Р Е Ш Е Н И Е
Номер 213 от 10.02.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори състав, на
четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2194 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 251 от Закона отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба на М.И.С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** против Заповед № ЛС-92/28.08.2019 г., издадена от Командира на Военно формирование 28870 - София, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение, прекратен е договора му за военна служба, а също така С. е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. Заповедта се обжалва като незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществени нарушения, както и при превратно упражняване на власт. Иска се от съда посочената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. Г. от Адвокатска колегия Бургас, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и иска присъждане на разноски.
Ответната страна – командирът на Военно формирование (ВФ) 28870, чрез процесуалният си представител ц. сл. Р. Г., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представя административната преписка по опис с писмо рег. № 3-1686/04.10.2019 г. (л. 26). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана директно пред съда в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК. Изхожда от надлежна страна и е съответна на изискванията за форма
и реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е представено Предварително донесение рег. № 3-1105/06.06.2019 г. (л. 31) за инцидент втора група (чл. 5, т. 1, буква „л“), съгласно Инструкция И-4/26.09.2007 г., с което оперативен дежурен на ВФ 28870 е докладвал на оперативен дежурен на ВФ 38040 за възникнал инцидент. От съдържанието на донесението се установява, че на 06.06.2018 г. (вероятно се касае за техническа грешка относно годината – 2019 год.) около 03:50 ч. редник М.И.С. от състава ВФ 48450 - Ямбол, управлявайки лично моторно превозно средство и при проверка от патрул на РУ - Бургас в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ е констатирано с техническо средство - Дрегер употреба на алкохол с концентрация от 1,9 промила. Редник С. е задържан за 24 часа. Описан е доклада по команден ред. Посочено е, че извършителя редник М.И.С. е на служба във Въоръжените сили на Република България от 01.11.2009 г., във ВФ 28870 и заема длъжността „Радиорелеен механик“ от 01.12.2010 г.; има прослужено време в Българска армия 9 години и 8 месеца.
С писмо рег. № 205/28.06.2019 г. (л. 34) военен разследващ полицай на основание чл. 405, ал. 3 от НПК е уведомил командира на ВФ 48450 – Ямбол, че на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е образувано досъдебно производство № 3388-342/06.06.2019 г. по описа на 05 РУ - Бургас, № 4257/2019 по описа на Районна прокуратура - Бургас, за това че на 06.06.2019 г. към 03:20 часа в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”, до блок № 40 с посока на движение блок № 42, военнослужещ от състава на ВФ 48450-Ямбол е управлявал МПС лек автомобил “Опел Астра” с per. № А2736НВ, с концентрация на алкохол в издишания въздух над 1,2 на хиляда, а именно - 1,96 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер - 7510”, с фабричен № ARBB0029, което съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Посочва се, че тъй като било установено, че предполагаемият извършител на деянието е военнослужещ, съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 1, т. 1 от НПК делото било изпратено по компетентност и прието по подследственост от Военноокръжна прокуратура – Сливен, като е регистрирано № 42-РП/24.06.2019 г. по описа на ВОП-Сливен, № 19/26.06.2019 г. по описа на PC „Военна полиция” гр. Сливен. С писмото се изискват документи относно С.. За установеното нарушение, с оглед разпоредбите на Заповед № ОХ-680 от 05.11.2010 г. на Министъра на отбраната, на редник С. е съставен от служител на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Сливен Акт за установяване на административно нарушение, серия *******. При съставянето на горепосочения акт нарушителят С. е отказал да даде проба за кръв. На водача бил издаден талон за изследване № 0069751, в който същият вписал, че приема показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер - 7510”, с фабричен № ARBB0029, с което е било установено наличието на 1,96 промила алкохол в издишания от него въздух. Това писмо е изпратено на командира на ВФ 48450-Ямбол с придружително писмо рег. № СЛ – 4092/03.07.2019 г. (л. 33).
Писмо рег. № СЛ – 4092/03.07.2019 г. е изпратено на командира на ВФ 28870 (л. 32).
По делото е приложено Съобщение по чл. 247б от НПК (л. 35) № 2/14.08.2019 г. за явяване на подсъдим в разпоредително заседание, с което подсъдимия по НОХД № 90/2019 г. С. е призован да се яви в съдебно заседание на 10.09.2019 г.
С. е подал декларация (л. 14) по смисъла на чл. 188, ал. 6 от ЗОВСРБ, с която е уведомил министъра на отбраната, командира на ВФ 28870-София и командира на ВФ 48450 – Ямбол, че считано от 16.08.2019г. е налице несъвместимост между качеството му на военнослужещ и едноличен собственик и управител на търговско дружество. Причина за несъвместимостта е вписването на 16.08.2019 г. в Търговския регистър на Република България на „С. проект 2019” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Бургас, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл. 21, вх. 7, ет. 6, ап. ляв, представлявано от М.И.С., на което той е едноличен собственик на капитала и управител. В декларацията се посочва, че това обстоятелството представлява основание за наличие на несъвместимост между двете му качества, предвидено в разпоредбата на чл. 188, ал. 2, т. 2 от ЗОВСРБ, поради което в законоустановения срок уведомява компетентните органи за предприемане на съответните действия. За установяване на декларираните обстоятелства и приложение на нормата на чл. 165, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ, към декларация са приложени извадка от търговски регистър по партида на „С. проект 2019” ЕООД (л. 63), Учредителен акт - устав от 15.08.2019 г. (л. 64) и Договор за управление от 15.08.2019 г. (л. 65). От приложената по делото Товарителница № ВХ020005 (л. 15) се установява, че М.С. е изпратил документи до военно формирование в гр. София, с адрес бул. „Цариградско шосе“ № 113А, но получателят е отказал получаването на пратката (л. 16). Видно от представения от жалбоподателя екземпляр (л. 14), декларацията е регистрирана в Министерството на отбраната с рег. № 13-00-2345/20.08.2019 г.
В саморъчно написаното от С. обяснение вх. № 2-2826/26.08.2019 г. (л. 59) се посочва, че „по случая от 6 юни“ той се води неосъждан, а що се отнася до договора му за военна служба същия трябва да е прекратен по смисъла на чл. 188, ал. 2, т. 2 от ЗОВСРБ. Посочва още, че се води досъдебно производство, по което той не е давал обяснение.
Комисия, назначена със Заповед № РД-434/26.08.2019 г. на командира на ВФ 28870, е извършила служебна проверка на основание чл. 142, ал. 1 и във връзка с чл. 143 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) е съставен Протокол рег. № 2-1526/28.08.2019 г. (л. 37). Посочено е, че проверката е във връзка с нарушението на редник трети клас М.И.С. - младши радиорелеен механик в СКВ 409 в четвърта зона от стационарни комуникационни възли и се отнася до инцидента на 06.06.2019 г. към 03,20 часа в гр. Бургас. Описано е нарушението; съставянето на АУАН; образуване на досъдебно производство № 3388-342/06.06.2019 г. по описа на 05 РУ - Бургас, № 4257/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас за престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК и впоследствие изпращане на същото по компетентност на Военно окръжна прокуратура - Сливен. В резултат на приключилото досъдебно производство срещу редник М.С. е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 90/2019 г. на Военен съд - Сливен. Цитирани са саморъчно написаните обяснения на С.. В протокола като вредни последици и причинна връзка с нарушението е посочено неспазване на Заповед № ОХ– 680/05.11.2010 г. (Заповед № ОХ–680/2010) на Министъра на отбраната относно забрана за употреба на алкохол и наркотични вещества от военнослужещи от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и разпоредбата на чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ) във връзка с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Според комисията, с действията си редник трети клас М.С. не е спазил изискванията на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ като е нарушил т. 3 от Заповед № ОХ– 680/2010 и разпоредбата на чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВСРБ във връзка с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Като причини и условия, довели до извършване на нарушението са посочени занижена лична дисциплина, занижено чувство на отговорност и самоконтрол. Комисията е предложила на С. да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г.; чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 и чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ.
Видно от Протокол за проведена беседа (л. 40) рег. № 3-1534/29.08.2019 г. с военнослужещ, на основание чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, заместник-командирът по комуникациите на стационарната комуникационна опорна мрежа е провел беседа със С., като за целта същия е изразил становище в ръкописна форма, че се е запознал с протокола и решението на комисията на 29.08.2019 г.
Като е съобразил резултатите от извършената проверка, командирът на ВФ 28870 е издал Заповед № ЛС-92/28.08.2019 г. (л. 27), с която на основание чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 2 и във връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ налага дисциплинарно наказание уволнение на редник 3-ти клас М.И.С. - младши радиорелеен механик в стационарен комуникационен възел 409 в четвърта зона от стационарни комуникационни възли на ВФ 28870-София, за това че на 06.06.2019 г. е нарушил забраната за управление на пътно превозно средство в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол, формулирана в т. 3 от Заповед № ОХ-680/2010 - нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - нарушение на чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВСРБ. Със заповедта, на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 и чл. 146, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 91 от ППЗОВСРБ е прекратен договора за военна служба на Маринов, същият е освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса. Разпоредено е изготвянето на заповед за отчисляване на редник трети клас М.И.С. от списъчния състав на военното формирование и изпращане на документите Военно окръжие - Бургас за по-нататъшно водене на отчет. В мотивната част на заповедта е описан инцидента на 06.06.2019г.; изготвянето на предварителното донесение; съставянето на акт за установяване на административно нарушение и образуването на досъдебно производство; както и внасянето на обвинителен акт и образуване на НОХД № 90/2019 г. по описа на Военен съд – Сливен. Посочено е, че е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол вх. № 3-1526/28.08.2019 г. Заповедта е издадена при съобразяване на предложението, което комисията е направила и тежестта на извършеното нарушение. Заповедта е връчена лично на С. на 29.08.2019 г. (л. 29 - обратна страна).
Във връзка с така постановената заповед е издадена и Заповед № ЛС-93/29.08.2019 г. (л. 12) на командира на ВФ 28870, с която е разпоредено отчисляване от списъчния състав на ВФ 28870- София на редник трети клас М.И.С., считано от 29.08.2019 г.
Недоволен от така постановената заповед, С. атакува същата в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност, неправилност и постановяване при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че оспорваната заповед не е съобразена с материалния закон, тъй като липсват доказателства за запознаването му със Заповед № ОХ–680/2010, поради което не е налице виновно неизпълнение на същата. Според жалбоподателя налице са процесуални нарушения, защото в съдържанието на оспорваната заповед липсват данни за запознаването му със съдържанието на протокола и становището на дисциплинарната комисия и командира на военното формирование, към което е зачислен. Релевира се липсата на данни за проведена със С. беседа. Въвежда се оплакване, че в мотивната част на заповедта не са посочени правните основания. Също така се възразява, че е нарушена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание в частта, в която не е проведено събеседване по реда на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ. Излага твърдение, че процесната заповед е преждевременно издадена, в нарушение на чл. 54, ал. 1, т. З от АПК, съгласно който административният орган спира производството, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. Въвежда се оплакване, че при развилите се паралелно наказателно производство по НПК и дисциплинарно производство по правилата на ЗОВСРБ, ППЗОВСРБ и АПК е безспорно, че предимство има производството, при което се решава спора за ангажиране на най-тежката отговорност, наказателната, а не на дисциплинарната. В случая наказващият орган е следвало да спре дисциплинарното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК до решаване на въпроса за отговорността на военнослужещия, тъй като нито той, нито административният съд могат да се конкурират и паралелно с наказателния съд да решат спора за наличието или липса на вина при извършване на процесното деяние.
Едно от основните възражения, за което са изложени съображения в жалбата, е, че според жалбоподателя към момента на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, договорът за военна служба на С. вече е бил прекратен. Посочва се, че първоначално С. на основание чл. 162, т. 1 от ЗОВСРБ е депозирал рапорт до командира на ВФ 28870-София за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба по взаимно съгласие. Според цитираната норма, страната към която е отправено предложението е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок, а в случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието. В конкретния случай, липсва каквото и да било уведомяване от страна на командира на военното формирование до жалбоподателя, поради което, по смисъла на закона, предложението отправено от С., се смята че не е прието. Впоследствие, след регистрацията на „С. проект 2019” ЕООД на 16.08.2019г. в Търговския регистър на Република България, за С. възниква несъвместимост по смисъла на чл. 188, ал. 2, т. 2 от ЗОВСРБ и в изпълнение на задължението си по чл. 188, ал. 6 от ЗОВСРБ е подал декларация в 7-дневен срок от възникването им. Посочва се, че за административният орган при условията на обвързана компетентност е налице задължение да издаде заповед за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване на военнослужещият от военна служба без предизвестие. Сочи още, че командирът на ВФ 28870-София, без каквото и да е правно основание, дава превес на едното основание за прекратяване на военната служба (налагане на дисциплинарно наказание уволнение), в сравнение с установената несъвместимост. Заявено е твърдение, че остава неясно защо след наличието на предварително донесение, съставено на 06.06.2019 г., едва на 26.08.2019 г. е назначена комисия за проверка. Според жалбоподателя налице е превратно упражняване на власт, което нарушава правата на жалбоподателя. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
По делото като доказателство е представен Протокол (л. 41) от проведено на 10.09.2019 г. заседание на Военен съд - Сливен по НОХД № 90/2019 г. Видно от съдържанието на същия, е постигнато споразумение между страните – Военноокръжна прокуратура-Сливен, подсъдимия бивш редник трети клас М.И.С. и неговия процесуален защитник адв. П.К., БАК. В протокола е описано извършеното от С. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,96 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. На основание чл. 343б, ал. 1, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК, на С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което наказание се отлага на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 343г във връзка с чл. 37, т. 7 от НК, на С. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от момента на отнемане на свидетелството за правоуправление. В протокола е инкорпорирана на основание чл. 381, ал. 6 от НПК декларация на С., че в качеството му на подсъдим е съгласен с постигнатото споразумение и се отказва от по-нататъшно разглеждане на делото по общия ред. Всички страни са заявили, че полагат подписите си под настоящото споразумение при постигнато между тях пълно и безусловно съгласие по неговите клаузи. Съдът на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрил така постигнатото между страните споразумение, което е влязло в сила на 10.09.2019 г.
Командирът на ВФ 28870-София е представил писмен отговор рег. № 3-1705/08.10.2019 г. (л. 46) на жалбата на С., в която оспорва твърдението на последния, че не е запознат със съдържанието на Заповед № ОХ–680/2010 и ангажира доказателства, а именно: Протокол за проведено занятие-инструктаж на личния състав, назначен на длъжност „радиорелеен механик“ и „пазач-въоръжена охрана“ на СКВ № 409 (л. 48) и Протокол за провеждане на извънреден инструктаж относно запознаване със Заповед № ОХ–680/2010 (л. 49). В представения отговор се оспорват твърденията на жалбоподателя, че същият не е бил запознат със съдържанието на Протокол от извършена служебна проверка №3-1526/28.08.2019г., становището на дисциплинарната комисия, съдържащо се в същия, както и че с жалбоподателя не е проведена беседа, защото в административната преписка се съдържат доказателства, които ги оборват. Излагат се доводи, че процесната заповед не е преждевременно издадена. Ответникът посочва, че съобразно чл. 93, ал. 1 от ЗОВСРБ прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ, при установяване на несъвместимост по чл. 188 от ЗОВСРБ, се извършва със заповед на командира на военното формирование. Ответникът признава, че жалбоподателят е уведомил на 20.08.2019 г. министъра на отбраната за наличието на несъвместимост с договора му за военна служба, но уведомяването по начина, реализиран от С., е нарушение на военната дисциплина с оглед разпоредбата на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от УВСВСРБ във връзка с чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, поради което жалбоподателя не може да черпи права от неправомерното си поведение. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По искане на жалбоподателя заявено в съдебно заседание на 12.11.2019 г., съдът е изискал доказателства от трето неучастващо в процеса лице – Министерство на отбраната, което с писмо изх. № 13-00-2345/21.11.2019 г. (л. 61) е предоставило Декларация рег. № 13-00-2345/20.08.2019 г. от редник М.И.С. и приложените към нея разпечатка от Търговския регистър (л. 63), Учредителен акт – устав (л. 64) и Договор за управление (л. 65).
По искане на ответника до разпит е допуснат свидетеля Е. Б. Е., който дава показания, че познава М.С., като го е видял по повод връчване на документи за уволнение. Посочва, че е присъствал на проведена беседа с М.С. във връзка с дисциплинарното производство срещу него, като след запознаване с всички факти и документи С. е изразил съжаление за постъпката си, че е употребил алкохол. Твърди, че в района на поделение 28870 има три поделения, които са на различно подчинение и които не са в една структура. Поделението, което е старши във войсковия район, определя охранителния режим за достъп, и пазача в съответствие с така определения охранителен режим осъществява пропуска до поделението като има един вход. Когато е необходимо някой да влезе в поделение 28870 дежурният по КПП информира дежурния на поделението, което е старши на района - в случая 28870 и след разрешение на техния командир става достъпа. При получаване на куриерски и други пратки на входа на КПП се информира съответния дежурен на съответното поделение, явява се представител на конкретното поделение, което се търси и той получава документите и се подписва.
При извършената
служебна проверка за законосъобразност съдът прави следните изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му.
Не се спори между страните, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 137, ал.4 от ППЗОВСРБ е посочено, че дисциплинарното наказание уволнение се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба. Оспорената заповед е издадена от материално компетентно лице, съобразно чл. 146, т. 3 и чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ. В оспорената заповед изрично е посочено, че правомощията на дисциплинарно наказващият орган произтичат от Заповед № ОХ-1252/ 07.12.2017 г. на Министъра на отбраната на Република България относно оправомощаване на длъжностни лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 148,
ал. 1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е
установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага,
срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според
разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ, мотивите представляват описание на
фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и
настъпилите вредни последици. Смисълът на въведеното императивно изискване
относно описанието на деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно
нарушение, е в това да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и
субективна страна елементи на деянието, по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т. е. заповедта следва
да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на
релевантните юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение,
квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242 от
ЗОВСРБ. В случая законовите изисквания са изпълнени, оспорената заповед съдържа
подробни мотиви за извършеното нарушение и за нарушителя. Безспорно е, че
нарушението е управление на МПС след употреба на алкохол, от лице, което има
договор за военна служба към момента на извършване на нарушението, за което нарушение
не е изпълнено задължението да бъде уведомен от лицето прекият му командир.
Деянието представлява неизпълнение на задълженията по военната
служба. Няма спор по датата и мястото на нарушението. Налични
са доказателства за
начина на установяването му. Управлението на МПС след употреба на алкохол е
деяние при условията на пряк умисъл.
При издаване на оспорената
заповед съдът не
констатира нарушение на процесуалните правила от вида на съществените такива,
водещи до нейната отмяна. Процедурата по установяване на нарушение на
военната дисциплина, съставляващо виновно неизпълнение на служебните задължения
и налагането на съответстващото му дисциплинарно наказание е нормирана в глава
седма "Военна служба", раздел XI "Дисциплинарна
отговорност" в ЗОВСРБ и в Раздел ХII „Дисциплинарна отговорност на военнослужещите. Ред за
провеждане на дисциплинарно производство“ в ППЗОВСРБ. Разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ
предвижда, че когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение,
съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за
събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслушва нарушителя или
приема писмените му обяснения. По делото подобна проверка
е разпоредена със Заповед № РД-343/26.08.2019 г. на командира на ВФ
28870–София. В ал. 4
на същата норма е посочено, че командирът или началникът е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме
писмените му обяснения, освен когато това не може да бъде направено по вина на
военнослужещия. Правото на изслушване и заявяване на възражения е гаранция на
правото на защита на лицето и възможността да вземе участие при изясняването на
фактите и обстоятелствата, които органът приема за нарушения на дисциплината.
Видно от събраните по делото доказателства така регламентирана процедура е
спазена, като на оспорващия е била осигурена гарантираната от закона възможност
за участие в дисциплинарното производство. В саморъчно написаното от С.
обяснение вх. № 2-2826/26.08.2019 г. (л. 59) се посочва, че „по случая от 6 юни“ той се води
неосъждан, а що се отнася до договора му за военна служба същия трябва да е
прекратен по смисъла на чл. 188, ал. 2, т. 2 от ЗОВСРБ. Посочва още, че се води
досъдебно производство, по което той не е давал обяснение. Спазени са и
изискванията на 143, ал.1 от ППЗОВСРБ, като комисията е изготвила протокол с
нормативно изискваното съдържание, в който са отразени направените констатации (л. 37). Според
чл. 144, ал. 1 от ЗОВСРБ в срок до 5 работни дни от получаване на протокола по чл. 143, ал. 1 длъжностното лице по чл.
142, ал. 1 и 2, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице
провежда беседа с нарушителя, на която: 1. запознава военнослужещия със
събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно
наказание; 2. изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Според ал. 2 в
беседата по ал. 1 вземат участие председателят или членове на комисията за
извършване на служебната проверка. За беседата се съставя протокол, който се
подписва от участвалите лица. Видно от протокол рег. №
3-1534/29.08.2019 г. (л. 40) предмет на беседата е запознаване на военнослужещия с протокол от
извършена служебна проверка и предложение за налагане на дисциплинарно
наказание с per. № 3-1526/28.08.2019 г. Беседата
е проведена „За командир на стационарна опорна мрежа“, заместник – командир по
комуникациите на Стационарна опорна
комуникационна мрежа, оправомощен със Заповед № РД-419/16.08.2019 г. (л.
30) на командира на ВФ 28870. В протокола С. лично е записал, че е запознат с
протокола от проверката и решението на комисията, което оборва изразеното в
жалбата твърдение за липсата на подобно запознаване. Макар в заповедта да не е
описана проведената беседа със С., това не означава, че същата не се е
състояла, а напротив – ангажирани са доказателства, от които безспорно се
установява нейното провеждане. Освен от посочения протокол, провеждането на
беседата се установява и от показанията на свидетеля Емил Борисов Евтимов,
разпитан в последното по делото заседание. Непосочването на този факт в
заповедта не може да се приеме за съществено нарушение, което да обуславя
отмяната на заповедта. Според изискването на чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението,
но не по-късно от една година от извършването му. Според ал. 3 на тази
разпоредба дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на
узнаването му от дисциплинарнонаказващият орган. Видно от представеното
доказателство на л. 32 от делото, командира на ВФ 28870-София е уведомен за
деянието на С. на 12.07.2019 г., а процесната заповед е издадена на 28.08.2019
г. Описаните факти, са съотнесени от лицето, разполагащо с дисциплинарна власт към хипотезата на чл.
178, ал.1 от ЗОВСРБ относно "...неизпълнение на административните актове
на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на
отбраната и на въоръжените сили", в конкретния казус във връзка с неизпълнение
на Заповед № ОХ–680/2010.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че в процесната заповед
дисциплинарно наказващият орган не е посочил правното основание, въз основа на
което е определил, че следва да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание
уволнение. Според жалбоподателя, в заповедта не е визирано нито едно от
основанията за уволнение, които са регламентирано нормативно в чл. 245, ал. 1,
в девет различни хипотези и в ал. 2. Видно от съдържанието на обжалваната
заповед, на стр. 2, в т. 1 изрично е посочено, че налагането на дисциплинарно
наказание уволнение е наложено на основание чл. 244, ал. 7 във връзка с чл.
245, ал. 2 и във връзка с чл. 242, ал. 1 от ЗОВСРБ. В този смисъл посочването
на конкретното нарушение - забраната на министъра, обективирана в Заповед № ОХ-680/2010,
е подведена под хипотезата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, като на деянието е
дадено точната правна квалификация. Във връзка с изразеното твърдение, че в
заповедта не е посочено правното основание за налагане на дисциплинарното
наказание уволнение, съдът намира за необходимо да отбележи и следното: Доколкото само по себе си това
деяние съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, то
настоящият състав счита, че нарушението правилно е квалифицирано от
административния орган като тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла
на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, тъй като засяга установените в страната правов ред
и законност, свързано е със сериозни последици, а същевременно представлява и
неизпълнение на задълженията по военна служба, според които военнослужещият е
длъжен да съобразява действията си със законовите изисквания и с общоприетите
морални норми, тъй като заеманата държавна служба поставя по-сериозни
изисквания към неговото поведение в етичен план и го задължава да не предприема
действия, които да накърняват обществения престиж на армията. От друга страна, кое нарушение е тежко по смисъла на закона, се извлича по пътя на
тълкуване на особеностите на всяко конкретно нарушение. В случая това е станало
с предварителната преценка на министъра на отбраната, изразена в негова Заповед № ОХ-680/2010. Не се
въвежда ново и непредвидено в закона дисциплинарно нарушение, а се определя
тежестта на посоченото поведение на военнослужещите. Многообразието на
дисциплинарните нарушение не позволява те да бъдат лимитативно изброени. Именно
по тази причина, след изброяването на тези от тях, които водят задължително до
налагане на уволнение с чл. 245, ал. 1 от ЗОВС, ал. 2 дава възможност за
преценка на особеностите на всяко едно друго нарушение. Дисциплиниращият орган
преценява тежестта на конкретното нарушение и в случая министърът е направил
предварителната си преценка с негова заповед. Това е направено с оглед
еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарно наказващите органи и
в изпълнение на принципите на законност, съразмерност и последователност и
предвидимост. Освен това след като с министерската заповед това
нарушение е прието за тежко, то няма как конкретният наказващ
орган да преценява неговата тежест, той следва да действа в условията на обвързана
компетентност. Вярно е, че в разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ
съществува глаголът "може", но при конкретните обстоятелства,
принципът на единоначалие и наличието на министерската заповед, количеството
алкохол, правилно е преценил ответникът, че е задължен да наложи точно това
наказание, като в този смисъл е налице персонализиране. Той има правомощието и
е изпълнил задължението си да събере доказателства за авторството и наличието
на деянието и да спази процедурата по запознаване на военнослужещия със
събраните доказателства, установяващи неговото виновно поведение.
В жалбата е развита тезата, че обжалваната заповед е преждевременно издадена в нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, според който административният орган спира производството, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. Прави се възражение, че без вина няма отговорност и това е основен принцип при ангажирането и на наказателната отговорност за престъпления по НК, и на дисциплинарната отговорност. В този смисъл според жалбоподателя въпросът за вината на дееца в случая е елемент както на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, така и на дисциплинарното нарушение. В жалбата е въведено твърдение, че в конкретния случай е налице пълно съвпадение между състава на престъплението и състава на дисциплинарното нарушение, поради което съществува пълно покриване на елементите на вината. Прави се извод, че при развилите се паралелно наказателно производство по НПК и дисциплинарно производство по правилата на ЗОВСРБ, ППЗОВСРБ и АПК предимство има това производство, при което се решава спора за ангажиране на най-тежката отговорност - наказателната, а не на дисциплинарната. По тази причина, според С., дисциплинарнонаказващият орган е следвало да спре дисциплинарното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК до решаване на въпроса за отговорността на военнослужещия, тъй като нито той, нито административният съд могат да се конкурират и паралелно с наказателния съд да решават спора за наличието или липса на вина при извършване на процесното деяние. Релевира се оплакване, че е налице основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, тъй като към момента н нейното издаване, а също и момента на подаване на жалбата не е установено по безспорен начин извършване на престъпление от жалбоподателя и е спорен въпросът дали С. в качеството си на водач е управлявал МПС.
Съдът възприема като неоснователно така въведеното възражение.
Нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК посочва, че административният орган спира производството, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. На първо място престъпните обстоятелства – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в издишания въздух над 1,2 на хиляда, а именно - 1,96 на хиляда, са открити още преди започване на дисциплинарното производство. Доказателства в тази насока са съставения АУАН, както и задържането на редник М.С. за срок от 24 часа. Редовно съставения АУАН е годно средство за доказване. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съставения АУАН има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. Фактите, съдържащи се в АУАН да бъдат опровергавани с всички доказателствени средства, но в настоящия случай жалбоподателя не оспорва фактическата обстановка по него. На следващо място така установените престъпни обстоятелства не са от значение в конкретния случай за издаване на заповедта за уволнение на С.. Това е така, защото обратно на въведеното в жалбата твърдение, нарушението, извършено от С., за което се ангажира неговата дисциплинарна отговорност не се припокрива с престъплението, което същия е осъществил. Дисциплинарната отговорност на С. не е ангажирана за нарушение на ЗДвП, а за неизпълнение на задълженията по военната служба, конкретно неизпълнение на Заповед № ОХ-680/2010, за извършване на което дисциплинарнонаказващия орган се ползва от доказателственото значение на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение и от протокола за извършена служебна проверка рег. № 3-1526/ 28.08.2019 г. Приобщените по преписката изброени документи удостоверяват изпълнението на изискването на чл. 246 от ЗОВСРБ за установяване на дисциплинарното нарушение, обуславящо налагане на дисциплинарно наказание уволнение от преките командири или началници, чрез извършване на служебна проверка за събиране на доказателства и след изслушване или приемане на писмените обяснения на привлеченото към отговорност лице.
В обжалваната заповед е посочено, че срещу С. не само има приключило досъдебно производство, но е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 90/2019 г. на Военен съд – Сливен, по което С. е обвиняем, но този факт не е основание за издаване на процесната заповед.
В конкретния случай, именно поради факта, че се реализират две различни по своята същност производства не е намерила приложение нормата на чл. 54, ал. 1 ,т. 3 от АПК и няма нарушение на процедурата поради неспиране на производството. Вината на С. във връзка с дисциплинарното производство е безспорно доказана – същият е поел задължение за изпълнение на Заповед № ОХ-680/2010, съгласно т. 3 от която той не може да управлява МПС след употреба на алкохол, независимо дали МПС е лично или служебно и независимо дали управлението е реализирано в работно или извънработно време. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е относимо спрямо нарушението на нормите на ЗДвП - който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева. Дисциплинарната отговорност на С. би се реализирала във всеки един случай на нарушаване на т. 3 от Заповед № ОХ-680/2010, независимо дали това нарушения по своята същност осъществява състава на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК, т.е. дисциплинарно нарушение би имало и в случай, че С. управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация под 1,2 промила, за каквото деяние не се носи наказателна отговорност. В този смисъл обжалваната заповед е издадена при спазване на нормативно установената процедура и е издадена своевременно. На практика дисциплинарно наказващият орган е спазил изискването на чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ съгласно който нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания по този закон независимо от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалния закон и неговата цел.
Съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ, виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Обстоятелствата, установени в процесната служебна проверка обосновават извод за извършено виновно нарушение на военната дисциплина от страна на С., така както е приел и наказващият орган. Според чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Съгласно чл. 110 от УВСВСРБ, при изпълнение на служебните си задължения военнослужещите се ръководят от морални ценности, в обхвата на които следва да проявяват отговорност, дисциплинираност и самодисциплина, като се подчиняват на всички законно отдадени заповеди и разпореждания, както и да проявяват нетърпимост към всички прояви, уронващи престижа на армията и военната професия, като израз на лоялността им към въоръжените сили. С т. 3 от Заповед № ОХ-680/2010, Министърът на отбраната на Република България е забранил управлението на моторни превозни средства от военнослужещи в служебно и извън служебно време след употреба на алкохол или наркотични вещества, като е разпоредил при установяване на подобно нарушение по съответния ред от компетентните за това органи, на военнослужещия да се налага дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че няма доказателства, че той е запознат с тази заповед. По делото са представени, както следва:
·
Протокол за проведено
занятие-инструктаж на личния състав, назначен на длъжност „радиорелеен механик“
и „пазач-въоръжена охрана“ на СКВ № 409 (л. 48), като видно от включената в същия
таблица под № 9 е посочено името на редник М.И.С., който е отбелязал датата на
извънредния инструктаж – 30.11.2015 г. и положил подпис в качеството си на
лице, което е запознато със заповедта и е инструктирано.
·
Протокол за провеждане
на извънреден инструктаж относно запознаване със Заповед № ОХ–680/2010
(л. 49), като в същия е инкорпорирана таблица и в нея под № 6 е отбелязано
името на редник М.И.С.. Ръкописно е изписана дата 12.02.2018 г. Маринов е
положил саморъчен подпис в графа, наименованието на която е „Подпис на инструктираното лице, че е
запознат със заповед на министъра на отбраната № ОХ-680/05.11.2010г и спазване
на ЗДП и правилника за неговото прилагане, и не шофиране след употреба на
алкохол“.
Така представените от ответника доказателства не са оспорени от С.. Самият военнослужещ при провеждане на проверката и беседите по повод нарушението никъде не е възразил, че не му е било известно изискването на конкретната министерска заповед.
Управлението от страна на С. на МПС
след употреба на алкохол, което се доказва от събраните по делото
доказателства, е в противоречие с т. 3 от Заповед №
ОХ–680/2010 и с
нормата на чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВСРБ, която забранява на
военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната – в случая е
нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Това поведение правилно е квалифицирано
като тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ,
тъй като засяга установените в страната правов ред и законност, свързано е със
сериозни последици, а същевременно представлява и неизпълнението на
задълженията по военна служба, според които военнослужещият е длъжен да
съобразява действията си със законовите изисквания и с общоприетите морални
норми. Налице са материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание поради извършено нарушение на служебната дисциплина по
смисъла
на чл. 242, т. 1 ЗОВСРБ.
В случая, като не е съобразил
поведението си с тази забрана и не е изпълнил Заповед № ОХ-680/2010,
сержант М.С. е допуснал нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 във връзка с чл. 178, ал. 1 от
ЗОВСРБ, което е и основание за осъществяване на дисциплинарната
му отговорност. С оглед конкретиката на казуса, в тази насока трябва да се
отбележи, че Заповед № ОХ–680/2010 (която без съмнение следва да бъде
изпълнявана от всички подчинени нему военнослужещи), има общ характер. Тя е израз на
кадровата политика в армията, определянето на която е в правомощията на министъра
(чл.
26, т. 6 от ЗОВСРБ). Цитираната заповед не въвежда ново основание
за налагане на наказание, а квалифицира управлението на автомобил след употреба
на алкохол като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245,
ал. 2 от ЗОВСРБ, което има за последица налагането на най-тежката дисциплинарна
санкция. Това е направено с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от
дисциплинарно наказващите органи и в изпълнение на принципите на законност,
съразмерност и последователност и предвидимост. Като е управлявал МПС след
употреба на алкохол редник С. грубо е нарушил установения обществен ред,
създавайки по този начин опасност както за собствените си здраве и живот, така
и за здравето и живота на гражданите, които е призован да защитава - поведение,
което е в разрез с моралните ценности и етичните правила и уронва престижа на Въоръжените
сили на Република България. От страна на жалбоподателя не се установиха факти,
които да оборят резултата от извършената проверка за алкохол от органите на МВР
на 06.06.2019 г., констатирана и регистрирана с техническо средство с техническо
средство „Алкотест Дрегер - 7510”, с фабричен № ARBB0029, който е отчел
концентрация от 1,96 промила. Акт за установяване на
административно нарушение, серия АА № 455208. На водача бил издаден талон за изследване № 0069751, в който същият
вписал, че приема показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер -
7510”, с фабричен № ARBB0029, с което е било установено наличието на 1,96
промила алкохол в издишания от него въздух. Съдът не намира основание да не
кредитира тези официални документи, съставени от длъжностни лица по повод
изпълнение на служебните им задължения.
Настоящият състав намира, че
поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия
орган, като тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2
от ЗОВСРБ, тъй като засяга установените в страната правов ред и законност и
представлява неизпълнението на задълженията по военна служба, според които
военнослужещият е длъжен да съобразява действията си със законовите изисквания
и с общоприетите морални норми, тъй като заеманата държавна служба поставя
значително завишени изисквания към неговото поведение в етичен план и го
задължава да не предприема действия, които да накърняват обществения престиж на
армията (арг. от чл. 114, т. 4 и чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВСРБ). При спазване
на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 във връзка с чл. 145, ал. 2 от
ППЗОВСРБ, дисциплинарнонаказващият орган обосновано е приел, че същността на
осъщественото деяние сочи на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина,
като материалноправно основание по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение по реда на чл. 244, т. 7 от
ЗОВСРБ. В съответствие с нормата на чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ, е прекратено и
правоотношението на С. по изпълнение на военната служба.
Както в жалбата, така и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, жалбоподателят прави изявление, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като към датата на издаването й (28.08.2019 г.) неговият договор за военна служба е прекратен поради несъвместимост. По делото са приложени доказателства, от които се установява, че на 16.08.2019 г. в Търговския регистър на Република България е вписано „С. проект 2019” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Бургас, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл. 21, вх. 7, ет. 6, ап. ляв, представлявано от М.И.С., на което той е едноличен собственик на капитала и управител. Съдът, след служебна проверка, също установи, че вписването на собственото на С. дружество е реализирано на 16.08.2019г. Според нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещият не може да изпълнява друга държавна служба освен в случаите, определени със закон. Алинея втора на тази правна норма определя изрично случаите, в които е налице несъвместимост с военната служба в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия е налице, като т. 3 посочва, че това е управител на търговско дружество, какъвто е С. от 16.08.2019 г. Съобразно нормата на чл. 188, ал. 6 от ЗОВСРБ, изречение първо, военнослужещият подава декларация за обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 4 в 7-дневен срок от възникването им. По делото е представена декларация (л. 14), адресирана до Министъра на правосъдието, до командира на ВФ 28870-София и до командира на ВФ 48450-Ямбол. В декларацията се посочва, че това обстоятелството представлява основание за наличие на несъвместимост между двете му качества, предвидено в разпоредбата на чл. 188, ал. 2, т. 2 от ЗОВСРБ, поради което в законоустановения срок уведомява компетентните органи за предприемане на съответните действия.
Във връзка с тази декларация и прекратяването на договора на С., между страните са спорни два въпроса: 1. дали С. е уведомил надлежно прекия си командир за наличието на несъвместимост и 2. Дали договорът за военна служба се прекратява автоматично с подаването на декларация или е необходимо заповед на съответния орган за прекратяването.
Относно първия въпрос съдът намира, че подобно уведомяване не е реализирано по установения ред. Както и ответника сочи в писмения си отговор, С. е следвало да подаде декларация пред прекия си командир, тъй като съгласно чл. 144, ал. 1 от УВСВСРБ рапортът се подава в писмен вид до непосредствения командир (началник, ръководител), който му дава ход по команден ред до компетентното длъжностно лице. Според втората алинея рапортът се подава до горестоящия командир (началник) само когато се обжалват неправомерни действия или бездействия на непосредствен или пряк командир (началник). Безспорно хипотезата по алинея втора не е налице. Декларацията е адресирана до трима получатели. Видно от представения от жалбоподателя екземпляр (л. 14), декларацията е регистрирана в Министерството на отбраната с рег. № 13-00-2345/20.08.2019 г. Не се спори между страните, а и доказателства в тази насока бяха ангажирани (л. 61 – л. 68), че същата е регистрирана в Министерството на правосъдието. Жалбоподателят твърди, че е ангажирал доказателства, че декларацията не е достигнала до командира на ВФ 28870-София поради отказ пратката да се получи. Видно от представеното на л. 15 доказателство, при адресирането на пратката не е посочено кое точно военно формирование се има предвид. При съобразяване на свидетелските показания на Емил Борисов Евтимов, представеното на л. 15 писмено доказателство не може да се приеме като отказ, тъй като не е ясно до кое точно военно формирование е адресирана пратката.
На втория въпрос също следва да се даде отрицателен отговор – с подаване на декларацията договорът за военна служба не се прекратява автоматично. Самият жалбоподател е наясно с този факт, тъй като в самата декларация е посочил, че „… в законоустановения срок Ви уведомявам за нововъзникналото обстоятелство, като считам, че следва да предприемете съответните мерки“
Съобразно чл. 165, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба без предизвестие при установяване на несъвместимост по чл. 188. Според чл. 93, ал. 1 от ППЗОВСРБ прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при установяване на несъвместимост по ЗОВСРБ) се извършва със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура. Изцяло неоснователен е поддържаният в касационната жалба довод на С., че са били налице законовите предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение още с депозиране от него на декларацията по реда на чл. 188, ал. 6от ЗОВСРБ. В случая с това твърдение се реализира защитна теза, която не се основава на никакво правно основание. С. по всякакъв начин се е опитвал да избегне неблагоприятните последици при осъществяване на дисциплинарната му отговорност – самият той твърди, че е подал рапорт по реда на чл. 162, т. 1 от ЗОВСРБ за прекратяване на договора за военна служба по взаимно съгласие. Доказателства в тази насока не се ангажираха от жалбоподателя, въпреки, че законът изисква писмена форма на предложението. Самият жалбоподател посочва (а това е част от текста на посочената правна норма), че страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; в случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието. Впоследствие, С. ангажира доказателства, че за него е налице несъвместимост по смисъла на чл. 188, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ., поради което счита, че договорът му е прекратен на това основание, още повече, че това обстоятелство е възникнало много преди извършване на проверката във връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение. В жалбата (л. 7, ред 2 отгоре надолу), вероятно поради техническа грешка, жалбоподателят е посочил, че е уведомил на 20.08.2019 г. Министърът на правосъдието (вероятно се има предвид Министърът на отбраната) за възникналата несъвместимост. Според жалбоподателя при наличието на установена несъвместимост органът няма оперативна самостоятелност, а действа при условията на обвързана компетентност – винаги е длъжен да издаде заповед за прекратяване на военната служба. Съдът счита, че последното твърдение би било вярно само в хипотезата, при която преди това кадровия военнослужещ не е извършил дисциплинарно нарушение, а случаят на С. не е от тази категория. Декларацията за несъвместимост е подадена след извършване на дисциплинарното нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол и цели предотвратяване на негативни последици, свързани с военната служба. Предвид общественото значение на нарушението, извършено от С., което е в разрез с всички нормативни и административни актове, които регулират поведението му на военнослужещ, същото не може да остане без последици и да бъде избегнато по начина, по който С. се е опитал да го направи. В този смисъл съдът намира, че дисциплинарнонаказващият орган правилно е реализирал процедурата по налагане на дисциплинарно наказание уволнение и правилно не се е съобразил с несъвместимостта, която е възникнала по желание на С. с цел да избегне уволнението.
Изискването за съответствие на административния акт с
целта на закона е изискване за законосъобразност. От това следва, че неспазването
му опорочава акта, отразява се на неговата валидност, прави го недействителен
(било нищожен или унищожаем). Прието е този порок да се нарича превратно упражняване
на власт. Превратно упражняване на власт е преследване на някоя друга, а не
преследваната от закона цел. В конкретния случай не е налице подобен начин на
упражняване на власт, тъй като с оглед предизвиканите
правни последици с оспорвания акт се преследва допустима от закона цел.
По изложените причини съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да се отхвърли.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 на ВАС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
против Заповед № ЛС-92/28.08.2019 г., издадена от Командира на Военно
формирование 28870 - София,
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН ********** да заплати на Министерството на отбраната юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: