РЕШЕНИЕ
№ 1852
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20213110108056 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД от «И.И.96» ЕООД, ЕИК ********
със седалище в гр.С. срещу С. А.. М., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 15 000
лв., представляваща дължима сума по договор за заем от 06.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
08.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът предявява и и иск за
заплащане на сумата от 6083,35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 15 000 лв., за периода от 06.06.2017г. до 04.06.2021г., на осн.чл.86 от ЗЗД.
В условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД
съдът да осъди С. А.. М., ЕГН ********** да заплати на „И.И.96" ЕООД, ЕИК ********
сума в размер на 15 000 лв., при твърдение за получаването й без основание от ответника
на 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване
на исковата молба до нейното плащане.
Ищецът твърди, че на 06.06.2016 година между „И.И.96" ЕООД, ЕИК ******** в
качеството си на заемодател и С. А.. М., ЕГН **********, в качеството му на заемател е
сключен неформален договор за заем за потребление, по силата на който ищецът се е
задължил да предаде на ответника сума в размер на 15 000 лева, срещу задължението на
последния да я върне в срок до 06.06.2017г.
В деня на сключване на посочения договор за заем и за обезпечаване на неговото
изпълнение заемателят е издал в полза на заемодателя запис на заповед от 06.06.2016г., за
сума в размер на 15 000 лв. В издадения Запис на заповед е посочен изрично падеж за
плащане 06.0б.2017г., която дата е уговореният между страните срок за връщане на
предоставената в заем сума.
В записа на заповед изрично е посочена банкова сметка на дружеството, по която
следва да бъде върната предоставената в заем сума.
Ищецът твърди, че сумата по договора за заем е предадена от заемодателя на заемателя
06.06.2016г., като ответника е получил от управителя М.Р.Д. сумата от 15 000 лв. за което е
1
подписана разписка от същата дата.
Твърди, че до настоящия момент ответника не е изпълнил задължението си за връщане
на предоставената в заем сума, въпреки наличието на възможност да изпълни, чрез превод
по посочена в издадените записи на заповед банкова сметка.
Поради което счита, че ответника е в забава за изпълнение на задължението си за
връщане на предоставената в заем сума считано от 0б.06.2017г. и предявява претенция и за
обезщетение за забава. Претендира и направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът изразява становище. В едномесечния срок за
отговор ответникът депозира писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
иска. Оспорва твърдението за сключен неформален договор за заем от 06. 06. 2016 година за
сумата от 15000 лева, твърдението, че за обезпечаване на същия е издаден запис на заповед
от същата дата, както и твърдението, че 06. 06. 2017 година е уговорения срок за връщане на
заетата сума по договора, между ищецът и ответника не е сключван договор за заем и
ответника не е получавал в заем от търговското дружество процесната парична сума нито на
посочената дата , нито на никоя друга. Излага, че разписка, както и записа на заповед е бил
попълнен от ответника, както и от още осем негови колеги, по настояване на
ръководителите на търговското дружество, при които ответника е работил като шофьор
снабдител и в качеството на такъв е боравил с парични суми в брой и стоково материални
ценности, за да се гарантира коректната му работа. Сочи, че представеният запис на заповед
е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 11423 / 2018 г. на 10
състав на Районен съд - Варна, поради нарушаване на изискванията на член 486, алинея 1 от
ТЗ , а именно определяне на два падежа в същите и по тази причина именно определените
различни падежи, не могат да послужат като доказателство за постигнато договорка за дата
на падеж, на претендирания за сключен договор за заем.
Възразява, че единствените отношения на страните са във връзка със съществувал
трудов договор, сключен между ищцовото дружество и ответника, по силата на който С.М.
е извършвал трудова дейност като шофьор - снабдител за превоз на стоки в страната.
Твърди, че процесната ценна книга, както и разписката от 06.06.2016 година са били
издадени в резултат на упражнен натиск и заплаха, измама и въвеждане в заблуждение, и
спрямо ответника, както и спрямо още осем негови колеги на длъжност шофьор в ищцовото
дружество към посочения момент. Всички те са били извикани на една и съща дата и в един
и същи момент в счетоводния отдел на дружеството и са били принудени да подпишат
идентични по вид разписки и записи на заповед за една и съща сума от 15000 лева, като
текстът им е диктуван от служителите. Никой от подписалите не получавал каквито и да е
средства и не е имало заемни правоотношения по повод друга каузална или абстрактна
сделка, включително и спрямо ответника.
Ответникът оспорва да е получавал от ищеца сумата от 15 000лв. , оспорва и сочената
като падеж дата на задължението.
Сочи, че няма данни за сключен между страните договор за заем, няма данни за
предаването на парична сума и същото не е установено нито относно заемно
правоотношение, нито направено при липса на основание. Няма данни и ищецът да е
осчетоводил в книжата си от 06.06.2016 година предаването на такава сума по договор за
заем .
Счита и предявената в евентуалност претенция за неоснователна. Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
В представената по делото разписка за получена сума от 06.06.2016г. е вписано, че С.
А.. М., ЕГН ********** е получил от М.Р.Д.ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., е
2
получил сумата от 15 000 петнадесет хиляди в изпълнение на запис на заповед.
С решение по гр.д.№11423/18г. на ВРС е отхвърлен предявения иск от „И.И.96“ ООД,
ЕИК ********, представлявано от управителя М.Д., срещу С. А.. М., ЕГН **********, с
искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 15
000,00 лв., дължима по издаден Запис на заповед от 06.06.2016г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение номер 2472/11.04.2018г. по ч.гр.д. номер
4966/2018г. по описа на ВРС.
Видно от справка НАП ТД Варна към 08.02.22г. има информация за сключен трудов
договор на лицето С. А.. М. с работодател И.И.96 ООД с дата на сключване 06.06.2016г. и
прекратяване на трудовите отношения с дата 01.02.2017г.
По делото е представен запис на заповед за сумата от 15 000 лева с издател С.М., като
относно същата с решение по гр.д.№11423/18г. на ВРС е отхвърлен иска за дължимост на
тази сума от С. А.. М. не на „И.И.96“ ООД, поради нищожност на записа на заповед.
От заключението на назначената и приета от съда ССЕ изготвена от в.л. Я.Л. се
установява, че на 06.06.2016г. в счетоводството на „И.И.96" е отразен запис за предоставена
на ответника С. А.. М. сума от 15000,00 лв. От изчисленията в таблицата се доказва, че
касово е имало налична сума, която дава възможност да се предостави заем в размер на
15000 лв. на ответника. Същата е оспорена от ответника и от заключението на повторно
назначена ССЕ , изготвена от в.л. М.П., приета от съда и неоспорена от страните се
установява, че операция по изплащане на сума от „И.и.96" ООД към С. А.. М. в размер 15
000 лв. в брой е отразена в регистрите на дружеството на 06.06.2016 г., като от счетоводен
регистър „Първични по кредита на сметка 501.Каса" е видно, че на тази дата сумата е
изплатена касово на С.М.. В регистъра не се съдържа информация за основанието на което е
изплатена сумата. Отразено е записване по кредит на сметка 501.Каса срещу дебит на
сметка 499. Други кредитори, партида 2-2 (или 22), като счетоводния запис означава
увеличение на вземанията на предприятието от С. А.. М. (Дт с-ка 499.Други кредитори,
партида 2-2 (или 22)) срещу намаление на паричните средства в касата на дружеството (Кт с-
ка501.Каса). При извършената проверка на счетоводството на ищеца на експертизата не са
предоставени други първични платежни документи и договори свързани с предоставяне на
суми към ответника, освен Записа на заповед и разписката на л.5-6 по делото. В
представените ГОД към НСИ за 2016 г. и ГДЦ по чл.92 ЗКПО за 2016 г. не се съдържат
данни, от които пряко да може да се направи извод за отчетен в счетоводството на „Изток
инвест 96" ООД предоставен заем към С. А.. М. и от които пряко да е видно как е платено,
как е удостоверено плащането -в брой или по банкова сметка и отразено ли е в тях даването
на сумата в размер 15 000 лева на ответника на 06.06.2016 г. Видно от представените
счетоводни регистри за движенията по сметка 501.Каса за дата 06.06.2016 г. на тази дата
дружеството е водило в касата си достатъчно касова наличност, за да бъде изплатена сумата
15 000 лева. На експертизата не са представени данни за салдата по банковите сметки
конкретно за дата 06.06.2016 г., от които да може да се установи наличността по банковите
сметки на дружеството на тази дата. На 06.06.2016 г. няма касови постъпления, свързани с
изтеглени парични средства от банкови сметки на дружеството.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Сумата се претендира от ищеца въз основа на договор за заем между страните.
Договорът за заем е реален договор и произтичащите от него права и задължения
възникват от момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемополучателя,
със задължението последният да я върне. С оглед реалния характер на договора за заем,
предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради
което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното
връщане е въпрос на доказване, а за доказването на договора и на факта на предоставяне на
паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. При наличие на частен
документ, подписан от страната, която го е съставила /разписка, съдържаща изявление за
реално получаване на предоставената сума/, същият съставлява доказателство, че
изявлението, което се съдържа в него е направено от посоченото в него лице и
удостоверените в него факти са се осъществили така, както са посочени. В случая
фактическото предаване на сумата е съществен елемент от договора за заем, който е реален
договор.
Представената по делото разписка от 06.06.2016г. не установява договорно
отношение между ищеца И.И.96 ЕООД и ответника С.М..
Видно от съдържанието на разписка за получена сума на 06.06.2016г. от 15 000
ответникът С.М. е получил сумата от М.Р.Д. , като не се сочи в разписката, че лицето,
предало паричната суми на ответника е действало в качеството си на управител и
представляващ ищцовото дружество “И.И.96” ЕООД. Независимо, че в разписката се сочи,
че сумата от 15 000 е получена от ответника С.М. в качеството му на служител, не би могло
да се направи извод, че същата е предадена от името на търговеца ищец в настоящото
производство „И.И.96” ЕООД.
Заключенията по назначените и приети от съда ССЕ не са в състояние да установят
действително, реално предаване на сумата от 15 000 лв., предвид липсата на първичен
счетоводен документ подписан от С.М. за получена именно от ищеца сума, или превод на
такава по негова банкова сметка. Ирелевантна е възможността и вероятната възможност да е
предадена сума в такъв размер, тъй като същата е била налична у ищеца.
За пълнота следва да се посочи, че ангажираната по делото като доказателство
разписка от 06.06.2016г. липсва въобще отразяване на вида за парична единица която е
предадена от М. Д., единствено е посочен размер от 15 000.
Същевременно с решение по гр.д.№11423/18г. на ВРС е отхвърлен иска за дължимост
на сумата от 15 000 лв. по запис на заповед издаден на 06.06.2016г. с издател С.М.. Поради
което, така представения запис на заповед по делото не установява, че ищцовото дружество
е придобило права спрямо ответника въз основа на предадените на последния с процесната
разписка парични средства. Фактът, че физическото лице М. Д. предал сумата от 15 000 на
ответника е управител на ищцовото дружество, сам по себе си не установява парични
отношения за сметка на това дружество. От друга страна, документът наименуван "запис на
заповед ", по силата на чл.536, ал.1 ТЗ и произнесена нищожност със сила на присъдено
нещо (влязло в сила решение по гр.д.№11423/18г. на ВРС), е лишен от конститутивен ефект
на възникване на парично вземане в полза на ищцовото дружество.
Не се установи да е налице между страните в настоящото производство „И.И.96”
ЕООД С.М. договор за заем на сумата от 15 000 лева, с оглед на което искът по чл.240 от
ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен .
С оглед отхвърляне на главния иск по чл.240 от ЗЗД, то следва да се остави без
уважение и акцесонрия иск за заплащане на обезщетение за забава сумата от 6083,35 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 15 000 лв., за периода от
06.06.2017г. до 04.06.2021г., на осн.чл.86 от ЗЗД.
4
Предвид отхвърлянето на иска по чл.240 от ЗЗЗ, следва да се разгледа предявеният в
условията на евентуалност иск.
По иска с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД: Като се имат предвид твърденията на
ищеца, че ако не се установи съществуването на договорно основание за даването на
търсената с главния иск сума - договор за заем от 06.06.2016г., то очевидно същата е била
дадена от дружеството - ищец на ответника без наличието на основание за това, правната
квалификация на евентуалния иск следва да се определи по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т.9 от ППВС №1/1979г., когато законът е поставил на
разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на общия
състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Правото да се претендира обезщетение по реда на чл.59, ал.1
ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити
срещу неоснователното обогатяване - чл.59, ал.2 ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за
правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности,
какъвто безспорно процесният случай не е. Определения от страните предмет на спора и
обхвата на търсената от ищеца защита остава същата, поради което настоящия състав следва
да се произнесе по така предявения иск.
Според нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД даденото без основание подлежи на
връщане. В тежест на ищеца е да докаже плащането на процесните суми, от своя страна
ответникът носи доказателствената тежест да установи, че сумите са получени на годно
основание.
Доколкото по делото не се установи ответникът С.М. да е получавал каквато и да е
сума от ищеца „И.И.96” ЕООД, то искът се явява изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли. Заключенията по назначените и приети от съда ССЕ установяват, наличност на
сумата от 15 000 лева в касата на ищеца и счетоводното й отразяване на името на ответника
С.М. не води до извода, че такава сума му е действително заплатена от ищеца. При наличие
на връзка между счетоводното отразяване при търговеца И.И.96 ЕООД и издадена разписка
06.06.16г. за получена сума предадена от М. Д., то би следвало същата да е отразена, като
основание за предаване на тази сума при счетоводното отчитане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника направените в производството разноски.
Направено е възражение от ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника в размер на 1000 лв. Съгласно чл.1 от Наредбата
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата
минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от
ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което
определено съобразно нормативната уредба в минимален размер следва да е 980 лв. за един
иск. В случая е предявен и иск в условията на евентуалност. Поради което, изплатеното
5
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. не е следва да бъде намалявано поради
прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените в исковото производство разноски - 1000 лв. внесен
адв. хонорар, както и 510 лв. за ССЕ и 5 лв. за съд.удостоверение или общо сумата от
1515лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “И.И.96” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.С.
срещу С. А.. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 15 000 лева претендирана като дължима по договор за заем от 06.06.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 08.06.2021г. до окончателното заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “И.И.96” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.С.
срещу С. А.. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 6083,35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 15 000
лв., за периода от 06.06.2017г. до 04.06.2021г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “И.И.96” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.С.
срещу С. А.. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 15 000 лева, при твърдение за получаването й без основание от
ответника, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 08.06.2021г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА “И.И.96” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.С. да заплати на С. А..
М., ЕГН ********** сумата от 1515 (хиляда петстотин и петнадесет лева), представляща
направени в производството разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6