Присъда по дело №7812/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 101
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20205330207812
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 101
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
и прокурора Светлана Петрова Ангелчовска (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Наказателно
дело от общ характер № 20205330207812 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АС. К. Д. - роден на *** г. в гр. ***, живущ в
гр. ***, българин, български гражданин, основно образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 15.02.2017 г. в
гр. Пловдив, в едногодишния срок от наказването му по административен ред
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, с Наказателно постановление №16-1030-005278/17.09.2016 г., в
сила от 20.10.2016 г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР гр.Пловдив, е извършил такова деяние – управлявал е моторно
превозно средство – лек автомобил Мерцедес CLK 200 с рег. № *** без
съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в
ал.2, вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода и ГЛОБА в размер на 250 лева.
На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал 1 от НК ГУПИРА наложените на
подсъдимия АС. К. Д. наказания по НОХД 1084/17 г. по описа на РС -
Пловдив и по НОХД 7812/20 г. по описа на РС – Пловдив, като определя едно
1
общо най-тежко наказание СЕДЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на
основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоночален ОБЩ
режим.
На основание чл. 23 ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло към
наказанието лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА в размер на 1000 лв.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така наложеното
наказание лишаване от свобода изцяло изтърпяното наказание по НОХД
1084/17 г. по описа на РС – Пловдив.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – британско СУМПС,
издадено на името на АС. К. Д., с № DIMIT903047R99XF30 – запечатано в
хартиен плик в кориците на делото ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без
стойност след влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подс. АС. К. Д. да заплати
направените по досъдебното производство разноски в размер на 100 лева по
сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на бюджета на Държавата, както и
20 лева, представляваща разноски в съдебното производство по сметка на РС
– Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15- дневен
срок от днес по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 101/ 19.10.2021 г. , по НОХД № 7812 /2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А. К. Д.,
за това че на 15.02.2017 г. в гр. Пловдив, в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление №16-
1030-005278/17.09.2016 г., в сила от 20.10.2016 г., издадено от Началник
сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр.Пловдив, е извършил такова деяние -
управлявал е моторно превозно средство - лек автомобил Мерцедес CLK 200
с peг. № *** без съответно свидетелство за управление - престъпление по
343в ал.2 от НК.

Производството пред настоящата съдебна инстанция е протекло по общия
ред с разпит на свидетели, изслушване на вещи лица и събиране на писмени
доказателства в условията на задочно производство в хипотезата на чл. 269,
ал. 3, т. 4 б. „а“ НПК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като аргументира тезата, че
на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55
НК, а именно шест месеца лишаване от свобода. По отношение на ВД –
неистинско СУМПС предлага същото да бъде изпратено на сектор БДС при
ОД на МВР Пловдив за унищожаване, като на подсъдимия следва да бъдат
възложени разноските сторени в досъдебното производство единствено по
отношение на съдебно – почерковата експертиза.

Защитникът на подсъдимия – адв. А. не споделя доводите на прокурора за
доказаност на обвинението, поради което моли за постановяването на
оправдателна присъда. Алтернативно, в случай на постановяване на
осъдителна присъда намира, че на подсъдимия следва да му се определи
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при условията на чл.
55 НК, като същото следва да се групира по реда на чл. 25 НК с наказанието,
наложено на Д. по последното му осъждане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А. К. Д. е роден на *** г. в гр. ***, живущ в гр. ***, ***,
български гражданин, основно образование, безработен, неженен, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият А. К. Д. бил неправоспособен водач на МПС, но въпреки това
1
същият често управлявал различни моторни превозни средства.
На 25.08.2016г. подс. А.Д. управлявал лек автомобил “Мерцедес ЦЛК 230
компресор“ с peг. № ***, когато му била извършена проверка от полицейски
служители при сектор „Пътна полиция“ - Пловдив и било установено, че не е
правоспособен водач. За това обстоятелство бил изготвен АУАН № 16-1030 -
005278/ 25.08.2016 г., а в последствие и Наказателно постановление № 16-
1030-005278 от 17.09.2016 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР гр.Пловдив, с което на подс. Д. наложено наказание „глоба“ в размер
на 200 лева. На 12.10.2016 г. наказателното постановление е било лично
връчено на подс. А.Д. и влязло в сила на 20.10.2016 г.
