Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Ловеч, 04.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , ІV – ти състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при
секретаря И.В. , като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело №777 по описа за 2012 год. на ЛРС , и за да се произнесе, съобрази:
обективно съединени искове: по чл.26,
ал.2 от ЗЗД,108 от ЗС ,537,ал.2 от ГПК:
Постъпила
е искова молба вх. №3773 /07.05.2012 г. от Р.В.Ц. ***, ЕГН **********,с
адрес за призоваване: 5500 гр.Ловеч, ул. "Търговска" № 21 Офис № 103,
чрез адвокат П.Ц., против: ЦЪРКВА НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ
ДЕН-РЕФОРМАТОРСКО ДВИЖЕНИЕ КЪМ ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНОТО
МИСИОНСКО ОБЩЕСТВО, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул.
"Цанко Церковски" № 46 ЕФН – **********, БУЛСТАТ – ********* , представлявана от Д.Л.В.-*** „ ЕГН **********
с осн. чл.108 от ЗС, във връзка с чл.537, ал.2 от ГПК
и цена на иска : 17868 ,70 лв , по която ищцата излага ,че покойната
й майка - БОРЯНКА БАЙКОВА Ц., починала - на 03.03.2009г.,чийто единствен
наследник се явява тя, била собственик
въз основа на Нотариален акт за собственост на жилище, дадено й като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по
ЗТСУ № 59,том II , нот. дело №252/1989г. при Ловешки PC, на следния недвижим
имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА-АПАРТАМЕНТ с идентификатор
43952.506.8291.11.12, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-10/17.4.2007г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота:гр.Ловеч. ул.
"6-ти септември", № 6/8. вх."В",ет.4, ап. 10., който самостоятелен обект се намира в Сграда
№11, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.8291. предназначение
на самостоятелния обект - АПАРТАМЕНТ с
площ от 66,38 кв.м, състоящ се от спалня.дневна,кухня,баня с тоалетна,
гардеробно антре,коридор и тераси, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10
/десет/, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж
43952.506.8291.11.11, под обекта - 43952.506.8291.11.9, над обекта -
43952.506.8291.11.15 и при съседи на избеното помещение: на север стълбище, на
юг- мазе № 11 на Димко Иванов Киров, на изток - мазе
№ 8 на Пена В. Боевска и на запад-коридор и на
1.10983 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху държавен поземлен имот с идентификатор 43952.506.8291. Твърди
,че в последните години от живота си, майка й страдала от тежко онкологично
заболяване, от което в крайна сметка починала. Посочва ,че под въздействието на
своята позната Красимира Ангелова Манова, майка й станала член на ЦЪРКВА НА
АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН - РЕФОРМАТОРСКО ДВИЖЕНИЕ КЪМ ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
НА МЕЖДУНАРОДНОТО МИСИОНСКО ОБЩЕСТВО като твърди ,че Манова и други
представители на църквата, възползувайки се от изключително затормозеното
и лабилно душевно състояние на майка й,
проявило се във връзка с онкологичното й заболяване, активно й въздействали да
дари собственото си жилище, предмет на настоящата искова претенция, на църквата
им. В изключително тежко здравословно и психическо състояние, породено от
напредналото й онкологично заболяване, само двадесет дни преди смъртта си,
майка й склонила да дари жилището си на църквата. По настояване на Председателя
на църквата - Д.Л.В. обаче,майка й била убедена да прехвърли жилището си чрез
една привидна сделка, като дарението на жилището с избеното помещение, бъде
изповядано пред нотариус под формата на фиктивна покупко-продажба, без да се
плаща каквато и да е цена. Придаването на форма на дарението като
покупко-продажба, било поискано от В., за да няма претенции от наследницата на
майка й в нейно лице за разваляне на сделката поради лабилното й душевно
състояние или претендиране на запазена част. Така между майка й и представителя
на църквата - В. било постигнато споразумение тя да дари имота си на църквата,
но в нотариалния акт за прехвърляне на собствеността върху имота, сделката да
бъде описана като покупко-продажба, без църквата да се задължи реално да плати
каквато и да е сума за прехвърлянето на имота.В тази връзка, под въздействието
на В. и Манова, майка й издала на Красимира Манова пълномощно с рег.№ 196 и per. № 197 от 09.02.2009г. при нотариус Анна Ценкова с
район на действие-гр.Ловеч, по силата на което Манова да я представлява при
изповядване на сделката, привидно представена като продажба, за прехвърляне на
процесния имот на църквата. Реално сделката представлявала дарение, каквато
била и действителната воля на майка й, но пред нотариуса и в нотариалния акт за
прехвърляне на имота, сделката била описана като покупко-продажба. Твърди ,че
въз основа на издаденото й от майка й пълномощно, Красимира Манова, в
качеството на пълномощник на майка й, прехвърлила на ответника по Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 011,том 1, рег.№ 210, н.д. №
007/10.02.2009г. при Нотариус № 565 по регистъра на Нотариалната камара,
процесния недвижим имот. Изтъква , че
изповяданият по горепосочения нотариален акт договор за покупко-продажба бил
привиден и като такъв нищожен по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Реалната
сделка между страните и реалната им воля, прикрита под формата на покупко -
продажба, била за извършване на дарение на процесния имот от майка й, на
ответника. Реалната воля на майка й била за дарение на недвижимия имот,
предмет на сделката и настоящия процес.Доказателство за това е и факта, че
макар в нотариалния акт за покупко-продажбата на имота да се твърди, че имотът
е продаден за сумата от 19 000 лв., коята сума
продавачката заявила, че е получила напълно и в брой от купувача, ищцата твърди
,че реално за имота не е плащана никаква цена и нейната майка не е получавала
реално никакво плащане на парична сума, срещу прехвърлянето на собствеността на
имота. Добавя , че тя не би могла да заяви пред нотариуса по време на сделката,
че е получила напълно и в брой от купувача продажната цена, тъй като изобщо не
е участвала лично при изповядване на нотариалния акт за покупко - продажбата и
не е присъствала лично пред нотариуса, за да може да направи такова изявление.
В този смисъл записаното в нотариалния акт изявление от името на майка й, че е
получила напълно и в брой от купувача продажната цена е невярно, тъй като и в
самия акт е описано, че майка й лично не е участвала при изповядването на
сделката и не се е явила лично пред нотариуса. Твърди ,че след смъртта на майка
й ответната църква установила фактическо владение върху процесния имот и го
владее и до настоящия момент, като го отдавала под наем на различни лица. Счита
се ,че като привиден, договорът за продажбата на процесния имот от майка й на
ответника е НИЩОЖЕН по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД и изначално не е породил
никакви правни последици. Собствеността върху процесния имот не е била
прехвърлена от нейната майка и наследодателка на ответника и нейната майка до смъртта
си не е преставала да бъде собственик на имота. Изтъква ,че собственик по
наследство от майка й на процесния имот към настоящия момент се явявам тя. Във
връзка с неправомерните по нейно гледище действия на представителите на
ответника - Манова и В., подала жалба до Софийска районна прокуратура, във
връзка с което там срещу Красимира Манова било образувано и водено Досъдебно
производство № 5138/2010г. по описа на СДВР, по прокурорска преписка №
75140/2009г. по описа на Софийска районна прокуратура. Разследването било внесено с обвинителен акт в СРС, върнато и
впоследствие прекратено с Постановление от 13.03.2012г. на СРП, като в мотивите
на постановлението се изтъква, че е налице нищожен договор, но решаването на
спора следва да стане по гражданскоправен ред. В постановлението се потвърждава
изцяло посоченото от нея по - горе, за което са събрани доказателства в
досъдебното производство.На база гореизложеното, за нея се явява правен интерес
да предяви пред настоящия иск със
следния ПЕТИТУМ: Моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като се
убеди съда в основателността и
доказаноста на иска й, да постановите решение, с което:
1. Да се приеме
за установено по отношение на ответника, че тя Р.В.Ц.,***,ЕГН **********,
е собственик по наследство от своята майка и наследодателка - БОРЯНКА БАЙКОВА Ц., ЕГН **********, починала
на 03.03.2009г. на процесния недвижим
имот, описан по – горе като се
осъди ответника да й отстъпи
собствеността и предаде владението върху процесния имот, ведно със всички
законни последици.
2.На основание чл. 537, ал.2 от ГПК да се
обезсили Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 011,том 1, per.
№ 210, н.д. №007/ 10.02.2009г. при Нотариус № 565 по регистъра на Нотариалната
камара, вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията - Ловеч под вх. рeг. № 573 от 10.02.2009г., Акт № 186, том I, дело № 193.
3. Да й се
присъдят направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.
№6221 /30.07.2012 г. , от адвокат ИЛИЯ АСЕНОВ ИЛИЕВ от САК, с ЕГН **********,***,
сл.тел. 989 – 01 - 32, като пълномощник на „Църква на адвентистите от седмия
ден — реформаторско движение към генералната Конференция на международното мисионско общество", регистрирана по ф.д.№ 1676/2003г.
на СГС- ФО, с булстат № *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Цанко Церковски"№ 46, представлявана от Председателя Д. Л. В. ***, с ЕГН – **********, по която от името
на доверителя й, на основание чл.131 и следващите от ГПК, в срок дава следния отговор на исковата молба вх.№
3773/07.05.2012г. от Р.В.Ц. ***, по която е образувано гр.д.№ 777/2012г. на
Ловешки PC - ГК, 4 състав, като моли при решаване на делото да има предвид съда следните съображения: ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: счита , че исковата молба е НЕРЕДОВНА и следва да бъде
оставена без движение до отстраняване на допуснатите нередовности. Това е така,
тъй като е налице съществено разминаване между обстоятелствената част и
петитума на исковата молба. В обстоятелствената част на иска се твърди, че
„Собствеността върху процесния имот не е била прехвърлена от моята майка и
наследодателка на ответника и моята майка до смъртта си не е преставала да бъде
собственик на имота. Собственик по наследство от майка ми на процесния имот към
настоящия момент се явявам аз" /стр.3, абзац 3 от исковата молба/. В
същото време в петитума се иска: „Да се приеме за установено по отношение на
ответника, че аз съм собственик на процесния имот", като „осъдите
ответника да й отстъпи собствеността и предаде владението на имота". В
случая обстоятелствената част говори на иск по чл.108 от ЗС /осъдителен иска/,
а петитума на такъв по чл.124 от ГПК /установителен иск/, във връзка с чл.108
от ЗС /осъдителен иск/. Счита, че ищцата следва да уточни претенцията си, за да
може съдът да определи дали правилно е внесена дължимата държавна такса. В
първия случай искът ще бъде един и ще се дължи държавна такса в размер на 4% от
цената на иска, а във втория случай исковете са два и за всеки един от тях се
дължи внасяне на държавна такса в размер на 4% от цената на иска. Освен това,
при тези различни твърдения в претенцията, за доверителя ми остава неясно какво
се твърди и какво се иска, с което се затруднява правото му на защита. Във
връзка с изложеното, моли да се
постанови определение, с което да се
остави без движение исковата молба до отстраняване на допуснатите и посочени
по-горе нередовности, след което да му
бъде дадена нова възможност за становище по направените уточнения;
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: В случай,
че се приеме , че исковата молба е редовна и делото следва да се разглежда
така, както е предявена претенцията, от името на доверителя й, заявява, че
оспорва изцяло предявения иск, като счита, че същия е неоснователен,
необоснован и недоказан и следва да бъде оставен без уважение.
Съображенията за това са следните:
-
на първо място, моли при решаване на делото, да се има предвид, че от приложеното към исковата молба
писмено доказателство - постановление за прекратяване на наказателно
производство, се установява по категоричен начин, че доверителя й е заплатил
посочената в договора за покупко-продажба на имота цена от 19 000 ,00 лева на
пълномощника на ищцата Красимира Ангелова Манова. Това, че Манова след
получаването на сумата е дарила същата на църквата /по силата на договор за
дарение от същата дата/, не прави договора за покупко-продажба нищожен.
Договорената цена е заплатена от купувача на пълномощника на продавача в деня
на сделката. Задължение на пълномощника /а не на доверителя му/ е да се отчете
на упълномощителя си за свършената работа. В тази връзка счита , че договорът
за покупко - продажба , обективиран в приложения нотариален акт не е нищожен,
породил е целените от страните правни последици и е прехвърлил собствеността на
процесния имот от продавача на купувача. Безспорни доказателства в тази насока
сочи ,че се намират в прокурорската преписка, която ищецът иска да бъде
приложена към материалите по делото.
-
на второ място, в случай, че се приеме , че договорената цена не е заплатена от
купувача на продавача, следва да се има предвид, че на няколко места в исковата
молба се твърди, че наследодателката на ищцата е искала да дари имота си на
църквата /дори на стр.2 това е посочено в маркиран шрифт/. Това значи според
него, че в случай, че съдът приема, че е налице „привиден договор", са
изправени пред една от неговите разновидности, често срещана в съдебната практика
- „прикрита сделка”. В чл.17 ЗЗД се разграничава прикритата от привидната
сделка и се определят връзката и отношението между тях. На основата на чл.17
може да се дефинира прикритата сделка като сделка, която е сключена между
страните с желание да породи целеното правно действие, като то да остане
достояние само на страните, но говори на иск по чл.108 от ЗС /осъдителен иска/,
а петитума на такъв по чл.124 от ГПК /установителен иск/, във връзка с чл.108
от ЗС /осъдителен иск/. Счита, че ищцата следва да уточни претенцията си, за да
може съдът да определи дали правилно е внесена дължимата държавна такса. В
първия случай искът ще бъде един и ще се дължи държавна такса в размер на 4% от
цената на иска, а във втория случай исковете са два и за всеки един от тях се
дължи внасяне на държавна такса в размер на 4% от цената на иска. Освен това,
при тези различни твърдения в претенцията, за доверителя ми остава неясно какво
се твърди и какво се иска, с което се затруднява правото му на защита.Във
връзка с изложеното, моли да се постанови
определение, с което да се остави
без движение исковата молба до отстраняване на допуснатите и посочени
по-горе нередовности, след което да ми бъде дадена нова възможност за становище
по направените уточнения.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: В случай,
че се приеме , че исковата молба е редовна и делото следва да се разглежда
така, както е предявена претенцията, от името на доверителя й заявявам, че
оспорвам изцяло предявения иск, като считам, че същия е неоснователен,
необоснован и недоказан и следва да бъде оставен без уважение. Съображенията ми
за това са следните:
-
на първо място, моли при решаване на
делото, да се има предвид, че от
приложеното към исковата молба писмено доказателство - постановление за
прекратяване на наказателно производство, се установява по категоричен начин,
че доверителя й е заплатил посочената в договора за покупко - продажба на имота
цена от 19 000 ,00 лева на пълномощника на ищцата Красимира Ангелова Манова.
Това, че Манова след получаването на сумата е дарила същата на църквата /по силата на договор за дарение от същата
дата/, не прави договора за покупко - продажба нищожен. Договорената цена е
заплатена от купувача на пълномощника на продавача в деня на сделката.
Задължение на пълномощника /а не на доверителя му/ е да се отчете на
упълномощителя си за свършената работа. В тази връзка счита , че договорът за
покупко-продажба , обективиран в приложения нотариален акт не е нищожен,
породил е целените от страните правни последици и е прехвърлил собствеността на
процесния имот от продавача на купувача. Безспорни доказателства в тази насока
се намират в прокурорската преписка, която ищецът иска да бъде приложена към
материалите по делото.
-
на второ място, в случай, че се приеме , че договорената цена не е заплатена от
купувача на продавача, следва да се има предвид, че на няколко места в исковата
молба се твърди, че наследодателката на ищцата е искала да дари имота си на
църквата /дори на стр.2 това е посочено в маркиран шрифт/. Това значи, че в
случай, че съдът приеме, че е налице „привиден договор", сме изправени
пред една от неговите разновидности, често срещана в съдебната практика -
„прикрита сделка", В чл.17 ЗЗД се разграничава прикритата от привидната
сделка и се определят връзката и отношението между тях. На основата на чл.17
може да се дефинира прикритата сделка
като сделка, която е сключена между страните с желание да породи целеното
правно действие, като то да остане достояние само на страните, но не и на третите
лица. Характерно за прикритата сделка е, че нейните правни последици реално се
желаят, но страните не желаят третите лица да узнаят за нея. За разлика от
привидната сделка, тази ще произведе правни последици, въпреки, че сделката е
затворена само за страните .За да има правно действие, разбира се, тя трябва да
отговаря на всички законови изисквания за позволено и законосъобразно
съдържание и т.н. Всъщност прикритата сделка се различава от нормалната
единствено по това, че не се желае да бъде известна на третите лица, а спрямо
страните и третите лица тя има нормално действие (чл.17, ал.1 ЗЗД). За разлика
от абсолютната симулация (при която страните уговорят само една сделка -
привидната), при т.нар. относителна симулация (съчетание на прикрита с привидна
сделка) са налице две сделки с различен и самостоятелен правен режим -привидна
и прикрита. По време сключването на привидната сделка може да предхожда
прикритата и обратно, може и двете сделки да бъдат сключени едновременно. При
формалните сделки обаче, първо се сключва привидната в предписаната форма,
защото с нея се постига правен резултат, който се преследва от прикритата
сделка. При дарение на жилище, прикрито като продажба, първо нотариално се
извършва продажбата, а за дарението е достатъчно приобретателя да заяви, че
приема прехвърленото право на собственост и че е съгласен да не плати нищо.
Какво е действието на двете сделки между страните? Привидната сделка е нищожна,
не поражда правни последици. Прикритата сделка обаче е действителна и от нея
настъпват правни последици. Т.е. ако бъде разкрита привидността на една
продажба, прикриваща дарение, то настъпват последиците от дарението. Спрямо
третите лица привидната сделка е нищожна, а прикритата има редовно действие,
стига те да узнаят за нея. Действието на привидната сделка спрямо третите добросъвестни
лица се урежда въз основа на чл.17, ал.2 и 3 от ЗЗД. Във връзка с изложеното,
моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като
неоснователен, необоснован и недоказан, като присъдите на доверителя му
направените по делото разноски.
Депозирани са в производство по чл.129,
ал.4 от ГПК от ищцата чрез пълном.
й :
- молба
вх. №8271/15.10.2012 г. от ищцата по делото ,чрез адв. П. Ц., с която се уточнява, че основанието на иска им е по чл. 108 от ЗС, като исковата претенция е да се осъди ответника да й
отстъпи собствеността и й предаде владението върху процесния имот, ведно със всички законни последици, като
преди осъждането на ответника по чл. 108 от ЗС, преюдициално
, моли съдът служебно да установи и
прогласи на основание чл. 124,ал.1 от ГПК нищожността на придобивната сделка, въз основа на която
ответникът твърди че е придобил процесния имот, поради привидност по смисъла на
чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
Тяхното твърдение е , че сделката е
нищожна и към настоящия момент не е породила никакви правни последици, а
съществуването в правния мир на процесния нотариален акт, чието обезсилване
претендират, не я прави действителна.Доказателствата за привидност на сделката, респ. за нейната нищожност според
пълномощника се съдържат не само в мотивите на приложеното прокурорско
постановление, както се сочи в определението на съда, а и в писмените документи,
съдържащи се в Прокурорска
преписка № 75140/2009г. по описа на Софийска районна
прокуратура, съдържаща в себе си и материалите по До съдебно производство №
5138/2010г. по описа на СДВР, за прилагането на които в
настоящото дело, молят съдът в исковата молба. Доказателствата за привидността,
респ. нищожността на сделката се съдържат и в
исканите от тях свидетелски показания на поисканите трима свидетели.Като отчете съда , че основанието на иска им е по
чл. 108 от ЗС, във връзка с чл. 537, ал.2 от ГПК, моли да се насрочи делото за разглеждане.
- молба вх. № 9436 /20.11.2012 г. , с
която се уточнява , че сезират
съда със следните обективно
съединени искове, както следва :
1. на основание чл.
26, ал.2 от ЗЗД, да се установи по отношение на
ЦЪРКВА НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН -
РЕФОРМАТОРСКО ДВИЖЕНИЕ КЪМ ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНОТО
МИСИОНСКО ОБЩЕСТВО, със седалище и адрес на управление: гр.София , ул. "Цанко
Берковски" № 46, ЕФН – **********,
БУЛСТАТ-
*********, представлява - на от Д.Л.В. *** , ЕГН – ********** и се прогласи нищожността поради "ПРИВИДНОСТ" на договора за покупко -
продажба на недвижим имот по нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №
011,том 1, рег. № 210, н.д. № 007/10.02.2009г. при Нотариус № 565 по регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията -
Ловеч под вх. Рег. № 573 от 10.02.2009г . ,Акт № 186, том I. дело № 193.
2. да се приемете за
установено по отношение на ответника, че тя Р.В.Ц. *** ЕГН ********** е собственик по
наследство от своята майка и наследодателка - БОРЯНКА БАЙКОВА Ц., ЕГН *****
13056,починала на 03.03.2009г. на процесния недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА - АПАРТАМЕНТ с идентификатор 43952.506.8291.11.12. по кадастралната
карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД -18 -10/ 17.4.2007г. на Изп. директор на АГКК с адрес на имота:гр.Ловеч,
ул. "6-ти септември", № 6/8, вх."В", ет.4, ап.10, който
самостоятелен обект се намира в Сграда №11,разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.506.8291, предназначение на самостоятелния обект - АПАРТАМЕНТ с площ от
66.38 кв.м,
състоящ се от спалня, дневна,кухня ,баня с тоалетна, гардеробно антре, коридор и
тераси, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10 /десет/, при съседи на самостоятелния обект в
сградата: на същия етаж : 43952.506.8291.11.11. под обекта - 43952.506.8291.11.9.
над обекта - 43952.506.8291.11.15 и при съседи на избеното помещение: на север стълбище, на юг -
мазе № 11 на Димко Иванов Киров, на изток - мазе № 8
на Пена
В. Боевска и на запад - коридор и на 1,10983 %
идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен поземлен имот с
идентификатор 43952.506.8291. Като на основание
чл. 108 от ЗС осъдите ответника да ми отстъпи собствеността и предаде владението върху процесния имот, ведно със всички законни последици.
3. На основание чл. 537. ал.2 от ГПК да се обезсили Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 011,том 1. рег. № 210, н.д. № 007/10.02.2009г. при Нотариус № 565 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Агенция по вписванията. Служба по вписванията - Ловеч под вх. рег.
№ 573 от 10.02.2009г., Акт № 186. том 1, дело №193.
4. Да се присъдят направените по
делото разноски.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК .
В съдебно заседание , ищцата , редовно
призована , не се явява . Поддържа се така
предявения иск чрез адв. Ц. от ЛАК , който
развива подробни доводи в защита на исковете и моли да бъдат уважени : като се
присъдят на доверителката му направените от нея разноски. Счита ,че от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установило, че сделката, с която е
прехвърлил имота е привидна което влече и нейната нищожност . По сделката не е
извършвано никакво плащане и никой не е имал намерение да извършва плащане С
РКО на един и същи ден фиктивно е извършено плащане и връщане на парите, което
е станало в София, което е станало когато Борянка Ц. е била на легло тежко
болна в Ловеч, и тя да е изразила воля да се извърши дарение на така дарената
сума още повече, че няма плащане и веднага след това връщане. Посочва ,че ако е
имало дарение това би следвало да бъде оформено в самия нот. акт . Същите
обстоятелства се установяват в акта, с който е приключило нак.
производство, което е приложено по делото. Видно е ,че е налице според него една
привидна сделка, за която те твърдят, че е нищожна. Молят да им бъде дадена
възможност да си изложат съображенията в подробно в писмени бележки.
В съдебно заседание , ответникът
,редовно призован , се представлява от адв. Ил. Илиев , който моли да се постанови
решение, с което да оставите без
уважение предявения иск, като се присъдят на доверителят му разноските по
представеният договор за правна помощ. На първо място счита , че сделката не е
нищожна дори и да се приеме , че е налице привиден договор, счита , че същият
не е нищожен, тъй като са изправени пред хипотезата на прикрита сделка по чл.
17 от ЗЗД, при тази сделка страните целят настъпването на правните последици и
тя поражда своето действие освен това от доказателствата по делото се установи,
че е извършено плащане реално след, което полученото плащане сумата е била
дарена на църквата, на която тя е била член. Прилага и подробни писмени бележки.
От събраните по делото писмени
доказателства : нотариален акт за собственост на жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ № 59,том ІІ, нот. дело №
252/1989г. при Ловешки PC, Схема на
имота от СГКК - Ловеч №18350 /14.09.2009 г. ,Удостоверение за данъчна оценка на
имота изх. № ДО 06600/02.05.2012г., Удостоверение за наследници №
000700/25.03.2009г . на Община Ловеч, Удостоверение № 23/10.08.2009г. на Община
Ловеч за отказ от наследство , препис – извлечение от Акт за смърт №0117 /
03.03.2009 г. , пълномощно с рег.№ 196 досежно подписа и peг.
№ 197 от 09.02.2009г. досежно съдържанието , и двете при нотариус Анна Ценкова
с район на действие - гр.Ловеч, Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 011, том I, рег.№ 210, н.д. № 007/ 10.02.2009г. при Нотариус №
565 по регистъра на Нотариалната камара , Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 13.03.2012г. на Софийска РП по Досъдебно
производство № 5138/2010г. по описа на СДВР, по прокурорска преписка №
75140/2009г. по описа на Софийска районна прокуратура, у-ние за актуално
състояние на ответника, удостоверение от „Специализирана амбулатория по психиатрия"
- град Ловеч, подписано от д-р Б. Игнев , с рег. №
409 /14.03.2009 г. , удостоверяващо верността на този препис, Удостоверение за
наследници № 000700/25.03.2009г . на Община Ловеч , презаверено
№484 /26.02.2013 г. , изх. №23 – 14 /28.02.2013 г. , у-ние за идентичност на лице с различни
имена с изх. № 12 /27.02.2013 г. , от показанията на разпитаните свидетели :
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ ДЯКОВ , ВАЛЕРИ АТАНАСОВ
ЦВЯТКОВ, ТЕМЕНУЖКА ПАВЛОВА ЖЕКОВА, и Д.Л.В., нохд № 22309/11 на Софийски районен съд, от становищата на
страните , поддържани чрез процесуалните им представители , писмената защита на
ответника , преценени поотделно и в
тяхната съвкупност , взаимна връзка и обусловеност , съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Ищцата е единствена преживяла законна
наследница - дъщеря на Борянка Байкова Ц. /Борянка Байкова Байкова – декларация за идентичност/ , б. ж. на гр. Ловеч ,
починала на 02.03.2009 г. като видно от у-ние изх. № 23 от 10.08.2010
г. на РС – Ловеч , съпругът й : Антониос Сотириос Георгарас е подал Молба
вх. № 4443 / 03.08.2009 г. /образувано ч.гр.д. №1118 /09г., с която се е отказал от
наследството оставено от покойната му наследодателка Борянка Байкова Ц.. Няма
доказателства по делото дали бракът им е съществувал към смъртта й, но отказа
му навежда на този извод ,че не е бил прекратен с развод до смъртта й,к
оето поставя под въпрос коректността на дадената
декларация за г –во и семейно положение от Ц. при
сделката , но очевидно е и,че този имот
не е бил СИО със съпруга й Георгарас като се проследи годината на придобиването му –
1989г., а ищцата е родена 88г.,93 г. –починалия й син , които са с имена
….ВАЛЕРИЕВИ ЦВЕТКОВИ.
