Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  928

 

 

 гр. Сливен, 09.08.2019 год.

 

В   ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при участието на секретаря А.В., като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 6549 по описа на СлРС за 2017 г., за да се произнесе,  съобрази:

Предявени са обективно съединени искове за с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК за минал период от време, считано от 18.12.2016 г. до 19.12.2017 г. в размер на 2880 лв., както и  ежемесечна издръжка  в размер на 240 лв., считано от 19.12.2017 г., намираща правното си основание в чл. 149 от СК. Производството се движи по реда на Глава ХХV от ГПК – Бързи производства.

            В молбата ищцата твърди, че през 2001 г. била приета за студентка в Югозападен Университет "Неофит Рилски" гр. Благоевград, където се запознала с ответника и заживели на семейни начала. От съвместното им съжителство се родила дъщеря и С.П., родена на *** г.

            Сочи, че в момента в който ответникът разбрал, че е бременна отношенията им коренно се променили. Започнал да осъществява натиск да не се ражда детето, тъй като нямал работа и не можел да се грижи за семейство.

            Твърди, че след раждането на детето ответникът го припознал и с това се изчерпал интереса към дъщеря му, не участвал по никакъв начин в отглеждането й. Заявява, че му дала в заем 1000 долара, които е получила от брат си, който работил в Америка, които ответникът й връщал по 100 лв. месечно.

             Излага аргументи, че през цялото време на познанството им не е работил на постоянна работа, временно е работил като диджей без трудов договор. Майка му работила в Испания и му изпращала пари, които харчел за себе си. Сочи, че не е получавала издръжка нито за нея, нито за детето.

            Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 240 лева, платима до първо число на месеца до навършване на пълнолетие или настъпване на други законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.

            Претендира издръжка за минал период от време за една година назад, считано от предявяване на иска - 19.12.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

            При условията на чл. 131 от ГПК в предоставения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита предявения иск за допустим, но разгледан по същество за неоснователен. Не възразява срещу иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК в частта за определяне местоживеене на дъщеря му С.Т.П. при майката на адрес: ***, както и упражняването на родителските права да бъдат на майката и да се определи режим на лични контакти на бащата с детето.

            Също така не възразява по отношение на иска с правно основание чл. 143 от СК по основание, но възразява срещу посочения размер. Възразява срещу заплащане на издръжка за минал период от време и лихви върху сумата. Възразява срещу претендираните разноски.

            Излага аргументи, че не е участвал пряко в отглеждането на дъщеря им поради влошените отношения с ищцата, която се противопоставяла на всеки опит за контакт. Още повече, че разстоянието на което живеят препятства нормалния режим на виждане с детето. Твърди, че многократно е отправял искане за виждане на детето през летния ваканционен период за 1 месец. Понякога ищцата е позволявала детето да се вижда с баща си и то е гостувало при него, но не повече от 20 дни. Сочи, че действително майка му работи в чужбина и през лятото  през 2015 г., 2016 г. и 2017 г.  дъщеря му е гостувала на баба си в Испания - Палма де Майорка, като изцяло той е поемал разходите по гостуването с подкрепа на майка си, които възлизали около 1500-2000 евро. Твърди, че е заплащал издръжка в размер на 100 лв. ежемесечно, които изпращал чрез куриер до поискване, като прилага разписки за това. Ежегодно в началото на учебната година изпращал по 150-200 евро за подпомагане и подготовка на детето за първия учебен ден. Отделно за всеки рожден ден и празник е давал допълнително средства, купувал е подаръци заедно с майка си и настоява за контакти с детето. Открил банкова сметка *** "Райфайзен Банк" АД на името на дъщеря им и след подаване на исковата молба поискал справка за внесената сума, но му била отказана.

            Сочи, че от две години ищцата живее на семейни начала с друг мъж, като от съвместното им съжителство имат родено дете. Твърди, че многократно ищцата настройва дъщеря им и ограничава контактите й с нея и семейството му. Твърди още, че е заплатил сума за мобилни разговори в размер на 260 лв. и ползван интернет за водени разговори на дъщеря му с него. Също така е предоставил средства за колело, два мобилни телефона и таблет.