Съгласно заключението на назначената по делото графологична
експертиза, подписът в графа „разписка, наказателно постановление
получил:“ е изпълнен от подс. А. К. Д..
На 15.02.2017 г. свидетелят В.М. и колегата му С. - полицейски служители
при VI РУ - Пловдив, били на работа за времето от 08:00 до 20:00 часа като
автопатрул. Около 16:45 часа, патрулирайки по ул. „Ландос“ в гр. Пловдив,
полицейските служители забелязали лек автомобил „Мерцедес“ с peг. № ***,
управляван от подс. А. К. Д.. Тъй като полицейските служители познавали
обвиняемия като лице, което не притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство, те подали сигнал па водача на автомобила да спре
за проверка. В автомобила, управляван от подс. Д., били свид. О.И.,
собственик на лекия автомобил „Мерцедес“, и лицето М.К.. Подс. Д. вместо
да спре автомобила за извършване на проверка, ускорил скоростта, с опит да
избегне проверката. Полицейските служители тръгнали след управлявания
от подс. Д. автомобил, като го настигнали на ул. „Ландос” до № 7. При
извършената проверка полицейските служители установили, че подс. Д. е
сменил мястото си на водач на автомобила със свид. О.И.. Още на място свид.
И. посочил на полицаите, че наистина непосредствено преди да бъде спрян
автомобилът за проверка, същият бил управляван от обв. Д., който, като
видял подадения сигнал от полицейските служители се „уплашил“ и затова
увеличил скоростта. Това била и причината да спре автомобила на ул.
„Ландос“, в близост до № 7 и двамата си разменили местата, преди
пристигането на полицейските служители. Подс. Д. и придружаващите го
лица били отведени в VI РУ - Пловдив за изясняване на случая. В
управлението полицейските служители установили, че подс. Д. държи в себе
си неистински официален документ, а именно британско СУМПС, издадено
на името на А. К. Д., с № DIMIT903047R99XF30. Подс. Д. предал
неистинския документ на полицейските служители с протокол за доброволно
предаване.
Съгласно изготвената техническа експертиза, посоченият документ не е
истински.
За извършеното нарушение на 15.02.2017 г. спрямо подс. Д. било издадено
Наказателно постановление №17-1030-001497/20.03.2017 г., което не е било
връчено на подс. Д. и към настоящия момент е погасено по давност, тоест
2
спрямо подс. А.Д. не е била реализирана административно-наказателна
отговорност.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за недвусмислено
установена от показанията на свидетелите В. Р. М., дадени в хода на
съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на ДП (л. 76 от ДП),
прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т.2 НПК, както и от
показанията на свид. ОГН. ЕНЧ. ИСК., прочетени на основание чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 5 НПК със съгласие на всички страни. На следващо място като
съответно на горепосочените свидетелски показания се явява и изготвената
съдебно – почеркова експертиза № 21/08.01.2018 г., която съдът кредитира
изцяло като изготвена от компетентно лице притежаващо нужните знания и
умения от съответната област на науката. Като изготвена от компетентно
лице и даваща пълни отговори на поставените въпроси, съдът кредитира и
назначената в хода на досъдебното производство съдебно – техническа
експертиза, обективирана в протокол № 485/ 27.07.2017 г. с обект на
изследване приобщеното по делото веществено доказателства – СУМПС.
Коментираните по – горе свидетелски показания и експертни заключения
хармонично си кореспондират с приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно:
Наказателно постановление № 16 – 1030 – 005276 от 17.09.2016 г. , АУАН №
16 – 1030 – 005276 от 19.08.2016 г.; Наказателно постановление № 16 – 1030
– 005278/ 17.09.2016 г. ; АУАН № 16 – 1030 – 005278/ 25.08.2016 г.;
Наказателно постановление № 17 – 1030 – 001497 от 20.03.2017 г. ;
Наказателно постановление № 16 – 1030 – 010866 от 29.12.2016г. ; АУАН
№ 16 – 1030 – 010866/ 27.09.2016 г.; протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества; характеристична справка,
справка за съдимост.
Съдът кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като
същите са изготвени и изхождат от органи, с надлежна легитимация за
тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби
регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по
настоящето дело.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват гореизложената
фактическата обстановка, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по
отношение на подсъдимия са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 343в ал. 2 от НК, доколкото на
3
15.02.2017г. в гр. Пловдив, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 16-
1030 - 005278/ 17.09.2016 г., в сила от 20.10.2016г., издадено от Началник
сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Пловдив, е извършил такова деяние -
управлявал е моторно превозно средство - лек автомобил Мерцедес CLK 200
с peг. № *** без съответно свидетелство за управление
Престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е на формално извършване. За
съставомерността му от обективна страна е достатъчно да са налице следните
три условия:
1) деецът да е неправоспособен водач на МПС;
2) да е наказан по административен ред за управление на МПС без
съответното свидетелство за правоуправление;
3) да е извършил същото деяние в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което му е наложено административното
наказание по пункт 2).
Както се прие за установено и трите елемента в настоящия случай са
налице.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината. В трайната
практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в
него волеви момент разграничава умисъла на пряк и евентуален само при
резултатните, не и при формалните (на просто извършване) престъпления.
При безрезултатните престъпления умисълът може да бъде само пряк и
никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния
характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши.
Престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК, както се спомена е на просто
извършване. От анализа на събраните по делото доказателства се установява,
че подсъдимият съзнателно е управлявал МПС без да притежава съответно
свидетелство за правоуправление, което определя и прекия умисъл за
извършване на престъплението.
От личното връчване на Наказателно постановление № 16 - 1030 - 005278/
17.09.2016 г. се установява и че същият е имал съзнание, че управлява МПС
без правоспособност в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от петстотин до хиляда
и двеста лева.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1
НК, а именно пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 250,00
/двеста и петдесет/ лева.
Като основен аргумент за приложението на разпоредбата на чл. 55 НК
4
съдът отчете като обстоятелство открояващо се с изключителност срока на
протичане на наказателното производство, който по мнение на настоящата
съдебна инстанция е надхвърлил разумния такъв. Последното се дължи
единствено и само на пороци в дейността на органите на досъдебното
производство, като за този си извод съдът съобрази както конкретната
фактическа и правна сложност на делото, така и обема на извършените в хода
на досъдебното производство действия по разследването касателно
инкриминираното деяние – а именно разпит на двама свидетели, назначаване
и изготвяне на съдебно – почеркова експертиза. В контекст на изложеното и
като се взе предвид, че деянието е извършено на 15.02.2017 г. , а делото е
внесено за първи път в съда на 03.09.2020 г. почти три години след
привличането на Д. като обвиняем /23.11.2017 г./. След това съдебното
производство по НОХД 5434/ 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив е било
прекратено на 28.10.2020г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване
на недостатъци, свързани с изготвянето на обвинителния акт. Впоследствие е
внесен нов обвинителен акт на 10.12.2020 г. по който е образувано
настоящото НОХД. Ето защо неоправдано дълго е било забавено внасянето
на делото в съда, съответно пренасянето му в съдебна фаза, доколкото
последното действие по разследването е било извършено на 08.01.2018 г., а
разследването е било предявено на защитника на обвиняемия на 11.01.2018 г.
Същевременно обвиняемият е бил на територията на страната – изтърпявал е
наказание лишаване от свобода по НОХД 1084/ 2017 г. и НОХД № 7515/
2014 г. и двете по описа на Районен съд Пловдив. Наказанията са били
изтърпени на 31.01.2018 г. , а подсъдимият е напуснал страната едва на
19.03.2018 г.
Ето защо през цялото това време подсъдимият е търпял емоционалните и
психически последици свързани с това му качество, без нито той, нито
защитника му да са имали каквато и да била вина за удължаване срока на
наказателния процес. Недостатъците в работата на органите на досъдебното
производство не може и не следва да водят до утежняване положението на
подсъдимия в наказателния процес. Освен това следва да се съобрази и
трайната практика на ЕСПЧ, според която поправително и превъзпитателно
въздействие оказва не само наложеното наказание, но и самия наказателен
процес. В случая делото се намира на съдебна фаза от 03.09.2020 г., което
наред с данните по делото за личността на подсъдимия и степента на
обществена опасност на инкриминираното деяние мотивира настоящия
състав да приеме, че целите на наказанието могат да се постигнат и с по-
малка по интензитет наказателна принуда.

ПО КУМУЛАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА

Доколкото деянието за което подс. Д. бе признат за виновен по настоящото
наказателно производство се намира в условията на съвкупност с
престъплението по чл. 343, б. ал. 3 НК за което Д. е бил осъден по НОХД
1084/ 2017г. по описа на Районен съд Пловдив, то са налице основанията на
5
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за групиране на наложените по НОХД №
1084/2017 г. и по настоящото НОХД № 7812/2020 г. наказания. Ето защо и на
посоченото по – горе основание съдът определи едно общо най – тежко
наказание, а именно наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от седем
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС би следвало да се
изтърпи при първоначален общ режим.
Въпросът по чл. 23, ал. 3 НК кога присъединяването на наложеното
наказание глоба е изцяло или отчасти от своя страна е изяснен с имащото
основополагащо значение Решение № 21 от 29.07.1986 г., по н.д. № 18/86 г.,
ОСНК на ВС, в което е посочено, че когато за няколко отделни престъпления
са наложени едновременно различни по размер наказания лишаване от
свобода и глоба:
- ако наказанието глоба не е наложено за престъплението, за което е
постановено най-тежкото наказание лишаване от свобода, то на основание чл.
23, ал.3 НК съдът разполага с дискрецията да го присъедини по своя преценка
изцяло или отчасти;
- когато обаче наказанието глоба е наложено за престъплението, за което е
постановено и най-тежкото наказание лишаване от свобода, съдът е длъжен
да го присъедини изцяло, доколкото в противен случай би се достигнало до
обществено неприемливия резултат деецът да бъде бонифициран за
извършване на още едно престъпление и да изтърпи по-лека съвкупна
санкция от тази, която би изтърпял за само едно престъпление.
В този изричен смисъл е и Решение № 64 от 21.02.2014 г. по нак. д. № 24/
2014 г. на ВКС. В този смисъл е и Решение № 79 от 14.II.1986 г. по н. д. №
82/86 г. на ВС, в което изрично е уточнено, че когато и най-тежкото наказание
лишаване от свобода и най-тежката глоба са наложени за едно и също
престъпление, санкцията по него е комплексна и не може да бъде разкъсвана
в насока нейното намаляване, като се присъедини само отчасти най-тежкото
наказание глоба.
Следва да се съобразят и разрешенията на Решение № 64 от 21.02.2014 г.
по нак. д. № 24/2014 г. на Върховен касационен съд., в което изрично и
нарочно е подчертано, че на основание чл. 23, ал. 1 НК се определя и налага
само най-тежкото наказание, в случая лишаване от свобода. В случаите,
когато наред с най-тежкото наказание следва да се наложи глоба, съдът
дължи изричен диспозитив и да я присъедини на основание чл. 23, ал. 3 НК,
независимо дали най-тежката глоба е била за престъплението, за което е
наложено най-тежкото наказание лишаване от свобода или за друго.
Аналогично следва да се постъпи и с наказанието лишаване от права, за което
се дължи изричен диспозитив на основание чл. 23, ал.2 НК.
Поради всичко гореизложено съдът следва на основание чл. 23, ал. 3 от НК
да присъедини изцяло към определеното едно общо най-тежко наказание в
размер на седем месеца лишаване от свобода и наказанието глоба в размер на
1000 /хиляда/ лева.
Съдът намира, че така определеното по реда на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1
6
НК наказание в оптимална степен съответства на степента на обществена
опасност на цялата престъпна дейност, поради което чл. 24 НК не следва да
намира приложение.
Доколкото определеното като общо най – тежко наказание лишаване от
свобода в размер на седем месеца, наложено по НОХД № 1084/2017 г. е
изтърпяно изцяло то са налице предпоставките за приложение на чл. 25, ал. 2
НК, поради което времето през което същото е било изтърпяно изцяло следва
да бъде приспаднато.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
Приложеното по делото веществено доказателство - британско
свидетелство за управление на МПС, издадено на името на А. К. Д. с №
DIMIT903047R99XF30, запечатано в хартиен плик, закрепен на кориците на
делото следва да се унищожи като вещ без стойност след влизане в сила на
постановената по делото присъда.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати направените по досъдебното производство разноски в размер на 100
лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на бюджета на Държавата,
както и 20,00 лева, представляващи разноски в съдебно производство по
сметка на Районен съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

7
Съобщи за изтекли лични данни