Ц., видно от Нотариален акт за собственост на жилище, дадено й като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по
ЗТСУ , № 59, том II , нот. дело
№252/1989г. при Ловешки PC, е била собственик на следния недвижим имот – апартамент
№10 , находящ се на ІV ет. в ЖС „КУБАДИН” , вх.”В” , построен върху държавна
земя , парцел І , кв.3 по плана на гр. Ловеч.
На
08.02.2009 г. е издадено
удостоверение от „Специализирана амбулатория по психиатрия" - град Ловеч,
подписано от д-р Б. Игнев / АИП за СМП/ , че е извършил
психиатричен преглед на Ц. , от който се
установи , че към датата на прегледа същата е в състояние правилно да преживява
себе си и да има реално отношение към близките и заобикалящия я свят.Псих. й състояние и дава възможност да се ориентира
пълноценно и да може да разбира смисъла и значението на това което върши , да
ръководи постъпките си и предвиди последиците , както и да се грижи за своите дела
и да защитава интересите си, т.е била е дееспособна.
Наследодателката на ищцата , с пълномощно с рег.№ 196 ,досежно
подписа и peг. № 197 от 09.02.2009г., досежно
съдържанието , върху което е само е поставена
забележка : удостоверяването е извършено извън кантората ,и двете при нотариус Анна Ценкова с
район на действие - гр.Ловеч / е
упълномощила КРАСИМИРА АНГЕЛОВА МАНОВА , да я представлява пред нотариус
относно продажбата на собствения й недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ с идентификатор 43952.506.8291.11.12, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.4.2007г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес на имота:гр.Ловеч. ул. "6-ти септември", №
6/8. вх."В",ет.4, ап. 10.,
който самостоятелен обект се намира в Сграда №11, разположена в поземлен
имот с идентификатор 43952.506.8291. предназначение на самостоятелния обект - АПАРТАМЕНТ с площ от 66,38 кв.м,
състоящ се от спалня.дневна,кухня,баня с тоалетна, гардеробно антре,коридор и
тераси, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10 /десет/, при съседи на
самостоятелния обект в сградата: на същия етаж 43952. 506. 8291.11.11, под
обекта - 43952.506.8291.11.9, над обекта - 43952.506.8291.11.15 и при съседи на
избеното помещение: на север стълбище, на юг - мазе № 11 на Димко
Иванов Киров, на изток - мазе № 8 на Пена В. Боевска
и на запад-коридор и на 1.10983 % идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж върху държавен поземлен имот с идентификатор
43952.506.8291. притежавала имот по Нот.
акт № 59, том ІІ-ри, Нот.дело № 252 от
По отношение на цената
предварително са уговорили и получила като за в бъдеще няма да предявявам
претенции по нея. Да ме подписва пред нотариус свързано с гореизложеното.
Пълномощното се ограничава до изповядване на горепосочената сделка”.
Ц. е подписала декларация
за г-во и гр.състояние , в която е посочена ,че е
разведена , подчертано е предишни бракове:няма ,която не е заверена нот. и
декларация по чл.264 , ал.1 от ДОПК , рег. №203 /09.02.2009 г. , досежно
подписа със забележка: удостоверяването е извършено извън кантората.
На 09.02.2009 г. , в гр.
Ловеч е подписан Договор за дарение,сключен между БОРЯНА БАЙКОВА Ц. /дарител/ и
от друга страна - ЦЪРКВА……../НАДАРЕН/, представлявана
от В. , по силата на който дарителят , чрез пълномощника си КРАСИМИРА АНГЕЛОВА
МАНОВА , отстъпва безвъзмездно и веднага на надарения 19 000,00 лева .
Надареният приема с благодарност направеното дарение /стр.45 от нохд/.
На 09.02.2009 г., В. е упълномощил ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА ДИЛОВА , да
го представлява пред нотариус - гр.
Ловеч относно покупко – продажбата на процесния имот както и обзавеждането ,
находящо се в недвижимия имот по преценка на продавача. Посочено е имота да се
закупи от БОРЯНКА Ц. ,чрез пълномощника си КРАСИМИРА АНГЕЛОВА МАНОВА ,
упълномощена с пълномощно с рег.№196, 197 /09.02.2009 г.. Посочено е „по отношение на цената предварително е
уредена с продавачката и по нея няма да има претенции”. Същият е дал „съгласие продавачката БОРЯНКА Ц. да
запази вещното право на ползване пожизнено , така също и на други лица , които
сама прецени по нейно желание , за което няма да имаме претенции”.
В. е съставил декларация при условията на
чл.313 от НК ,на 09.02.2009 г., в която като представляващ „ЦЪРКВА………../ се
задължават да оказват ежедневни грижи пожизнено на Ц. … .
На
10.02.2009 г., е сключен договор за
покупко – продажба на недвижим имот , по силата на който Борянка Байкова Ц. ,
чрез пълномощника си КРАСИМИРА АНГЕЛОВА
МАНОВА, е продала на ответника , чрез пълномощика
ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА ДИЛОВА процесния имот , както и обзавеждането , находящо се
в недвижим имот по преценка на продавача , за сумата 19 000 ,00 лева , която купувачката заяви , че е
получила напълно в брой от купувача. Продавачката си е запазила вещното право
на ползване на гореописания недвижим имот пожизнено, за което е съставен Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № 011, том I, рег.№ 210, н.д. № 007/
10.02.2009г. при Нотариус № 565 по регистъра на Нотариалната камара.
С
декларация, при условията на чл.313 от НК ,удостоверена досежно подписа й с
рег. №211/10.02.2009 г., КРАСИМИРА
АНГЕЛОВА МАНОВА , се е задължила „да
оказват ежедневни грижи пожизнено на Ц.” .
Видно
от препис – извлечение от Акт за смърт №0117 /03.03.2009 г. , Ц. е починала на 02.03.2009 г. ,17,00 часа в
дома - Ловеч,ул. „Цар Освободител” №074.
В самия акт за смърт е посочено ,че същата е омъжена.
