ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1815
гр. Бургас, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501167 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от "А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Кукуш" № 1, представлявано от адвокат Лилия Ралчева.
Обжалвано е като незаконосъобразно Разпореждане № 6530 от
03.06.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 20222120103306 по описа за 2022г.
на Районен съд- Бургас, с което частично е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против "Канус“ ЕООД, за неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
изчислена в размер на 302 лв.,ведно с лихва за забава от датата на подаване
на заявлението до окончателното плащане ,досежно сумата 10,24 лв. –
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 19.08.2021г.-
26.05.22 г. , както и в частта досежно разноските за разликата над уважената
част.
Частният жалбоподател намира за неправилен, необоснован и
незаконосъобразен извода на първостепенния съд, че неустоечната клауза на
договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Единственият мотив на съда бил, че чрез така претендираната неустойка
мобилният оператор получавал имуществена облага от насрещната страна без
1
да предоставя услуги и по този начин се обогатявал неоснователно, като е
цитирана трайна съдебна практика на ВКС. Счита, че мотивите на съда не
кореспондират с актуалната практика на СЕС- Решение от 22.11.2018 г. по
дело С-295/2017, образувано по преюдициално запитване на МЕО, в което
решение е застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на
минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана
за доставките на услугата и разделена на месечни вноски, която стана
незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане,
без значение дали тази сума е квалифицирана като неустойка по
националното право. В случая съдът пренебрегнал факта, че неустойката е
компенсаторна по своя характер, поради което съгласно чл. 79 ЗЗД
кредиторът може да иска или реално изпълнение, ведно с обезщетение за
забава или да поиска обезщетение за неизпълнение /изключено е да иска и
двете едновременно/. Поради неизпълнението на договора заявителят спрял
да начислява месечни такси до края на срока на договора и начислил
договорената неустойка за оставащия срок за използваните мобилни услуги.
Сочи, че ако заявителят бе поискал изпълнение съгласно чл. 79 от ЗЗД, то
претендираната сума щяла да бъде същата. След прекратяването на договора
начисляването на месечните абонаментни такси било преустановено, но
вземанията за тях, дължими до изтичането на срока, прекратен по вина на
абоната, били обезпечени с договорени от страните неустойки, поради което
изводът на първоинстанционният съд за нищожност на клаузите, които я
уреждат се явява неправилен, отчитайки както компенсаторния характер на
договорените неустойки, така също и качеството на страните- търговци, които
са ги договорили съобразно чл. 309 ТЗ. Затова според жалбоподателя
неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави, нито създава
неравноправие между правата и задълженията между страните по договора,
нито води до неоснователно обогатяване. Развити са и съображения, че
отхвърлянето на неустойките в пълен размер поставя длъжникът- търговец,
който сключва договорите във връзка със своята търговска дейност и по
отношение на които важи чл. 309 ТЗ, в по-благоприятно положение от
физическите лица, с които дружеството има договор, доколкото е налице
спогодба между жалбоподателя и КЗП, утвърдена от СГС по гр. д. №
12268/2014 г., според която, когато абонатът е физическо лице, максималната
неустойка за предсрочно прекратяване на договора тази клауза не може да
2
надвишава трикратния размер на месечните абонаменти такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В обобщение
сочи, че обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции на
неустоечната клауза не са анализирани правилно от съда. Размерите на
дължимите неустойки според жалбоподателя не излизат извън пределите на
обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции, не са
прекомерни и не противоречат на добрите нрави, а съдът изобщо не следвало
да обсъжда въпроси, свързани със съпоставката на размера на действителните
вреди, евентуално понесени от заявителя и търсената обезвреда. Относно
претендираната лихва за забава върху вземането за неустойка сочи, че понеже
неустойката е компенсаторна по своя характер и представлява парично
задължение на длъжника, няма пречка върху нея да се претендира лихва за
забава. Позовава се на съдебна практика в тази насока. Моли разпореждането
да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се постанови
издаването на заповед за изпълнение за претендираната неустойка, както и за
пълния размер на претендираните разноски.
Частната жалба е с правно основание чл. 413, ал. 1 и 2 ГПК. Същата е
подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен
акт, от пълномощник на страна, която има правен интерес от обжалването.
Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните,
при което приема от фактическа и правна страна следното:
Заповедното производство е образувано по повод заявление от "А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против "Канус“ЕООД за разпореждане на плащане по договор М 4485003 на
сумата 303,91 лв., представляващи месечни такси за потребление за ползвани
услуги по същия договор за периода от 23.06.2021 г. до 22.01.2022 г., сумата
в размер на 302 лв., представляваща общ размер на неустойки за
неизпълнение по договор ,ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане , сумата 28,17 лв.—
мораторна лихва върху посочените вземания ,изчислена от датата на забавата
за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата ,предхождаща
деня на подаване на заявлението , както и за разноските направени в
3
заповедното производство.
Съдът е издал заповед от 03.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за претендираните главници, включващи
неплатените такси 303,91 лв. за периода от 23.06.2021 г. до 22.01.2022 г.
,сумата 17,93 лв. – мораторна лихва върху дължимите суми от датата на
първия ден на забава на плащането по всеки отделен счетоводен документ до
датата ,предхождаща датата на подаване на заявлението –от 16.08.2021 г. до
26.05.2022 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от датата подаване
на заявлението до окончателното й изплащане , както и за сумата от 164, 96
лв. разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенциите .
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта относно
претенцията за неустойка за предсрочното прекратяване на договора в размер
на 302 лв., ведно със сумата от 10,24 лв. – лихва за забава за периода от
19.08.2021 г. до 26.05.2022 г. ,както и за разноски в размер над уважената част
от 164,96 лв. до претендирания размер от 325 лв.
Изложени са съображения, че уговорената неустойка, формирана като
сбор от всички месечни такси по договора от датата на срока до датата на
прекратяването му, противоречи на добрите нрави, тъй като размерът й
излиза извън пределите на присъщите за неустойката обезщетителна и
обезпечителна функция, тъй като не е съобразена с естеството на
обезпеченото задължение и с възможните вреди от неизпълнението на
абоната. Същата имала подчертано санкционен характер и би довела да това,
без да предоставя услуга на абоната доставчикът да получи имуществена
облага от насрещната страна, каквато би получил, ако договорът не би бил
прекратен. Затова съдът е счел, че подобен несправедлив резултат е
несъвместим с добрите нрави, понеже създава условия за неоснователно
обогатяване на дружеството- заявител.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че уговорената
от страните неустойка за едностранно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, поради виновно
неизпълнение на задълженията на длъжника, в размер на оставащите до края
на срока на договора месечни такси за всяка от ползваните от длъжника
4
услуги, е в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната
функция, присъщи за неустойката, предвидени в чл. 92 ЗЗД.
На първо място следва да се отбележи, че съдебната практика на СЕС,
посочена в частната жалба, касаеща преюдициално запитване, не е
постановена по спор за нищожност на така уговорена неустойка поради
противоречие с добрите нрави, а предметът на делото е за това: дали върху
така уговорена сума се дължи ДДС, на който въпрос СЕС е дал положителен
отговор, като е приел в § 48 от решението, че сумата, дължима при
неспазване на минималния срок на обвързаност, е възнаграждение за
предоставяните от оператора услуги, независимо дали клиентът упражнява
правото си да ползва тези услуги до края на посочения срок. В § 68 е
посочено още, че за тълкуването на разпоредбите на Директивата за ДДС е
без значение дали съгласно националното право тази сума представлява
обезщетение за вреди на деликтно основание или неустойка, или пък е
квалифицирана като обезщетение за вреди, компенсаторно обезщетение или
възнаграждение. Следователно тази практика не намира пряко приложение в
случая, в каквато насока са доводите в частната жалба.
В мотивите на това решение обаче се съдържа разрешение на друг
въпрос, които е от съществено значение за преценката дали процесната
неустойка противоречи на добрите нрави.
Съгласно т. 61 и 62 от Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на СЕС
сумата, дължима на оператора, предоставящ телекомуникационни услуги, при
неспазване минималния срок на обвързаност по договора, гарантира на
оператора фиксирана печалба под формата на предвидено в договора
минимално възнаграждение, следователно нейната цел- да бъдат възпирани
клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с договора
през минималния срок не е решаваща за квалификацията й, тъй като предвид
икономическата й същност с нея се цели да се гарантира, че операторът по
принцип ще получава същите печалби като тези, които би получил, ако
договорът не е бил прекратен по вина на клиента преди изтичането на
минималния срок на обвързаност.
Този извод на СЕС според настоящият съдебен състав е в подкрепа на
формираната трайна съдебна практика на ВКС /Решение № 110 от 21.07.2016
г. по т. д. № 1226/15 г. на I т. о. на ВКС и цитираните в него актове, макар и
5
постановена по спорове, касаещи договорите за финансов лизинг и наем/, че
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора
излиза извън присъщите функции на неустойката /обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функция/, създава условия за неоснователно
обогатяване на оператора, който след прекратяването на договора е
преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава принципа за
справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. Освен това следва да се отбележи, че
процесната сума всъщност не компенсира жалбоподателя за действително
претърпените от него загуби вследствие неизпълнението /неплащането на
конкретните месечни такси/, а пропуснатите от оператора ползи вследствие
едностранното прекратяване на договора, предвидено в ОУ при неплащане на
вноски.
В случая, доводите за това, че длъжникът също е търговец и като такъв е
преценил дали процесната неустойка противоречи на добрите нрави са
несъстоятелни, понеже както ТЗ, така и ГПК /чл. 411, ал. 2, т. 2, предл. 2/ не
изключват проверката за нищожност на клаузата за неустойка с добрите
нрави /за разлика например от нормата на чл. 309 ТЗ, при която неустойката
между търговци не подлежи на намаляване поради прекомерност/.
Неоснователна е жалбата и в частта за разноските. Макар и предвидено
като едностранно производство до издаването на заповедта за изпълнение,
заповедното производство се явява предварителна фаза на исковия процес
/аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК/- с цел изясняване дали претендираното
вземане е спорно, поради което за разноските в него намират приложение
правилата на чл. 78 ГПК, които са част от общите правила на ГПК. Освен
това за разноските в заповедното производство не са предвидени специални
разпоредби, изключващи общите.
Следователно, обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6530 от 03.06.2022 г., постановено по
6
ч. гр. д. № 20222120103306 по описа за 2022г. на Районен съд- Бургас, с което
частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя“А1 България“ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против "Канус“
ЕООД, за неустойка за предсрочно прекратяване на договор, изчислена в
размер на 302 лв.,ведно с лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане ,досежно сумата 10,24 лв. –мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода 19.08.2021г.-26.05.22 г. ,
както и в частта досежно разноските за разликата над уважената част до
претендирания размер от 325 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7