РЕШЕНИЕ
№ 1669
гр. В., 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110103523 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Ю.” ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „Б.” № ** 8, срещу В.Е. П. - Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ № ** искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 59,20 лв. лв., представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги за отчетен
период 22.02.2018г. – 21.03.2018г., по договор от 22.10.2016 г. с клиентски № **, като
вземането по договора е прехвърлено на „С.Г.Г.“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а
на заявителя с договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, която сума е предмет на Заповед № ** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № ** г. по описа на ВРС, ХX -ти състав.
В исковата молба ищецът чрез адв. В.Г. излага, че между „БТК“ ЕАД и ответника е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ** от
22.10.2016 г. при Общи условия, по силата на който е предоставена комбинирана услуга
интернет и телевизия. ТВ услугата е предоставена при условията на тарифен план
VIVACOM TV Staff при месечна абонаментна такса от 12,00 лв. с ДДС, а интернет услугата
при тарифен план VIVACOM Net 20 с месечна абонаментна такса от 15,80 лв. с ДДС, за
срок от 24 месеца. Сочи, че ответника е сключил и договор за лизинг. Сочи, че съласно чл.
1
29 от ОУ предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им, като периодът на заплащане е 15 дни от издаване на фактурата.
Излага се, че ответницата не е заплатила задълженията си по издадената фактура № *г. за
отчетен период на потребление 22.02.2018 - 21.03.2018 г. в размер на 59,20 лв. с ДДС,
дължими до 11.03.2018 г., поради което едностранно е прекратен договора и процесният
абонамент е деактивиран на 01.05.2018 г. Сочи, че процесните вземания са придобити от
”С.Г. Г.“ ООД по силата на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., което дружество е
придобило същите по-рано „Българска телекомуникационна компания” ЕАД по договор за
цесия от 16.10.2018 г. Сочи, че за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № *г., срещу която е длъжникът е подал възражение в срока по чл.
414 от ГПК. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В.Е. П. - Д., чрез адв. Х.Р., е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че във фактура № * г. е
включена сумата от 23,50 лв. дължима по договор за лизинг № *от * г. за устройство -
конзола PS4 1TB+FIFA 2017+90PS PLUS, № *, който обаче не е предмет на заповедното,
съответно исковото производство. Сочи, че между него и „Б. т. к.” ЕАД не са налице
облигационни правоотношения, в която връзка и оспорва подписите положени за него в
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ** от 22.10.2016
г., Договор за лизинг № * г., и Декларация от 22.10.2016 г. Сочи, че ОУ не носят подписа му.
Оспорва да е ползвал далекосъобщителни или мобилни услуги в отчетния период или да е
получвала лизингово устройство. Оспорва и валидността на цесиите. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Оспорва дължимостта
на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
В о.с.з. ищецът поддържа изразеното становище по спора с писмена молба
докладвана от съда.
В о.с.з. ответницата поддържа лично и чрез проц. представител адв. Г.В. изразената
позиция по спора.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № ** г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума, срещу която длъжникът е възразил в
срока по чл. 414 от ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
В производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД ищецът следва да докаже: 1/ наличие на валидно облигационно
задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 22.10.2016 г. с
2
клиентски № **г., сключен при Общи условия; 2/ размера на дължимите плащания за
абонаментни такси и ползвани услуги; 3/ изпълнение на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по договора, вкл. неговото изменение,
4/ наличие на валидно облигационно правоотношение по договори за цесия от 01.10.2019 г.
и 16.10.2018 г.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен с „С.Г.Г.“ ЕАД,
което дружество преди това ги било придобило с договор за цесия от 16.10.2018 г. от „Б. т.
к.” ЕАД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича
прехвърленото вземане. Така твърдяния ред на цесиите съдът намира за валидно установен
от приетите като доказателства - сключен между „Б. т. к.” ЕАД и „С.Г.Г.“ ЕАД Договор за
прехвърляне на вземания * г. и потвърждение за тази цесия изходящо от цедента БТК, както
и Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. сключен между „С.Г.Г.“ ЕАД и „Ю.”
ЕООД. Видно от текста на т. 2 от последния „С.Г.Г.“ ЕАД се е споразумял с „С.Г.Г.“ ЕАД да
придобие негови вземания включително по Договор за прехвърляне на вземания 16.10.2018
г. сключен с„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, които вземания съгласно чл.1,
ал.1 от договора са подробно описани в Приложение № 1, ставащо неразделна част от
договора. В тази връзка по делото е представено извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019г., в които е посочено името, ЕГН-то на длъжника и размера
на прехвърленото вземане, които кореспондират на процесните, поради което съдът намира,
че предметът на цесията е индивидуализиран в достатъчна степен на 01.10.2019 г.,
съответно процесният договор за цесия от 01.10.2019 г. от формална страна легитимира
ищеца като титуляр на претендираните права към момента на образуване на делото.
На следващо място за доказване на твърдяното облигационно правоотношение
ищецът е представил препис от договор с дата 22.10.2016 г. (л. 12-15) за предоставяне от
„Б.т. к.“ ЕАД на В.Е. П. на интернет и телевизионна услуга при абонаментен план
VIVACOM TV Staff и VIVACOM Net 20 с месечна такса за телевизията 12,00 лв., а за
интернета 15,80 лв.
Ответницата е оспорила подписът положен за нея във визирания договор, в която
връзка по делото е открито производство по чл. 193 от ГПК. Изслушаното по делото
заключение на изготвената от вещото лице Е.А. СГЕ, което съдът кредитира като пълно,
обективно и компетентно, не е оспорено от страните, и същото сочи, че подписът положен в
договора не е изпълнен от ответницата. Респективно по делото е установено, че документът
е неистински в частта за положения от същата подпис и той не следва да се цени по
същество, а да се изключи от доказателствата по делото и да се изпрати на ВРП.
С оглед на горното, зачитайки опроверганата доказателствена сила на оспорения
документ, съдът приема, че изявлението, което се съдържа в него не е направено от
ответницата, респективно съдът намира, че тя не е имала воля, нито пък е изразила такава за
сключването и поемане на задължения по процесния договор от 22.10.2016 г. Следователно
3
договорът не е породил валидно посочените в него права и задължения за страните по повод
доставка на ответника на електронни съобщителни услуги от праводателя на ищеца и тези
правни субекти не сa обвързани от условията му. Или в случая не се доказа съществуването
на валидно договорно правоотношение между ответницата и дружеството праводател на
ищеца.
Горното обуславя отхвърляне на иска по чл. 422 от ГПК като неоснователен и
недоказан, поради неустановено съществуване на вземането на ищеца спрямо ответницата
за сумите предмет на издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ ** г. по описа на ВРС.
При този изход на спора право на разноски в процеса на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК има и ответницата, която е доказала сторени разноски в размер на 350,00 лв. за платен
депозит за вещо лице. Предвид оказаното от адв. Г.В. безплатно процесуално
представителство на ответницата в процеса, на същия следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗА в поискания минимален размер на
адвокатското възнаграждение изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. от 300,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Т.”, бул. „Б.” № ** 8, срещу В.Е. П. - Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „М.“ № ** искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за
приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 59,20 лв.
лв., представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги за отчетен период
22.02.2018г. – 21.03.2018г., по договор от 22.10.2016 г. с клиентски № **, като вземането по
договора е прехвърлено на „С.Г.Г.“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а на заявителя с
договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, която сума е
предмет на Заповед № ** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № ** г. по описа на ВРС, ХX -ти състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Т.”, бул. „Б.” № ** 8 да заплати на В.Е. П. - Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ №
** сумата от 350,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Т.”, бул. „Б.” № ** 8 да заплати на адв. Г.В., вписан във АК- В., личен номер *, с всписан
служебен адрес: ул. „Д. № *, сумата 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от решението по делото, ведно с оригинала на неистинския документ –
препис от договор с дата * г. (л. 12-15) да се изпрати на Районна прокуратура – В., като
оригиналният препис се замести с препис, върху който да се отрази, че оригиналният препис
е изпратен на ВРП, на основание чл. 194, ал.2, изр. второ от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5