Ищцата
е подала Жалба вх. №1651 /09 от 01.09.2009 г. , до РП- ЛОВЕЧ , образувана е
преписка ЗМ – 157 /09 г. от 04.09.2009 г., изпратена на Софийска РП по
компетентност с Постановление от 17.12.2009 г. , внесен обвинителен акт от РП –
СОФИЯ по ДП №5138/10 г. по описа на СДВР ,пр.пр. №75140 /2009 г. по описа на
СРП ,образувано нохд22309 /2011 г. по описа на СРС , НО , 108 състав , по което
с Р-не от 09.12.2011 г. , е прекратено съдебното п-во
по нохд №22309 по описа на СРС , НО , 108 състав за
За
здравословно състояние на Ц. съдът съобразява показанията на разпитания свидетел
Дяков , запознат с заболяванията й
отпреди, виждал я непосредствено преди смъртта й последните две седмици
като я е посещавал у дома с цел „да я лекува” и тя според него е била с „много
тежка дихателна недостатъчност” , накрая
с приемане на морфин , осигурил й бутилки с кислород , който посочи
,че на моменти не го познавала , била дезориентирана,но имала вид на обгрижена, семейството му отключвало ,но не му се
представили. Както и приложените писм.д-ва към нохд :мед.протокол от
УМБАЛ” д-р Г. Странски №27 /31. 08.
Представена е схема на имота от СГКК - Ловеч №18350 /14.09.2009
г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.8291.11.12, по която имота е посочен като собственост на
ответника съгласно горецитирания нот.акт.
Представено е и у-ние изх. №23 – 14
/28.02.2013 г. на ОБЩИНА – ЛОВЕЧ , за идентичност на процесния имот по двата
нот.акта.
В ход по същество ,ищеца въз основа на петитума,
уточнен по молба вх. №9436 от 20.11.2012 г., е
сезирал съда с два обективно съединени
искове по чл. 26 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.17,ал.1 от ЗС и по чл. 108 от ЗС, като се твърди, че
привидната сделка е покупко-продажба и същата прикрива дарение извършено от
наследодателката на ищцата. Твърди се, че реално сумата от 19 000,00 лева не е получавано от наследодателката на
ищцата. Позовават се на гласни доказателства и на тези , приложени към нохд.
Съдът е оказал на ищцата ,че във връзка
с чл. 108 от ЗС носи доказателствената тежест за следните факти : че е
собственик на вещта ,че същата се намира във владението на ответника , а той я държи без правно основание годно да го
направи собственик и, че именно той владее вещта, което се
оспорва в ход на делото по същество от
пълномощника , който счита ,че кой владее вещта не е доказано по делото. Но се твърди от ответника,
че държи процесния имот на основание годно да го направи собственик – договор
за покупко-продажба от 10.02.2009 г.,обективирано в
процесния н.а, т.е , че е придобил е вещта
на правно основание , което го легитимира и като нейн
собственик .
Налице е правен интерес на ищцата от
воденето на установителния иск за нищожност на
процесната сделка , тъй като същата е наследник
на прехвърлителката и при евентуалното
уважаване на иска за разкриване на относителната симулация на договора за
покупко-продажба, като прикриващ дарение, тя, като наследница на прехвърлителката по процесния договор /на Л. Д./, би
разполагала с възможността по чл. З0 ЗН по отношение на безвъзмездната сделка,
с която майка й се е разпоредила .
По делото се според
настоящата инстанция се иска нещо повече с така предявените обективно съединени
искове , тъй като :
- ищцата , търси установяване на
недействителност на обективираната в нот.акт сделка
покупко – продажба , позовавайки се на нищожен договор поради привидност , въз основа на което вече да бъде призната
за собственик на процесната вещ , т.е тя се позовава на нищожна сделка ,която
изначално не е породила правните си последици и е противопоставима
по принцип на всяко лице , дори да не е страна по сделката. Тази нищожност може
да се прогласи от съда и служебно, по
негова инициатива. При този вид не съществува императивно задължение на съда да
установява всички действителни отношения между страните и в техните детайли.
В практиката са налице два вида
симулация : абсолютна и относителна . Понятието абсолютна симулация е доктринално и изразява сключване на една привидна сделка в
случаите , при които страните не желаят действително настъпване на правните
последици , а целят да създадат една външна привидност.
От събраните по делото доказателства ,
а и от самата обстоятелствена част на исковата молба следва извода на съда , че наследодателката е искала да се прехвърли
имота на ответника,т.е тя е целяла разместване на имуществени блага , в резултат
на което апартамента да се придобие от ответника. Има множество доказателства
по делото,включая и по нохд, че Ц. предварително е и запознала
дъщеря си и бившия си съпруг с намеренията си
да прехвърля имота на църквата. За това са разбрали и други нейни членове –свидетелите
: В. и Жекова , упълномощената от първия Дилова. Тя е била и член на църквата.
Ищцата изтъква по исковата молба ,че майка й е била „убедена“
; „активно й се е въздействало“; „бе
постигнато споразумение тя да дари имота си на църквата“ и т.н. .
В случая обаче пълномощното , дадено от
Ц. на МАНОВА ,е за покупко – продажба на ответника на апартамент и обзавеждане
, по което за цената е отбелязано –
„предварително сме уговорили и получила като за в бъдеще няма да предявявам
претенции за нея“. Т.е цената като съществен елемент от сделката не е бил
уговорен по размер в упълномощителната сделка , но прехвърлителката
е посочила във волеизявлението си и ,че я е получила вече .
/ Няма конкретни доказателства какво е
полученото от нея :може би това са били грижи ; или парична сума ,която да й е била платена
вече към деня на упълномощаването или нищо /.
Ищцата твърди обаче ,че цената на
сделката е била 19 000,00 лева , че майка й я е очаквала до последно да й
бъде платена от ответника именно тази сума , който от своя страна твърди ,че й
я е предоставил същата чрез МАНОВА ,но ПРЕХВЪРЛИТЕЛКАТА е искала, и тази парична сума е била дарена
обратно от нея за църквата , т.е според
ответника са извършени две действия , сумата 19 000,00 е била платена/
предадена на Ц. за продажбата на
апартамента й ,и то преди подписването на сделката, която вече парична сума от
19 000,00 лева ,но от нейна страна е била дарена на църквата.
Или страните по делото въвеждат следните
твърдения :
- за сумата 19 000,00 лева, въобще като цена на покупко – продажбата – от
ищцата.Тази сума е била вписана в нот. акт , като напълно издължена на
продавача , но непосочена по пълномощното. А следва да се има предвид ,че дан. оценка
на недв. имот е била 18 862,20 лева , и
- от ответника - за сумата
19 000,00 лева като напълно издължена на продавача като стойност на апартамента
и допълнително - сумата 19 000,00 лева – дарението за
църквата – от прехвърлителката . Същият се съгласява и ,че тази цена е била покупко-продажната цена. /писмената
защита в пункт първи е в подкрепа на това обстоятелство/
и стойността на паричното дарение .
Съдът
счита ,че във връзка с горното следва да изложи, че
- няма по делото доказателства Ц.
писмено да е упълномощавала пъномощник да извършва дарение на тази сума на ответника,
т.е Договора за дарение от 09.02.2009 г. , дали съществува в правния мир , дали
е подписан преди или след сделката са факти, ирелевантни за
твърдението на ответника ,че е дарена
тази сума от Ц. на църквата затова защото не се събраха други доказателства тя лично или чрез упълномощаване на друго
лице да е извършила дарението на паричната сума от 19 000, 00 лева.
Налице са само показанията на
свидетелите : В. , Жекова и Манова за намеренията й да дарява парична сума на
църквата , но те остават изолирани и съдът ги преценява и с оглед
заинтересоваността им и всички доказателства по делото.
- Тази сума пари -19 000,00 лева ,не
се доказва да е била предавана във владението на Ц. въобще по делото и
съответно да я е връщала тя и на КРАСИМИРА за да оформи от своя страна като
пълномощник и договора за дарение на 09.02.2009 г. с църквата.
Нещо повече – и да е искала Ц. по
принцип да дарява някаква отделна
парична сума на ответника във времето ,
при положение ,че по делото се установява, че тя е разполагала със средства , не
се доказва каква е била тя , от къде е щяла да я вземе ,какъв й е размера и т.н. .
В подкрепа на този извод се явяват и показанията
на свидетелката Манова / разпита й по нохд/ заявила
,че тя най - напред е искала да продаде този апартамент и да дари сумата на
църквата , но поради липса на купувачи се е отказала от този вариант. После е
провеждала разговори по телефона с дъщеря си за съгласието й за дарение на
апартамента на църквата , говорила е с бившия й мъж за дарение ,но той
отказал , но в крайна сметка е извършена
покупко – продажба, чакала е паричен превод със запис от църквата,т.е
установява се и се доказва промяна в нейното намерение да дарява нещо /било то
апартамент или пари / на ответника.
Затова съдът приема, че прехвърлянето
на жилището с покупко – продажбата е било последния вид сделка ,която Ц. е искала да се извърши и при упълномощаването
за извършването й , тя вече е била във влошено здравословно състояние.
А договора за дарение от 09.02.2009г. ,
според настоящия състав е подписан м/у Манова и В. , за да се осчетоводи
предаването от църквата на сумата 19 000,00 лева на пълномощничката
МАНОВА и връщането им в църквата,но вече под формата на дарение за църквата.
Затова съдът приема ,че според
пълномощното, Ц. е получила цената за
покупко – продажбата, но същата не се установява въобще как е договорена и
каква е тя.
От значение е обаче ,че съгласно
практиката , плащането или неплащането на цената по договора за
покупко-продажба, е ирелевантен
за действителността на този договор, а има отношение само досежно последиците
за неговото изпълнение, респективно неизпълнение. Твърденията на ищцата, че
цената не е платена, означават, че тя счита и поддържа, че продавачката е
очаквала плащане на цената, че волята и изразеното съгласие на майка й е било
за възмездна сделка, което обстоятелство само по себе си отрича и изключва
квалифицирането на договора като симулативен и
прикриващ дарение.
В
потвърждение на този извод е разпита й като пострадал /стр.41 от нохд/ , където е посочила: „...пари пред нотариуса никой не
е вадил и давал на Красимира , която представляваше майка ми . Когато се
прибрах попитах майка ми дали са й дали парите от продажбата .Тя каза ,че не са
още , но ще ги изпратят по – късно със запис. След това казаха ,че ще ги
преведат на моята сметка и из им дадох номера . Така и не го направиха.Майка ми
постоянно ги питаше кога ще дадат парите ,но все казваха ,че всеки момент ще
стане това . Тогава тя започна да разбира ,че са измамници.До последния си миг
тя не се е отказала от парите си. Въпреки ,че Красимира и мъжа й се грижиха за
майка ми в последните седмици много се караха с нея и тя не ги искаше да се
грижат за нея.Но тъй като нямаше кой да се грижи ,Красимира остана.....“
Или от една страна се твърди от
ищцовата страна по делото:
- че Ц. и ответника са избрали
изповядания тип сделка само за да не се оспори прехвърлянето , било то заради
запазената й част , било то заради тежкото здравословно състояние на майка й
към момента на сделката, за което именно е извършен и нарочен психиатричен
преглед на същата за да се удостовери ,че е била адекватна и е могла да
извършва преценки за себе си и околните.
- че майка й е целяла да извърши дарение
/ парично дарение на ответника и е имала мотиви : за да се спаси , заради
вярата си ,станала е член на църквата , заради загубата на сина й и т.н...,
- а от друга , че и пари е следвало Ц.
да получи от църквата и тя ги е очаквала,т.е
прехвърлянето не е било безвъзмездно за нея.
Според съда следва да се съобрази и ,че
симулативният, привидният договор предпоставя воля на
двете страни да сключат привидна сделка-такава, която те искат мнимо да
афишират в правния свят, като в определени случаи тя прикрива друга /скрита,
действителната сделка, която целят/. В този случай, исканите правни последици
са на прикритата сделка, а привидната се сключва само за да скрие искания
правен резултат. В случая обратно писмо няма между страните.
За да е недействителна процесната
сделка, следва страните да са имали съгласие, да сключат договор за дарение, и този юридически факт следва да бъде както твърдян,
заявен от ищцата, и съответно : доказан и установен в процеса.
Волята им, анимусът,
е следвало да бъде насочен към правните последици на едностранния и
безвъзмезден договор за дарение ,но от
доказателствата по делото се установява и друго:
- че Ц. е имала нужда от денонощни
грижи, които сам бившия й съпруг не е могъл да оказва ,че той й е отказал
дарение на апартамента на църквата след неговата смърт както сам той заяви в
показанията си ; сестра й се е грижила според възможностите за нея – тя е
викнала д-р Дяков за кислородни бутилки; ищцата е била студентка във Варна по
това време;
-
че членове на църквата ,включая Красимира Манова и мъжа й са се грижили денонощно
за нея , което се потвърди от показанията на бившия съпруг на Ц. , от д-р Дяков
, дори и от ищцата.
- въпроса кой непосредствено ще се
грижи за Ц. е поставен и е следвало да бъде разрешен по
един единствен начин : осигуряване на постоянни
грижи за нея.
В
този смисъл съдът посочва ,че В. е подписал декларация , че се задължава от името на църквата / т.е той поема задължение –
срещу какво обаче го прави? / да й оказват ежедневни грижи пожизнено на
09.02.2009г. , т.е преди изповядване на сделката, а на 10.02.2009 г. , такава
декларация подписва и КРАСИМИРА МАНОВА“ ,която
също поема задължение за същата престация ,но лично се задължава за нея – срещу
какво обаче? /. По този въпрос Манова /нохд,стр.33/ обяснява ,че Р. не е имала доверие на други и
е познавала само нея и ,че тя ще се грижи за майка й, което е станало причина
да подпише пред нея декларация и тя със задължение лично да оказва ежедневни
грижи пожизнено на Ц..
Безспорно е и присъствието на ищцата на
10.02.2009 г. пред нотариуса при изповядване на сделката.
