РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Бяла, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20224510100872 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.34 от Закона за собствеността /ЗС/ – във фазата
по допускане на делбата.
Ищцата С. Д. А. твърди, че с ответника И. Р. Б. са бивши съпрузи,
чийто граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила решение. Твърди,
че по време на брака си закупили в режим на съпружеска имуществена
общност незастроено дворно място в гр.Б., в което след снабдяване с
необходимите строителни книжа изградили жилищна сграда -еднофамилна,
на два етажа, със застроена площ 81 кв.м. и едноетажна жилищна сграда с
площ от 7 кв.м. Претендира да бъде допусната делба на имота, представляващ
поземлен имот с идентификатор 05611.1.1380, с адрес: гр. Б., общ. Б., обл. Р.,
ул. „И. Б.” № ***, с площ 603 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 226, квартал 104,
парцел VI, при съседи: 05611.1.1607; 05611.1.1608; 05611.1.1381;
05611.1.1829; 05611.1.225, ведно с построените в имота сграда с
идентификатор 05611.1.1380.1 със застроена площ 81 кв.м., брой етажи 2
(два), предназначение жилищна сграда еднофамилна и сграда с
идентификатор 05611.1.1380.2 със застроена площ 7 кв.м., брой етажи 1
(един), предназначение жилищна сграда еднофамилна, при права от по ½
ид.ч. за всяка от страните.
Ответникът не оспорва, че дворното място и двете сгради са
придобити по време на брака му с ищцата и че впоследствие бракът им е
прекратен с развод. Твърди обаче, че в периода от 2020 г. до 2021 г. в имота е
направил масивна пристройка, представляваща разширение на
1
съществуващия първи етаж на двете сгради, както и навес от метална
конструкция. Сочи, че изграденото е без строителни книжа, но същото е
търпимо, не подлежи на премахване и желае делба и на тези сгради.
Ищцата възразява срещу допускането до делба на сочените от
ответника сгради с доводи, че същите представляват незаконен строеж. В
хода на устните състезания ищцата, чрез пълномощника си адвокат Р. К. от
АК-Русе, се позовава на т.2 и т.7 от ППВС № 6/27.12.1974 г., като заявява, че
не желае запазването на допълнителните постройки и има намерение да
сигнализира компетентните органи за тяхното премахване. Ответникът, чрез
пълномощника си адвокат П. Х. от АК-Русе, заема позиция, че с оглед
заключението на вещото лице по допусната по делото експертиза, че
допълнителните постройки са незаконен строеж, същите не следва да бъдат
включвани в първата фаза на делбата и моли за допускане до делба имота,
така както е описан в исковата молба, при права по ½ ид.ч. за всяка от
страните.
Съдът, след съобразяване на твърденията и доводите на страните
и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл.34, ал.1 от ЗС и
има за свой предмет и крайна цел прекратяването на съсобствеността между
съделителите – страни в производството. Във фазата по допускане на
съдебната делба съгласно чл.344, ал.1 от ГПК съдът решава въпросите между
кои лица за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата.
Не се спори, а и от представения по делото препис от Решение №
332/20.02.2012 г. по гр.дело № 6998/2011 г. на Районен съд - Русе, влязло в
законна сила на 20.02.2012 г., се установява, че страните са бивши съпрузи,
чиито граждански брак, сключен на 29.11.1987 г., е прекратен с развод по
взаимно съгласие.
Представен е Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 112,
том ІІ, дело 694/1998 г. на районен съдия при Беленския районен съд, видно
от който на 08.12.1988 г., по време на брака на страните, по реда на чл.20 от
Закон за собствеността на гражданите (отм.) /ЗСГ/, ответникът е признат за
собственик на недвижим имот - незастроено дворно място от 620,
съставляващо парцел VI-226 в квартал 104 по регулационния план на гр.Б. В
нотариалния акт е посочено, че имотът е закупен чрез извършена чрез
Общински народен съвет -Борово продажба, като са представени документи
за заплащане цената на имота. Като приложение към акта са описани
предложение на продава, решение за оценка, искане на председателя на ОНС,
всички от 1988 г. Съгласно разпоредбите на действащия към него момент
Закон за собствеността на гражданите, собствеността върху недвижими
имоти се прехвърля чрез общинския народен съвет по местонахождението на
имота, който определя цената и купувача. Съгласно чл.20 от ЗСГ
собствеността или вещното право се придобива с издаването на нотариален
акт, въз основа на писмено искане на председателя на изпълнителния комитет
на общинския народен съвет, с прилагане към искането на необходимите
документи за издаване на акта, както и документ за плащане на цената.
Бракът на страните е сключен и имотът е придобит при действието на
отменения Семеен кодекс от 1985 г. Съгласно отменената уредба, съпрузите
притежават в съпружеска имуществена общност придобитото по време на
2
брака в резултат от съвместен принос, който се предполага (чл.19, ал.1 и ал.3
от СК /отм./) и лично – имуществените права по чл.20 от СК /отм./ и
придобитото в резултат на преобразуване на личното им имущество (чл.21 от
СК /отм./). Не се твърди и не се установява след влизане в сила на действащия
Семеен кодекс от 2009 г., страните да са изменили режима на имуществените
отношения между съпрузи и в частност – да са уредили собствеността върху
процесния имот с брачен договор, поради което и по аргумент от §4, ал.1 и
ал.2 ПЗР от СК, за бракът им е бил приложим законов режим на общност,
уреждащ собствеността върху вещите, придобити по време на брака, по
идентичен с отменената уредба начин (чл.21, ал.1 и ал.3 от СК; чл.22 от СК и
чл.23 от СК).
От представения препис на Решение № 332/20.02.2012 г. по гр.дело №
6998/2011 г. на Районен съд - Русе, се установява, че в одобреното по реда на
чл.51, ал.2 от СК споразумение за последиците от прекратяване на брака,
страните са уговорили, че процесният имот, съставляващ семейното им
жилище, представлява съпружеска имуществена общност и след
прекратяване на брака се предоставя за ползване от ответника. Тази
договорна клауза, освен задължителното съгласие на страните относно
ползването на семейното жилище, съдържа уредба на имуществените
отношения между съпрузите, защото с нея страните са установили в
отношенията си режима на собственост върху имота – съпружеска
имуществена общност. В тази си част, споразумението има характер на
спогодба по смисъла на чл.365 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/
и щом обективира единствено съгласие на страните досежно действителното
правно положение, съставлява установителен договор (така приетото в
мотивите на Тълкувателно решение № 3/29.11.2018 г. по тълк.дело № 3/2015
г. на ОСГК на ВКС).
Съгласно чл.19, ал.1 от СК /отм./, съответно чл.21, ал.1 от СК, по време
на брака между страните, имотът им е принадлежал общо, т.е. съставлявал е
неделима бездялова съпружеска имуществена общност, която с развода от
20.02.2012 г. е прекратена (арг. от чл.27, ал.1 от СК). Не се твърди и не се
установява да е уговорено или съдебно установено неравенство в дяловете,
поради което е приложимо общото правило на чл.28 от СК за
трансформиране на съпружеската имуществена общност в обикновена
съсобственост при равни дялове.
Видно от представените по делото Разрешение за строеж № 5 от
01.03.1989 г. и Протокол № 5 от 01.03.1989 г. за определяне на строителна
линия и ниво, издадени на името на ответника, в парцела е разрешен строеж
на жилище от 87 кв.м.
Съгласно скица № 15-1274901/02.11.2022 г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър - гр.Русе, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-87/17.12.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, имотът е с идентификатор 05611.1.1380, с площ 603 кв.м.,
при граници и съседи 05611.1.1607; 05611.1.1608; 05611.1.1381; 05611.1.1829;
05611.1.225, като в имота съществуват две сгради - двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 05611.1.1380.1 със застроена площ 81 кв.м.
и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 05611.1.1380.2
със застроена площ 7 кв.м. Видно от удостоверение изх.№ 940-364-1 от
02.11.2022 г. на Община Борово административният адрес на имота е гр.Б.,
обл.Р., ул.“И. Б.“ №**.
3
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, се установява, че към датата на извършения на място оглед на
имота - 11.09.2023 г., освен построените сграда с идентификатор
05611.1.1380.1 със застроена площ 81 кв.м., брой етажи 2, предназначение -
жилищна сграда, еднофамилна и сграда с идентификатор 05611.1.1380.2 със
застроена площ от 7 кв.м., брой етажи 1, предназначение - жилищна сграда,
еднофамилна, в имота съществуват още едноетажна пристройка с площ от
25,45 кв.м., едноетажна лятна кухня с площ 16,12 кв.м. и едноетажна
стопанска постройка с площ 25 кв.м., изградени в периода 2020-2021 г. по
данни на ответника без строителни книжа. За допълнителното застрояване
вещото лице сочи, че същото е незаконно построено и не представлява
търпим строеж по смисъла на Закона за устройство на територията. В съдебно
заседание експертът пояснява, че отбелязаната в кадастъра сграда с
идентификатор 05611.1.1380.2 и площ от 7 кв.м. всъщност представлява
тераса, която е на втория етаж на жилищната сграда с идентификатор
05611.1.1380.1. Разяснява, че фактически жилищната сграда с идентификатор
05611.1.1380.1 е двуетажна, като първият етаж е със застроена площ 81 кв.м.,
а застроената площ на втория етаж е 88 кв.м., от които 7 кв.м. представляват
въпросната тераса, на която е даден идентификатор 05611.1.1380.2.
По данни от заключението стопанската постройка представлява
паянтова сграда с размери 2,5/10 метра. Пристройката е изградена
непосредствено до северната фасада на жилищната сграда и представлява
помещение пред входа на жилищната сграда. Изградена е с тухлени стени и
дървена покривна конструкция, като част от пристройката заема площта под
терасата на сградата. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
пристройката представлява затворено помещение, което е с три стени от
изток, от запад и от север, защото на къщата няма изградена стена и
фактически ползва стената на жилищната сграда, както и че пристройката е
по-голяма по площ от терасата, като на самата тераса има закрепена покривна
конструкция и част от покрива обхваща от терасата. По данни от
заключението към пристройката е долепена друга дървена, паянтова сграда,
която се ползва като лятна кухня, като връзката между жилищната сграда и
лятната кухня се осъществява чрез пристройката. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че между лятната кухня и пристройката има врата,
пристройката има врата към западната и към източната част на двора, както и
към улицата, като от пристройката може да се влезе в къщата, тъй като
пристройката затваря входа на къщата, който преди изграждането на
пристройката е бил официален вход на жилищната сграда.
По правилото на чл.92 от Закона за собствеността, собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго. При това положение по отношение на допълнително
изграденото в имота /стопанска постройка, пристройка и лятна кухня/
приложим е режимът на чл.92 от ЗС и те следват собствеността на дворното
място и тъй като страните са собственици при равни права на дворното място,
същите са станали собственици и на съответната част от процесните
постройки.
Предвид изложеното, след извършването на съвкупна преценка на
събраните писмени доказателства, съдът намира че следва да бъде допуснат
до съдебна делба между страните по делото при квоти в съсобствеността ½
ид.ч. за ищцата и ½ ид.ч. за ответника процесното дворно място и
4
изградените в същото сгради. Независимо, че допълнително изградените след
прекратяване брака на страните постройки/пристройки са осъществени без
строителни книжа, безспорен факт е тяхното съществуване понастоящем в
имота и тъй като в случая пристроените помещения /пристройка и лятна
кухня/ не са самостоятелни, а представляват функционално свързана част от
изградената по време на брака на страните жилищна сграда в имота, те също
следва да бъдат допуснати до делба. До делба следва да бъде допусната и
селскостопанската постройка, тъй като същата няма самостоятелен характер,
а представлява подобрение и като такава следва да бъде делена заедно с
дворното място. Постановките на соченото от процесуалния представител на
ищцата ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр.дело № 9/1974 г. са приложими във
втората фаза на делбата, тъй като в посоченото постановление се приема, че
незаконните строежи не се оценяват само ако подлежат на премахване и
съсобствениците не са съгласни да ги запазят, като при оценяването им се
отчита това, че са незаконни и могат да бъдат премахнати, но за да се оценят
тези незаконните сгради трябва да са допуснати до делба. По делото нито се
твърди, нито се установява съществуването на издадена заповед от
компетентните органи за премахване на незаконните строежи и фактически
същите съществуват в имота. Съдебната практика безпротиворечиво приема,
че ако предмет на делба е урегулиран поземлен имот с постройките в него,
делбата е допустима, дори и да не е доказана търпимост на постройките, тъй
като съсобственикът на земята е съсобственик по силата на приращенията и
на постройките. Не може да остане неделимо построеното върху съсобствен
терен, който е допуснат до делба, без значение дали построеното има статут
на законен строеж или подобрение на имота. Въпросът дали един строеж е
законен или не, е относим към възможността за премахването му, но не и към
правото на собственост на незаконната сграда. В посочения смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд - Решение № 56 от 3.02.1997 г. по
гр.дело № 1018/96 г. на I ГО, Решение № 234 от 18.03.1998 г. по гр.дело №
1177/96 г. на I ГО, Решение № 233 от 27.11.2012 г. на ВКС по гр.дело №
195/2012 г. на II ГО и много други.
Съгласно чл.355 от ГПК и при липса на присъединени за разглеждане
искове в производството, не следва да бъде разпределяна отговорността за
разноски, нито да бъде възлагано заплащането на държавни такси, защото те
се определят от стойността на дяловете, определени с решението във фазата
по извършване на делбата.
На основание чл.258, ал.1 от ГПК настоящото решение подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 05611.1.1380, с адрес: гр.Б., общ.Б., обл.Р., ул.„И. Б.” №
****, с площ съгласно документ за собственост 620 /шестстотин и двадесет/
кв.м., а съгласно скица - 603 /шестстотин и три/ кв.м., предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план 226, квартал 104, парцел VI,
при съседи: 05611.1.1607; 05611.1.1608; 05611.1.1381; 05611.1.1829;
5
05611.1.225, ведно с построените в имота: едноетажна стопанска постройка с
площ 25 кв.м. и двуетажна жилищна сграда с идентификатор 05611.1.1380.1
със застроена площ 81 кв.м. на първи етаж и 88 кв.м. на втори етаж, от които
7 кв.м. тераса /с даден идентификатор по скица 05611.1.1380.2/, с едноетажна
пристройка към първия етаж на сградата с площ 25,45 кв.м. и долепена до
пристройката едноетажна лятна кухня с площ 16,12 кв.м., между С. Д. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., обл.Р., ул.“И. Б.“ № ***, и И. Р. Б.,
ЕГН **********, гр.Б., обл.Р., ул.“И. Б.“ № ***, при следните квоти: 1/2
ид.ч. /една втора идеални части/ за С. Д. А. и 1/2 ид.ч. /една втора идеални
части/ за И. Р. Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________
6