№ 1766
гр. С., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110169444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. П.,
срещу Г. Г. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 4920,49 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до изплащане на вземането; 784,81 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2019 г. до
05.11.2021 г.; 22,18 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.12.2021 г. до
изплащане на вземането, както и 4,68 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 05.11.2021 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. на ответника топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 26, вх. „Г“, ет. 8, ап. 91,
която потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не били представени доказателства,
които категорично да потвърждават исковата претенция. С молба от 02.02.2023 г.
назначеният по реда на ЗПП процесуален представител на ответника оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
наредбата за държавните имоти от 11.02.1983 г., се установява, че на посочената дата Ц. Ц.
М. е придобила ½ ид. част от собствеността върху процесния апартамент № 91, находящ се
в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 26, вх. „Г“, ет. 8, а останалата ½ ид. част е била придобита от
родителите на Ц. М., а именно: Ц.К.М. и Й. М.а М.. От представените по делото
удостоверения за наследници се установява, че Й. М.а М. е починала на 12.11.2001 г., а
Ц.К.М. е починал на 01.05.2003 г., като същите са оставили за свой наследник по закон:
дъщеря си Ц. Ц. М.. Ето защо и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че по
силата на наследственото правоприемство Ц. Ц. М. e придобилa процесния топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 91, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 26, вх. „Г“, ет. 8.
На следващо място, от представените по делото доказателства се установява, че на
30.03.2016г. Ц. Ц. М. съставила саморъчно написано завещание, по силата на което
завещала на Г. Г. М., ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество, в това
число и апартамента си в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 26, вх. „Г“, ет. 8, ап. 91.
От представените по делото доказателства се установява, че Ц. Ц. М. е починала на
10.08.2020 г., а на 16.07.2021 г. е бил съставен от нотариус протокол за обявяване на
саморъчно завещание.
От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** том II, рег.
№ ****, дело № *** от 17.09.2021 г. се установява, че на посочената дата Г. Г. М. бил
признат за собственик по силата на завещание на процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 91, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 26, вх. „Г“, ет. 8. При това положение,
въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът Г. Г. М., в
качеството му на собственик на процесния имот, e бил потребител на топлинна енергия по
договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е
основанието /източниците/ на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
2
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и Г. Г. М. са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при
Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че начисляваните суми за топлоенергия за
абонатен № ******, за процесния период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в технически аспект
/методология, алгоритъм и изчислителна база/ са били начислени съобразно изискванията на
действащата към процесния период нормативна уредба, като са съобразени обстоятелствата,
че: 3-те радиатори в процесния имот били демонтирани преди исковия период и въпреки
неосигурен достъп за двата отчетни периода за процесния имот няма изчислена топлинна
енергия за отопление на имот; за исковия период ТЕ за отопление, отдадена от сградна
инсталация, е изчислена по съответната формула по наредбата на база пълната отопляема
кубатура 150 куб.м. съгласно списък с разпределение на кубатурите в сградата, представен
на вещото лице; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като
радиаторите в стълбището били демонтирани на 01.04.1995 г.; през исковия период до
процесния имот не е осигурен достъп, за което са изготвени протоколи от 02.05.2019 г.,
08.05.2019 г., 01.06.2020 г. и 07.06.2020 г., поради което е изчислена служебно ТЕ за БГВ на
3
база 4 броя потребители на топла вода – на вещото лице е представен документ от
29.04.2015 г., в който за процесния имот са отбелязани 4 броя лица, след което не е
представен документ за смяна на брой потребители; технологичните разходи били извадени
от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното
дружество; топломерът с фабр. № 4016793 през исковия период е преминал метрологична
проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че не са постъпвали плащания за погасяване на
суми по претендираната от дружеството главница.
По отношение на размера на потребеното количество топлинна енергия за процесния
период следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, тъй
като същото е взело предвид реално потребеното количество ТЕ. Съгласно заключението на
вещото лице по допуснатата СТЕ, размерът на действително потребеното количество
топлинна енергия за процесния период възлиза на 4785,66 лв., вместо претендираните
4920,49 лв., поради което настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника
главница за ТЕ за процесния период възлиза в размер на 4785,66 лв., както и сумата от 22,18
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на исковата молба – 03.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Релевираното от процесуалния представител на ответника в молба от 02.02.2023 г.
възражение за погасяване на вземането по давност е преклудирано, тъй като е извън срока за
отговор на исковата молба, поради което на основание чл. 133 ГПК се явява несвоевременно
заявено. Ето защо възражението за давност не следва да бъде разглеждано.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения размер от
4785,66 лв., опредЕ. от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 763,30 лв. за
периода 15.09.2019 г. – 05.11.2021 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 784,81 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените и своевременно поискани разноски, както следва: 346,81 лева –
държавна такса, 350 лева – депозит за СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ и 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, или общо 1146,81 лева. Намалени
съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
4
бъдат присъдени разноски в общ размер на 1114,59 лева.
Ответникът не е сторил разноски, поради което такИ. не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 26, вх. „Г“, ет. 8, ап.
91, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 4785,66 лева - главница, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот с аб. №
******, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 26, вх. „Г“, ет. 8, ап. 91; 22,18 лева – главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на исковата
молба – 03.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 763,30 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.9.2019 г. до 05.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за вземане за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
4785,66 лева до пълния предявен размер от 4920,49 лева; за вземане за мораторна лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 763,30
лева до пълния предявен размер от 784,81 лева и за мораторна лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 4,68 лева.
ОСЪЖДА Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 26, вх. „Г“, ет. 8, ап.
91, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1114,59
лева – разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5