Р Е Ш Е Н И Е
№ 1345
гр. Пловдив, 19 юни 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на двадесети
май, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ,
при секретаря В.К., като разгледа
административно дело №293 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Жалбоподателят
- И.К.А., с адрес ***, представлявана от адвокат Е.К. обжалва Заповед № РД-09-82/16.01.2019
г. на кмета на община “Марица”, с която е наредено да се премахне незаконен
строеж представляващ “Жилищна паянтова сграда” с размери 5,00/4,00 м. без
одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска
собственост с идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на с.Войводиново, община
“Марица”, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, собственост на неизвестно лице.
В жалбата и в хода по същество от адв. К. се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
неоснователна и немотивирана по съображения изложени в нея. Неправилно
общинската администрация не е взела предвид, че построената от жалбоподателя
сграда е на повече от 20 години, строена е съгласно БДС /български държавен
стандарт/, вложила е дори повече желязо в бетона, подсилила е основите с цел
надстрояване. Общината е администрирала квартала им – имотите имат номер и
улица, както и адресна регистрация на имота им. Твърди , че е плащала години
наред такса смет и сметки за ток и вода. Построената сграда е търпим
строеж по смисъла на закона, обезопасен е, не представлява опасност, не
заплашва хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В
обекта живее цялата фамилия – три поколения, има малки деца и възрастни хора.
Едно изпълнение на процесната заповед ще остави
повече от десет човека под открито небе. Нямат друг жилищен имот или възможност
да строят в тази криза. Заповедта е в нарушение с член 8 от Европейската
конвенция за правата на човека, гарантиращ зачитане правото на личен и семеен
живот, на неговото жилище и тайна на кореспонденция. Нарушаването на правата на
човека е една от причините засегнати граждани да съдят България в Европейския
съд по правата на човека, като указанията на европейските институции, са
България да промени закона си и практиката по него. Необходимо е първо да се
предостави на лицата обитаващи обособени ромски квартали друг подслон, а след
това да се премахват незаконни строежи, да се ограничава ползването, достъпа,
спирането на ел.захранването и водоползването. Такова
е и решението на Европейския съд по правата на човека по делото “Йорданова и
други срещу България”. Съдът в Страсбург единодушно е признал, че изваждането
на ромските семейства от “Баталова воденица” не е
необходимо в едно демократично общество и би било нарушение на член 8 от
Европейската конвенция за правата на човека. Моли да бъде уважена жалбата и да
бъде отменена процесната заповед. Моли съда да бъде
спряно изпълнението на процесната заповед до
окончателното произнасяне по спора от съдебните органи.
Ответникът -
кмет на община Марица, представляван от юрисконсулт Л. П., изразява становище /
л. 124/ за неоснователност на жалбата и
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира че жалбата (л.4-5), е подадена чрез кмета на община Марица на 23.01.2019г.
или в рамките на законоустановения срок за оспорване
на актове от вида на разглеждания по делото. Освен това, предвид твърдяното в
жалбата , че А. е ползвател на процесната сграда ,
следва да се приеме че за жалбоподателката е налице правен интерес по отношение на
заявеното оспорване. Следователно, като подадена в законоустановения
срок и при наличието на правен интерес,
жалбата се явява допустима.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Административният орган е приложил
административната преписка, като материалите са изпратени с писмо на л.2 по
делото.
Съдът със свое определение по делото №
271/06.02.2019 г. на л.42, е оставил без разглеждане особеното искане за
спиране на предварително изпълнение на заповед № РД-09-82/16.01.2019 г. на кмета
на Община Марица. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
“Община Марица” на 11.03.2019 г. е представила
/ л. 54-66/ допълнителни доказателства
към административната преписка, а именно: удостоверение за семейно положение и
родствени връзки на И.К.А., справка от дирекция “Местни приходи” при община
“Марица”, Решение № 48/09.03.2004 г. на Общински съвет “Марица”, с което е
отстъпено възмездно право на строеж върху общински урегулирани имоти на
граждани за построяване на жилищни сгради, обявление на кметство Войводиново,
протокол от кметски съвет при с.Войводиново, Молба от М.А.П.– съпруг на И.А..
От Дирекция “Социално
подпомагане” - Марица /л.74/ информират съда , че жалбоподателката
не е подпомагана от ДСП – Марица за
периода от 01.01.2017 г. до момента, че има само една
дъщеря на 30 и няма ненавършили пълнолетие деца.
От Агенция за социално подпомагане уведомяват
съда, че лицето И.К.А. е подпомагана от ДСП – Марица по Нар.№ РД-07-5/16.05.2008
г. за отоплителен сезон 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г. и на осн.чл.9 от ППЗСП /месечна парична помощ за допълване на
доходите/ е подпомагана за периода от 01.09.2015 г. до 31.12.2015 г. и от
01.09.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 47.45 лв. Месечно, като от
01.04.2017 г. до момента И.А. не е подпомагана от ДСП-Марица. Не е получавала и
не получава семейни помощи за деца .
ТД на НАП - Пловдив уведомяват
съда , че жалбоподателката има сключени 7 броя трудови договори от 2003 г. до момента, като
последният е сключен на 26.01.2018 г. и е прекратен на 21.04.2018 г. с «Бламаг» ООД като работодател.
С писмо на Държавна агенция за
закрила на детето от 12.04.2019 г., се уведомява съда, че на 11.02.2019 г. е
проведена междуинституционална среща, включително с
участието на жители на с.Войводиново и тези от съборените постройки, като е обсъдена
възможността за предоставяне на временни общински жилища в гр.Пловдив. От
извършеното от ДАЗД проучване е установено, че към момента няма семейства,
завърнали се в с.Войводиново, общ.Марица, както и няма такива, потърсили
подкрепа от ДСП – Марица.
Съдът е допуснал до разпит и впоследствие по искане
на адв. К. е заличил допуснатия при режим на
довеждане 1 свидетел на жалбоподателя.
В последното по делото доказателство
ответника е представил кореспонденцията
на областната управа с жители на с.Войводиново , по повод желанието им да бъдат
настанени в общински жилища.
Адв.К. е помолил да бъде заличена и
поисканата от него и допусната от съда
СТЕ , която да отговори след оглед на
място и проверка на картния материал в Община Марица и СГКК-Пловдив: има ли устройствен план за територията на ПИ 11845.17.20 по КККР
на с.Войводиново, Община Марица и ако има - какви са предвижданията му от
първия до действащия; какви са предвижданията на ОУП на Община Марица по
отношение ПИ 11845.17.20 по КККР на с.Войводиново – вкл. за вид застрояване и
ПИ в землището на селото ли попада във вр. с обхвата
на ОУП; какъв вид застрояване е допустим за ПИ 17.20 във вр.
с данни от Програмата за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Община Марица за 2018г.
Съдът е заличил горната СТЕ и е
обявил делото за решаване.
Предвид установеното по-горе съдът от правна страна следва да изложи следното:
Съдът със свое разпореждане от
29.01.2019 г. на л.37 по делото е разпределил
доказателствената тежест и е указал на
страните нуждата от ангажиране на доказателства, с оглед оспорването на
допуснатото предварително изпълнение на заповедта, както и спора по същество на
оспорената заповед. Съобщение с горното съдържание е получено от ответника и от жалбоподателката,
поради което е счел, че страните са наясно с разпределение на доказателствената тежест и не желаят ангажиране на други
доказателства.
Предвид установените нарушения на
разпоредбите на чл.178 от ЗУТ, във връзка с чл.177 от ЗУТ, констативният акт е
основание за започване на административно производство по реда на чл.178, ал.6
от ЗУТ за забрана ползването на строежа и прекъсване захранването му с
електрическа и топлинна енергия, вода и др. От съдържанието на констативния акт
не може да се направи категоричен извод, дали проверката е извършено в
присъствието на жалбоподателката, както и дали
констативният акт е съставен в нейно присъствие. Също така, към констативния
акт няма изготвена окомерна скица, онагледяваща констатациите на извършилите
проверката длъжностни лица. Няма констатация на длъжностните лица за
приблизителното време на изпълнение на процесния
строеж. Няма констатации дали строежът е свързан с водопроводната и
канализационна мрежа на населеното място. Няма констатация дали строежът е
свързан с електропреносната мрежа.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на нарочен протокол от 08.01.2019г. (лист 14, горе),
удостоверяващ обстоятелството, че съобщение от 08.02.2019г. (неприложено по
делото), с което, по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ се съобщава за съставянето
на Констативен акт №3 от 08.01.2019г. е поставено на таблото за обявления в
сградата на община Марица, в гр. Пловдив, бул. “Марица” №57А.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на нарочен протокол от 08.02.2019г. (лист 15, долу),
удостоверяващ обстоятелството, че съобщение от 08.02.2019г. (неприложено по
делото), с което, по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ се съобщава за съставянето
на Констативен акт №3 от 08.01.2019г., е
поставено на таблото за обявления в сградата на кметство Войводиново.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на нарочен протокол , удостоверяващ обстоятелството, че
съобщение от 08.01.2019г. (неприложено по делото), с което, по реда на §4, ал.1
от ДР на ЗУТ се съобщава за съставянето на Констативен акт №3 от 08.01.2019г.,
както и самият констативен акт са поставени на прозореца на сградата, а
впоследствие и свалени /л.15/ от там.
На 15.01.2019г. по преписката
постъпва възражение (лист 12) против Констативен акт №3 от 08.01.2019г.,
подадено от адвокат Е.К., в качеството му на пълномощник , след което е
издадена оспорената заповед.
В цитираното възражение основно се
твърди че постройките са законно построени, преди повече от 30-40 години,
възразява се срещу начина на уведомяване на доверителката му , както и се моли
да бъдат допуснати до жилищата си и не се предприема процедура по забрана на
ползването им.
Според посочения /л.21/ по-горе АЧОС
с №61 от 15.12.2003г., община Марица е собственик на имот с №000017, с НТП
(начин на трайно ползване)- нива; с площ от 1,633 дка, находящ
се в землището на с. Войводиново, местност “Када
пара”. Според т.13 ЗАБЕЛЕЖКИ от акта, съгласно КК и КР на с. Войводиново,
одобрени със Заповед №РД-18-99 от 12.11.2008г., имотът е с идентификатор
№11845.17.20, с площ от 1624,00 кв.м., с трайно предназначение- “Земеделска” и
НТП- “нива”.
Според приетите по делото заверени копия на скици, в КК на с.
Войводиново е заснет ПИ с идентификатор №17.20, с номер по предходен план
000017, площ от 1624,00 кв.м., с трайно предназначение на територията (ТПТ)- земеделска;
с НТП- нива. В имота са заснети 5 броя едноетажни еднофамилни жилищни сгради,
съответно с идентификатор №17.20.1, със застроена площ (ЗП) от 23,00 кв.м., с
идентификатор №17.20.2, със ЗП от 15,00 кв.м., с идентификатор №17.20.3, със ЗП
от 70,00 кв.м., с идентификатор №17.20.4, със ЗП от 24,00 кв.м., с
идентификатор №17.20.5, със ЗП от 55,00 кв.м.; както и 1 брой едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор №17.20.6, със ЗП от 16,00 кв.м.
Според извадка от действащия план за
регулация и застрояване (ПРЗ) на с. Войводиново, одобрен със Заповед №РД-09-409
от 27.09.1995г. на кмета на община Марица; според извадка от действащия план за
регулация на с. Войводиново, одобрен със Заповед №РД-09-409 от 27.09.1995г.;
според извадка от отменен план за регулация (лист 59) на с. Войводиново,
утвърден със Заповед №661 от 28.11.1968г. (неприложена по делото); ПИ с
идентификатор №20.17 се намира извън границите на населеното място- с.
Войводиново.
Според чл.127, ал.6 от ЗУТ, в
редакция към 10.12.2010г., общият устройствен план се
одобрява от общинския съвет по доклад на кмета на общината; Решението за
одобряване на плана се обнародва в “Държавен вестник”. А според чл.215, ал.6 от ЗУТ, в редакция към 10.12.2010г., не подлежат на обжалване устройствените
схеми и общите устройствени планове, както и техните
изменения.
Съответно, ОУП- Марица е влязъл в
сила на 10.12.2010г. и ПИ с идентификатор №17.20 попада в урбанизирана
територия, считано от 10.12.2010г., като същият е с НТП- нива (неурегулирана
територия по смисъла на §5, т.3 от ДР на ЗУТ), предвид липсата на влязъл в сила
ПУП по отношение на имота.
Според чл.23, т.2, от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в редакция към 12.11.2008г. (датата на
одобряване на КК и КР на с. Войводиново), недвижим имот, обект на кадастъра е
сграда, включително изградена в груб строеж.
Според §1, т.2 от ДР на Наредба №3 от
28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри (Наредба №3, отм.), действала към 12.11.2008г.,
“сграда” е сграда от основното застрояване, както и постройка от допълващото
застрояване (спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки).
Според чл.57, т.2 от Закона за
общинската собственост (ЗОС), в редакция към 15.12.2003г., подлежат на актуване
и земеделските земи, собственост на общината, както и сградите и постройките в
тях.
Предвид обстоятелството, че в с АЧОС
с №61 от 15.12.2003г. няма направено отбелязване в ПИ с идентификатор №17.20 да
има сгради или постройки, следва да се приеме за установено, че процесната “жилищна сграда” е изпълнена на място след
датата на съставяне на акта за общинска собственост или след 15.12.2003г.
С оглед изложеното до тук, според
настоящия състав на съда, следва да се приеме за установено, че процесната “жилищна сграда” е изпълнена на място в ПИ с
идентификатор №17.20 преди датата на одобряване на КК и КР на с. Войводиново или преди 12.11.2008г.
На следващо място, според легалното
определение на §5, т.29 от ДР на ЗУТ, “жилищна сграда” е сграда, предназначена
за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат
най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ (РЗП). Според легалното
определение на §5, т.30 от ДР на ЗУТ, “жилище” е съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в
едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Според чл.97, ал.ал.1
и 2 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони
(Наредба №7), жилищните сгради, съгласно §5, т.29 от ДР на ЗУТ, са еднофамилни-
с едно жилище и мнгофамилни- с повече от едно жилище.
Според чл.72, ал.3, пр.1 от Наредба №3, светлата височина на жилищните
помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2,60 м.
Според чл.178, ал.1 и 2 от ЗУТ, 1) не
се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл.177;
Според чл.178, ал.6, пр.1 от ЗУТ, при
нарушения на ал.1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт
забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното
освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия,
с вода, газ, телефон и други.
В случая, според оспорената заповед,
както и според Констативен акт №3 от 08.01.2019г., е прието за установено, че процесната сграда-строеж, не е въведен в експлоатация по законоустановения ред (чл.177 от ЗУТ), построена е от
неизвестно лице и който строеж е от V-та (пета) категория, съгласно чл.10, ал.1
от Наредба №1 и чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ.
Както по-горе се посочи, незаконния
строеж представлява “Жилищна паянтова сграда” с размери 5,00/4,00 м. без
одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска
собственост с идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на с.Войводиново, община
“Марица”, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, собственост на неизвестно лице.
Прието е за установено, че строежът
се ползва в отклонение от чл.178, ал.1 от ЗУТ, като не са представени документи
за въвеждане на строежа в експлоатация.
Не се спори от страните че процесната постройка е жилищна такава и се ползва за
живеене от семейството на А..
При това положение, настоящият състав
на съда намира, че при издаване на оспорената заповед, кметът на община Марица
е приложил относимите правни норми законосъобразно,
съобразно събраните в преписката доказателства. Няма доказателства от които да
е видно че процесната сграда е въведена в
експлоатация по законоустановения ред.
Правилното приложение на закона
налага отхвърлянето на процесната жалба срещу Заповед
№ РД-09-82/16.01.2019 г. на кмета на община “Марица”, с която е наредено да се
премахне незаконен строеж представляващ “Жилищна паянтова сграда” с размери
5,00/4,00 м. без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот –
частна общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на
с.Войводиново, община “Марица”, област Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-99/12.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, собственост на
неизвестно лице.
С оглед очерталия се изход на делото,
искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответната администрация следва да бъде уважено в
размер на 600/шестстотин/ лева.
Предвид горното и на основание чл.
172 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.А., с ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед №
РД-09-82/16.01.2019 г. на кмета на община “Марица”, с която е наредено да се
премахне незаконен строеж представляващ “Жилищна паянтова сграда” с размери
5,00/4,00 м. без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот –
частна общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на
с.Войводиново, община “Марица”, област Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-99/12.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, собственост на
неизвестно лице.
ОСЪЖДА И.К.А., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на община “Марица” юрисконсултско възнаграждение в размер на 600/шестстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: