Решение по дело №6365/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             19.06.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6365 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6365/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №51193 от 26.02.2019 г постановено по гр.д.№19960/18 г на СРС , 33 състав ,  с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде установено , че А.К.П. ЕГН ********** *** му дължи сумата от 214,61 лева – стойност на доставена без основание и потребена за стопански нужди топлинна енергия за периода м.10.2014 г – м.04.2016 г ; за магазин №3 в гр.София , бул.*******, ведно със законната лихва от 06.10.2017 г до окончателното заплащане на посочената главница ; сумата от 63,62 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.10.2014 г – 26.09.2017 г ; сумата от 37,28 лева стойност на дялово разпределение за периода м.10.2014 г – м.04.2016 г , ведно със законната лихва от 06.10.2017 г до окончателното заплащане ; както и сумата от 5,45 лв  лихви за забава върху посочената стойност на дялово разпределение за периода 01.10.2015 г – 26.09.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№71491/17 г на СРС , 33 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.  

  Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е спазено законодателството за доставка на топлинна енергия , ответникът е потребил топлинна енергия за стопански нужди , която не е заплатил . Отношенията между собственика и вещния ползвател трябва да се уредят между тях и не ангажират въззивника . Освен това ползвателят В.Г.В.е починал преди началото на процесния период .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Съобразно чл.57 ЗС вещният ползвател е длъжен да плаща разноските , в т.ч. и топлината енергия за имота . Преклудирана е възможността да се установява дали ползвателят е починал . Недопустим е иск на извъндоговорно основание въпреки липсата на договор между страните .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 07.03.2019 г и е обжалвано в срок на 21.03.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че не е доказано ответникът да е потребител на топлинна енергия . Върху имота има учредено право на ползване на В.Г.В.и само той евентуално дължи процесните суми .

Решението на СРС е частично неправилно . Действително върху процесния имот е имало учредено право на ползване , но същото е погасено считано от 05.12.2015 г , когато е починал ползвателят В.Г.В..

По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Действащата в исковия период разпоредба на чл.153 ал.1 ЗЕ определя всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение за клиенти на топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) " Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В настоящия казус исковете се основават на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Безспорно е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /за небитови нужди/. При тези данни ищецът като топлопреносното предприятие има право на стойността на доставената топлинна енергия на основание чл. 59 ЗЗД , според който всеки , който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За периода 06.12.2015 г – 30.04.2016 г ответникът като собственик на имота е материално-правно легитимиран ответник .

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл.142 ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи .

Според изслушаната пред СРС САТЕ дължимата сума по ФДР за периода 05.2015 г – 04.2016 г е в размер на 47,42 лева и е формирана от суми за сградна инсталация . По реда на чл.162 ГПК съдът приема , че ответникът дължи сумата от 27,50 лева .  

Според изслушаната пред СРС ССЕ за целия процесен период за имота се дължат 31,16 лева  за дялово разпределение . С оглед приетото по-горе ответникът дължи сумата от 7,93 лв за дялово разпределение относима към периода 06.12.2015 г – 30.04.2016 г .

 Ответникът е ползвал в собствения си имот топлинна енергия , поради което дължи нейната стойност . Исковете с правно основание чл.59 ал. 1 от ЗЗД се явяват частично основателни за посочените суми за топлинна енергия и дялово разпределение . В тази част решението на СРС трябва да се отмени и с ново произнасяне исковете да се уважат частично и да се измени решението на СРС в частта за разноските .

За дължимите суми по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не са приложими ОУ на ищеца, поради което липсва уговорен срок за плащане. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, за да настъпи забава за ответника, е необходимо покана, а по делото липсват данни за изпращането на такава за процесния период и за получаването й от ответника. Не е настъпила забава в плащането на главниците и законосъобразно са отхвърлени от СРС исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД . В тази част решението на СРС следва да се потвърди .

С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са деловодни разноски пред СРС /вкл.в заповедното производство/ и СГС , изчислени по компенсация .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева по всеки от исковете настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №51193 от 26.02.2019 г постановено по гр.д.№19960/18 г на СРС , 33 състав , в частта , с която са отхвърлени искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД да бъде признато за установено , че А.К.П. ЕГН ********** *** му дължи сумата от 27,50 лева – стойност на доставена без основание и потребена за стопански нужди топлинна енергия за периода м.10.2014 г – м.04.2016 г ; за магазин №3 в гр.София , бул.*******;  и сумата от 7,93 лева стойност на дялово разпределение за периода м.10.2014 г – м.04.2016 г , ведно със законната лихва върху посочените главници от 06.10.2017 г до окончателното заплащане ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№71491/17 г на СРС , 33 състав ;  както и в частта , в която „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на А.К.П. деловодни разноски пред СРС над 240,59 лева до 350 лева ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по искове на “Т.С.” ЕАД ЕИК *******с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД срещу А.К.П. ЕГН ********** *** , че последният дължи сумата от 27,50 лева – стойност на доставена без основание и потребена за стопански нужди топлинна енергия за периода м.10.2014 г – м.04.2016 г ; за магазин №3 в гр.София , бул.*******;  и сумата от 7,93 лева стойност на дялово разпределение за периода м.10.2014 г – м.04.2016 г , ведно със законната лихва върху посочените главници от 06.10.2017 г до окончателното заплащане ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№71491/17 г на СРС , 33 състав .

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС в останалата му част , с която са отхвърлени исковете  на „Т.С.” ЕАД ЕИК *******с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу А.К.П. ЕГН ********** *** , да бъде признато за установено , че последният дължи разликата над сумата от 27,50 лева до предявения размер от 214,61 лева – стойност на доставена без основание и потребена за стопански нужди топлинна енергия за периода м.10.2014 г – м.04.2016 г ; за магазин №3 в гр.София , бул.*******; сумата от 63,62 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.10.2014 г – 26.09.2017 г ; разликата над 7,93 лева до предявения размер от 37,28 лева стойност на дялово разпределение за периода м.10.2014 г – м.04.2016 г и  сумата от 5,45 лв  лихви за забава върху посочената стойност на дялово разпределение за периода 01.10.2015 г – 26.09.2017 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№71491/17 г на СРС , 33 състав ; както и в частта , в която „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на А.К.П. деловодни разноски пред СРС от 240,59 лева .

 

 ОСЪЖДА “Т.С. “ ЕАД *** ЕИК *******да заплати на А.К.П. ЕГН ********** *** сумата от 313,53 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на въззивника “Т.С.” ЕАД ЕИК *******.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.