№ 26725
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110142417 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
По делото е постановено съдебно решение на 06.06.2022г., с което исковата
претенция на „ЗК Лев Инс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ е била уважена в
цялост. Решението е връчено на страните на 07.06.2022г.
В срока по чл.259 ГПК е депозирана въззивна жалба срещу решението от ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“, в което е обективирано искане по чл.250 ГПК за
допълване диспозитива на решението с нарочен диспозитив по направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
С разпореждане от 27.06.2022г. съдът е указал на жалбоподателя да заяви изрично
дали поддържа искането си по чл.250 ГПК, като в отговор е постъпила молба от
19.09.2022г., с която отговаря положително.
Насрещната страна е изразила само становище по депозираната въззивна жалба и
няма такова по искането по чл.250 ГПК.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, прави следните правни изводи:
В мотивите на решението съдът изрично е посочил, че присъжда търсеното от ищеца
вземане, тъй като е счел, че претенцията е доказана, както и че не се явява погасена по
давност, която давност се явява прекъсната с депозираното от ищеца заявление по чл.410
ГПК, при положение, че искът по чл.422 ГПК за вземането по заповедта е уважен. При така
обоснованите изводи, съдът е постановил диспозитив, с който признава за установено, че
ответникът дължи на ищеца вземането по заповедта за изпълнение. Само в случай, че
1
възражението за погасяване на вземането по давност бе прието за основателно, съдът може
да се произнася с диспозитив, с който отхвърля исковата претенция, като погасена по
давност и в този смисъл възражението намира място в тази част на решението. При
неоснователно възражение, диспозитив не се следва – аргумент и от чл.298, ал.4 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ за допълване на постановеното на 06.06.2022г. решение по гр.д.№
42417/2021г. на СРС, 55 състав, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2