РЕШЕНИЕ
№ 4782
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110110372 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът -фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:
- 823,62 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.;
- 133,04 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 06.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 22.04.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - фирма, не се ангажира със становище.
Ответникът – Н. Д. К., оспорва иска:
- наличието на облигационно правоотношение;
- прави възражение за давност; и
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
1
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
С НА от 1995г. на ответинка е продадена ½ ид.ч. от жилището. Останалата ½ е
продадена на Бисер К. (на от 92г.). Последният е брат на ответника (Удостоверение за
родствени връзки).
Между ищеца и Бисер К. е сключено споразумение за предходен период на
22.06.2016г. Фактурите са и на негово име – например л. 37.
Депозирана е комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно
изготвена. От нея се установява, че непокритото по давност вземане възлиза на:
- главницата, при съобразена давност, възлиза на ½ от 1 129,64 лева; а
- лихвата на ½ от 153,32 лева.
от правна страна:
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
2
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк.
д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
Публикуването на ОУ, като начин на регулиране на договорните правоотношение
само по себе си не е недопустимо (или страдащо от по-тежък порок). То е предвидено с
оглед улеснение на монополни дружества и огромен брой потребители. Ако в такива случай
се спазва общия режим, това би довело до затруднения на търговеца, но и до такива на
потребителите, които би следвало често да отделят време, за да посещават клоновете на
дружеството; или просто в неподходящ момент да се окажат без топлинно захранване,
поради пропуск да подпишат поредната промяна.
В случая партидата е прехвърлена на единия брат – Бисер К. и то с негово знание и
съгласие (арг. от споразумението за предходен период). Ищецът следваше да установи
възникването на облигационно правоотношение с ответника, съобразно изричните указания
в доклада, но не го стори. Правоотношението, предвид посоченото по-горе, възниква
конклудентно, но не е с оглед личността – т.е. партидата може да се прехвърли със знанието
на монополното дружество, а това е така, на който и да е друг правен субект. В случая тя е
само на единия съсобственик. Искът по отношение на втория брат е неоснователен.
Некачествената престация на ищеца не бе установена от ответника (Решение № 34 от
22.02.2010г. на ВКС по т.д. № 588/2009г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от
ГПК).
Дали се ползва или не лично услугата на дружеството е без каквото и да е значение.
Изправността на уредите, до доказване, че тя е в ущърб на потребителя, е ирелевантна, още
3
повече, че те са собственост на самата ЕС. Към момента на топлоснабдяване на сградата, ЕС
представя на монополиста данни относно кубатурата на жилищата, а и на цялата сграда.
Ответникът следваше да установят несъобразяване с тези данни, но не го стори.
Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ.
Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва
изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1
месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване).
Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на
гражданите. Всъщност ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на
услугата (да се разбира престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния
етажен собственик) влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният
адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело).
До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно)
на ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи
заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС,
ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС – те имат
социален характер.
Давността, при абстрахиране на изложеното по-горе, относно неоснователността на
иска, е 3-години, считано от 22.04.2018г., като предвид падежа на вземането, не е покрит от
давност и периодът от 01.02.2018г.
по разноските:
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от фирма, ЕИК ...., представлявано от С. П. Ц., със седалище и
адрес на управление гр. С., e-mail: ....., срещу Н. Д. К., ЕГН **********, съд.адр.: адв. А.В. -
САК, особен представетил: гр. С., тел: ..., e-mail: ...., иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1
(съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, да
се признае по отношение на ответника, че дължи на ищеца:
- сумата от 823,62 (осемстотин двадесет и три лева и шестдесет и две стотинки) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020г.; и
4
- сумата от 133,04 (сто тридесет и три лева и четири стотинки) лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 06.04.2021г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - фирма, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление гр. С., електронна поща: ...
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5