Решение по дело №1339/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „АТС Уъркфорс Рекруйтмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от А. Р. – Ванлипциг, [ЕГН], чрез адвокат М. Д., срещу Решение № 579 от 30.04.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20233110204045/2023г. на Районен съд гр. Варна, двадесет и втори състав, с което е изменено наказателно постановление № 03-2300332 от 03.05.2023г., издадено от Директора на Д. „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „АТС Уъркфорс Рекруйтмънт“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева на осн. чл.85, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта, във връзка с чл.81, ал.2 от същия закон, за нарушение на чл.32, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, като е намален размера на наложеното административно наказание на 1 000.00 лева.

В жалбата се развиват съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и несъответствие с процесуалните правила и необосновано. Направено е искане за отмяна на решението и наказателното постановление. Алтернативно е направено искане делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата. Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

А. съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „АТС Уъркфорс Рекруйтмънт“ ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно постановление № 03-2300332 от 03.05.2023г., издадено от Директора на Д. И. по труда – Варна, с което на „АТС Уърфорс Рекруйтмънт“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева на осн. чл.85, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта, във връзка с чл.81, ал.2 от същия закон, за нарушение на чл.32, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Анализирайки събраните доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

По сигнал на св. В. М. за нарушения на трудовото законодателство от страна на „АТС Уърфорс Рекруйтмънт“ ЕООД, служители на Д. „Инспекция по труда“ – Варна, в това число и св. М. – Ж. извършили проверка за дейността на дружеството. Установено било, че дружеството в качеството на посредник по наемане на работа в чужбина, е извършило посредническа дейност и услуги по наемане на работа, включваща насочване и подпомагане за започване на работа в чужбина на търсещото работа лице В. И. М., [ЕГН] при чуждия работодател „ALERTEC UIZENDBUREAU“, Нидерландия в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността с това, че сключеният посреднически договор с М. не съдържа задължението на посредника, да възстанови изцяло разходите за престой и транспорт на изпратените от него лица в случаите, когато не са спазени изискванията на чл.32 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, с което е нарушен чл.23, ал.2, т.2 от Наредбата. В чл.4, т.8 от Договора за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина е било посочено, че „посредникът е длъжен да възстанови разходите за престой и транспорт на изпратеното от него лице в случаите, когато не са спазени изискванията на т.7 от настоящия договор“. Единствената т.7 в цитирания договор за посредничество гласи: „Да не разпространява поверителна информация за дейността на възложителя, включително и след прекратяване изпълнението по този договор“.

На 13.04.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, в съдържанието на който намерили отражение гореизложените факти. Въз основа на съставения АУАН е било издадено обжалваното наказателно постановление.

За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е разгледал събраните доказателства и е приел, че в обстоятелствените части на АУАН и НП са изводими всички признаци от състава на нарушението, конкретизирани са дата на нарушението и неговото местоизвършване, както и са посочени доказателствата, подкрепящи повдигнатото обвинение. Правната квалификация на нарушението е била прецизирана.

Съдебното решение е неправилно.

Съгласно чл.107 от НПК, съдът следва да събира и проверява доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин – когато това се налага за разкриване на обективната истина. Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл.13 и чл.14 от НПК принципи и не може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес. Настоящият състав намира за доказателствено необоснован направения от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършеното от дружеството нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение.

С представените с административната преписка типова бланка на Договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и Договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 27.02.2023г., сключен между М. и „АТС Уърфорс Рекруйтмънт“ ЕООД не може да се приеме за доказано извършването на нарушението. Представеният договор от 27.02.2023г. е непълен – не са представени клаузи от договора от чл.3 до чл.8, в т.ч. и посочената в решението т.7. В тежест на наказващия орган е да установи с надлежни писмени доказателства всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.

Районният съд не е изискал и не е събрал всички необходими доказателства относно установяване въз основа на какво е възприето от административнонаказващия орган за извършено нарушението. С оглед субсидиарното действие на НПК, районният съд не е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който би осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Констатираният пропуск съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като допускането му е обусловило неправилност на съдебното решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за събиране на доказателства, след което да се извърши проверка и преценка на доказателствата по делото и да се обсъдят оплакванията в жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, А. съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 579 от 30.04.2024г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20233110204045/2023г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.