            Излага аргументи, че към настоящия момент няма стабилно материално състояние и не може да си позволи да заплаща претендираната месечна издръжка от ищцата. Средствата, които получава към момента го поставяли в затруднено материални положение. Изразява желание да заплаща предвидената за страната минимална издръжка за дете, но възразява срещу претенцията за издръжка за минал период от време, както и за лихви върху нея, тъй като е участвал в издръжката и отглеждането на детето, като е предоставил средства надхвърлящи законоустановения минимум. Възразява по отношение заплащане на направените от ищцата разноски, тъй като многократно й е предлагал извънсъдебно споразумение. Претендира за направените по делото разноски.

            С молба вх. № 10832/30.05.2019 г. ищцата уточнява, че претендираната издръжка е в размер на 260 лв. месечно.

            Ответникът е представил писмен отговор на молбата, с който счита, че не са отстранени нередовностите на исковата молба, тъй като не става ясно какъв размер на издръжка се иска и за какъв период, както и по отношение на претендираната издръжка за минал период. Също така не е прецизиран и петитума за упражняване на родителските права и задължения по отношение на малолетното дете, поради което моли молбата да бъде оставена без движение. Поддържа изразеното становище в представения писмен отговор. Представя разписки за парични преводи на ищцата за изплатени средства за издръжка на детето, описани подробно по дати в молбата. Сочи, че понастоящем работи в "Евъргрийн парк" ЕООД на 4 часов работен ден с месечно възнаграждение 265 лв. и възразява срещу направеното увеличение, досежно размера на издръжката. Заявява, че е изпращал редовно пари и пощенски пратки, за което представя разписки. Моли съда да приеме подробно описани доказателства в молбата, както и да допусне до разпит две лица, които ще установяват описаните в молбата факти. 

            Предявява насрещен иск срещу ищцата, който да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото производство. Предвид факта, че бащата живее в гр. Благоевград на разстояние около 450 км. от гр. Сливен, моли съда режима на лични контакти между бащата и детето да бъде следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, всяка година месец юни, десет дни през зимната ваканция, 10 дни през Великденската ваканция, по три дни за рождените дни:  на бащата 15.02. т.е. от 14.02. до 17.02., на бабата С. Д. Б.- 02.09. т.е. 01.09. до 04.09., както и по всяко друго време при желание на детето и възможност на бащата. Моли съда да допусне до разпит двама свидетели при режим на довеждане. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

            Съдът с Разпореждане № 10892/09.07.2018 г. е оставил без движение исковата молба с указание ищцата да отстрани в едноседмичен срок нередовностите.

            С молба вх. № 19329/20.09.2018 г. ищцата уточнява, че претендира издръжка в размер на 240 лв. за година назад, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва до уважаване на иска. На следващо място претендира издръжка в размер на 240 лв. за бъдещ период, считано от датата на подаване на исковата молба.

            При условията на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор след направени уточнения от ищцата, с който счита, че няма яснота по отношение на претендираната издръжка за бъдещ период от време, както и за издръжката за минал период от време.

            Моли съда да постанови определение, с което да прекрати настоящото производство и да им присъди сторените разноски в размер на 415 лв. В случай, че поправената искова молба отговаря на изискванията за редовност, поддържа подадения писмен отговор. Прилага трудов договор за прекратяване на трудовото правоотношение, като заявява че не получава трудови доходи.

Определението, с което производството по делото е прекратено е обжалвано с частна жалба вх. № 970/16.01.2019 г., като въз основа на нея е образувано възз.ч.гр.д. №75/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С определение № 230/20.02.2019 г. по възз.ч.гр.д. №75/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен е отменено Определение № 4047/07.12.2018 г. по гр.д. № 6547/2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частите с които е прекратено производството по делото за: иска по чл. 127, ал.2 от СК – за упражняване на родителските права върху детето С.Т.П.; иска по чл. 143 от СК – за осъждане на ответника да заплаща на малолетната си дъщеря изръжка в размер на 240 лв. за бъдещ период и насрещния иск по чл. 127, ал.2 от СК за определяне на режим на лични контакти на бащата с непълнолетната С.П.;както и в частта за разноските, където Г.Д. Колева е осъдена да заплати на Т.С.П. разноски в размер на разликата над 100 лв. до присъдените 415 лв., като неправилно и незаконосъобразно, като в останалата част определението е потвърдено.

            Съдът с протоколно определение от открито съдебно заседание проведено на 14.06.2019 г. е отделил насрещният иск в отделно производство.

В с.з. ищцата не се явява, представлява се от пълномощник, които поддържа изцяло исковата молба и моли за уважаването й. Уточнява, че не е предявил иск за родителски права. Претендира ежемесечна издръжка за бъдещ период от време в размер на 240 лв., начиная от исковата молба - 19.12.2017 г. до настъпване на други основания за изменение или прекратяване на издръжката и издръжка за минал период от време в размер на 240 лв. за една година назад, начиная от 18.12.2016 г. до 19.12.2017 г., ведно със законните лихви за всяка закъсняла вноска. Намира указанията на Окръжен съд - Сливен за това, че следва да се внесе държавна такса, тъй като бил предявен иск за родителски права са изцяло неправилни, тъй като уточнява, че ищцата не е имала намерение, нито е претендирала иск за родителски права, още повече че страните сами са си договорили такива доброволно и детето се отглежда от майката, а бащата никога не е имал претенции за това.

В с.з. ответникът се явява лично и с пълномощник в първото съдебно заседание, в което не е даден ход на делото. С нарочни молби пълномощника на ответника моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните са живели на семейни начала в гр. Благоевград, като от съвместното им съжителството се родила дъщеря им С.П. на 23.02.2006 г., като ответникът припознал детето.

            Ответникът с отговора си е приложил извлечение по сметка, която е открил на името на дъщеря си С.Т.П. в Райфайзенбанк - 3 бр. за периода от 2010 г. до 2012 г., от които е видно наличността по сметката към 07.06.2012 г.

            Приложени са разписки за прием на паричен превод от ответника до ищцата Г.Д. Колева, както и разписки от куриер, датиращи от 2013 г. до 03.02.2018 г. В някой от преводите е записано като основание - издръжка, но в повечето липсва отразяване. В разписките от куриер е изписана сумата за издръжка плюс подарък.

            По делото е представено от ответника допълнително споразумение към трудов договор № 00116/01.06.2018 г. от "Евъргрийн парк" ЕООД, с което е променено работното време на 4 часа непълно работно време и промяна на основното месечно трудово възнаграждение в размер на 265 лв., но свидетелят твърди, че бащата работи като диджей в курортният град Банско и получава много повече, но предпочита да даде 10 000 лв. за нова уредба, а не да издържа детето си.

            От представеното Удостоверение № 19-00082912/24.04.2019 г. от НОИ - Сливен е видно, че ищцата - майката К.е във временна неработоспособност и е получавала обезщетение за бременност и раждане на дете, както и за отглеждане на същото до навършване на 2 годишна възраст за периода от месец януари 2017 г. до месец март 2019 г.

            Представени са множество разписки за прием на парични преводи, разписки от куриер, както и преводни нареждания, изпратени от майката на ответника до ищцата, които не се отнасят за процесният период.

            Представени са разписки за прием на парични преводи, разписки от куриер, както и преводни нареждания изпратени от ответника до ищцата, от които е видно, че същият е заплащал издръжка за минал период от време в размер на 100 лв. за месец декември 2016 г., м. 01; 02; 03; 04; 05; 06; 08; 09; 10; 11 и 12.2017 г., като липсва писмен документ за заплатена издръжка само за месец 07.2017 г.

            Представена е декларация от брата на ищцата Д.Д. от 02.07.2019 г., с която е декларирал, че е дал в заем през месец юни 2007 г. 1000 лв. за закупуване на климатик за жилището, в което ще живее детето С.Т.П. в гр. Благоевград.

            Свидетеля Д. е разпитан в съдебно заседание и уточнява, че от раждането на детето грижите за отглеждането и възпитанието му се полагат единствено от сестра му - ищцата по делото. Свидетелства, че юли месец 2006 г. заминал за Америка и в последствие в разговор със сестра си й изпратил 1000 лв. за закупуване на климатик, с уговорка страните по делото да му възстановят сумата, която все още не е възстановена.

             Излага аргументи, че през цялото време на познанството му с ответника, същият не  е работил на постоянна работа, временно е работил като диджей без трудов договор. Свидетелят Д. сочи, че майката на ответника е работила в Испания и му е изпращала пари, които той харчел за себе си, като ответникът работел нелегално като диджей всеки сезон на Банско и изкарвал много хубави доходи и за целите на работата си си закупил музикална уредба за 10 000 лв., но правел всичко възможно да не подпомага детето си и майката.   

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ и преценка на събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Така приетото за установено от фактическа страна,  води до следните правни изводи:

Искът  е основателен,  но следва да бъде частично уважен.

   В разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК е предвидено задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Вмененото в законовата разпоредба задължение произхожда от качеството на родител, който носи отговорност не само за осигуряване биологичното съществуване на създадените от него деца, но и за задоволяване нуждите им при формирането и изграждането им като личности и самостоятелни субекти в обществото. Не е предвидена възможността за освобождаването на родителя от отговорност предвид ниските му материални възможности, напротив - издръжка се дължи винаги, когато родителят разполага с възможност да осигури такава, след като се отчетат средствата необходими за задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване – чл.140, ал.2 от СК. След тази преценка, съдът следва да  обсъди въпроса относно размера на издръжката, като релевантни за определянето му са възможностите на лицето, която я дължи, както и нуждите на лицето, което има право на издръжка, като в чл.142, ал.2 от СК е установен минималния размер на издръжката, а именно - една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която понастоящем е 140 лв.

   За определяне размера на издръжката следва да бъдат взети предвид и материалните възможности на всеки един от родителите за предоставяне на такава, както и при кой от родителите се отглежда детето и в каква степен е подпомаган от другия родител за това.

            От събраните по делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че са родители на малолетното дете. Не е спорно, че ищцата има още едно дете и не разполага с достатъчно средства, за да издържа детето, видно от Удостоверение № 19-00082912/24.04.2019 г. от НОИ - Сливен същата е във временна неработоспособност и  за периода от месец януари 2017 г. до месец март 2019 г. е получавала обезщетение за бременност и раждане на дете.

            Доказа се, че понастоящем ответникът работи на постоянен трудов договор в "Евъргрийн парк" ЕООД. На 01.06.2018 г. е подписал допълнително споразумение към трудов договор № 00116, с което е променено работното време на 4 часа непълно работно време и е променено основното му месечно трудово възнаграждение в размер на 265 лв.

По делото не бе установено ответникът да изразходва средства за покриването на някакви допълнителни разходи, извън тези за собствената му издръжка или да дължи и доставя издръжка на други лица. От друга страна от материалите по делото е видно, че ответникът се намира в активна работоспособна възраст, като не се установява трудоспособността му да е била ограничена, напротив събраха се данни за това, че доходите му не са лимитирани така както е написано официално в представеният писмен документ за работно време за половин ден..

Твърденията на ищцата, че детето има нужда от допълнителни средства за посещение на уроци по математика, спортни дейности останаха без доказване, тъй като не бяха представени доказателства за ангажираността му.

Представени са множество разписки за прием на паричен превод, както следва, изброените са за преводи по 100 лв.: 29.10.2013 г.; 06.01.2014 г.; 07.02.2017 г.; 10.03.2014 г.; 06.06.2014 г.; 16.10.2014 г.; 21.11.2014 г.; 13.01.2015 г.; 11.03.2015 г. 06.04.2015 г.; 22.06.2015 г.; 25.09.2015 г.; 26.10.2015 г.,  а последната от 20.11.2015 г. е за 200 лв., в които няма отразяване на основание за извършеният паричен превод, поради което съдът приема, че заема даден от вуйчото на ищцата свид. Димитров е вероятно изплатен, тъй като самият той казва, че е бил в чужбина и най-вероятно преводите са правени на неговата сестра - майка на детето. Освен това тези парични преводи не касаят процесният период, така както и климатика, който е закупен през 2007 г., поради което съдът приема, че това представлява отделна претенция и няма пряко отношение към периода на настоящия иск.

Също така има приложени квитанции от бащата на  пратки по Еконт с основание детски играчки, шоколади, дрехи. Приложени са преводи и разписки за изпратени от майката на ответника от чужбина парични средства, пратки и колети с лакомства и дрехи, които е изпращала като подарък на внучката си през 2015, 2016 и 2017 г.

В допълнение на мотивите на съда следва да се отбележи, че размерът на необходимата издръжка според установения праг на осигуряваните от държавата средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство и което би могло да бъде база при преценката на необходимите средства за издръжка на дете от определена възраст е: за дете на такава възраст (чл.49, ал.2 , т.3 ППЗЗДет.) 4-кратния размер на гарантирания минимален доход. Размерът на гарантирания минимален месечен доход е 75,00 лв., определен с член единствен, ал.1 на ПМС № 305/19.12.2017 г. Следователно минимално необходимите средства за издръжка на малолетно дете (при недоказани особени нужди) са общо в размер на 280 лв., дължим общо и от двамата родители, което съдът също споделя.

            Следователно претенцията за издръжка за минал период от време, касаещ календарната 2017 г. съдът съгласно Постановление № 372 от 22 декември 2016 г. е определил в размер на 115 лв., представляващ 1/4 от минималната работна заплата.

При разпределяне размера на дължимата месечна издръжка между всеки от родителите, следва да бъде отчетена и предоставяната такава в натура от отглеждащия родител, включително и с осъществяване на самите грижи за детето. С оглед на това съдът намира, че издръжката за детето следва да бъде разпределена между родителите, но в редуциран размер с оглед на това, че и двамата родители са безработни, като съда следва да съобрази минимума, който е определен за издръжка на дете, съобразно минималната работна заплата. Ето защо бащата следва да се задължи да осигурява сумата от 160 лева от определената обща издръжка, а майката следва да поеме останалата част - 120 лв.

 Издръжката в размер на 160 лева месечно е определена в минималния предвиден в закона размер, като съдът приема, че издръжка в този размер е посилна за ответника, който е в трудоспособна възраст и следва да реализира доходи, достатъчни за осигуряване както на собственото си съществуване, така и на лицата, към които има задължения за издръжка. За разликата от 180 лева до 240 лева искът е недоказан, поради което и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

   Съдът счита, че ответникът е заплатил дължимата издръжка за минал период от  време - 18.12.2016 г. до 19.12.2017 г., тъй като са приложени писмени доказателства за парични преводи за 12 календарни месеца за 2017 г., като за три месеца от 2017 г. издръжката е по 150 лв., а за останалите 9 месеца издръжката е по 100 лв. Освен това е представена и квитанция издръжка и подарък за 100 лв. плюс подарък, т.е. за процесния период за минало време. Обаче по делото са представени множество парични преводи за почти цялата 2014, 2015 и 2016 г. по средно около 100 лв., но тъй като през месец ноември 2016 г. са извършени два парични превода по 100 лв., т.е. 200 лв., предхождащи началния период на издръжката за минало време, то съдът приема, че ответникът е престирал издръжки за минал период от време за 2016 г., 2014 г. и 2015 г. за няколко хиляди лева общо.

 Следователно издръжката за минало време не е напълно изплатена, тъй като няма искане за прихващане, поради което съдът приема че 160 лв. месечно по 12 месеца възлиза на 1920 лв., а калкулираните бележки от декември 2016 г. до декември 2017 г. са на обща стойност 1450 лв.             Следователно следва ответника да заплати на ищцата издръжка за минал период от време само в размер на 470 лв., ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане, като остатъка до пълният претендиран размер от 2880 лв. следва да бъде отхвърлен, поради направено плащане в хода на процеса.

   По вторият иск за издръжка за бъдещ период от време, съдът счита, че ответникът следва да заплаща издръжка в размер на 200 лв., тъй като понастоящем минималната издръжка за новородено дете е 140 лв., а дъщерята на ответника е на 13 години и освен за храна са необходими средства за облекло, за ученически пособия, за курсове, за лечение с брекети.

Съдът е определил този размер, съобразявайки че издръжката за детето следва да е 330 лв., от които бащата да заплаща 200 лв., а майката 130 лв., тъй като майката полага преките грижи за отглеждането и възпитанието на детето, освен това е в състояние на липса на средства, тъй като се грижи за новородено дете и доходите й са изключително ниски. В същото време по делото се изложиха данни, че работи без трудов договор, но средствата които си осигурява са високи и освен това разчита на помощта на своята майка, за която има данни, че е работила в чужбина.

По делото са представени разписки от ответника за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. за месеците от януари до юли 2018 г., като липсват разписки за месеците 08, 09, 10.2018 г., но за месец януари 2018 г. са направени два превода на 02.01. и на 08.01.2018 г. Следователно съдът приема че е платена издръжката за месец август 2018 г. На 21.11.2018 г. е изпратена сумата от 300 лв., но като основание е записано "рожден ден от баба и тати", което съда приема като заплатена издръжка за два месеца по 150 лв.  Следователно, съдът приема, че остатъка от 150 лв. е издръжка за месец септември. На 04.06.2018 г. е заплатил 170 лв. с 20 лв. повече. Следователно ответникът дължи една издръжка за м. октомври 2018 г., но като се прихванат тези 20 лв. платени в повече за м. юни, т.е. размерът на издръжката за октомври месец 2018 г. възлиза на 130 лв., тъй като липсва документ за направен паричен превод за 2018 г. само за този месец. В тази връзка съдът намира, че след като се присъжда издръжка за бъдещ период от време в размер на 200 лв. месечно, начиная от исковата молба - 19.12.2017 г. като прихванем стойността на вече изплатената издръжка в общ размер на 1780 лв., за което са приложени писмени доказателства за 2018 г., то ответника остава да дължи още 620 лв.

Поради това обаче, че ответника е представил писмени доказателства за заплатена издръжка за 2019 г., считано от м. януари  до месец юни 2019 г. вкл. в ежемесечен размер на 150 лв., по изключение на 02.04.2019 г. е изпратил 170 лв., то съдът следва да отчете тези плащания, тъй като са направени в хода на процеса, като ги приспадне от размера на дължимата ежемесечна издръжка за бъдещ период от време.

Следователно съдът следва да присъди издръжка за бъдещ период в размер на 200 лв., начиная от исковата молба, но тъй като част от нея до юни 2019 г. е заплатена, то следва да се отхвърли иска, като неоснователен поради направено плащане за заплатеният размер на издръжката, а остатъкът до пълният размер на издръжката следва да се уважи като основателен. Следователно дължимата издръжка за периода от исковата молба 19.12.2017 г. до 04.06.2019 г. е дължима в общ размер на 620 лв. издръжка за бъдещ период от време, която следва да бъде доплатена от ответника, ведно със законната лихва върху дължимата издръжка, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на задължението.

Издръжката от 05.06.2019 г. за бъдещ период от време е дължима в размер на  200 лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа на всяка една от издръжките /следващия месец след дължимостта/ до окончателното изплащане на издръжката. 

         С оглед изхода на процеса ответника следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху размера на издръжката в размер на 216.80 лв.

Ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 345.78 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковете.

Съдът постановява  предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка и лихва при забава при условията на чл. 242 от ГПК.

С оглед гореизложеното,   съдът

 

                                           Р   Е  Ш   И  :

                            

           

ОСЪЖДА Т.С.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** 25, чрез адв. М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д. К., с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете С.Т.П.,  с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Р. *** издръжка за минал период от време от 18.12.2016 г. до 19.12.2017 г. /датата на исковата молба/ в общ размер на 470 /четиристотин и седемдесет/ лв., като до пълният претендиран размер ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            ОСЪЖДА Т.С.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** 25, чрез адв. М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д. К., с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете С.Т.П.,  с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Р. ***, за бъдещ период от време от исковата молба 19.12.2017 г. до 04.06.2019 г. /последното плащане на част от издръжката до присъденият ежемесечен размер от 200 лв./ в общ размер на 620 /шестстотин и двадесет/ лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като до пълният претендиран размер ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

           

            ОСЪЖДА Т.С.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** 25, чрез адв. М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д. К., с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете С.Т.П.,  с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Р. ***, ежемесечна издръжка в размер на 200  /двеста / лева, считано от последното плащане - 05.06.2019 г. до настъпване на други основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Т.С.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** 25, чрез адв. М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д. К., с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете С.Т.П.,  с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Р. направените по делото в размер на 345.78 лв. /триста четиридесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.

   

ОСЪЖДА Т.С.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** 25, чрез адв. М. да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 216.80 лв. /двеста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване му на страните.

 

                                                                   

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: