№ 13675
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110167329 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Юри Т. П., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4023,70 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 34, вх. А, ап. 5, аб. № 96333, ведно със
законната лихва от 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 544,41
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 21.07.2022 г.; сумата от
44,20 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 04.08.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 8,91 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 21.07.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.09.2022 г. по ч.гр.д. 42498/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
1
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационни
отношения между страните. Оспорва ищецът да е доставил ТЕ на претендираната стойност.
Оспорва да е собственик на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва изискуемостта на главниците. Оспорва ОУ, както и Договор от 22.08.2002
г. между етажна собственост и „Бруната България“ ООД, като сключен при неравноправни
условия. Оспорва извлечението от сметки. Сочи, че липсват доказателства за отчисляване на
технологични загуби. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С молба от 13.02.2024г. третото лице – помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД е заявило, че не оспорва предявените искове, счита същите за
основателни и доказани, както и че дяловото разпределение през процесния период е
извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. За да
бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже наличието на факти при настъпването на които законът предвижда спиране и/или
прекъсване на давността.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, както е уточнено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
2
свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и
трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.
В конкретната хипотеза, по делото не е представен документ за собственост нито друг
документ, от който да е видно, че ответникът Юри Т. П. е собственик или титуляр на
вещното право на ползване върху процесния имот. По този въпрос в полза на ищеца са
издадени съдебни удостоверения за снабдяване с документи относно собствеността върху
имота от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ и Столична
община, район „Красно село“, въз основа на които СО „НАГ“ е удостоверила, че след
извършена проверка в архива на дирекцията не се е намерило досие на блок 34, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красно село“, поради което исканата информация не може да бъде
предоставена, а СО, район „Красно село“ е удостоверила, че процесният топлоснабден имот
не е бил общинска собственост и районът не разполага с данни или документи за
собственост на същия. Сред представените от третото лице-помагач писмени доказателства
също липсват подписани от ответника отчетни документи, доколкото начисляването на
топлинната енергия е било извършено при условията на неосигурен достъп за отчет. Липсва
и молба-декларация от ответника за откриване на партида на негово име, както и други
изходящи от ответника изявления, от които да се направи изводът, че ответникът е встъпил в
правоотношение с ищцовото дружество по неформалния договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди. Единственият документ, в който фигурира името на ответника е
списъкът на етажните собственици – приложение към протокола от ОС на ЕС, който, обаче,
не съдържа подпис срещу името на ответника, освен това тази индиция за собственост не се
подкрепя от каквото и да било друго доказателство или доказателствено средство по делото.
Предвид гореизложеното, от събраната по делото доказателствена съвкупност се
налага изводът, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение с ответника. При липса на първата и основна
предпоставка за възникване на процесните вземания, останалите не следва да бъдат
разглеждани. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ответникът. Същият е
сторил единствено разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство размер
на 800 лева, платено изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, което не се явява прекомерно предвид материалния интерес по делото,
обичайното за този вид дела ниво на фактическа и правна сложност, както и проведените
две открити съдебни заседания. Ето защо на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 800 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на
3
управление: гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, срещу Ю. Т. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Красно село“, бл. 34, вх. А, ап. 5, установителни искове по реда на чл. 422, ал.1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4023,70 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 34, вх. А, ап. 5, аб. № 96333, ведно със
законната лихва от 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 544,41
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 21.07.2022 г.; сумата от
44,20 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 04.08.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 8,91 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 21.07.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.09.2022 г. по ч.гр.д. 42498/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Ю. Т. П. сумата от 800 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Бруната“ ООД
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4