РЕШЕНИЕ
гр.София, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
XIII въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Камелия Стоянова и в присъствието на прокурора Пламен Райнов, като
разгледа докладваното от съдия Борисова внохд № 1471 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест и допълнение на протест на прокурор при СРП
срещу присъда от 09.08.2018 г. постановена по НОХД № 14339/2011 г. по описа на
СРС, НО, 18 състав, с която подсъдимия С.А.Р. е признат за невинен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1, пр.2 НК
за това, че за времето от 21.00 часа до 22.00 часа на 31.07.2009 г. в гр.София,
кв.“Бояна“, у.“*********сграда „*********повредил противозаконно чужда /на Б.З.Х./
движима вещ – алуминиева пергола /козирка/, като
изрязал с флекс носещите елементи на перголата към апартамента на стойност за щетата
15 438,48 /петнадесет хиляди лева четиристотин тридесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки/ лева.
Първият съд е постановил направените по делото разноски да останат за
сметка на държавата.
С депозираните протест и допълнение към него се твърди, че постановената
от първия съд присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, т.к. при
нейното постановяване са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че направените от първия съд правни изводи материализирани в
изготвените мотиви към присъдата не почиват на събрания по делото
доказателствен материал. Държавният обвинител излага подробни съображения
касаещи доказателствената стойност на събраните по
делото доказателства, при което заключава, че първия съд е пренебрегнал и
омаловажил част от показанията на свидетелите, както и писмените доказателства
събрани по делото. Според представителят на държавното обвинение,
първоинстанционният съд е постановил своята присъда въз основа на негодни
доказателствени източници, които от друга страна не са проверени, визирайки
софтуерна програма за географска информация
„Гугъл ърт“. До това
си становище прокурора е стигнал позовавайки се на извършеното от първия съд в
съдебно заседание действие, а именно оглед на информацията съдържаща се на
интернет страницата на „Гугъл ърт“,
което оспорва, защото възоснова на този преглед извършен не по установен в НПК
начин, този съд е приел, че не е установено на произволно избрани от него дати
- преди и след датата на инкриминираното деяние, наличието на инкриминираната пергола поставена на процесната сграда, с което се заявява,
че е допуснато процесуално нарушение. На последно място се посочва, че
районният съд е основал своите изводи при неправилно формирано вътрешно
убеждение, т.к. е изключил от доказателствената
съвкупност годния доказателствен материал и се е основал на негодния такъв
визирайки географска информация от „Гугъл ърт“. Моли да бъде отменена постановената от първия съд
присъда и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимия Р. бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.216, ал.1, пр.2 НК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат И.П., редовно упълномощен повереник на частния обвинител Б.З.Х. срещу присъда от
09.08.2018 г. постановена по НОХД № 14339/2011 г. по описа на СРС, НО, 18
състав, с която подсъдимия С.А.Р. е признат за невинен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1, пр.2 НК.
С депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната
присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че обвинението се доказва
по безспорен и категоричен начин чрез събрания по делото доказателствен
материал. Заявява, че първоинстанционния съд е извършил неправилна оценка на
доказателствата по делото, при което е достигнал и до неправилни фактически и
правни изводи. Моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова
такава, с която подсъдимия Р. бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, за което да му бъде наложено наказание.
С протеста и въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
С определение, постановено по реда
на чл.327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното
решаване на делото не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие чрез събиране на нови доказателства и разпит на подсъдимия Р.,
свидетели и вещи лица.
В хода на съдебно заседание пред
въззивната инстанция представителя на СГП поддържа протеста и допълнението към
него, както и въззивната жалба на частното обвинение. Моли съда да приеме
основанията, които са изложени в същите и заявява, че няма какво да добави.
Процесуалният представител на подсъдимия
С.Р., адвокат Ч., редовно упълномощен защитник оспорва протеста, допълнението
към него и въззивната жалба на частното обвинение, като моли да бъдат оставени
без уважение. Моли да се потвърди присъдата на първата инстанция предвид факта,
че по делото не са се събрали никакви доказателства за виновно, противоправно поведение от страна на неговия подзащитен на инкриминирания ден, което да е свързано с
унищожаване или повреждане на чуждо имущество. Посочва, че в тежест на
прокуратурата е да докаже по безспорен и несъмнен начин дали подсъдимият е
унищожил или е повредил процесната конструкция. Твърди, че в хода на първоинстанционното
производство единствено е установено, че процесната конструкция не съществува
към момента на инкриминираното деяние, така както е описана в обвинителния акт.
Защитата намира, че мотивите към присъдата на първия съд са доста схематични и
доста повърхностни, но все пак счита, че след като въззивния съд се запознае с
материалите по делото ще установи, че същите имат минималния екзистенц минимум на мотиви, който трябва да се съдържа в
една оправдателна присъда. Моли съда да съобрази, както периода, в който се е
разглеждало делото, така и броя на проведените съдебни заседания, които излизат
извън рамките на разумното разглеждане на едно дело съгласно разпоредбата на
чл. 6 ЕКПЧ. В случай, че въззивният съд прецени, че мотивите
на районния съд не отговарят на изискванията на НПК, то алтернативно моли същите
да бъдат санирани, при което да се постанови въззивно решение, с което да се приеме, че подсъдимият е
невиновен в извършване на деянието, обект на обвинителния акт на прокуратурата.
Подсъдимият С.Р. редовно призован, се
явява лично. Поддържа казаното от своя адвокат. Подсъдимият Р. анализира
събраните по делото пред първия съд доказателства. Твърди, че съвсем правилно
първоинстанционният съд е изключил от доказателствената
съвкупност показанията на свидетелите Д., Д., Д.и Р. като
недостоверни, алогични и разминаващи се с фактическата обстановка, т.к. към
инкриминираната дата процесната вещ не е била изградена. В тази връзка
подсъдимият се позова на програмата „Google Earth“ твърдейки, че направеното фотозаснемане
чрез тази програма е годно доказателственото средство,
каквато е и експертизата направена чрез тази програма по съответните
процесуални правила на НПК в съдебно заседание от съда. Моли да бъде потвърдена
присъдата на първия съд.
В своята последна дума на основание
чл.333, ал.2 НПК подсъдимия Р. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда
на първоинстанционния съд.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и като
извърши цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК констатира, че първостепенния
съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1
и т.2, пр.1 във вр. с чл.305, ал.3 и ал.7 НПК, с което са нарушени права на страни в
наказателния процес, липсват мотиви към постановената присъда от районния съд,
а също така в мотивите се съдържат изрази, които поставят под съмнение
невиновността на оправдания подсъдим Р.. В тази връзка първоинстанционният съд
е пренебрегнал при осъществяване на своята процесуална дейност и разпоредбата
на чл.303 НПК, съгласно, която присъдата съставлява единство от диспозитив и
мотиви, като мотивите са логическо продължение на диспозитива. До посочените
процесуални нарушения се е стигнало от страна на първия съд и поради
обстоятелството, че същия не е изпълнил възложеното му от законодателя
задължение визирано в разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, съгласно която съдът е
длъжен да посочи установените обстоятелства, а именно въз основа на кои
доказателствени материали и въз основа на какви правни съображения почива
взетото от него решение, а при противоречия на доказателствените материали да
изложи съображения, защо едни от тях приема, а други отхвърля. Въззивният
съдебен състав намира, че районния съд не е дал абсолютно никакъв анализ на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Това
в случая задължение първият съд не е изпълнил в хода на своята съдийска дейност.
Така допуснатите от районния съд процесуални нарушения са от категорията на
абсолютните, т.к. не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, както
предлага защитата на подсъдимия Р. чрез саниране на мотивите, което налага
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане
на друг състав от първоинстанционния съд.
Действително с оглед характера на съдопроизводствената си дейност въззивния съд
е втора първа инстанция по фактите, но ако този съд постанови акт по същество
би ограничил правата на страните в наказателното производство – частен
обвинител и държавно обвинение, а дори и на подсъдимия и по този начин да ги
лиши от една инстанция по същество в зависимост от своето крайно решение. Въззивният
съд стигна до този извод и съобразно депозираните срещу присъдата на първия съд
протест и въззивна жалба от частното обвинение, както и поради обстоятелството,
че в хода на първоинстанционното съдебно следствие са събрани доказателства не
по установения за това процесуален ред в НПК. Не може да бъде споделено
становището на подсъдимия Р., че програмата „Google Earth“ и направеното чрез нея фотозаснемане
от съда е годно доказателственото средство, т.к.
изрично в НПК е предвид процесуален ред за събиране на писмени доказателства. В
случая е опорочена цялата процедура по събиране на доказателства и тяхното
приобщаване към доказателствената съвкупност по
делото от страна на първия съд. При това положение въззивният
съд намира, че не може да сподели и така направения анализ на гласните
доказателствени средства от страна на първия съд. Това е така и защото този съд
не е установил фактическа обстановка по делото, която приема именно въз основа
на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Прави впечатление, че
първия съд избирателно е обсъждал приобщените по делото доказателства, като
някои от тях дори са останали извън обема на изложените мотиви – писмени
доказателства и средствата за проверка, каквито са експертните заключения. Първият
съд е игнорил средствата за проверка на
доказателствения материал, каквито са изготвените в хода на досъдебното
производство и допуснати и изготвени в хода на съдебното следствие експертизи,
на които анализ и съпоставка с останалия събран доказателствен материал изобщо
не е направен. Така констатираното на свой ред води и до извод за непълнота на
мотивите на първия съд, която непълнота ако бъде запълнена от въззивния съд,
както желае защитата чрез саниране на първоинстанционните
мотиви, то неминуемо би се стигнало до ограничаване на права на страни в
наказателния процес, което е недопустимо независимо от изхода на делото. Именно
липсата на установена и възприета от първия съд фактическа обстановка по делото
възоснова на събрания от този съд доказателствен материал е довела и до
изведените неясни и неточни, изпълнени със съмнение и противоречия фактически
изводи. С оглед на изложеното първият съд не е дал отговор на основните въпроси
интересуващи наказателния процес, а именно - имали извършено деяние на
инкриминираната дата, извършено ли е деяние от подсъдимия, както и дали виновно
е извършено от него. Изложеното в мотивите на първия съд за това, че е алогично
подсъдимия да извърши инкриминираното деяние, поради обстоятелството, че
упражнява адвокатска професия представляват по своя характер субективни
съждения на председателя на състава, които не намират опора в доказателствения
материал и не почиват на разпоредбите установени в НПК. Буди недоумение и още
една част от мотивите на първия съд, касаеща
обсъждане на данни за водено друго наказателно производство срещу подсъдимия Р.,
което производство вероятно е приключило с осъдителна присъда за подсъдимият
/за което наказателно производство по настоящото дело липсват приложени данни/.
Така първият съд приема противоправните действия на подсъдимия Р. /свързани с
предприета от него принуда спрямо свидетеля Х./, за които е бил наказателно
санкциониран /с влязъл в сила съдебен акт липсващ по делото/ за логични като
посочва, че те са били извършени от подсъдимия Р. с цел желанието му да накара
свидетеля Х. да каже истината.
На
последно място в мотивите на първия съд липсват каквито и да е изложени
съображения от правна страна по настоящото дело, поради което и в тази насока
въззивния съд отново е възпрепятстван да извърши дължимата се проверка по
смисъла на чл.314 НПК. Препращането към диспозитива на присъдата не може да
замести дължимия се правен анализ, който в случая липсва и излиза извън
разумните и процесуално очертани граници на дължимата се съдийска дейност.
В заключение на всичко изложено според
въззивния съд са допуснати нарушения на процесуалните правила от контролираната
съдебна инстанция, гарантиращи правилността при формиране на вътрешното съдийско
убеждение на тази инстанция и с които на свой ред са нарушени правата на всички
страни в наказателното производство. В случая абсолютно липсва доказателствен
анализ, а съдът е подходил съвсем формално към задължението си свързано с
разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, т.к. в хода на съдебното следствие са
разпитани свидетели, те са дали показания, но липсва оценка на тези гласни доказателствени
източници чрез обсъждането им от решаващия съд, както и на приетите експертни
заключения и дадени разяснения от вещите лица. От друга страна контролираните
мотиви на първия съд са неясни, водят до съмнения във волята на този съд, а
дори са и вътрешно противоречиви, поради което и няма как да бъде уважено
искането на защитата за тяхното саниране.
По изложените съображения въззивния съдебен
състав намира, че не може да подменя вътрешното убеждение на контролираната
съдебна инстанция по фактите включени в
предмета на доказване, както и да ограничава правата на страните чрез
постановяване на свое решение за първи път по фактите, когато липсват
установени такива от първия съд. С оглед разпоредбата на чл.14 НПК следва да се
има предвид, че вътрешното убеждение е съзнателната увереност на решаващия съд,
която следва да се основава на доказателствените материали, събрани и проверени
по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото. Анализирането на доказателствената съвкупност
изисква оценъчна дейност, както поотделно, така и в съвкупност на
доказателствените материали за фактите включени в обхвата на чл.102 НПК.
Нарушение на тези изисквания е налице винаги, когато решаващият съдебен състав
е игнорирал напълно доказателствените източници, обсъдил ги е формално или
превратно, както и когато ги е интерпретирал неправилно, неясно и противоречиво,
какъвто е настоящия случай по делото. Първият съд, както се посочи е постановил
присъда и мотиви в разрез с обвинителната теза, с което е нарушил правата на
страните в производството. Допуснатите процесуални пороци са абсолютни
процесуални нарушения водещи до отмяна на първостепенния съдебен акт и връщане
на делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен състав от стадия
на разпоредителното заседание.
Водим от изложеното и на основание чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, във вр. с чл.305,
ал.3 и ал.7, във вр. с чл.335, ал.2 НПК, Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен
състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда от 09.08.2018 г.,
постановено по НОХД № 14339/2011 г. по описа на СРС, НО, 18 състав.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане на друг
състав при същия съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.