№ 90
гр. Пазарджик, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255200600191 по описа за 2025 година
С Присъда №75 от 16.10.2024 година по НОХД № 1076/2022 година по
описа на Пазарджишкия районен съд е признат подсъдимия А. Б. В. за
виновен в това,че на 16.09.2019 година, при управление на МПС - лек
автомобил „**********“, с рег. № ******, на кръстовището на главен път 11-
37, с второстепенен път, свързващ селата И.Д., обл. Пазарджик, е нарушил
правилата за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДП, във връзка с чл. 104, ал. 1 от
ППЗДП и чл. 46, ал. 2 от ППЗДП, като на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, движейки се по пътя без
предимство не е пропуснал пътно превозно средство, което се е движило по
пътя с предимство и не е спрял на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“ , указващ на водачите на пътни превозни средства,
че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или
ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
имат предимство и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
Н. Т. Т. от град Пазарджик, изразяваща се във фрактури на 10, 11 и 12 ребрени
1
дъги левостранно, паравертебрално с дислокация, довела до трайно
затрудняване на движенията на снагата, по смисъла на чл. 129 от НК, за
период от около 2 месеца от датата на увреждането - престъпление по чл. 343,
ал. 1, б „б“, предложение. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл.
50, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 46, ал. 2 от
ППЗДвП, като на основание чл. 78А, ал. 1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева, платима по сметка на Районен съд -
Пазарджик.
Постановено е вещественото доказателство - 1 брой СД диск на
„Медицински център - 1 - Пловдив“ ООД да остане на съхранение по делото
до архивирането му.
Осъден е подс.В. да заплати направените по делото разноски в размер на
939 лева за експертизи на ДП, платими по сметка на ОДМВР - Пазарджик.
Осъден е подс.В. да заплати направените по делото разноски в размер на
1062,40 лева, платими по сметка на Районен съд - Пазарджик.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
защитника на подсъдимия В. – адв.К. С. от САК.Иска се присъдата да бъде
отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен по внесеното
обвинение.Не се сочат нови доказателства.
По делото е постъпило писмено допълнение към въззивната жалба от
адв. К. С. от САК-защитник на подс.В..В него се твърди,че присъдата почива
на предположението,че телесната повреда на частния обвинител е получена
при настъпилото ПТП на 16.09.2019 година.Сочи се,че този извод на съда е
неверен и несъответен на заключението по назначената тройна СМЕ.Твърди
се,че липсва причинно-следствена връзка между пътния инцидент и телесните
увреждания на частния обвинител,които са констатирани 5 месеца след
инцидента.Сочи се,че при три прегледа,направени на пострадалия,са правени
рентгенови снимки,като и трите пъти не е било констатирано счупване на
ребрата му.Твърди се,че от показанията на съпругата на частния обвинител
св.А. Т.а става ясно,че в деня след инцидента пострадалият е потърсил
лекарска помощ,но се е оплакал от болки в корема и гърба,а не в гръдния
кош.Сочи се,че е налице медицинска документация по делото,в която е
отразено,че частният обвинител е претърпял битова травма,в резултат на
2
която е получил увреждане на гръбначния стълб.Твърди се,че в период от три
месеца от м.11.2019 година до първата половина на м.02.2020 година св.Т. не е
посещавал лекари,като се предполага,че не е изпитвал болки и не е имал
оплаквания.Сочи се,че в разпита си на 07.12.2022 година св.Т. сочи,че на
12.02.2020 година,когато се бил снимал за „друго“ в Пловдив,му казали,че има
три счупени ребра.Твърди се,че обвинението не е доказано по несъмнен
начин.Иска се отмяна на първоинстанционната присъда с постановяване на
нова,с която подс.В. бъде признат за невиновен по внесеното против него
обвинение.Не се сочат нови доказателства.
Частният обвинител Н. Т.,редовно призован,не се явява и не взема
становище по жалбата.Не се явява и неговия повереник адв.Л..
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа
становище,че следва да се потвърди първоинстанционната присъда.Не се
сочат нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания
съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено
следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения
процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел,
че подсъдимият А. Б. В. на 16.09.2019 година, при управление на МПС - лек
автомобил „**********“, с рег. № ******, на кръстовището на главен път 11-
37, с второстепенен път, свързващ селата И.Д., обл. Пазарджик, е нарушил
правилата за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДП, във връзка с чл. 104, ал. 1 от
ППЗДП и чл. 46, ал. 2 от ППЗДП, като на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, движейки се по пътя без
предимство не е пропуснал пътно превозно средство, което се е движило по
пътя с предимство и не е спрял на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“ , указващ на водачите на пътни превозни средства,
че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или
ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
имат предимство и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
3
Н. Т. Т. от град Пазарджик, изразяваща се във фрактури на 10, 11 и 12 ребрени
дъги левостранно, паравертебрално с дислокация, довела до трайно
затрудняване на движенията на снагата, по смисъла на чл. 129 от НК, за
период от около 2 месеца от датата на увреждането.
За да направи тези изводи,първоинстанционният съд обосновано е
кредитирал показанията на свидетелите Т., Т.а, Н., Л. и К. , приетата по делото
медицинска документация, заключенията по назначените съдебно-
медицинските експертизи, включително заключението по назначената от съда
допълнителна съдебномедицинска експертиза, заключението по
автотехническата експертиза, констативен протокол за ПТП,
А************** г., наказателно постановление № ************** г.,
Решение № 606/16.07.2021 г. по АНД № 388/2021 г. на АС - Пазарджик.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 16.09.2019 година, около 17.30 ч., подсъдимият А. Б. В. пътувал с лек
автомобил „**********“, с per № ******, негова собственост, по
второстепенен път ,свързващ селата И.Д., като пътувал от с. И. за с. Д.. Пътят
пресичал първостепенен път - главен път II -37, като непосредствено преди
кръстовището, на второстепенния път имало поставен знак Б 26
„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Когато наближил това
кръстовище, подсъдимият В. не спрял на стоп линията и не се огледал, дали по
главен път II-37 се движат пътни превозни средства, които следва да пропусне
като движещи се по пътя с предимство, и предприел непосредствено
пресичане на главен път II -37, движейки се със скорост около 40 км. /ч.
По това време по главен път II - 37, с 60 км./ч. се движел лек автомобил
„*****************, управляван от пострадалия – св. Н. Т. Т. от град
Пазарджик, който се движел в посока към град Пазарджик и бил разположен
отдясно спрямо л. а. „**********“ с per № ******,управляван от подс.В..
Последвал сблъсък между двата автомобила в лентата за движение, по
която се движел лекият автомобил, управляван от св. Т., като л. а.
„**********“,управляван от подс.В., ударил с предната си част л. а.
„**************“ в страничната му лява част. По време на удара кинетичната
енергия на л.а. „**********,, се предала на другия автомобил, като л. а.
„**************“ се завъртял наляво около оста си и същевременно започнал
4
да се плъзга надясно. На плъзгането на автомобила влияела и неговата
скорост, която била по-висока от тази на л.а. „**********“. Лекият автомобил
„**************“ се ударил с дясната си предна врата в страничната
обезопасителна ограда, намираща се непосредствено след кръстовището.
Вследствие на този втори удар автомобилът се повдигнал и паднал на дясната
си част, вдясно по посоката на движение, извън пътното платно. След удара л.
а. „**********“ продължил движението си, но по време на контакта приел от
скоростта на л.а. „**************“, като променил посоката си на определен
ъгъл наляво. Той излязъл от пътното платно и паднал в крайпътната канавка в
ляво на него по първоначалната посока на движение.
По същото време св. Д. Н., който работел в намиращата се на главен път
II - 37, в близост до кръстовището с пътя от с. И. за с. Д. автокъща „****“ и
имал добра представа за автомобилите като цяло, бил отвън , с гръб към
мястото на ПТП и чул удара от сблъсъка, което привлякло вниманието му.
Обърнал се и видял лек автомобил „**************“ да се плъзга отстрани на
пътя, застанал на дясната си страна, а лек автомобил „**********“се движел
край крайпътния канал.
Св. Н. се запътил към л. а. „**************“ като по - тежко пострадала
кола и забелязал, че акумулаторът й пуши.Притеснил се, че автомобилът
„**************“ може да се запали и по тази причина най-напред отстранил
капака на автомобила ,отскубнал акумулатора и го изхвърлил настрани. След
това се покачил върху лявата страна на автомобила и видял, че вътре е само
водачът на автомобила – пострадалия св.Т..
Св.Н. преценил, че трябва незабавно да извади пострадалия и счупил с
крак страничното стъкло на шофьорската врата, тъй като то било здраво и
след настъпилото ПТП. Св.Т. бил с предпазен колан,като висял на него и той
преминавал през областта на краката му.Пострадалият бил в неестествена поза
надолу с главата,като по-голямата част от тялото му било между жабката и
седалката до шофьорското място.
Св.Н. срязал предпазния колан с макетен нож, който носел поС.но в себе
си във връзка със своята работа, след което бързо пристъпил към изваждане на
пострадалия Т.,който бил видимо в шок,тъй като автомобилът му още пушел.
Св.Н. се постарал да извършва минимални движения при изваждането на
пострадалия,за да не му навреди по някакъв начин,тъй като имал познания по
5
този въпрос от своята съпруга, която работела в отделението по
анестезиология и реанимация в Държавната болница на град Пазарджик.
След като извадил пострадалия Т. от автомобила, св.Н. бил подпомогнат
от още едно неизвестно лице от ромски произход при слизането на св.Т. на
земята.
Пострадалият Т. бил в странна прегърбена поза ,имал кръв по врата,
държал се за ребрата и видимо изпитвал болка,не можел да се движи,да
клекне или да седне,като св.Н. го придържал, за да може да стои прав. Вече
извън автомобила и на земята пострадалият, доколкото можел да разбере
св.Н., се опитвал да намери телефона си и да се обади на жена си.
Междувременно пристигнала линейка, като св.Н. придружил
пострадалия до линейката.След това св. Н. насочил вниманието си и към
другия автомобил, чийто водач - подсъдимият В., стоял изправен, видимо
притеснен.Св.Н. попитал подсъдимия В. дали е добре.Тогава подс.В. му
казал,че се е ***********************
На мястото на ПТП пристигнал екип от ЦСМП при МБАЛ-Пазарджик и
автопатрул от сектор „ПП“ при ОДМВ в състав свидетелите И. К. и С. Л.. На
подсъдимия В. била извършена проба за алкохол, като същата била
отрицателна.
Св. Т. бил откаран в Спешно отделение при МБАЛ „Пазарджик“ АД,
където бил приет, консултиран и изследван. Назначена му била
рентгенография на гръдния кош - поради силни болки в лявата гръдна област.
Тя не показала видими травматични промени на костите, поради което
пострадалият не бил хоспитализиран. След като служителите на сектор
„Пътна полиция“ получили тези данни, на подсъдимия В. бил съставен АУАН
серия ************* година му било издадено наказателно постановление №
19-1006-003930, влязло в законна сила на 28.01.2020 година, впоследствие
отменено с Решение № 606/16.07.2021 година по АНД № 388/2021 г. на
Административен съд- Пазарджик, като било прекратено и
административнонаказателното производство.
На следващия ден - 17.09.2019 година св. Т. отново посетил МБАЛ –
Пазарджик - поради продължаващи оплаквания от болки в лявата гръдна
половина при дихателни движения, но и при този преглед не били установени
травматични изменения - счупвания.
6
В следващите дни пострадалият Т. продължавал да изпитва болки при
извършване на определени движения, като му било трудно да става от леглото,
в някои случаи бил подпомаган от съпругата си - св.Т.а, или от съсед. С
течение на времето пострадалият започнал да се подобрява,успявал да се
обслужва сам и дори отчасти ходел на работа.
На дати 03.10.2019 година, 17.10.2019 година и 06.11.2019 година
пострадалият Т. посетил д-р И. Й. специалист ортопед – травматолог в ДКЦ
„Здраве“ гр.Пазарджик, като при трите прегледа, отразени и в съответните
амбулаторни листове, била отбелязана основна диагноза:
********************Болки и ограничени движения.Обективно съС.ие -
палпаторна болка, болезненост и ограничени движения в лумбалната област.
И при втория преглед на 17.10.2019 година,и при третия преглед на 06.11.2019
година в анамнезата е добавено, че въпреки провежданата терапия болката
не намалява.
Болките на пострадалия Т. продължили и през следващите около три
месеца.На 12.02.2020 година той посетил „Медицински център-1 Пловдив“
ООД, където му била направена Мулти-детекторна компютърна томография .
С този метод били установени фрактури на 10,11 и 12 ребрени дъги
левостранно, дорзално паравертебрално, с дислокация и в процес на
калусообразуване. За направеното изследване му било издадено
удостоверение № 644/12.02.2019 година.
От заключенията по назначените по досъдебното производство и в хода
на съдебното следствие съдебно - медицински експертизи,както и от разпита
на вещите лица,изготвили тези заключения в съдебно заседание, се
установява,че констатираните при компютърната томография на 12.02.2020
година фрактури на 10,11 и 12 ребрени дъги левостранно, дорзално
паравертебрално, с дислокация и в процес на калусообразуване, са резултат на
процесното ПТП.
При първоначалните рентгенови изследвания / на 16.09.2019 година и на
17.09.2019 година/ тези счупвания на долните ребра не са били установени. От
заключенията и от разпита на вещите лица става ясно по делото,че това /да не
могат при рентген да се установят тези счупвания/ се среща често в
медицинската практика по следните причини:
Газовият мехур на стомаха и лявата диафрагмална купула дават сенки,
7
които са силни и затрудняват много диагностиката на ребрените счупвания.
При наличие на газови колекции в напречната част на колона диагностиката
също се затруднява. От значение е и проекцията при извършването на
графията.
Същевременно от заключенията и от разпита на вещите лица става
ясно,че компютърната томография има много по-голяма разрешителна
способност от стандартната рентгенография.
От заключенията става ясно,че описаните счупвания на ребрата на
пострадалия след извършената компютърна томография са получени при
станалото ПТП и са причинили на пострадалия Т. трайно затрудняване на
движенията на снагата по смисъла на чл. 129 от НК за период от около 2
месеца.Така от СМЕ,изготвена от д-р М.,става ясно,че травматичните
увреждания на пострадалия отговарят да са получени при станалото ПТП по
механизма „травма в автомобила“.В този смисъл е и заключението на
СМЕ,изготвено от д-р П. М. и д-р Т.,като в тяхното заключение много
подробно е обяснен процеса на репаративната регенерация на костите,наречен
калусообразуване,четирите стадия,през които преминава това
калусообразуване – като характеристики на всеки от стадиите и как се развива
процесът във всеки един от тези стадий,колко време продължават тези
стадии.От това заключение става ясно,че вещите лица са взели предвид
компютърната томография от 12.02.2020 година,при която са установени
фрактурите на три ребрени дъги левостранно,подробно описани,които към
момента на това образно изследване са били в процес на
калусообразуване.Отчитайки спецификите на процеса на
калусообразуването,подробно обяснен от тях,вещите лица установяват,че
описаните счупвания на ребра на пострадалия Т. са получени именно при
станалото процесно ПТП.
От заключението на приетата по делото тройна СМЕ,изготвена от
вещите лица д-р Ц.,д-р Д. М. и д-р А.,става ясно,че описаните травми на
пострадалия са в резултат на действието на твърди,тъпи предмети и добре
отговарят да са получи при станалото ПТП,като степента на заздравяване на
ребрата съответства на давност от момента на инцидента и е възможно да са
възникнали именно по този начин.При това положение изводът,който може да
се направи,е,че и трите заключения по назначените СМЕ са единодушни,че
8
***********е вследствие на настъпилото ПТП.
Било му е причинено на пострадалия и вследствие настъпилото ПТП и
мозъчно сътресение ,протекло със степен на разстройство на съзнанието
,което се преценява от експертите като разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.Останалите травматични увреждания от
настъпилото ПТП са причинили на пострадалия разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В хода на досъдебното производство е била назначена и авто-техническа
експертиза, от чието заключение се установява по делото следното:
Мястото на удара е върху пътното платно, в лентата за движение посока
град Пазарджик.Скоростта на движение на л. а. „**********“ е била в
границите на около 40 км/ч., а скоростта на л. а. „**************“ е била 60
км/ч.
Автокъщата, намираща се отляво на гл. път II-37, преди кръстовището с
второстепенния път от с. И. за с. Д., значително ограничава видимостта на
пътната отсечка отляво /към с. И./. Автомобил би се забелязал, ако е спрял на
стоп линията или може да се забележи малко преди да спре на нея - около 5-6
м. преди нея. Правият участък на главния път предразполага водач, който се
движи по главния път, да забележи автомобил, който навлиза в кръстовището
или изчаква на стоп линията на разС.ие около 120-150 м.
В конкретния случай водачът на л. а. „**************“ се е намирал на
около 22-23 м. преди мястото на удара, когато л. а. „**********“ се е появил в
участъка, в който вече е бил видим за водача на л. а. „**************“.
Когато автомобил се намира на стоп линията на кръстовището, при
посока на движение от с. И. към с. Д., видимостта е в рамките на около
120-150 метра надясно. Около 5-6 м. по-назад от стоп линията видимостта
е 80 м. надясно. Водачът на л. а. „**********“ би могъл да възприеме
идващия от дясно л. а. на разС.ие от около 80 м. преди мястото на удара.
Протекъл е удар ,при който л. а. „**********“ е бил на скорост, от което
следва, че водачът му или въобще не е възприел идващия отдясно по главния
път автомобил ,или го е възприел през времето си на реакция и задействане на
спирачките, когато е бил на 10-13 м. от мястото на удара, т. е. когато л. а.
„**************“ за същото време е бил на 20 м. от мястото на удара, което
определя по диагонална линия на пряка видимост 24 м.
9
Спирачния път на л.а. „**********“ е 21 м. РазС.ието е по- голямо от
това, на което се е намирал той - 15 м., в момента в който е могъл да забележи
идващият отдясно автомобил. При условие, че водачът на л. .а
„**********“ не е спрял на наличния знак „Стоп“, ударът е бил
неизбежен.
Спирачният път на л. а. „**************“ е 40,2 м. Неговият път също е
по-голям от разС.ието, на което се е намирал преди удара, когато е можел да
възприеме навлизащия в кръстовището л.а. „**********“. Дори да е реагирал
от определената по-горе дистанция, ударът е щял да протече през времето му
за реакция и задействане на спирачките.
Лекият а. „**************“ се е движел праволинейно по гл. път II- 37,
в посока към гр. Пазарджик със скорост от около 60 км/ч., указана с пътен
знак в този участък. При кръстовищата между селата И. - Д. /участък, с
концентрация на ПТП/, л. .а „**********“ е навлязъл в кръстовището отляво
на посоката на движение на л. а. „**************“, със скорост от около 40
км/ч., като не е спрял на знак „Стоп“ и така е последвал удар с първия
автомобил.
И от заключението става ясно,че причината за произшествието е от
субективен характер. От техническа гледна точка при наближаване на
кръстовище с главен път и наличие на пътен знак „Стоп“, водачите на ППС са
длъжни да намалят скоростта и да спрат, като по този начин осигурят
предимство на движещите се по главен път ППС. Водачът на л.а.
„**********“ не е изпълнил това си задължение.
Това заключение е прието от съда,като не е било оспорено от страните
по делото.
Горната фактическа обстановка съдът възприе,като кредитира
показанията на свидетелите Т. и Т.а,дадени в съдебно заседание,както и
показанията на свидетелите Н., Л. и К. ,дадени в хода на досъдебното
производство,прочетени и приобщени към делото по съответния процесуален
ред,които тримата свидетели са заявили след прочитането им,че поддържат
изцяло,както и показанията им,дадени в хода на съдебното следствие,
приетата по делото медицинска документация относно уврежданията на
пострадалия Т., трите заключенията по назначените съдебно-медицинските
експертизи, в това число и заключението по назначената от съда тройна
10
съдебномедицинска експертиза, заключението по автотехническата
експертиза, останалите писмени доказателства по делото,в това число и
констативен протокол за ПТП, А************** г., наказателно
постановление № ************** г., Решение № 606/16.07.2021 г. по АНД №
388/2021 г. на АС – Пазарджик,изготвения фотоалбум.
Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от
първоинстанционния съд.
Обсъждайки подробно основния довод на защитата срещу
обвинението,който се прави и пред настоящата инстанция във въззивната
жалба - че не е налице причинноследствена връзка между процесното ПТП и
счупените ребра на пострадалия,напълно обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел,че от събраните по делото доказателства е
несъмнено доказано,че процесните счупвания са именно вследствие на
настъпилото ПТП,което е резултат от действията на подс.В., представляващи
нарушение на ЗДвП.
Първоинстанционният съд подробно е обсъдил показанията на
пострадалия св.Т.,както и на негова съпруга – относно направените от една
страна две рентгенографии на пострадалия в дните непосредствено след
настъпилото ПТП,при които не са били констатирани тези счупвания на
ребра,и от друга страна търсената на няколко пъти лекарска помощ от
пострадалия за изпитваните от него непърпими, интензивни,продължителни и
нестихващи в продължение на месеци болки в областта на счупените
ребра,както и за установяване на причината за страданието му/при
положение,че според рентгенографиите счупвания не били налице/.
Между показанията на пострадалия и съпругата му няма никакви
противоречия,като от показанията на св.Т. се установява,че в следващите
месеци след процесното ПТП той е бил „много зле“,имал е „огромни“ болки
именно в областта на ребрата,включително и когато е отишъл на 12.02.2020
година в Пловдив,където му е била направена компютърната томография и е
било установено едва тогава ***********Към датата на съдебното заседание
07.12.2022 година пострадалият установява,че все още изпитва болки,особено
при пътуване,с което е свързана работата му.Установява,че е отишъл на
второто рентгенографско изследване веднага след първото,тъй като болката
му е била нетърпима,но пак му било обяснено,че му „******“.
11
И от показанията на пострадалия,и от показанията на съпругата му се
установява,че повече от месец след процесното ПТП св.Т. не е могъл да става
без помощта на съпругата си и негов комшия,като около 3 месеца след това не
е могъл и сам да се облича.
Пострадалият установява също,че след процесната дата 16.09.2019
година не е имал инциденти,при които да е падал/въпреки отразеното в
анамнезата и в трите амбулаторни листа,издадени от д-р Й. - че пострадалият е
претърпял битов инцидент/.За такива инциденти не се установява и от
показанията на съпругата на пострадалия.
От цитираните амбулаторни листа става обаче също ясно,че на три пъти
пострадалият е ходил при д-р Й.,който е ортопед-травматолог,тъй като
очевидно е продължавал да има болки в гърба след процесното ПТП, за които
и самият д-р Й.,включително в последния амбулаторен лист от 06.11.2019
година, е отразил,че те не намаляват.И трите амбулаторни листа са издадени
скоро след настъпилото ПТП,като първият е издаден на 03.10.2019
година,като вторият и третият го следват като дати на издаване.
От показанията на св.Т.а също се установява,че съпругът й е имал
интензивни и продължителни болки и в гърба,бил е в къщи на легло дълго
време,като тя заедно с техен комшия му е помагала,за да става,болките са
продължили месеци наред,като не са знаели,коя е причината за това,докато са
отишли в Пловдив,където се е разбрало,че съпругът й е с счупени ребра.Св.Т.а
установява също,че съпругът й вследствие на търпените от него болки не е
работил месеци наред.
Обосновано първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на
свидетелите Т.и,въпреки че св.Т. е пострадал от процесното ПТП,а св.Т.а е
негова съпруга,тъй като показанията на тези двама свидетели си
кореспондират,не си противоречат по никакъв начин и се подкрепят от
резултата от компютърната томография,както и от трите амбулаторни листа/в
частта относно продължителността на болката и локализацията й в гърба/,от
фиша от СМП/л.19 от ДП/,от лист за преглед на пациент/л.20 от ДП/,от
данните за издадените на пострадалия болнични листове и продължителността
на отпуска му по болест/л.64-64 от НОХД №1076/2022 година на Районен съд
– Пазарджик/,от лист за преглед на пациент от 18.09.2019 година/л.81 от
същото НОХД/,както и от трите заключения по приетите по делото СМЕ и
12
дадените обяснения от вещите лица при разпита им в съдебно заседание.
Че св.Т. е получил травма на ребрата вследствие на настъпилото ПТП,се
установява и от показанията на св.Д. Н.,който пръв е оказал помощ на
пострадалия и има непосредствени впечатления от съС.ието му веднага след
процесното ПТП.Св.Н. е незаинтересован от изхода на делото,като до
настъпилото ПТП изобщо не е познавал пострадалия и няма родствени връзки
с него.Този свидетел установява,че веднага след настъпване на процесното
ПТП пострадалият „не можеше да стои прав,държеше се за ребрата“.Тези
показания на св.Н. са в подкрепа на показанията на свидетелите Т.и и в
подкрепа на останалите доказателства,кредитирани от съда по-горе.В
показанията си,дадени в хода на ДП,които са прочетени и приобщени като
доказателство към делото,св.Н. е споделил впоследствие с пострадалия,когато
той му е благодарил за оказаната помощ,че имал счупени ребра,което
кореспондира с компютърната томография,както и с обективното съС.ие на
пострадалия месеци наред след настъпилото ПТП.
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е анализирал
съдържанието на Фиша за СПМ на л.19 от ДП - от 16.09.2019 година,
удостоверяващ транспортирането на пострадалия Т. в Спешното отделение на
МБАЛ Пазарджик.Още в този документ в анамнезата е отбелязано - ПТП,
болка в лява гръдна половина при вдишване.При направения преглед в СМП е
установена болка при палпация на ребра,което е отразено в този фиш в
графа „Допълнителен клиничен преглед“.Поставена е и диагноза:Контузия на
гръдния кош.
На л.20 ДП се намира лист за преглед на пациент - пострадалия Т.,
постъпил в спешно отделение на 16.09.2019 година,18.04 ч. и напуснал в 18.34
часа.Анамнеза - след ПТП болка в гръдния кош.
Видно е от приетата от съда Справка за издадените болнични на
пострадалия,че в първия му болничен лист още от дата 17.09.2019 година/от
деня след настъпване на процесното ПТП/ е посочена като диагноза Контузия
на гръдния кош.
Видно е от лист за преглед на пациент /л.81 от цитираното по-горе
НОХД,че пострадалият Т. отново е постъпил в спешно отделение на
17.09.2019 година,21.59 часа и напуснал в 00.02ч. на 18.09.2019
година.Анамнеза - постъпва отново в СПО с болки в лява гръдна
13
половина при дихателни движения.
При тази медицинска документация,отразяваща оплакванията на
пострадалия непосредствено след настъпване на процесното ПТП,съдът няма
никакви съмнения,че травмата на ребрата датира след настъпване на това
ПТП и е в пряка причинно-следствена връзка с него.
Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал изцяло и
заключения по всички назначени СМЕ. Обосновано д-р П. М. и д-р Т. са
обяснили при разпита им пред първоинстанционния съд,че поначало методът
за изследване/рентген/ при такива травми е неподходящ за диагностицирането
им.След като кличиничните оплаквания на пострадалия са персистиранли,е
следвало да се направи скенер,което неясно защо не е било сторено при
множеството посещения на пострадалия в болниичните заведения в
Пазарджик – до изследването на 12.02.2020 година чрез компютърна
томография в Пловдив.И при двата прегледа преди това/ на 16.09. 2019г и на
17.09.2019/ пострадалият е имал и болки при вдишване, което е основен
симптом на счупени ребра и е трябвало да се направи скенер още тогава, но
това не е сторено.Поради неправилния метод на диагностициране и
съответното адекватно лечение болките на пострадалия са продължили , като
той е посетил и д-р Й.. Последният, на база извършените до този момент
рентгенови изследвания - 16.09.2019 г., на 17.09.2019 г., които не са
установили счупени ребра, е подозирал счупване на гръбначния стълб, още
повече,че както се установи от разпита на тези две вещи лица, счупването на
трите ребра е близо до гръбначния стълб. Д-р Т. изрично посочи, че при
липсата на фрактура на ребрата ,колегата му започва да се чуди какво друго
може да го боли там / пострадалия/ и да търси клинична пътека.Съответно
отново не е констатирана истинската причина за продължаващите болките на
постарадалия.
От разпита на вещите лица д-р М. и д-р Т. се установява също,че
действително пострадалият след ***********е бил
неработоспособен,следвало е да взиме болкоуспокояващи в острия период
след счупването им,същият е изпитвал болки и при вдишване,при
обръщане,при опит за вдигане на предмети,като описват болката на моменти
като режеща/което описание съответства на показанията на пострадалия и
неговата съпруга/.
14
Обосновано съдът е кредитирал обясненията на вещото лице П. М. в
съдебно заседание,че при обичайните битови инциденти/като побой,ритане и
т.н./такива множествени счупвания на ребра/каквито са констатирани при
пострадалия/ на това място не се получават.В този смисъл обосновано съдът е
приел,че доводите на защитата за битов инцидент и липса на връзка на
***********с процесното ПТП са неоснователни.Обосновано съдът е
коментирал и посоченото в заключението на тройната СМЕ – че „хипотетично
било възможно счупване на същите при инцидент,различен от процесуалното
ПТП, в близък период от време, при условие, че правникът приеме наличието
на такъв“.Такъв извод за такъв инцидент не почива на събраните по делото
гласни и писмени доказателства,кредитирани по-горе,които датират ясно и
категорично оплакванията на пострадалия веднага,непосредствено след
настъпване на процесното ПТП.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал
и заключението на вещото лице Ф. по назначената АТЕ,която е била и приета
като неоспорена от нито една от страните по делото - включително относно
приетата скорост за движение от подсъдимия,която вещото лице е обяснило,че
безпроблемно може да бъде определена по настъпилите деформации.
Обосновано първоинстанционният съд е приел също,че към момента на
настъпване на процесното ПТП пострадалият е бил с предпазен колан,което
обстоятелство се установява както от неговите показания,така и от
показанията на св.Н..
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита,че
първоинстанционният съд правилно,законосъобразно и обосновано е
приложил материалния закон,като е приел,че подсъдимият А. Б. В. на
16.09.2019 година, при управление на МПС - лек автомобил „**********“, с
per № ******, на кръстовището на главен път II-37, с второстепенен път
свързващ селата И.Д., обл. Пазарджик, е нарушил правилата за движение по
чл. 50, ал. 1 от ЗДП, във вр. с чл. 104, ал. 1 от ППЗДП и чл. 46 ал. 2 от ППЗДП,
като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, движейки се по пътя без предимство не е пропуснал пътно
превозно средство, което се е движило по пътя с предимство и не е спрял на
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“
,указващ на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
15
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“ и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н. Т. Т. от гр.
Пазарджик, изразяваща се във фрактури на 10, 11 и 12 ребрени дъги
левостранно, паравертебрално с дислокация, довела до трайно затрудняване
на движенията на снагата, по смисъла на чл. 129 от НК, за период от около 2
месеца от датата на увреждането - престъпление по чл. 343, ал. 1, б „б“, предл.
2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК , вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДП, във вр. с чл. 104, ал. 1 от
ППЗДП и чл. 46, ал. 2 от ППЗДП.
Изцяло неоснователни са възраженията на защитата,включително и
пред настоящата инстанция,че липсвала причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и ***********на пострадалия Т..За наличието на такава
връзка първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи,които се
споделят изцяло и от настоящата инстанция - по съображенията,изложени по-
горе.
От субективна страна подсъдимият В. е извършил вмененото му
престъпно Д.ие виновно, при форма на вината непредпазливост, в нейната
разновидност- небрежност.Той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
какъвто извод се налага от възприетата фактическа обстановка,в това число и
от показанията на св.Н.,анализирани по-горе,относно споделеното му от
подсъдимия непосредствено след настъпване на процесното ПТП.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че по
отношение на подс.В. са налице условията на чл.78а,ал.1 от НК,като го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1500 лева.Този размер на глобата е близък до
минималния,предвиден в закона,като е съобразен със семейното и материално
положение на подсъдимия.Съдът обосновано е отчел и изминалия дълъг
период от време от извършване на престъплението до постановяването на
присъдата.Обосновано е отчел като отегчаващо отговорността
обстоятелство,за да не наложи най-ниския размер на глобата,множеството
нарушения по ЗДвП,извършени от подс.В. към процесната дата за един кратък
период от време,въпреки че същият е станал правоспособен водач само около
16
3 месеца преди това.
Отчитайки продължителността на производството,
първоинстанционният съд не е наложил на подсъдимия и наказание лишаване
от правоуправление.
Присъдата е законосъобразна и в частта за осъждането на подсъдимия да
заплати сторените по делото разноски,както и в частта относно произнасянето
по вещественото доказателство.
Предвид горното първоинстанционната присъда следва да се потвърди -
като правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива,като се остави без
уважение въззивната жалба против нея.
При извършената служебна проверка съдът не констатира и съществени
процесуални нарушения,които да са били допуснати от първоинстанционния
съд при разглеждането и решаването на делото,и които да налагат отмяна на
присъдата само на това основание.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №75 от 16.10.2024 година по НОХД №
1076/2022 година по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17