№ 55
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ в публично заседание
на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Г. Ташева Николова
Членове:Стела Б. Кацарова
Ивелина М. Симеонова
като разгледа докладваното от Стела Б. Кацарова Въззивно гражданско дело
№ 20201100509886 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 10.03.2020г., гр.д.79807/17г., СРС, 49 с-в признава за
установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, че А.И.Я.. дължи
на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1 583.91 лева, от които 1 570.11 лева –
стойност на топлинната енергия за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2016г. и
13.80 лева за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 27.10.2016г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане, отхвърля за
горницата над 1 583.91 лева до пълния предявен размер от 1 736.07 лева -
/главница/ стойност на топлинната енергия за периода от 01.09.2013г. до
30.04.2016г. и дялово разпределение, както и за сумата 182.47 лева – лихви за
забава, от които 180.47 лева - лихва за забава за периода от 31.10.2013г. до
12.10.2016г. и 2 лева - лихва за забава върху дяловото разпределение,
като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 479.26 лева - разноски за
исково производство и 88.37 лева – разноски за заповедно производство, а
ищеца да заплати на ответника сумата 69.76 лева – разноски за исково
производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
1
въззивна жалба от ответника по исковете А.И.Я... Счита, че за недоказано
количеството доставена топлинна енергия. Не е отчетено изключването на
всички радиатори и липсата топломер. Иска се отмяна на решението в тази
част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ответника – „Н.И.“ ООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
2
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за
начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-
техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна
уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането
на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани
съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на
изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Противно на оплакванията в жалбата за липса на топломер, съдебно-
техниическата експертиза установява извършено отчитане на доставената
топлинна енергия чрез средство за търговско измерване, а именно общ
топломер, монтиран в абонатната станция на сградата, където се намира
топлоснабдения имот през целия процесен период 01.09.2013г. до
30.04.2016г. Вещото лице констатира наличие на щранг лира в банята и
отоплителни тела – радиатори, които са демонтирани през исковия период.
Независимо от последното, за жилището са начислени суми за топла вода,
както и за сградна инсталация в общите части на сградата, от която никой не
може да се откаже, поради което за нея се дължи начисляване на топлинна
енергия за пълен отопляем обем. Исковете за главните и акцесорни вземания
са основателни до уважените размери.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК
следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата част, с която са отхвърлени исковете, като
необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.03.2020г., гр.д.79807/17г., СРС, 49 с-в
в частта, с която се признава за установено по иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, че А.И.Я.. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1
583.91 лева, от които 1 570.11 лева – стойност на топлинната енергия за
периода от 01.09.2013г. до 30.04.2016г. и 13.80 лева за дялово разпределение,
ведно със законната лихва от 27.10.2016 /датата на подаване на заявлението/
до окончателното изплащане
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ответника
– „Н.И.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4