща възнаграждение за съхранение на зърно до м. август
2013г. вкл. по договори за влог от 15.10.2012г., 01.11.2012г. 31.12.2012г. и
07.01.2013г., като погасено за сумата от 38 111лв. чрез плащане на
10.03.2015г., а за сумата 19 508 лв. – чрез прихващане с насрещни
задължения за неустойка по договори за продажба на амониев нитрат от
06.12.2012г. и от 21.01.2013г., заедно с предявения иск за обезщетение за
забава върху сумата 57 619.03 в размер на 9 884.69 лв.,
представляващ законната лихва за периода от
падежа на задълженията до подаване на исковата молба като неоснователни поради
недопустимо кумулиране с присъдената мораторна неустойка по чл. 9 от договорите
за влог.
ОСЪЖДА „ПАПАС
ОЛИО“ АД, ЕИК838175022 да заплати на „ФЕРМЕР ПОЙНТ“ ООД, ЕИК ********* деловодни разноски съразмерно на уважената част от
насрещно предявените искове и на отхвърлената, поради настъпили след завеждане
на делото факти и обстоятелства, а именно сумата 10 263.57лв. (десет
хиляди двеста шестдесет и три лева и 57 ст.)
ОСЪЖДА „ФЕРМЕР
ПОЙНТ“ ООД, ЕИК ********* да за
плати на „ПАПАС ОЛИО“ АД, ЕИК838175022 деловодни разноски съразмерно на
уважената част от предявените искове в размер на 245.98 лв. (двеста
четиредесет и пет лева и 98 ст.).
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред Апелативен съд – гр.
Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: