№ 226
гр. Харманли, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20225630100459 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 45 от ЗЗД
подадена от И. И. А., ЕГН **********, И. А. М., ЕГН ********** и С. Х. М., ЕГН
********** против В. Т. М., ЕГН **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на всеки от ищците сума в размер на по 1500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от престъпление, за което ответникът е
осъден, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.11.2020г. до окончателното
изплащане и да заплати общо на ищците сума в размер на 1000,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от престъпление, за което
ответникът е осъден, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че с протоколно определение от 12.04.2022г.,
постановено по НОХД № 385 по описа за 2021г. на РС-Харманли е одобрено споразумение,
с което ответникът е признат за виновен в това, че на 21.11.2020г. около 00:39 часа в село С.,
община Симеоновград влязъл в чуждо жилище – къща, обитавана от И. А. М., И. И. А. и С.
Х. М., всички от село С., община Симеоновград, като е употребил за това сила и заплашване
и деянието е извършено нощем – престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1-во вр. ал. 1 пр. 1-во и
2-ро от НК.
Уточнява, че на 21.11.2020г. тримата ищци са били в дома си в село С., община
Симеоновград и към 00:39 часа, докато спели, в дома им със сила нахлул ответникът и
започнал да крещи и заплашва. Ищците се събудили от блъскането на врати и от крясъците
на М.. Казали му да напусне дома им, но той продължил да заплашва, поради което се
обадили на тел. 112.
В резултат на това деяние ищците претърпели значителен страх и страдания, като
последиците не отзвучали дълго време. Това, което преживели на 21.11.2020г. пречило на
ищците да живеят по обичайния за тях начин.
Ищците били понесли и имуществена вреда, изразяваща се в платен адвокатски
хонорар по наказателното производство в общ размер на 1000 лева.
С тези мотиви се претендира осъждане на ответника да заплати на всеки един от
1
ищците сума в размер на по 1 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на извършено престъпление, ведно със законната лихва от
21.11.2020г. до окончателното изплащане и сума в размер на 1000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение. Претендират се направените разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, ищците се явяват
лично и с упълномощения защитник – адвокат А. П.. Пледира се за уважаване на исковите
претенции като доказани по основание и размер.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на искова молба
от ответника.
В съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, ответникът не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди. Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда задължение всеки да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на деликтната
отговорност включва протИ.правно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и
протИ.правното поведение и вина. В тежест на пострадалия е да докаже елементите от
фактическия състав, с изключение на вината. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното. Доколкото е налице оборима презумпция предвид
разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ГПК доказателствената тежест се размества и в тежест на
ответника е да докаже липсата на вина.
По отношение на размера на обезщетението, представляващо репарация на
увреждането, съдът следва да се произнесе по справедлИ.ст.
С протоколно определение от 12.04.2022г., постановено по НОХД № 385 по описа за
2021г. на РС-Харманли е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 385 по описа за
2021г. на РС-Харманли, съгласно което ответникът В. Т. М. е признат за виновен в това, че
на 21.11.2020г. около 00:39 часа в село С., община Симеоновград влязъл в чуждо жилище –
къща, обитавана от И. А. М., И. И. А. и С. Х. М. и тримата от село С., като е употребил за
това сила и заплащване и деянието е извършено нощем – престъпление по чл. 170, ал. 2, пр.
1-во, вр. ал. 1, пр. 1-во и 2-ро от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността
на дееца, а съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на
делото има последиците на влязла в сила присъда. Поради това съдът намира, че по
настоящото дело е установено протИ.правното поведение на ответника на 21.11.2020г.,
което е причинило на ищците неимуществени и имуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с престъплението, извършено от ответника.
Между страните са спорни обстоятелствата, касаещи характера и интензитета на
неимуществените вреди, както и размера на имуществените такива.
По отношение на иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за имуществени вреди:
От приложените по настоящото дело НОХД № 385 по описа за 2021г. на РС-
Харманли се установява, че адвокат А. П. е осъществил процесуално представителство в
хода на наказателното производство и е имал качеството на повереник на ищците.
Качеството на повереник адвокат П. е имал въз основа на извършените от ищците
едностранни правни сделки (упълномощаване). Видно от намиращото са на л. 28 от НОХД
№ 385 по описа за 2021г. на РС-Харманли и от намиращото се на л. 93 от ДП № 74 по описа
2
за 2021г. на РУ-Харманли адвокат А. П. е бил упълномощен да представлява и защитава
ищците в досъдебното производство и в съдебното производство до приключването му пред
първа инстанция. Установява се, че между ищците и адвокат А. П. има два сключени
договора за правна защита и съдействие от 23.02.2021г. и от 06.10.2021г., в които е било
уговорено възнаграждение в размер съответно на 500 лева и на 1000 лева. В двата договора
за правна защита и съдействие е отбелязано, че договореното възнаграждение е заплатено в
брой. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. дело № 6
по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК, когато в договора е посочено, че заплащането е
извършено в брой, това е достатъчно за доказване на реалното извършване на плащането,
тъй като договорът има характера на разписка. От изложеното може да се направи извод, че
за ищците са настъпили имуществени вреди в размер на 1500 лева, представляващи реално
заплатеното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по
образуваното наказателно производство.
За основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди е необхоД. същите
да са настъпили в следствие на протИ.правното поведение на ответника. Няма спор между
страните, че договорите за правна защита и съдействие са сключени във връзка с
образуваното наказателно производство, още повече, че в самите договори е записано, че
процесуалното представителство ще се извършва във връзка с досъдебно производство № 74
по описа за 2021г. на РУ-Харманли до приключването му пред органите на досъдебното
производство и във връзка с НОХД № 385 по описа за 2022г. на РС-Харманли до
приключването му пред първа инстанция. Договорът за правна защита и съдействие
представлява вид договор за поръчка, следователно същият е двустранен и възмезден.
Задълженията на доверителите, И. А. М., И. И. А. и С. Х. М., се изразяват в заплащане на
възнаграждение на довереника, адвокат А. П.. Задължението за заплащане на
възнаграждение в уговорения размер за осъществяване на правна защита и съдействие е
възникнало към момента на сключване на договора, а именно – 23.02.2021г. и 06.10.2021г.
То се намира в пряка причинно-следствена връзка с образуваното наказателно
производство. Ето защо настоящата инстанция намира, че са налице всички юридически
факти от фактическия състав на предявения иск – ответникът е извършил протИ.правно
действие, имуществена вреда, доказана по размер, която е в пряка причинно-следствена
връзка с деянието.
Доколкото едно от основните начала в гражданския процес е принципът за
диспозитивното начало в полза на ищците следва да се присъди обезщетение за
имуществени вреди в претендирания от тях размер от 1000 лева, независимо, че се
установява настъпването на такива в по-голям размер.
По отношение на исковете по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не подлежи на доказване, а се
определя в зависимост от характера и интензитета на установените негативни последици от
неправомерното деяние. Следователно за основателността на исковете първо трябва да се
изследва въпросът за неимуществените вреди, които са причинени на увредените лица в
следствие на извършеното престъпление.
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите И. К. К. и И. И. К. за
установяване на причинените от престъплението неимуществени вреди на ищците. Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като показанията им са
вътрешнонепротИ.речиви, последователно и житейски логични. При оценка истинността на
показанията съдът взе предвид евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на
делото, доколкото същият са роднини на ищците. Съдът не може да игнорира показанията
на свидетелите само поради евентуалната тяхна заинтересованост, а е задължен да прецени
достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. В този
смисъл са и решение № 159 от 22.02.2016г., постановено по т.д. № 1871 по описа за 2014г.
3
на ВКС, II т.о., решение № 228 от 01.10.2014г., постановено по гр.д. № 1060 по описа за
2014г. на ВКС, I г.о., решение № 177 от 28.07.2015г., постановено по гр.д. № 6369 по описа
за 2014г. на ВКС, IV г.о. и решение № 118 от 11.01.2021г., постановено по гр.д. № 665 по
описа за 2020г. на ВКС, II г.о. Вероятността свидетелят да бъде заинтересован в полза или
във вреда на една от страните се преценява от съда с оглед на всички други данни по делото
– чл. 172, ал. 1 от ГПК. При съобразяване на посочената разпоредба съдът анализира
показанията на свидетелите и намира, че следва да им даде вяра, въпреки роднинството със
страните.
От показанията на свидетелите се установява, че ищците са изпитали силен страх и
притеснение за здравето и жИ.та си в резултат от извършеното престъпление. Свидетелят И.
К. е имал непосредствени впечатления от емоционалното и психическо състояние на
ищците след деянието. Същият по молба на ищците отишъл в процесната нощ на
21.11.2020г. в дома им. Те го помолили да отиде бързо до дома им. Според свидетелят
ищците били стресирани и уплашени. Този уплах да не би ответникът отново да влезе в
дома на ищците продължил седмица след деянието. Същите всяка вечер се притеснявали да
не би да се повтори и ответникът отново да нахлуе в жилището им.
Свидетелят И. К. разговарял с ищците процесната вечер. По негова преценка те
звучали притеснени, тъй като го помолили да отиде до дома им. Свидетелят видял на
следващия ден ищците, които все още били виД. разстроени от преживяното. Според
свидетелят И. К. поне седмица – две след случката ищците все още се страхували
ответникът да не влезе в дома им. На няколко пъти те споделяли тези свои притеснения пред
свидетеля.
При поставен конкретен въпрос към двамата свидетели дали ищците са предприели
някакви действия по охрана на дома си и двамата свидетели заявяват, че не са сменяни
врати, нито пък ищците са ги молили да останат в дома им през нощта за подкрепа. Двамата
свидетели посочват, че ищците единствено изразявали притеснението си от случилото се.
С оглед изложеното съдът намира за установено при условията на пълно и главно
доказване настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, страх и
стрес от преживяното протИ.правно деяние и от опасността същото да се повтори.
Настоящата инстанция намира, че доказаните неимуществени вреди се намират в
пряка причинно-следствена връзка с извършеното от ответника престъпление. Тя се
установява както от събраните доказателства по делото, така и при прилагане правилата на
логиката (така наречените опитни правила). Разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели са придобили непосредствени впечатления за емоционалното и психическо
състояние на ищците в нощта на извършване на деянието и след това. Причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на
конкретното деяние. Действието или бездействието е необхоД. условие за настъпване на
вредата, тогава когато без него тя не би възникнала. Причинените стрес и безпокойство са
резултат от незаконното влизане на ответника в дома на ищците.
Предвид наличието на причинно-следствена връзка между протИ.правното деяние и
твърдените неимуществени вреди, основен спорен въпрос по делото остава размерът на
обезщетението, което следва да се присъди за репарация на причинените неимуществени
вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от 1968г.
справедлИ.стта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди се формира от преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, съответно тя не е абстрактна. Същевременно чрез
обезщетението се цели възстановяване на психическото равновесие на пострадалия и
компенсация за претърпените отрицателни емоции.
От събраната доказателствена съвкупност се установи, че ищците са претърпели
4
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, чувство на тревожност и страх. Същите
обаче не са били с висок интензитет. По делото не са установява страхът от преживяното да
е довел до промяна в начина на жИ.т на ищците, дори и краткотрайна, или до предприемане
на мерки за защита на дома. Не се доказва необхоД.стта от медицинска помощ за
преодоляване на преживения стрес – медикаментозна терапия или срещи с психолог.
Същевременно периодът на изпитваните негативни емоции в резултат на престъплението е
със сравнително кратка давност – седмица – две.
При определяне на размер на заместващото обезщетение съдът съобрази и начина на
осъществяване на престъпното деяние, което е осъществено чрез употреба на сила и
заплашване. Едновременно с това процесното деяние е извършено през нощта.
При съобразяване на всички обстоятелства настоящият състав намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от
извършеното от ответника престъпление следва да бъде определен съобразно чл. 52 от ЗЗД в
размер на по 800 лева за всеки от ищците. Обезщетение в по-голям размер не би
съответствало на критериите по чл. 52 ЗЗД.
По отношение на законната лихва:
Като функционално обусловена от уважаването на претенциите по главните искове,
основателна се явява и претенцията за присъждане на лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Доколкото лихвата за забава
представлява материалноправна последица на уважаването на иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди същата следва да се присъди от датата на увреждането
– 21.11.2020г.
По разноските:
При този изход на правния спор ответникът следва да бъдат осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 650,00 лева, съобразно уважената част от исковете. Видно от
представения договор за защита и съдействие ищците са заплатили за четирите иска сума в
общ размер на 1 000,00 лева за адвокатско възнаграждение, като договорът служи за
разписка за реалното изплащане на сумата, доколкото в него е отбелязано предаването й в
брой – арг. т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по
описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Районен съд – Харманли сумата в размер на 200,00 лева, представляваща сбор
от дължимата държавна такса за уважената част от исковете (3х800 лева и 1х1000 лева).
Съгласно чл. 83 от ГПК някоя от страните или и двете страни не дължат или могат да
бъдат освободени от заплащането на съдебни разноски. Таксите и разноските за
производството са дължими на съда и затова съдът може да освободи от заплащането им
страната. При уважаване на иска, сумите се възлагат на ответника и се заплащат по сметка
на съда, а при отхвърляне остават в тежест на бюджета на съда. Страната обаче се
освобождава единствено от своите такси и разноски, а не от направените от другата страна.
Затова при неблагоприятен изход от правния спор тя носи отговорността за разноски и
съответно в тежест й се възлагат всички съдебни разноски, сторени от насрещната страна.
С оглед частичното уважаване на предявените искове ответникът имат право на
разноски съобразно отхвърлената част. Искане за присъждане на разноски в полза на
ответника обаче не е направено. Ето защо не следва да му се присъждат такива, макар че му
се следват.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД В. Т. М., ЕГН **********, с адрес
община Симеоновград, село С. да заплати на всеки един от И. И. А., ЕГН **********, с
адрес община Симеоновград, село С., И. А. М., ЕГН **********, с адрес община
Симеоновград, село С. и С. Х. М., ЕГН **********, с адрес община Симеоновград, село С.
сума в размер на по 800,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от престъпление, извършено на 21.11.2020г. от ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21.11.2020г. до окончателното изплащане, като
исковете в останалата им част – за разликата до пълния предявен размер от 1500 лева
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД В. Т. М., ЕГН **********, с адрес
община Симеоновград, село С. да заплати на И. И. А., ЕГН **********, с адрес община
Симеоновград, село С., И. А. М., ЕГН **********, с адрес община Симеоновград, село С. и
С. Х. М., ЕГН **********, с адрес община Симеоновград, село С. сума в размер на 1 000,00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от
престъпление, извършено на 21.11.2020г. от ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Т. М., ЕГН **********, с адрес
община Симеоновград, село С. да заплати на И. И. А., ЕГН **********, с адрес община
Симеоновград, село С., И. А. М., ЕГН **********, с адрес община Симеоновград, село С. и
С. Х. М., ЕГН **********, с адрес община Симеоновград, село С. сума в размер на 650,00
лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК В. Т. М., ЕГН **********, с адрес
община Симеоновград, село С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Харманли сума в общ размер на 200,00 лева, представляваща сбор от
дължимата държавна такса за уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6