- свидетелката
Т. Жекова посочва ,че Борянка била болна и имала нужда от помощ , църквата
поела ангажимент да изпраща различни хора , които да се грижат за нея ,
...имало и роднини.... гледачите се грижили 100% за нея,приготвяне на храна ,
пазаруване , ..парите за гледачите се давали от църквата,…че имало спор с
дъщеря й като църквата била съгласна да се върнат парите ,но тя искала да
продължат да се грижат за нея „безплатно“,но те отказали защото тези хора не
били работници на църквата и нямало как без пари да се грижат за нея... .
Т.е факта - полагане на грижи от членове на църквата е
безспорен от преди изповядването на сделката 10.02.2009 г. и е продължил като
единствено възможен до смъртта на Ц. на 02.03.2009г.;
-
от ответника не се твърди ,че е
изпълняван нравствен дълг към нея по този начин като към член на църквата , а и показанията на свидетеля В. пред съда потвърждават
обратното – че грижите за Борянка са били започнали преди сделката … на три
смени са плащали на хора да я гледат,…че в началото не се е знаело колко години
може да продължи това…месеци наред тия хора я гледали; имала няколко месеци на
легло…. .
Съобразно устава й /стр.13 от нохд/,ЦЪРКВАТА безвъзмездно не е осъществявала такива
дейности и не е имала такива задължения към членовете си
- намерението на наследодателката по
принцип да дари,но парична сума на
църквата както се установява и по признание на ответника.
Според съда от установяването по делото
на тези горепосочени факти именно ,
както и , че при наличие на доказателства ,че Ц. е изразила воля при
упълномощаването ,че й е платена цената и е очаквала да получи и насрещна
престация – било то на някаква парична сума чрез запис ; било то – като полагане на грижи до смъртта й от членове на
църквата / стр.51 от нохд – свидетелката Жекова сочи
,че „...тя се притесняваше ,че на Красимира няма да й се плаща справедлива
заплата за това ,че тя я гледа като настояваше да й се плаща по двадесет лева
за осем часа на ден..“. / ,
сами по себе си логически изключват
основателността на твърдението за симулативност на
договора и доводите на ищцата , че Ц. е
искала, се е съгласила да дари имота си безвъмездно
на църквата при изповядването на сделката.
Напротив волеизявлението й е било за насрещна и определена престация ,
която е била договорена с подписването на упълномощителната
сделка като да е била получена от нея , т.е тя се е съгласила
,че е преминала в патримониума
й или пък е била получена като услуга – гледането й.
По изложените съображения и разбира се
и поради липса и на писмено доказателство – обратно писмо, относно симулативния, привидния характер на договора на
покупко-продажба на процесния имот, иска по чл.26,ал.2 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
В исковата молба не са заявени други
твърдения от ищцата :
- че майка й е била заблудена относно
характера на договора,
- съответно не се твърди порок на волята
й при сключването му, които са съвсем отделни основания за неговата валидност,
и на които съдът да се позовава и да разглежда.
В такъв случай с оглед преюдициалния
характер на отхвърления установителен
иск по чл.26,ал.2 от ЗЗД , следва да се отхвърли и иска по чл.108 от ЗС
като неоснователен и недоказан и съответно искането по чл.537,ал.2 от ГПК.
С
оглед изхода на делото съдът счита , че ищеца следва
да бъде осъден да заплати на ответника разноските по делото ,но няма доказателства за
размера им и за това такива не следва да се присъждат въпреки ,че са поискани.в
размер на 535,00 лева съобразени със приложения списък по чл.80
от ГПК.
Водим
от горното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ , предявените от
Р.В.Ц. ***,
ЕГН **********,с адрес за призоваване: 5500 гр.Ловеч, ул.
"Търговска" № 21 Офис № 103, чрез адвокат П.Ц., против: ЦЪРКВА НА
АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН - РЕФОРМАТОРСКО ДВИЖЕНИЕ КЪМ ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
НА МЕЖДУНАРОДНОТО МИСИОНСКО ОБЩЕСТВО, със седалище и адрес на управление: гр.
София , ул. "Цанко Церковски" № 46 ЕФН – **********, БУЛСТАТ –
********* , представлявана от Д.Л.В. ***
„ ЕГН **********, обективно съединени искове : на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД: да се установи по отношение на ЦЪРКВА НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН -
РЕФОРМАТОРСКО ДВИЖЕНИЕ КЪМ ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНОТО МИСИОНСКО ОБЩЕСТВО, със седалище и
адрес на управление: гр.София , ул. "Цанко Берковски" № 46, ЕФН – **********, БУЛСТАТ- *********, представлява - на от Д.Л.В. *** ,
ЕГН – ********** и се прогласи нищожността поради "ПРИВИДНОСТ" на договора за покупко - продажба на недвижим имот по
нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 011,том 1, рег. № 210, н.д. № 007/10.02.2009г. при Нотариус № 565 по регистъра на
Нотариалната камара, вписан в
Агенция по вписванията, Служба по вписванията - Ловеч под вх. Рег. № 573 от 10.02.2009г . ,Акт № 186, том I. дело № 193, на осн.чл.108 от ЗС : да се приемете за установено по отношение на
ответника, че тя Р.В.Ц. *** ЕГН ********** е собственик по наследство от своята майка и
наследодателка - БОРЯНКА БАЙКОВА Ц., ЕГН ***** 13056,починала на 03.03.2009г.
на процесния недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ с идентификатор 43952.506.8291.11.12. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -18 -10/
17.4.2007г. на Изп. директор на АГКК с
адрес на имота:гр.Ловеч, ул. "6-ти септември", № 6/8,
вх."В",
ет.4, ап.10, който самостоятелен обект се намира в Сграда №11,разположена в
поземлен имот с идентификатор 43952.506.8291, предназначение на самостоятелния
обект - АПАРТАМЕНТ с площ от 66.38 кв.м, състоящ се от спалня, дневна,кухня
,баня с тоалетна, гардеробно антре, коридор и тераси, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №
10 /десет/, при съседи на
самостоятелния обект в сградата: на същия етаж
: 43952.506.8291.11.11. под обекта -
43952.506.8291.11.9. над обекта - 43952.506.8291.11.15 и при
съседи на избеното помещение: на север стълбище, на юг - мазе № 11 на Димко Иванов Киров, на изток - мазе № 8 на Пена В. Боевска и на запад - коридор и на 1,10983 % идеални части
от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху държавен поземлен имот с идентификатор
43952.506.8291 и се осъди ЦЪРКВА НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН -
РЕФОРМАТОРСКО ДВИЖЕНИЕ КЪМ ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНОТО
МИСИОНСКО ОБЩЕСТВО, с горните данни , да й отстъпи собствеността и й предаде
владението върху процесния имот, ведно със всички законни последици, както и на основание чл.
537. ал.2 от ГПК да се обезсили Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 011,том 1. рег. № 210, н.д. № 007/10.02.2009г. при Нотариус № 565 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Агенция по вписванията. Служба по вписванията - Ловеч под вх.
рег. № 573 от 10.02.2009г., Акт № 186. том 1, дело №193 и й се присъдят
разноските по делото , като неоснователни и недоказани.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЖЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: