РЕШЕНИЕ
№ 262448
гр. Пловдив, 4.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивският районен съд, гражданско
отделение, 15-ти граждански състав, в публично заседание на пети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов
при секретаря Елица Колибаровска, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19741 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД е депозирал искова молба
срещу М.Н.П. за признаване за установено между страните, че ответницата дължи
на ищеца сумата в размер на 3913,32 лева, от които 3000 лева, представляваща
частно дължима главница по Договор за прокредит спринт № ***** г. от общо
дължима в размер на 16030,16 лева, и сумата в размер на 913,32 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.09.2016 г. – 02.09.2019 г.
върху неизплатеното задължение по договор за кредит, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – **** г., до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № ********* г. по ч. гр. д. № ******* г. по описа
на Районен съд П.
В исковата молба се излагат съображения, че между
„Прокредит Банк (България)” АД в качеството му на кредитодател и „С. –
Петролиум” ЕООД в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за
прокредит спринт № ******* г., по силата на който се предоставяла сумата в
размер на 40 000 лева с цел плащане на СМЗ и оборотни средства за
осъществяване на търговска дейност. Солидарни длъжници по договора за кредит
били Н. П. и ответницата М.П.. Кредитополучателите се задължили да върнат
посочената сума на 36 броя вноски, заедно с дължимите възнаградителни лихви,
като падежът на последната вноска бил на ******* г. След сключването на
договора кредитополучателите заплатили част от дължимите вноски, но впоследствие
преустановили плащанията, като останала дължима главница в размер на
16 511,54 лева. Посочва се, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от ****** и анекси към него от *****, ***** г. и *****, задължението
на кредитополучателите било прехвърлено от „Прокредит Банк (България)” АД на
ищеца „Еос Матрикс” ЕООД. За прехвърляне на вземането, ответницата била
уведомена.
Поради изложеното е предявена исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба
от ответника, в който се прави възражение за недопустимост на предявения иск,
доколкото ответницата има качеството на поръчител и е изтекъл срок по чл. 147 ГПК.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното от фактическа и правна страна:
В исковата
молба се претендира осъждане на ответницата в качеството и на солидарен длъжник
по договора за заем.
В мотивите
към решение № 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на I т.о. на ВКС е
изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД солидарност
между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между
страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са
съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са
различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата,
които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко
едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически,
като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки
един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за
поръчителство – чл.141, ал.1 ЗЗД, когато
едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника,
или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане
на паричната сума, без да е получил същата в собственост.
Посоченото е
доразвито в Решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. д.
№ 5864 / 2015 г. на ВКС, 4 ГО, съобразно което: Солидарната
отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да
изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един
погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите
правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са
приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо
друго да не е уговорено.
Разликите се следват, както от изрично
съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на
солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според
основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните
облигационни отношения.
Макар и в каузалната част, посочено е още, че
задължението на поръчителя също зависи от съществуването на главното
задължение, за разлика от солидарната съзадълженост, но е винаги акцесорно на
главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната
съзадълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато
встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и
първоначалният длъжник и солидарно с него.
Поръчителят, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако кредиторът
не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е
преклузивен, за който съдът е длъжен да следи и служебно, както е изяснено в т.
4в на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Искът, предявен по реда на чл.415 и 422 ГПК, е продължение на защитата, предприета по чл. 410 ГПК, след направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради
което спазването на срока се преценява към датата на подаване на заявлението
пред заповедния съд. Ако искането по заявлението е уважено и заповед за
незабавно изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на субективното
материално право на кредитора спрямо поръчителите, може да бъде направено и в
производството по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, както е в случая.
След преценка на приетите по делото материали и приетото
заключение по назначената ССчЕ от вещото лице съдът намира, че ответникът в настоящото
производство- М.Н.П. не притежава качеството солидарен длъжник по процесния
договор за кредит (така, както е посочено в титулната част
на договора), а притежава качеството поръчител. Съображенията за този извод са,
както следва: съдът, при релевирано изрично възражение, както в заповедното производство,
така и с отговора на исковата молба, дължи извършване на самостоятелна преценка, като не е
обвързан от начина, по който длъжникът е дефиниран в договора за кредит (дали
като солидарен длъжник или като поръчител). При всяко положение, съдът дължи
анализиране съдържанието на уговорените в писмения договор права и задължения и
при сторено изрично възражение за предявяване на иска извън срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД
следва да се произнесе по допустимостта на производството. В светлината на
приетата в съдебно заседание на 20.05.2021г. ССчЕ, отговора на
вещото лице в т. 1 от заключението и изложените пояснения, а именно, че на ******* г. е отпуснат
кредит на кредитополучателя „С. Петролиум” ЕООД в размер на 40 000 лв., тази
сума е усвоена изцяло и единствено от посоченото дружество и впоследствие е
ползвана именно от същото, за да покрие свои задължения към
РПК „НАРКООП“ – П. с
основание „плащане по фактури за доставки“, то се налага заключението, че в случая
ответницата М.Н.П. не притежава качеството солидарен длъжник, а
поръчител. В тази връзка е и договореното в чл. 1 от процесния договор, в който
е отразено, че целта на кредита е предоставяне на оборотни средства на „С.
Петролиум“ ЕООД. Предвид заключението на вещото лице и договореното по
кредитното правоотношение, именно това дружество се явява и единствен
кредитополучател. Преценявайки чл. 3, чл. 4 и чл. 6.2 от договора за кредит, то
явно е, че сумата
по кредита е усвоена единствено от юридическото лице (което се потвърждава и от приетото заключение на вещото лице), като е налице правно очакване
именно дружеството да върне предоставения паричен ресурс. Неслучайно, в
процесния договор за кредит / л. **- л. **/ се третират права и задължения единствено
на „С. Петролиум“ ЕООД, което дружество в договора е обозначено като
„кредитополучател“ ( напр. чл. 3 предвижда комисионните по договора да се
платят единствено от „кредитополучателя“; чл. 4 разписва задължение на
„кредитополучателя“ да погаси главницата и лихвите; чл. 6.3. възлага задължение
на юридическото лице като „кредитополучател“ да осъществява оборот по банковите
си сметки не по- малък от 20 000 лв. и т.н.). Именно предвид изложеното се
изяснява, че ответницата П. предоставя
обезпечение по кредита под формата на поръчителство и не е съзадължена към
кредитора като солидарен длъжник.
В конкретния
случай, безспорно е, че
изискуемостта на кредита е настъпила на дата ***** г. (което обстоятелство е изрично
посочено от самия ищец в исковата молба). Същевременно, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е входирано
в съда на дата ****** г. и впоследствие, предвид постъпило
от М.П. възражение, е образувано настоящото исково производство. Видно от
изложената хронология, заявлението по чл. 410 ГПК е подадено категорично след изтичане
на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. С изтичането на срока е погасено и
самото поръчителство, предвид което така предявените искове се явяват неоснователни и
следва да бъдат отгвърлени.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
присъдени в полза на ответника сторените разноски в размер на 380 лв. съобразно представените списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК: ***** против М.Н.П., ЕГН:
********** иск по реда на чл.422 от ГПК , за
признаване на установено в отношенията между страните, че М.Н.П., ЕГН:
********** има задължение към „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК: *****, произтичащо от Договор за
прокредит спринт № ****** г в размер 3000 лева, представляваща частично дължима
главница по Договор за прокредит спринт № ******* г. от общо дължима главница в
размер на 16030,16 лева и сумата в размер на 913,32 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода
01.09.2016 г. – 03.09.2019 г. върху неизплатеното задължение по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ****** г., до окончателното
изплащане на сумата, за която сума има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № ****** г. по ч. гр. д. № ******
г. по описа на Районен съд П., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК: ******, да заплати
на М.Н.П., ЕГН: **********, сума в размер на 380 лв., представляваща сторени
разноски за процесуално представителство в рамките на исковото и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването
му на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ/П/ Христо Иванов
Вярно с оригинала.
Е.К.